Р Е Ш Е Н И Е
№ 138 18.05.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на десети май две хиляди двадесет
и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 83 по описа за 2021г. на съда
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.94, ал.1 и ал.3 от КСО.
А.Г.Й. като пълномощник на Г.Й.Г. *** обжалва решение №2153-09-1/12.02.2021г.
на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна
жалбата на Г. против разпореждания с №********** от 03.09.2020г. и 04.12.2020г.
на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, с които на основание чл.74, ал.1 от КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от
23.06.2020г. – датата на заявлението в ТП на НОИ – Кюстендил и на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“
от КСО във вр. с §22ц, ал.2 от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент на Съвета
/ЕО/ №883/2004г. пенсията е определена в действителен размер. Релевира основанието
за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на закона поради неправилното
му прилагане свързва с неправилно определена начална дата на отпускане на
пенсията, като за такава счита датата на инвалидизиране по ЕР на ТЕЛК
№812/08.05.2020г., а именно – 29.11.2019г. по реда на чл.94, ал.1 от КСО. Моли
за отмяна на решението.
В с.з. пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата.
В с.з. представителят на ответния
директор на ТП на НОИ – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата
обстановка по спора:
Административното производство е образувано по заявление
вх.№Ц2107-09-22/23.06.2020г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил от
пълномощника на жалбоподателя, с което е
поискано възобновяване на пенсията за инвалидност и отпускане на добавка от К.Ч.
Г., починала на 28.11.2018г. Към заявлението е представено ЕР на ТЕЛК общи
заболявания към МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД – гр.Кюстендил №0812/08.05.2020г.
с признати 70% трайно намалена работоспособност на Г. с дата на инвалидността
29.11.2019г. по водеща диагноза „Мозъчен инфаркт, причинен от емболия на
церебрални артерии“ със срок 1 година. ЕР
е връчено на Г. на 08.05.2020г. Има отметка на РЗИ-РКМЕ за влизане в сила на
08.06.2020г. /вж. л.50/. ЕР е издадено по заявление-декларация
вх.№501/05.03.2020г. до РКМЕ – гр.Кюстендил. С решение №1188/27.05.2020г. медицинската
комисия към ТП на НОИ – Кюстендил е потвърдила ЕР на ТЕЛК.
Преди образуване на административното производство е
проведено друго такова по заявление вх.№7822/18.05.2004г. от Г. до пенсионните
органи, в резултат на което с разпореждане №********** от 31.05.2004г. е
отпусната на лицето лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за
намалена работоспособност над 90 на сто и социална пенсия за инвалидност за
периода 24.03.2004г. – 01.04.2005г. по чл.74, ал.1 и чл.90, ал.1 от КСО,
считано от 01.06.2004г. В това административно производство е взето предвид
предходно ЕР на ТЕЛК по белодробни болести към ОДПФЗС – Софийска област с
№0693/29.04.2004г. с определени 95% ТНР без чужда помощ с дата на инвалидността
24.03.2004г. с основна диагноза „Белодробна туберкулоза“, в сила от
05.05.2004г. С разпореждане от 21.04.2006г. на пенсионните органи, на основание
чл.96 от КСО социалната пенсия за инвалидност по чл.90, ал.1 от КСО е
прекратена, считано от 01.04.2006г. във вр. с ЕР на ТЕЛК 494/30.03.2006г.
/определена 3 гр. инвалидност от 50% до 70.99% намалена работоспособност/, а с
разпореждане от 09.03.2007г. на основание чл.96 от КСО е прекратена и личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.03.2007г. /вж.
л.54-71/. Разпорежданията са влезли в сила, като няма данни за тяхното
оспорване по административен и съдебен ред.
С разпореждането от 03.09.2020г. по процесната пенсионна
преписка на Г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
считано от 23.06.2020г. със срок на инвалидността до 01.05.2021г. по чл.74,
ал.1 от КСО и е отпусната добавка от личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване по чл.74 от КСО на К. Ч. Г. също от 23.06.2020г. по чл.84 от КСО. С
разпореждането от 04.12.2020г. пенсионните органи са изменили личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в следствие зачетен осигурителен стаж в Италия
по чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО във вр. с §22ц от ПЗР на КСО и Регламент на
Съвета /ЕО/ №883/2004г., считано от 23.06.2020г., като месечният размер на пенсията с добавката към нея е определена
в действителен размер.
Съгласно писмо изх.№Ц2107-09-22-18/22.03.2021г. от
ответника, разпорежданията на пенсионните органи от 03.09.2020г. и 04.12.2020г.
са връчени на пълномощника на адресата на 19.01.2021г. /вж. л.75-76/.
