Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………./……………….
Гр.
София, 15.05.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на петнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като
изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 6247 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена с
вх.№22141/23.04.2019г. от длъжника по изпълнителното дело Т.К.Т. срещу
действията на ЧСИ В.М.по изп.дело №20198600400683, а именно относно
постановлението за разноските, обективирано в съобщение от 13.04.2019г.
Жалбоподателят твърди, че не дължи разноски, тъй като с поведението си и
извънпроцесуалните си действия не бил дал повод за завеждане на изпълнителното
дело. Твърди, че книжата по гр.д.№20212/2012г. на СРС, 72 състав не му били
връчвани надлежно, а именно на стар и неактуален адрес. Твърди, че образуването
на изпълнителното дело било последица от недобросъвестното поведение на
кредитора, който е направил ненужни разноски и нямал законов интерес да бъдат
възстановени. Позовава се на чл. 78, ал.2 от ГПК и чл. 96, ал.2 от ЗЗД и счита,
че разноските следва да се възложат на взискателя. Счита, че не дължи такса по
т.26 от Тарифата, тъй като не били събрани суми принудително от ЧСИ, а било
налице доброволно плащане. Възразява и срещу адвокатския хонорар, присъден на
взискателя, като счита, че на първо място въобще не дължи такъв, второ подадена
е бланкетна молба, не се изискват усилия по изпълнителното дело, не са
извършвани процесуални действия, които да обуславят претендираният адвокатски
хонорар. Възразява и че същият е прекомерно завишен.
Взискателят „Б.Е.“ ООД не е депозирал
становище по жалбата в дадения му срок.
ЧСИ Матова е депозирала подробни
писмени мотиви, в които сочи, че жалбата е процесуално допустима, но
неоснователна по изложените съображения.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателите и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Производството по процесното
изпълнително дело е образувано по молба на взискателя на 29.03.2019г. по Молба вх. №
17177/ 29.03.2019 г, на „Б.Е.“ ООД, чрез адв. В.Г.— Адвокатско дружество „Г.и П.“
и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 21.07.2014г. от Софийски районен
съд по гр. д. № 51311/ 2011г. въз основа на заповед за изпълнение по чл, 410
ГПК от 30.11.2011г., срещу Т.К.Т., който е осъден да заплати на „Мобилтел“ ЕАД
сумата от 334.96 лв. по договор за далекосъобщителни услуги от 31.05.2006г. В
изпълнителния лист е посочено, че се издава и въз основа на решение по
гр.д.№20212/2012г., което е обективирано в представения протокол от
19.02.2019г. и видно от което е по иск по чл. 422 от ГПК, като със същото е
признато за установено дължимостта на сумите по заповедта и са присъдени
разноски. Съгласно отбелязването решението е влязло в сила на 10.06.2014г. С
молбата взискателят Б.Е.“ ООД е поискал да се извърши справка за разкрити
банкови сметки на длъжника и да се наложи запор и справка за трудово
възнаграждение като се наложи запор при наличие на такова. С молбата е поискано
и събиране на разноските по изпълнителното производство, в това число за
адвокатско възнаграждение на един адвокат. Адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело е в размер на 360 лв. с ДДС като за плащането му е
представен договор за правна защита и съдействие, който служи за разписка, че
сумите са платени в брой.
От ЧСИ е съставена сметка по чл. 79 ЗЧСИ и фактура
(лист 37) за дължимите авансови такси за образуване на изпълнително дело (т. 1
ТТРЗЧСИ - 24 лв. с ДДС, за изготвяне и връчване на съобщение за образувано
изпълнително дело (т. 5 ТТРЗЧСИ - 24 лв. с ДДС) и за извършване на справки за
имущественото състояние на длъжника (т. 3 ТТРЗЧСИ 3 броя - 18 лв. с ДДС), които
са платени от взискателя (лист 37). Извършени са справки за имущественото
състояние на длъжника (л. 31-36) и за постоянен и настоящ адрес (л. 38).
Установено е наличие на трудов договор (л. 32) и на банкови сметки (л. 35), Разпоредено
е налагане на запор и е наложен такъв върху банковите сметки на длъжника в
„Обединена българска банка“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД.
