Р Е Ш Е Н И Е
Номер 163 21.01.2018
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав,
На деветнайсети декември две хиляди и осемнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Милена Манолова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 6529 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от В.Ч.Р., с ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адресат адвокат С.К. ***, с адрес на кантората град Бургас, ул. Раковски № 2, срещу М.Й.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, с която моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати обезщетение от 20300.00 лева, от което 20000.00 лева-неимуществени вреди за непозволено
увреждане на 03.05.2017 год. в град Бургас, ж. к. Лазур, причинено при оказана
съпротива при задържане по Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/,
чрез нанасяне на юмручен удар и изритване с крак, с което е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на крайната сухожилна разтеглица на
разгъвана на пети пръст на дясна ръка, довело до трайно затруднение движението
на крайника, за което деяние има одобрено на 23.08.2018 год. споразумение между
страните по НОХД № ***/2018 год. по описа на Районен съд-Бургас и 300.00
лева-имуществени вреди и представляващи заплатено възнаграждение за повереник,
в хода на досъдебното производство № ***/2017 год. по описа на Второ РУ на
МВР-Бургас, заедно със законната лихва върху общата сума от момента на
увреждането-03.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
Осъдителният иск е процесуално
допустим и правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник,
като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответникът М.П., своевременно с
отговора на исковата молба, оспорва изцяло иска, като неоснователен и недоказан.
Евентуално, при уважаването на иска, прави възражения за премерност на исковата
претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и моли да бъде намален размерът на
обезщетението. Не ангажира доказателства. Във фазата по съществото на спора,
предоставя на съда да прецени до кой размер исковата претенция е основателна. Претендира
направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните,
намира, че осъдителният иск е частично основателен, поради следното:
От приложеното НОХД № ***/2018 г. по описа на Районен съд-гр.
Бургас, приетото като доказателство по
делото, съдът установява, че с определение № 418 от 23.08.2018
г., по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК наказателният съд е
одобрил споразумение, с което ответникът по настоящото дело М.Й.П. е признат за виновен в това, че на 03.05.2017
г., в град Бургас, ж. к. „Лазур”, без надлежно разрешително съгласно чл. 73,
ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите/ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. От Наредба за условията и реда за разрешаване
на дейностите /НРКРВН/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, държал в
собствения си лек автомобил ***, peг. № ***/от вътрешна страна на предна лява врата и в себе си,
в джоб на връхна дреха тип „грейка”/ високорисково наркотично вещество по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 - Списък 1 -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарна медицина” към чл. 3, ал. 1 от НРКРВН, а именно: обект № 1 - „коноп”
с нето тегло 2,135 гр. със съдържание на активно действащия компонент
„тетрахидроканабинол” 4,20 % и обект № 2 - „коноп” с нето тегло 2,681 гр. със
съдържание на активно действащия компонент „тетрахидроканабинол” 6,30%, всичко
общо нето тегло на противозаконното държано количество високорисково наркотично
вещество „коноп” 4,816 гр. и възлизащо на обща стойност 28.90 лева, определена
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието е
маловажен случай - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т.
1, предл. първо от НК. Деянието е извършено от обвиняемия виновно, при форма на
вината „пряк умисъл”, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Деликтната отговорност е обусловена от
вредоносния резултат като се отчита причинната връзка за това увреждане/чл. 45
от ЗЗД/. По предвиждането на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Наличието на съпричиняване, т.
нар. компенсация на вини, не е установено в горепосоченото наказателното
производство. Одобреното от съда споразумение за решаване на делото, както в
конкретния случай, има последиците на влязла в сила присъда/чл. 383, ал. 1 от НПК/.
С това задълженията на активно легитимираната в процеса страна за главно
и пълно доказване на деликта се изчерпва.
Относно размера на вредите, от
показанията на полицая И. Х., пряк началник на ищеца Р. по месторабота/началник
група криминална полиция/, съдът установява, че след увреждането на 03.05.2017
г., по време на работа, при операции за задържане и такива с физическо
съприкосновение, ищецът Р. е щаден, пазен, разпределян като наблюдаващ,
по-интензивно непосредствено след увреждането и понастоящем това отчасти
продължава. При завръщането си на работа не е бил включван във всички операции,
заради травмата на ръката, която не е отшумяла. Оплаквал се от болки в ръката.
Увреждането е засегнало и възможностите на ищеца Р. за работа с компютър и
пишеща машина, с които се изготвят ежедневните бланки при изпълнението на
работата в полицията. Видно от неоспорените свидетелски показания на
съотборника М. Д. по делото, новата
травма се е отразила на спортния живот
на ищеца Р., който е преустановил участията си като състезател по жиуджицо и
джудо. По свой начин преживява преустановяването на активната си състезателна
дейност, участва в тренировките и по състезания ката треньор.
От
заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на издадените медицински
документи и след преглед на пострадалия, съдът установява, че с от деянието на
03.05.2017 г. ищецът Р. е с диагноза руптура/разкъсване/ на дорзалната апоневроза/плоско
сухожилие/ на пети пръст на дясна ръка. Прегледан от ортопед, насочен за
оперативно лечение и хоспитализация в Отделение по ортопедия и травматология на
04.05.2017 г. на УМБАЛ-Бургас. От анамнезата-травма на пръста с невъзможно изправяне
на същия. Обективно-оток на пръста с невъзможна екстензия/изправяне/. След
необходимите изследвания е опериран същия ден-ОП № ***/04.05.2017 г.-извършена е
тендорафия/шев на сухожилието/. Изписан от отделението на 06.05.2017 г.
Възстановителният период по повод увреждането на сухожилието е продължил около
три месеца, поради персистиране ограничението на движенията на ръката и
назначените рехабилитация и физиотерапия. Травмата е квалифицирана като трайно
затруднение движението на крайника, за срок от около 2.5-3 месеца, при обичаен
ход на оздравителния процес. Понастоящем пострадалият се оплаква от невъзможно
изправяне в пълен обем на пети пръст на дясна ръка. Налице е нарушен юмручен
захват на дясна длан, с непълна екстензия/изправяне/ на пръста в проксималната
интерфалангеална става, както и първично зарастнали белези от проведената
оперативна интервенция. Налична е и контрактура в метакарпофалангеалната
става/ставата между костите на дланта и пети пръст/, като последица от стара
травма, със счупване в тази област/по данни от пострадалия/. Наличното непълно
възстановяване на изправянето на пети пръст на дясна ръка, с оглед естеството
на травмата и давността на същата, е дефинитивно състоянието и не може да се
очаква подобрение в обема на движение на пръста. По принцип основата функция на
ръката е свиването в юмручен захват. При изправяне на пръста и при някои
по-фини движения дефицитът от увреждането винаги в бъдеще ще оказва влияние.
Дефицитът за изправянето на пръста е резултат само от новата травма. Разкъсано
е това сухожилие, което изправя пръста и по тази причина е опериран. С оглед естеството на травмата съдът приема, че
занапред обичайните функции, които ще се извършват с дясната ръка ще бъдат
по-несигурни, затруднени. И след преустановената терапия се проявяват болки
в увредения пръст, по-често от влагата и от студеното време.
Предвид изложеното от фактическа и
правна страна, съдът намира, че неимуществените вреди от увреждането са засягнали
психичната сфера на пострадалия, душевния му мир, намалили са неговата
трудоспособност и възможност за активна състезателна дейност. В конкретния
случай, отчитайки характера и степента на увреждането, начинът на извършването
и обстоятелствата при които е била причинена средната телесна повреда на ищеца Р.,
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира размерът от 15000.00 лева
за справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания от деянието на 03.05.2017 г. До този размер осъдителният за
неимуществените вреди иск следва да бъде уважен, а в останалата част, до
претендирания размер от 20000.00 лева отхвърлен, като неоснователен. Претенцията в частта за обезщетение за имуществените
вреди от престъплението е изцяло основателна и доказана, до претендирания размер
от 300.00 лева-заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат С.К. ***, по приетия като доказателство по
делото договор за правна защита и съдействие от 18.08.2017 г., в хода на
досъдебното производство № ***/2017 год. по описа на Второ РУ на МВР-Бургас. Върху уважения
размер на двете обезщетения за неимуществени и имуществени вреди следва да бъде
присъдена и лихвата за забавата за плащане след увреждането-03.05.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението. Нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
предвижда, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана.
В периода на забавата кредиторът неоснователно е бил лишен от облагата да
ползва парите си.
С оглед изхода на делото, на основание
по чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото
страна следва да бъдат възложени заплащането на направените от ищеца Р. разноските/391.00
лева/, за уважената част от иска, в размер на 294.69 лева и държавната такса за
производството от 612.00 лева. За отхвърлената част от иска, в тежест на
активно легитимираната по делото страна следва да бъде възложено, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, заплащането на припадащата се част от направените
разноски/1500.00 лева/ от ответника П., за адвокатско възнаграждение, в размер
на 369.46 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Й.П., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на В.Ч.Р., с ЕГН **********, с адрес
***, сумата от 15300.00(петнадесет
хиляди и триста) лева, от която от
която 15000.00 лева-неимуществени вреди за непозволено увреждане на 03.05.2017
год. в град Бургас, ж. к. Лазур, причинено при оказана съпротива при задържане
по ЗМВР, чрез нанасяне на юмручен удар и изритване с крак, с което е причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на крайната сухожилна
разтеглица на разгъвана на пети пръст на дясна ръка, довело до трайно
затруднение движението на крайника, за което деяние има одобрено на 23.08.2018
год. споразумение между страните по НОХД № ***/2018 год. по описа на Районен
съд-Бургас и 300.00 лева-имуществени вреди, представляващи заплатено
възнаграждение за повереник, в хода на досъдебното производство № ***/2017 год.
по описа на Второ РУ на МВР-Бургас, заедно със законната лихва върху общата
сума от момента на увреждането-03.05.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иска в останалата част, за претърпените
неимуществени вреди, от уважения размер 15000.00 лева до претендирания размер
от 20000.00 лева,
ОСЪЖДА М.Й.П., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В.Ч.Р., с
ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски за
уважената част от иска, в размер на 294.69
лева(двеста деветдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА В.Ч.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.Й.П., с
ЕГН **********, с адрес ***, направените
по делото разноски за отхвърлената част от иска, в размер на 369.46 лева(триста шестдесет и девет
лева и четиридесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА
В.Ч.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, държавна такса за производството, в размер на
612.00(шестстотин и дванадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: (П)
Вярно с оригинала!
ММ