Разпорежданията са оспорени с жалба от 19.01.2021г., в резултат на което е
издадено процесното решение. С това решение №2153-09-1/12.02.2021г. на
директора на ТП на НОИ – Кюстендил на основание чл.117, ал.3 от КСО е
отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. срещу посочените разпореждания.
Ответникът е обсъдил приложението на чл.94, ал.1 и ал.3 от КСО и е приел, че ЕР
на ТЕЛК е връчено на 08.05.2020г. и е влязло в сила на 22.05.2020г. Според
органът, лицето не отговаря на условията по чл.94, ал.1 от КСО, т.к датата на
инвалидизиране 29.11.2019г. е извън 2-месечния срок от датата на подаване на
заявлението – 23.06.2020г. Органът е отрекъл и приложението на режима за
пенсиониране по чл.94, ал.3 от КСО, т.к. Г. е подал заявлението извън
1-месечния срок от влизане в сила на ЕР на ТЕЛК, т.к заявлението е подадено на
23.06.2020г., а ЕР на ТЕЛК е влязло в сила на 22.05.2020г.
Решението на органа е връчено на адресата на 19.02.2021г., а
жалбата по делото е подадена на 01.03.2021г.
Към жалбата по делото е депозирано посоченото ЕР на ТЕЛК
№0812/08.05.2020г., съдържащо отбелязване от РЗИ-РКМЕ за влизане в сила на 23.06.2020г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе писмени доказателствени средства.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
намира жалбата за допустима като подадена от представител на надлежен правен
субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за
разглеждането й съд и в преклузивния срок по чл.118, ал.1 от КСО. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК във вр. с препращането от чл.118, ал.3 от КСО, решението на
директора на ТП на НОИ - Кюстендил е издадено от компетентен орган в пределите
на неговата законова компетентност по см. на чл.117, ал.3 във вр. с ал.1, т.2,
б.”а” от КСО. Страните не спорят относно компетентността.
Спазена е формата на акта по чл.117, ал.3 от КСО. Решението
е мотивирано от правна и фактическа страна, съдържа ясно волеизявление на
органа за разрешаване на спора и е подписано от него.
При издаване на решението е спазена специалната процедура по
чл.98, ал.4 от КСО за изготвяне на решение на медицинската комисия към ТП на
НОИ. Комисията е разгледала медицинската документация на заявителя,
удостоверяваща здравословното му състояние, размерът на трайно намалената
работоспособност, степента на увреждане, причинната връзка, датата на
инвалидизиране и срока на инвалидността, като е потвърдила ЕР на ТЕЛК. След
постановяване на решението на тази комисия длъжностното лице по пенсионното
осигуряване /ръководителят на ПО/ е издал оспорените пред органа разпореждания,
с първото от които се е произнесъл по искането на заявителя за отпускане на
пенсия и добавката към нея, а с второто е определил пенсията в действителен
размер.
Решението обаче противоречи на материалния закон.
Нормите на чл.94, ал.1 и ал.3 от КСО са в съотношение
специална към обща.
Материалноправните предпоставки за приложение на чл.94, ал.3
от КСО включат издадено на името на заявителя ЕР на ТЕЛК с призната трайно
намалена работоспособност с дата на инвалидността и срок и подадено заявление
до пенсионните органи. Нормата въвежда правилото, че пенсията за инвалидност се
отпуска от датата на подаване от лицето на заявлението-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на
инвалидизиране, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на
НОИ в 1-месечен срок от изтичане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК /или НЕЛК/
по отношение на правоимащото лице. В случая по делото, към заявлението за
пенсиониране лицето е представило ЕР на ТЕЛК №0812/08.05.2020г. ЕР на ТЕЛК е
връчено на лицето на 08.05.2020г., което означава, че срокът за обжалване по
отношение на това лице е изтекъл на 22.05.2020г. При това положение,
1-месечният срок за подаване на документите в ТП на НОИ е изтекъл на
22.06.2020г. /присъствен ден/. Заявлението за пенсиониране е подадено след
изтичане на този срок - на 23.06.2020г., поради което пенсията за инвалидност не
може да се отпусне от датата на подаване на заявлението-декларация до ТЕЛК,
т.е. от 05.03.2020г. Правилен е изводът на органа за неприложимост на реда за
отпускане на пенсията по чл.94, ал.3 от КСО. Жалбоподателят не твърди обратното.