На
17.04.2018г. длъжникът е получил Съобщение за образуваното изпълнително дело с изх.№ 34018/13.04.2019г., с
което е уведомен за размера на дълга и включените разноски, срещу което е
възразил. Съгласно съобщението размерът на задължението включва дължимата сума
по представения по делото изпълнителен лист – главница 334.96 лв. ведно с
дължимата лихва, която към 13.04.2019г. е в размер на 251.71 лв.; приетите
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв.; таксите по
изпълнителното дело в общ размер на 320.35 лв. с ДДС, които включват:
авансовите такси по ТТРЗЧСИ за образуване на изп. дело (т.1 ТТРЗЧСИ - 24 лв. с
ДДС), извършване на 3 справки за имущественото състояние на длъжника (т. 3 - 3
по 6 лв. - 18 лв.), връчване на съобщение за образувано изпълнително дело (т.
5-24 лв.), извършване на справки (т. 3 - 3 по 6 лв. = 18 лв.), изготвяне на
сметка за размера на дълга (т. 12 - 36 лв.), налагане на запор на банкови сметки
в две банки (т. 9 - 2 по 18 лв. - 36 лв., т. 31, б.“к“ - 3.70 лв. пощенски
разходи), налагане на запор върху трудово възнаграждение (т. 9-18 лв., т. 31,
б.“к“ - 1.85 лв. пощенски разходи), съобщения до длъжника за наложените запори
(т. 5 - 2 бр. по 24 лв. = 48 лв.), пощенски разходи (т. 31, б.“к“ - 1.85 лв.),
пощенски разходи такси при приключване на изпълнителното дело - за връчване на
съобщения до страните (т. 5-24 лв. до взискателя, т. 4 - 12 лв. до длъжника, т.
31, б. „к“ - 1.85 лв.) съобщенията до третите задължени лица (т. 4 - 3 х
12 лв. — 36 лв., т. 31, б. „к“ - 5.55 лв. ), както и дължимата такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ за изпълнение в размер на 113.60 лв. с ДДС върху материален интерес
946.67 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима,
тъй като е срещу актове на съдебния изпълнител, които подлежат на самостоятелен
съдебен контрол съгласно новата редакция на разпоредбата на чл. 435 от ГПК, а съгласно
чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК – постановлението относно разноските. жалбата е
процесуално допустима, изхожда от легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ
на обжалване съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. С влизането в сила на
01.03.2008г. на новия ГПК
обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение
с ГПК (отменен). В чл. 435 от ГПК законодателят е предвидил императивно и
казуистично кои действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои
страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е
предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът
счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на
съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни.
Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в
едноседмичен срок от съобщението за извършеното действие. Мотивите на ЧСИ, че жалбата била частично недопустима,
тъй като не се посочвал размер на сумите, до които се иска намаляване на
таксите и разноските, са неоснователни, тъй като от длъжника са изложени доводи
за пълна недължимост на същите и процесуалният закон не изиска обосноваване на
точен размер на сумите, които счита, че са недължимо начислени като такси.
Наред с горното, доколкото в мотивите подробно е изложено, че възражението за
прекомерност е неоснователно, е налице и произнасяне на ЧСИ, а именно отказ за
намаляване на адвокатското възнаграждение и таксите, поради което жалбата е
допустима.
Съдът намира, че за разликата от
исковото производство, в изпълнителното дело отговорността за разноски се
преценява с оглед разпоредбата на чл.79 от ГПК. Съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а по силата на ал. 2 –
когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от
длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК в следните
случаи, а именно когато делото се прекрати, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство, ако изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда, и т.3 – ако разноските са за изпълнителни способи, които не са
приложени. В конкретния случай няма данни сумата, дължима по изпълнителния лист
да е заплатена преди подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело,
поради което не е налице хипотезата, в която разноските да не са за сметка на
длъжника, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. Следва да се
отбележи, че хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК относно разноските е приложима в
исковото производство, а за изпълнителното такова е налице специалната норма на
чл. 79 от ГПК, която не обуславя отговорността за разноски с оглед причините и
поводът за образуване на изпълнителното дело, а с оглед факта дали дължимата по
изпълнителният лист сума е платена преди или след образуване на изпълнителното
дело. В случая жалбоподателят не твърди да е платил задължението си преди
образуване на изпълнителното дело и следователно не може да се приеме, че е
основателен довода му, че не бил дал повод за образуването му. Твърденията на
жалбоподателя, че неправилно бил призован за производството, в което по иск по
чл.422 от ГПК е осъден да заплати сумите на взискателя, са недоказани с оглед
данните по делото, тъй като той е приложил копие от призовка по заповедното
производство, а не по исковото, а и са неотносими и неоснователни. Ако е бил
нередовно призован за производството, то постановеното решение е подлежало на
отмяна в сроковете и по реда в ГПК, от който способ няма данни да се е
възползвал жалбоподателя, а в рамките на изпълнителното производство ЧСИ не
може да се произнася по валидността на процесуалните действия в исковото
производство. Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист, който той
няма право да преценява до евентуалното му обезсилване от издалия го съд или
друга инстанция, а по делото не се твърди и не се установява да е налице такава
хипотеза. Предвид горното и доколкото в случая не се твърди от жалбоподателя,
че сумите по изпълнителният лист са изплатени доброволно и преди образуване на
изпълнителното дело, то не е налице основание същият да бъде освободен от
разноски и те да бъдат възложени на взискателя, тъй като регламентацията на чл.
79 от ГПК предпоставя за да не бъде ангажиран длъжника за разноски, не да се
преценява дали е дал повод или не за образуване на изпълнителното дело, тъй
като имаме изпълнителен титул, а дали е платил преди или след това. В случая не
се твърди и установява плащане на сумите преди образуване на изпълнителното
дело, поради което не може да се приеме, че разноските следва да се възложат на
взискателя, напротив, същите са в тежест на длъжника. Неоснователно е и
позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на чл. 96, ал.2 от ЗЗД, която
постановява, че в тежест на кредитора са необходимите разноски, направени
поради неговата забава, тъй като за да е налице забава на кредитора съгласно
чл. 95 от ЗЗД следва кредиторът неоправдано да не приеме предложеното му от
длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не
би могъл да изпълни задължението си. В случая се касае за парично задължение,
като няма данни нито да е отказано приемане на предложено изпълнение, нито да е
необходимо и отказано необходимо съдействие. Следва да се има предвид, че
съгласно чл.97, ал.1 от ЗЗД, ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в
забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в
подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението, а пари, ценни книжа и ценности могат
да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда. Следователно, доколкото задължението е парично, не е
било налице проблем, ако длъжникът е искал да плати доброволно преди
образуването на изпълнителното дело, да е депозирал сумата в банка на името на
кредитора, за да се освободи от своята забава, а горното не се установява по
делото. Няма изискване за депозирането да се знае банковата сметка, като може
същата да не е лично открита от взискателя. Предвид горното доводите на
жалбоподателя, че не дължи разноски, а такива следва да бъдат възложени в
тежест на взискателя, са изцяло неоснователни.
По отношение на размера на разноските,
в случая взискателя е представляван от адвокат, за който е представено
пълномощно, както и договор за правна помощ, по който заплатеното
възнаграждение е 360 лв. с включен ДДС. В случая се касае за изпълнително дело,
образувано след последните изменения на Наредба № 1/2004г. и съгласно
приложимата редакция на чл. 10 от същата, дело възнаграждението е: по т.1 за
образуване на изпълнително дело - 200 лв.; и по т. 2 - за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, в зависимост
от размера на търсената сума по изпълнителния лист – за парични вземания до 500
лв. – 1/10 от възнаграждението по чл.7, а за такива над 500лв. до 1000 лв. –
1/5 от съответното възнаграждение по чл.7. В случая по изпълнителният лист е
присъдена лихвоносна главница в размер на 334,96 лв., със законна лихва от
25.11.2011г., която изчислена към момента на поканата по изпълнителното дело
възлиза на 251.71
лв., т.е. търсената общо сума по изпълнителния лист е над 500 лв., а именно
сумата възлиза на 586,67 лв., поради което по чл. 7 възнаграждението възлиза на
сумата от 300 лв., а за изпълнителното дело се следва 1/5 от същото или сумата
от 60 лв. Следователно минималното адвокатско възнаграждение по процесното
изпълнително дело е 200 лв. за образуване и 60 лв. за воденето му, т.е. сумата
от 260 лв., като с включен ДДС, тъй като има справка от НАП / стр.20 от
делото/, че адв. Г.е регистрирана по ЗЗДС с посочения ЕИК, то тази сума възлиза
на 312 лв. Следователно това е размерът на дължимото минимално адвокатско
възнаграждение по процесното изпълнително дело, а то не може да бъде намалено
до сума под минимума, поради което жалбата е частично основателна и приетото
адвокатско възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено от 360 лв. на
сумата от 312 лв. или със сумата от 48 лв., което е 13,5%. Съдът намира, че не
може да се възприемат мотивите на ЧСИ относно начина на изчисляване на
адвокатското възнаграждение върху дължима сума от общо 946,67 лв., тъй като в
този материален интерес е включено и самото адвокатско възнаграждение, а не
такава е разпоредбата. Интересът, върху който се определя дължимото
възнаграждение за процесуално представителство, са присъдените с изпълнителния
лист суми, които са главницата и дължимата върху нея лихва, но не и разноските.
Те се включват в основата на таксата по т.26, но не и в основата, върху която
се определя възнаграждението за процесуално представителство. С оглед
частичното намаление на тази сума, следва да бъде частично намалена и таксата
по т.26 от Тарифата, а именно процентно на горепосоченото намаление, а именно
от 113,60 лв. на сумата от 98,26 лв. По отношение на възраженията на длъжника,
че не било ясно как са начислени и за какво таксите по изпълнителното дело,
съдът намира, че горното е неоснователно, тъй като по има съставени сметки за
начислените такси, а и същите са разяснени и в мотивите на ЧСИ. Неоснователни
са доводите, че след като е начислена такса за цялостно проучване, не се дължи
и начислява отделно и такса за справки, тъй като има самостоятелно основание за
начисляване на такива по Тарифата и справки са изисквани и извършени. Всички
действия, за които са начислени такси от ЧСИ са извършени по изпълнителното
дело и то преди постъпване на дължимата сума. Възраженията на длъжника по
отношение на пропорционалната такса също са неоснователни, като съдът намира,
че такава се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за
парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса,
държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008
г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС №
92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В чл. 26 от Тарифата за таксите
е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума по
описания начин съобразно интереса, а не само върху главницата по изпълнителния
лист, поради което доводите на жалбоподателя, че неоснователно в нея са
включени и разноските по изпълнението не може да бъде споделен. Предвид горното
съдът намира, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че таксата следва
да е само върху главницата по изпълнителния лист, а не върху събраните суми и
следователно искането му за допълнителното й намаляване също се явява
неоснователно. Също така не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя,
че такава изобщо не се дължи, тъй като сумите не са събрани принудително.
Напротив сумата е постъпила и събрана след образуване на изпълнителното дело и
налагане на запорите по същото, поради което такси се дължат. Съдът намира,че
тази такса се дължи, независимо от това, че плащането на сумата е извършено на
02.05.2019г. по изпълнителното дело, като в същия смисъл е налице и практика на
ВКС по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 640/04.10.2010г. по
гр.д.№920/2009г.,ІVг.о. и др., в което се посочва, че съгласно чл.
26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, длъжникът по изпълнителното дело дължи пропорционална
такса върху събраната сума след предявяване на изпълнителния лист, независимо
от обстоятелството дали е платил доброволно, доколкото плащането е след започване на изпълнението, събраната
сума е в погасяване на задължението, и плащането на задължението е извършено
при висящо дело за принудително изпълнение. Забележка 6 към т.26 от
Тарифата, на която се позовава жалбоподателя, е обявена за нищожна с решение на
ВАС и не е част от действащото законодателство, за да е приложима.
Предвид горното жалбата е частично
основателна досежно размера на приетото адвокатско възнаграждение, което следва
да бъде намалено със сумата от 48 лв., а именно на 312 лв. с включен ДДС и
съответно да бъде пропорционално намалена таксата по т. 26 от Тарифата, а в
останалата част се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
по жалба, подадена с вх.№
вх.№22141/23.04.2019г. от длъжника по изпълнителното дело Т.К.Т., с адрес ***,
постановлението по разноските на ЧСИ В.М.по изп.дело №20198600400683, а,
обективирано в съобщение от 13.04.2019г., относно приетия размер на
адвокатското възнаграждение на взискателя за разликата над 312 лв. до приетия
размер от 360 лв., като НАМАЛЯВА на основание чл. 78,
ал.5 от ГПК
адвокатското възнаграждение на взискателя „Б.Е.“ ООД от сумата от 360 лв. на
сумата от 312 лв. / триста и дванадесет лева/, като със съответното процентно
намаление се намалява и таксата по т.26 от Тарифа по ЗЧСИ, като отменя същата
за разликата над сумата от 98,26 лв. до приетия размер от 113.60 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ уважение жалбата в
останалата й част.
Решението съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се
изпрати препис от същото на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/