Р Е Ш Е Н И Е №3941
гр. Пловдив, 21.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХІІ гр. състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември 2019г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
При секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 464 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Исково
производство. Решение по спора.
Делото е образувано по искова молба на И.А.А.,
ЕГН **********,***, против държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
Според изложеното , ищецът е собственик
на недвижим имот с идентификатор 72789.501.301 по кадастралната карта на с. ***********,
ведно с две построени в същия имот
сгради , на основно и на допълнително застрояване. Имота граничи с коритото на река, която с
течение на времето го подкопала, отнасяйки част от него.
А. предявил иск срещу държавата да
преустанови въздействието на реката, като изправи коритото чрез подпорни стени.
Искът му бил уважен. Съдебното решение в този смисъл обаче, постановено по гр. дело № 893 по описа
на РС Асеновград, не било изпълнено и до момента въпреки всички положение от
ищеца усилия, заради което реката подкопала и основите на една от постройките в имота –
срутила се една от стените на същата. А. са снабдил с изпълнителен лист, който
предявил пред министъра на регионалното
развитие и благоустройството, но без резултат – това министерство не предприело
фактически действия по укрепването на стената, с мотив, че не разполагало със
законова компетентност за целта. До
момента на подаването на настоящата искова молба, това решение , под №
213/28.10.2015г., постановено по гр. дело № 1730 по описа на ВКС , І г. о., за
2015г. не било изпълнено.
Решението продължава да бъде неизпълнявано, и
от това неизпълнение А. претърпял неимуществени вреди. При всяко едно посещение
на имота си виждал как същият продължава
да се руши, подкопаването на брега от водата продължило, продължило и саморазрушаването на
постройката, която по тази причина била неизползваема. Горното притеснило
ищеца, който вижда как имуществото му намалява, изпитвал и възмущение и разочарование от това , че държавата не
предприема действия за изправяне на коритото и изграждане на подпорна стена, за
което е осъдена. Оценил е тези си неимуществени вреди на обща сума от 9980 лв. за периода от 26.04.2016 год. –
09.01.2019 год., и предявил частичен иск на стойност от 988 лв. ( или 10%
) , за която сума се моли държавата да бъде осъдена да му я заплати като
обезщетение , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Държавата оспорва иска.
Отрича се да има каквото и да
било противоправно поведение от страна на държавен орган; ищецът разполагал със
ред за защита съобразно Гражданския процесуален кодекс, който обаче не бил
реализиран. Оспорва се и да има претърпени от евентуалното противоправно поведение
неимуществени вреди. Моли се искът да бъде отхвърлен и на Държавата да се
присъдят сторените по делото разноски.
Допустим осъдителен иск с правно
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от
ЗЗД.
Съдът, като взе предвид
твърденията на страните, техните доводи и ангажираните от тях доказателства, съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Няколко факта са безспорни: държавата, в
лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството, е осъдена с
влязло в сила решение „ да преустанови бездействието си по отношение на
разрушителното въздействие на река Т.„ върху имота на ищеца с идентификатор
72789.501.301 , като „изправи коритото й
и го укрепи , изгради подпорна стена „ на границата между имота и реката.
Ответник в производството по гр. дело № 893 по описа на РС Асеновград е
държавата , тя е адресат на крайния съдебен акт , постановен по гр. дело № 1730 по описа на ВКС , І г. о., за
2015г. и нейно е задължението да изпълни акта; неизпълнението на това решение
не е спорен факт, а и се доказва от показанията на разпитаните свидетели - напр., свид. Б. твърди, че и до момента на
съдебното заседание по делото, в имота не е изпълнена подпорна стена. Съдът
няма основание да се съмнява във верността на тези твърдения.
За вземането си против
държавата, ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, предявен на министъра на
регионалното развитие и благоустройството по реда на чл. 519 ал. 2 изр. второ
от ГПК. Министерството не е изпълнило решението, като вместо това е уведомило с
няколко нарочни писма община Асеновград да изгради подпорната стена.
Общият фактически състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите предполага няколко елемента: противоправно поведение на едно лице ,
настъпили вреди в патримониума на друго лице , и пряка причинно - следствена
връзка между поведението на деликвента и настъпилите вреди. Пряка причинно
следствена връзка по смисъла на чл. 45 от ЗЗД означава на практика, че
поведението на причинителя на вредата е самодостатъчно да настъпят вредите,
които от своя страна са неизбежна от пострадалия последица на това поведение. В
случая обаче, настъпването на вредите не е пряко обусловено от поведението на
ответника, макар и решението да не е изпълнено.
Това е така, тъй като - въпреки твърденията си - ищецът разполага с
възможност за принудително изпълнение на решението, която не зависи от волята
на ответника.
Съобразно чл. 519 ал. 2 от ГПК паричните вземания срещу държавни
учреждения се изплащат, като издаденият изпълнителен лист се предявява на
съответния финансов орган и изплащането се извършва от предвидения за това
кредит по бюджета на учреждението, а ако такъв кредит не е бил предвиден,
предвижда се най-късно в следващия бюджет. Този начин на изпълнение обаче се
лимитира само до паричните вземания , а това на ищеца е такова за действие,
макар и заместимо. Според чл. 526 от ГПК , кредиторът – взискател за вземане,
съставляващо заместимо действие има право да поиска от съдебния изпълнител да
го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника. В тази хипотеза, съдебният
изпълнител няма право да откаже образуването на изпълнително производство или
оправомощаване на взискателя да извърши сам. Нещо повече, последният разполага
и с възможността по чл. 526 ал. 2 от ГПК
-да иска да бъде осъдена държавата да внесе предварително сумата,
необходима за изграждането на подпорната стена. В частта си за разноските,
осъдителното решение на ВКС съдържа и диспозитив за парично осъждане, но няма
пречка да се издадат два отделни листа , с каквато възможност ищецът е
разполагал.
Няма данни или твърдения в
исковата молба , да е искано от ищеца
изпълнение на решението по общия ред на ГПК.
Затова искът е неоснователен.
Разноските по делото – в тежест
на ищеца предвид изхода на спора, като
освен дължимото за процесуалното представителство
възнаграждение на юрисконсулт, което съдът определя в минимален размер,
ответната държава не е направила други такива.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на И.А.А. , ЕГН **********,***,
да се осъди Република България, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 988 лева , частичен иск от общ размер на обезщетението от
9880 лева - заради вреди неизпълнение на
съдебното решение по гр. дело 893/2013г на РС Асеновград за период от
26.04.2016г до 09.01.2019г – разочарование
и неудовлетворение ,загуба на доверие в държавните институции - ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба ,
10.01.2019г до окончателното изплащане
на вземането, като неоснователен.
Осъжда Република България,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, да
заплати на И.А.А. , ЕГН **********,***, разноски по производството в размер от 150
лева – възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред
състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