Спорът по делото е относно приложението на чл.94, ал.1 от КСО. Нормата въвежда правилото за отпускане на пенсията от датата на
придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в
2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на
2-месечния срок от придобиване на правото, пенсията се отпуска от датата на
подаването им. При изчисляване на правото на пенсия на Г. органът по оспореното
решение е приел, че датата на придобиване на правото е датата на инвалидизиране
– 29.11.2019г., поради което подаденото на 23.06.2020г. заявление до ТП на НОИ
е извън 2-месечния срок от тази дата и е отпуснал пенсията от подаване на
заявлението за пенсиониране. Това становище на органа не почива на правилното
приложение на материалния закон. Трайно установената практика на ВАС застъпва
становището, че фактът на инвалидизиране, пораждащ правото на пенсия по чл.73 и
чл.74 от КСО, не настъпва по силата на прякото действие на закона, а въз основа
на издаден акт от органите на медицинската експертиза на трайно намалената
работоспособност, който акт на основание чл.113, ал.3 от ЗЗ придобива
задължителна сила след изчерпване на реда за обжалването му. Влязлото в сила ЕР
удостоверява с обратна сила основанието и датата, от която се поражда правото
на пенсия. Следователно, най-ранната дата, на която правото може да бъде
упражнено е влизането в сила на ЕР. Това ще рече, че датата на придобиване на
правото на пенсия за инвалидност по см. на чл.94, ал.1 от КСО е датата на влизане
в сила на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК. Иначе казано, 2-месечният срок по чл.94, ал.1 от КСО
следва да се брои от влизане в сила на ЕР, а не от датата на инвалидността,
както е приел ответника в оспореното решение. В тази връзка вж. решение
№1473/01.02.2018г. по адм.д.№237/2017г., решение №12378/19.11.2015г. по
адм.д.№3277/2015г., решение №10399/06.10.2016г. по адм.д.№13405/2015г., решение
№5145/25.04.2017г. по адм.д.№5643/2016г., решение №5535/11.04.2019г. по
адм.д.№11619/2018г., решение №6626/07.05.2019г. по адм.д.№9271/2018г., всички
на VI о. на ВАС.
Неправилна е и преценката на органа, че ЕР на ТЕЛК е влязло
в сила на 22.05.2020г. с изтичане на срока за неговото оспорване от
правоимащото лице, т.к. върху копието на ЕР на ТЕЛК към пенсионната преписка
датата на влизане в сила е отбелязана с щемпел, изходящ от длъжностно лице от
РЗИ-РКМЕ, като 08.06.2020г. Това отбелязване е правнозначимо относно преценката
за приложението на чл.94, ал.1 от КСО, т.к. почива на правилото по чл.71, ал.1,
т.3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на РКМЕ /обн. ДВ, бр.34/04.05.2010г., изм. и доп./, приет
на основание чл.109 от ЗЗ във вр. с изискванията за връчване на ЕР на ТЕЛК на
заинтересованите лица по чл.112а и чл.113, ал.3 от ЗЗ. Това ще рече, че
2-месечният срок по чл.94, ал.1 от КСО следва да се брои от датата 08.06.2020г.
и същият е спазен, т.к заявлението с необходимите документи е подадено в ТП на
НОИ на 23.06.2020г. Дължимо е отпускане на пенсията от датата на влизане в сила
на ЕР на ТЕЛК – 08.06.2020г., а не от датата на подаване на заявлението по
пенсионните органи. Отбелязаната дата 23.06.2020г. за влизане в сила на ЕР на
ТЕЛК върху копието на ЕР към жалбата по делото е ирелевантна, т.к. е
по-неблагоприятна за заявителя спрямо удостоверената такава върху копието на ЕР
в пенсионното производство по аргумент от чл.99, ал.2, б.“а“ от КСО. Отделно от
това, съдът не може да преценява достоверността на отбелязванията, т.к. същите
са изготвени в официален документален вид, като изхождащи от компетентни
органи, изготвени са по установения ред и форма и не са оспорени в рамките на
съдебното производство по делото.
В контекста на изложеното,
неоснователно е възражението на оспорващия за начална дата на отпускане на
пенсията, свързана с датата на инвалидността 29.11.2019г., т.к. същото не държи
сметка за начина на приложение на чл.94, ал.1 от КСО по изложените правни
съображения.
Горното налага извод за незаконосъобразност на оспореното
решение и потвърдените с него разпореждания на длъжностното лице по пенсионното
осигуряване досежно началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност
поради общо заболяване и добавката към нея. С оглед естеството на въпроса, по
реда на чл.173, ал.2 от АПК е дължимо изпращане на преписката на органа за ново
произнасяне, свързано с отпускане на исканата пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и добавката към нея от датата на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК, т.е.
от 08.06.2020г.
Поради изхода от спора ответникът
няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №2153-09-1/12.02.2021г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което
е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г.Й.Г. против разпореждания №**********
от 03.09.2020г. и №********** 04.12.2020г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1
от КСО, с които на основание чл.74, ал.1 от КСО е отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, считано от 23.06.2020г. – датата на
заявлението в ТП на НОИ – Кюстендил и на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО във вр. с §22ц, ал.2 от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент на Съвета /ЕО/
№883/2004г. пенсията е определена в действителен размер.
ИЗПРАЩА
преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Кюстендил за постановяване на нов административен акт при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на решението.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: