№ 1136
гр. Варна, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501555 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Енергийни Услуги“ ЕАД,
ЕИК ********* срещу Решение № 1740 от 18.05.2023г. по гр.д. № 12930/2022г. по описа на
ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД въззивното
дружество е осъдено да заплати на П. Б. К., в качеството му на нотариус с рег. №299 към
НК, вписан в ТР с ЕИК *********, с адрес гр. Габрово, ж.к. Скобелевска №28, вх. А, ап. 8
сумата от 40.61 лева, представляващи неустойка уговорена в чл. 19, ал. 2 от Договор за
комбинирани услуги № МПМТ - **********/08.04.2021г. за покупко[1]продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги по условията на продукт „Енерго Про Сейв +24", дължима поради едностранно и
предсрочно прекратяване на Договора с предизвестие отправено от ответника до ищеца
съгласно чл. 18 ал. 1 б. „ж" от Договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на иска /29.09.2022г./ до окончателното плащане, както и
сумата от 350 лева, представляващи неустойка уговорена в чл. 19, ал. 6 от Договор за
комбинирани услуги № МПМТ - **********/08.04.2021г. за покупко-продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги по условията на продукт „Енерго Про Сейв +24", дължима поради неспазване на
задължение на ответника по договора, а именно поради неспазване на срока уговорен в чл.
18, ал. 1, б. „ж" от Договора, респективно неговото предсрочно прекратяване, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда /29.09.2022
1
г./ до окончателно плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението в обжалваните части по съображения, че е постановено по преждевременно
предявен иск. Изложените доводи са, че предмет на иска е заплащане на неустойка,
уговорена в чл. 19, ал. 2 от сключения между страните договор. Съгласно чл. 19, ал. 7 от
същия, неустойката в тази хипотеза е дължима в десетдневен срок от датата на писменото й
предявяване. По делото не се твърди и не е доказано отправянето на покана до ответника за
заплащане на неустойка в присъдения размер /отчитайки извършеното плащане на
първоначално заявения размер от 50 лв./ преди предявяване на иска, поради което
ответникът е поканен да изпълни задължението си с получаване на ИМ на 17.11.2022г.
Предявеният първоначален размер на претенцията от 50 лв. не е оспорен и е изпълнен от
ответника в предвидения в договора срок. Неустойка за размер над 50 лв. не е търсена с ИМ
и не е предмет на делото до 21.04.2023г., предвид факта, че искът е заявен като частичен.
Ето защо сумата от 40.61 лв., представляваща увеличеният размер на иска е въведена като
предмет на делото с искането по чл. 214 от ГПК, заявено в с.з. на 21.04.2023г., от която дата
е налице покана до ответника за заплащането й. Тази дата е именно начало на срока за
изпълнение на задължението на длъжника по чл. 19, ал. 7 от договора, който изтича на
01.05.2023г. – след приключване на устните състезания пред ВРС /21.04.2023г./. Липсата на
настъпил до този момент падеж на задължението за заплащане на неустойка за увеличения
размер прави иска в тази му част преждевременно заявен, което е основание за
отхвърлянето му. Като не е съобразил липсата на настъпила изискуемост на вземането на
ищеца за увеличения размер, ВРС е постановил обжалваното решение в нарушение на
процесуалния закон. От друга страна, решението подлежи на отмяна поради извършено
плащане на сумата, предмет на осъдителния диспозитив. След отправената покана на
21.04.2023г., на 24.04.2023г. след приключване на устните състезания пред ВРС, ответникът
заплатил посочената сума, за което представил доказателство по делото. Изпълнението на
паричното задължение следва да бъде съобразено съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. В тази
връзка решението е неправило и в частта, с която е присъдена законна лихва върху
присъдената главница, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.09.2022г. За
сумата от 40.61 лв., представляваща увеличения в хода на процеса размер на частичния иск,
ответникът е изпаднал в забава на 02.05.2023г., поради което законна лихва се дължи от този
момент. Евентуално, законна лихва върху уважения размер на иска следва да се дължи от
датата на искането по чл. 214, ал. 1 от ГПК, поради факта, че искът е предявен като частичен
и едва с изменението му, като предмет на делото е въведен увеличения размер. В този
смисъл се позовава и на съдебна практика /Р № 60141/25.11.2021г. по т.д. № 2022/2020г. на
ВКС, I ТО/. В частта, с която е частично уважен иск по чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 6 от
договора, ВРС не е обсъдил възраженията на ответника за неоснователност поради
дължимост на двете неустойки при взаимноизключващи се хипотези; за липса на
неизпълнение на договорно задължение, както и за съобразяване на отправено предизвестие
с уговореното в чл. 18, ал. 2 от договора. Така ВРС е присъдил неустойка за неизпълнение на
задължение, след уважаване на иск, основан на изпълнение на същото задължение. Посочва
2
в тази връзка, че неустойка се дължи само при настъпване на фактите, за които е уговорена.
В случая с уважаването на първия иск, съдът е приел, че договорът е прекратен при
осъществена хипотеза на чл. 18, ал. 1, б. „ж“, т.е. с отправено предизвестие. Ако договорът
не е прекратен без предизвестие или при неспазен срок по чл. 18, ал. 1, б. „ж“, то тогава
същото не е осъществено по този ред, което изключва приложението на чл. 19, ал. 2.
Първата претенция видно от исковата молба е основана на спазване на клаузата на чл. 18, ал.
1, б. „ж“, а втората – на неизпълнение на същата. Уважавайки и двата иска, ВРС е приел, че
са осъществени две взаимноизключващи се хипотези. Отделно, извършеното от
първоинстанционният съд тълкуване на предизвестието е в нарушение на чл. 20 от ЗЗД и
при игнориране на договореното съдържание на предизвестието в чл. 18, ал. 2, което не
включва начална дата. Не е съобразена волята на ответника да прекрати договора от
01.01.2022г. по аргументи, изложени в предизвестието, в случай, че не се промени
дължимата цена, поради което и прекратяването е заявено като алтернатива на изменението,
а не евентуално. Поради всичко изложено е отправено искане да се отмени решението в
първата обжалвана част, като се постанови друго, с което искът да се отхвърли изцяло
поради извършено плащане в хода на процеса, евентуално с присъждане на законна лихва от
датата на изпадане в забава – 02.05.2023г., евентуално от изменение на размера на частичния
иск – 21.04.2023г., а във втората – да се отхвърли предявеният иск като изцяло
неоснователен.
Отговор на жалбата не е депозиран в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК от
другата страна.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът поддържа
изразената позиция по спора, а въззиваемата страна оспорва жалбата, поддържаки
съображения за правилност на решението в обжалваните части. Всяка от страните
претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по предявени от П. Б. К., вписан в ТР с ЕИК
*********, представляван от същото лице в качеството му на Нотариус, рег. № 299 срещу
„Енерго Про Енергийни услуги“ ЕАД, ЕИК ********* съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителен иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 лева, предявена
като частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 88.90 лева, представляваща неустойка,
уговорена в чл. 19, ал. 2 от договор за комбинирани услуги от 08.04.2021г. и дължима
поради едностранно и предсрочно прекратяване на договора с предизвестие отправено от
ответника до ищеца съгласно чл. 18, ал. 1, б. „ж“ от договора, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от
350 лева, представляваща неустойка, уговорена в чл. 19, ал. 6 от същия договор, дължима
поради неспазване на задължение на ответника за предоставяне на 30-дневно предизвестие
3
за прекратяване на договора, поради неговото предсрочно прекратяване /чл. 18, ал. 1, б. „ж“/,
всяка от главниците претендирани ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба.
Фактическите твърдения, на които са били основани исковете са в следния смисъл:
на 08.04.2021г. между страните е сключен Договор за комбинирани услуги за покупко
продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги по условията на продукт „Енерго Про Сейв +24“, по силата на който ответникът поел
задължение да доставя ел. енергия в обекти: нотариална кантора в гр. Габрово, ул.
„Скобелевска“ № 28, вх. А, ап. 8, кл. № ********** и офис в гр. Габрово, ул. „Орловска“ №
55, ап. 7, кл. № ********** за целия срок на договора – 24 месеца от началото на доставката
на ел. енергия до обектите. Изпълнението на договора е започнало от 01.05.2021г. На
25.10.2021г. на ищеца било връчено уведомително писмо във връзка с предстояща промяна
в цената от ответника, като ищецът е уведомен, че следва да подпише до 15.12.2021г. анекс
към договора, по силата на който да се измени по взаимно съгласие уговорената цена на
доставяната ел. енергия. В случай, че клиентът откаже да подпише анекс до 15.12.2021г.,
следва да приеме писмото за 30-дневно предизвестие за прекратяване на договора, считано
от 01.01.2022г. В отговор на уведомлението, ищецът изразил несъгласие с искането за
предоговаряне на цената. Считано от 01.01.2022г. ответникът едностранно прекратил
договора, като ищецът бил служебно прехвърлен към друг доставчик – „Енерго-Про
Продажби“ АД. При прекратяване на договора по реда на чл. 18, ал. 1, б. „ж“ от същия, в
случай че предизвестието е отправено след започване на доставката за уговорените обекти и
преди изтичане на срока по чл. 4, ал. 2, страната отправила предизвестието дължи неустойка
/арг. от чл. 19, ал. 2/. В случая неустойка е дължима за дните от датата на прекратяване на
договора до края на срока му, но за не повече от 360 дни, в размер на 10% от
произведението на договорената цена и среднодневната консумация на купувача, изчислена
съгласно фактурирана до датата на прекратяването консумация на купувача за съответните
обекти, но не по-малко от 50 лева. Към посочената в уведомителното писмо крайна дата за
сключване на допълнително споразумение – 15.12.2021г. от друга страна, страните са били
обвързани от сключения между тях договор. Т.е. ответникът е приел, че до 15.12.2021г.
предизвестие не тече, независимо от връчване на уведомлението на 25.10.2021г. Ето защо
срокът на предизвестието от 30 дни по чл. 18, ал. 1, б. „ж“ е започнал да тече от 16.12.2021г.
и е изтекъл на 16.01.2022г., а съгласно чл. 18 от договора, същият е следвало да прекрати
действието си считано от първо число на месеца, следващ този, през който е изтекло
предизвестието, или от 01.02.2022г. В този смисъл ответникът не е изпълнил задължението
си като е прекратил едностранно и предсрочно облигационните отношения с ищеца.
Съгласно чл. 19, ал. 6 от договора, при неизпълнение на кое да е задължение по договора,
неизправната страна дължи неустойка в размер на 350 лв. Ето защо ответникът дължи и
неустойка поради неизпълнение на задължението му произтичащо от чл. 18, ал. 1, б. „ж“ от
договора. Поради всичко изложено отправил искане за положително произнасяне по
предявените искове.
4
В отговор на исковата молба ответникът признал първия иск, като заявил, че на
25.11.2022г. заплатил на ищеца сумата от 50 лв., претендирана като неустойка по чл. 19, ал.
2 от договора. Отправил искане този иск поради извършеното в хода на делото плащане да
се отхвърли. Оспорил по основание втория предявен иск с аргумент, че дружеството не е
променяло договорената цена. Отправянето на предложение с уведомително писмо от
20.10.2021г. не води до едностранно изменение на цената. При неприемане на
предложението в писмото е посочено, че ответникът се ползва от правото си да прекрати
едностранно договора. Не е налице неспазване на срока на предизвестие, а двата иска се
основават на противоположни твърдения – първият на спазен срок на предизвестие, а
вторият – на неспазен такъв. Видно от съдържанието на уведомлението, в същото е посочена
датата на която прекратяването ще се счита настъпило /01.01.2022г./. Предизвестието е
породило действието си от момента на получаване на уведомителното писмо от ищеца, като
датата до която е посочено, че купувачът може да подпише анекс е ирелевантна към
действието на предизвестието, което веднъж отправено е неоттегляемо. Единствено волята
на ищеца е била определяща поради това за изменение на облигацията или за
прекратяването й. Факт е че 30 дневният срок на предизвестие е спазен и по-дългият срок не
вреди. Така обосновал неоснователност на втория иск, който отправил искане да се
отхвърли.
В хода на проведеното на 21.04.2023г. първо съдебно заседание по искане на ищеца
на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявения първи
частичен иск, който след допуснатото изменение се счита за предявен за сумата от 90.61 лв.
– неустойка по чл. 19, ал. 2, ведно със законна лихва от датата на исковата молба.
След допуснатото изменение на иска, ответникът заявил, че признава и увеличения
размер на претенцията който ще заплати доброволно в уговорения между страните срок по
чл. 19, ал. 7 от договора.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено, че установеното по делото от фактическа страна в обжалваното решение е
коректно и пълно и съответства на установеното от настоящия съдебен състав.
След допуснатото изменение на размера на първия иск в с.з. от 21.04.2023г., в което
устните състезания са обявени за приключени с молба от 03.05.2023г. „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕАД представило доказателство за доброволно плащане на сумата от
40.61 лв., представляваща остатък от дължимата неустойка по чл. 19, ал. 2 от Договора за
комбинирани услуги, дължима поради едностранно и предсрочно прекратяване на договора
с предизвестие отправено до ищеца съгласно чл. 18, ал. 1, б. „ж“ от договора в общ размер
на 90.61 лв. Към молбата е приложено преводно нареждане за сумата от 40.61 лв. от
24.04.2023г.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
5
По първия иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Налице е признание на ответника на иска за заплащане на неустойка, уговорена в чл.
19, ал. 2 от договора, дължима поради едностранно и предсрочно прекратяване на договора с
предизвестие отправено от ответника до ищеца, съгласно чл. 18, ал. 1, б. „ж“ от същия.
Решението на ВРС в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата над 40.61 лв. до
пълния предявен размер от 90.61, след изменението му от 21.04.2023г., поради извършено
плащане на сумата от 50 лв. в хода на делото, не е обжалвано пред ВОС и е влязло в законна
сила.
Предмет на въззивен контрол е решението, в частта по увеличения размер на иска
над първоначално заявения като частичен иск от 50 лева до пълния предявен размер от 90.61
лв. или за сумата от 40.61 лв., за която искът е уважен.
След допуснатото изменение в размера на иска по делото пред ВРС и след
приключване на устните състезания пред първата инстанция е представено преводно
нареждане и за увеличения размер на иска от 40.61 лв. от 24.04.2023г. Във въззивната жалба
е налице позоваване на извършеното плащане, като не е налице оспорване на този факт от
въззиваемата страна. Като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за
спорното право, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК настоящият съд следва да вземе предвид
безспорния между страните факт на извършеното от ответника плащане на увеличения
размер на иска. Ето защо и на основание извършено плащане в хода на делото, предявеният
иск за сумата от 40.61 лв. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Увеличеният размер на вземането за неустойка от 40.61 лв. от друга страна е въведен
в процеса с предприетото от ищеца и допуснато от съда увеличение на размера на иска с
протоколно определение от с.з. от 21.04.2021г., поради което присъдената върху тази сума
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба /29.09.2022г./ е недължимо
присъдена. Основателни в тази връзка са залегналите в жалбата оспорвания, че за сумата от
40.61 лв., представляваща увеличения в хода на процеса размер на частичния иск,
ответникът би изпаднал в забава едва на 02.05.2023г. Съгласно клаузата на чл. 19, ал. 7 от
договора, неустойката по чл. 19, ал. 2 от същия е дължима от неизправната страна в срок от
10 дни, считано от датата на писменото й предявяване от изправната страна. Писменото
предявяване на увеличения размер на претенцията за неустойка съгласно данните по делото
е заявено в с.з. от ищеца на 21.04.2023г., като плащането на неустойката е в рамките на
уговорения срок по чл. 19, ал. 7 от договора и преди той да е изтекъл. Ето защо законна
лихва върху тази част от вземането за неустойка не се дължи. Независимо от този извод и в
случай, че страните не бяха уговорили определен ден за изпълнение на задължението /чл.
84, ал. 1 от ЗЗД/, следва да се посочи, че биха били основателни развитите в жалбата
съображения, че дори и да бе дължима, законната лихва върху увеличения размер на
вземането би се дължала от датата на предприетото увеличение. Това е така, защото при
частично предявен иск претенцията за присъждане на законната лихва от момента на
завеждане на иска, е само по отношение на предявената част от вземането за главница, която
част представлява предмет на делото. Едва с увеличението на иска цялото вземане става
6
предмет на спора и от момента на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 от ГПК е налице
искане за присъждане на законната лихва върху увеличената част. В този смисъл е и
съдебната практика, на която въззивникът се позовава в случая и която се споделя от
съдебния състав, обективирана в Решение № 60141/25.11.2021г. по т.д. № 2022/2020г. на
ВКС, I ТО.
По изложените съображения, обжалваното решение в частта по първия иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с
което искът се отхвърли като неоснователен поради извършено плащане от неизправната
страна в срока по чл. 19, ал. 7 от договора.
По втория иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Решението на ВРС в частта, с която искът за заплащане на неустойка по чл. 19, ал. 6
от договора поради неизпълнение на задължение на ответника да се въздържа от
едностранна промяна в цената на доставяната ел. енергия /чл. 11, ал. 2 вр. чл. 4 от договора/
е отхвърлен, не е обжалвано пред ВОС и е влязло в законна сила.
Предмет на разглеждане е иск за заплащане на неустойка, уговорена в чл. 19, ал. 6 от
сключен между страните на 08.04.2021г. Договор за комбинирани услуги за покупко
продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги по условията на продукт „Енерго Про Сейв +24“, по силата на който ответникът,
като продавач поел задължение да доставя ел. енергия в два обекта на ищеца – купувач, в гр.
Габрово за целия срок на договора – 24 месеца от началото на доставката на ел. енергия до
обектите. Няма спор между страните, че доставката до обектите е започнала на 01.05.2021г.,
както и че на 25.10.2021г. ищецът получил уведомително писмо от дружеството доставчик,
съдържащо предложение за сключване на допълнително споразумение, с което при желание
на купувача доставката на ел. енергия считано от 01.01.2022г. да продължи при цена
обвързана от цените на Българска Независима Енергийна Борса ЕАД. В случай, че ищецът
желае да продължи доставката при условията на предложеното споразумение му е дадена
възможност в срок до 15.12.2021г. да подпише споразумението, а при нежелание за
продължаване на доставката при тези условия, уведомителното писмо е посочено да се счита
за отправено 30-дневно предизвестие за прекратяване на договора считано от 01.01.2022г.
При тези факти спорно в отношенията между страните е налице ли е неизпълнение от
страна на продавача по договора на задължението му за предоставяне на 30-дневно
предизвестие за прекратяване на договора, поради неговото предсрочно прекратяване /чл.
18, ал. 1, б. „ж“/. Спорът е породен от тълкуването, че след като до 15.12.2021г. на купувача
е предоставена възможност да сключи допълнително споразумение, то действието на
полученото от него на 25.10.2021г. предизвестие е започнало едва от 16.12.2021г., при което
30 дневният срок изтекъл на 16.01.2022г., а договорът е следвало да се прекрати на
01.02.2022г., като прекратявайки същия на 01.01.2022г. ответникът не е спазил уговорения
7
срок на предизвестието. Това тълкуване на отправеното до купувача едностранно изявление
от продавача, възприето и от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав приема
за неправилно. Изхождайки от съдържанието на конкретните уговорки залегнали в текста на
договора за комбинирани услуги от 08.04.2021г. и изявлението на продавача, обективирано
в уведомителното писмо, във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича
от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и
доказателствата по делото, съдът приема, че въззивникът е изправен по задължението си за
предоставяне на 30-дневно предизвестие за прекратяване на договора по чл. 18, ал. 1, б. „ж“.
Отправеното уведомително писмо съдържа предложение за промяна, която при неприемане
от купувача – ищец, да се счита за предизвестие. Предоставената възможност за сключване
на допълнително споразумение до 15.12.2021г. не променя характера на отправеното
писмено изявление на предизвестие, което по дефиниция поражда правно действие от
момента на достигането на писменото изявление за това до адресата. Изрично в текста на
уведомителното писмо е посочено, че при неподписване на допълнително споразумение,
същото да се счита за отправено 30 дневно предизвестие за прекратяване на договора
считано от 01.01.2022г. Значението на уведомителното писмо на предизвестие не е
поставено в зависимост от възможността за сключване на споразумение до 15.12.2021г.
Правното действие на предизвестието не е предпоставено и от изтичането на срока за
сключване на допълнително споразумение, а двете възможности – за предоговаряне или
преустановяване действието на облигационната връзка са предложени от продавача на
купувача успоредно. Вярно е, че до 15.12.2021г., както и впрочем до 31.12.2021г. страните са
били обвързани от действието на договора, но това не означава, че отправеното преди този
момент предизвестие по чл. 18, ал. 1, б. „ж“ от една от страните не е произвело присъщото
му правно действие от момента на получаването му да постави началото на течението на
уговорения 30 дневен срок, като предизвести за предстоящото прекратяване на договора, в
случай, че купувачът не приеме предложението за предоговаряне. В подкрепа на довода, че
предизвестието не е било обусловено от изтичане на срока за предоговаряне /15.12.2021г./ е
посочването на конкретна дата, от която договорът ще се счита прекратен. А съгласно
обичаите в практиката и добросъвестността в отношенията между договарящите страни е
неприемлива възможността за отправяне на предизвестие от една от страните по договора с
отложен старт във времето. Посочването на конкретна дата, на която прекратяването ще се
счита настъпило е изрично уговорено като реквизит на предизвестието/уведомлението
между страните в клаузата на чл. 18, ал. 2 от договора, а спазването на уговорения срок от 30
дни съгласно чл. 18, ал. 1, б. „ж“, считано от момента на получаването му от купувача не е
спорно и установено по делото. Уведомлението – предизвестие е получено от ищеца по
негово изрично признание на 25.10.2021г., а договорът прекратен на посочената в него
конкретна дата – 01.01.2022г., към който момент срокът от 30 дни е бил спазен.
Тълкуването, че с предоставената възможност за сключване на допълнително споразумение
между страните до 15.12.2021г., продавачът е приел, че срокът на предизвестието до тази
дата не тече, при изрично посочена от последния дата, на която прекратяването на договора
ще се счита настъпило /01.01.2022г./, не кореспондира със съдържанието на уведомителното
8
писмо, нито с волята на страните, отразена в чл. 18, ал. 2 от сключения между тях договор. А
именно на спазване на срока по чл. 18, ал. 1, б. „ж“ от договора е основан и първият иск за
заплащане на неустойка. Ето защо, съдът приема, че предизвестие в уговореното
съдържание е отправено до ищеца от ответника. С достигането му до купувача – ищец
същото е произвело правно действие, като от момента на получаването му /25.10.2021г./ е
изтекъл и спазен уговорения 30 дневен срок, а договорът между страните е прекратен от
посочената в съдържанието му конкретна дата – 01.01.2022г. Ето защо в случая не е налице
неизпълнение на задължението на „Енерго Про Енергийни услуги“ ЕАД, като продавач по
договора на задължението за предоставяне на 30-дневно предизвестие за прекратяване на
договора, нито е налице предсрочно прекратяване на същия по чл. 18, ал. 1, б. „ж“.
Следователно по делото не е установено неизпълнение на продавача на визираните
задължения, като основание пораждащо задължението му за заплащане на неустойка на
основание чл. 19, ал. 6 от договора. Предявеният на това основание иск е недоказан по
основание и следва да се отхвърли.
Решението на ВРС в тази част е неправилно и следва да се отмени.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, решението на ВРС следва да се
отмени и в частта за разноските. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът има право на
разноски. Съгласно представените доказателства реализираните от страната разноски пред
първата инстанция възлизат на 580 лв., а същите пред настоящата инстанция са в общ
размер на 530 лв. /адвокатско възнаграждение и държавна такса/. В доказаните размери
разноските по делото следва да се възложат в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1740 от 18.05.2023г. по гр.д. № 12930/2022г. по описа на ВРС,
50-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД „Енерго-Про
Енергийни Услуги“ ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на П. Б. К., в качеството му
на нотариус с рег. №299 към НК, вписан в ТР с ЕИК *********, с адрес гр. Габрово, ж.к.
Скобелевска №28, вх. А, ап. 8 сумата от 40.61 лева, представляващи неустойка уговорена в
чл. 19, ал. 2 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ - **********/08.04.2021г. за
покупко[1]продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго Про Сейв +24", дължима
поради едностранно и предсрочно прекратяване на Договора с предизвестие отправено от
ответника до ищеца съгласно чл. 18 ал. 1 б. „ж" от Договора, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на иска /29.09.2022г./ до окончателното
плащане, както и сумата от 350 лева, представляваща неустойка уговорена в чл. 19, ал. 6 от
Договор за комбинирани услуги № МПМТ - **********/08.04.2021г. за покупко-продажба
9
на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги по условията на продукт „Енерго Про Сейв +24", дължима поради неспазване на
задължение на ответника по договора, а именно поради неспазване на срока уговорен в чл.
18, ал. 1, б. „ж" от Договора, респективно неговото предсрочно прекратяване, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
/29.09.2022г./ до окончателно плащане на задължението, както и в частта, с която на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК са присъдени съдебни разноски И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД предявените от П. Б. К., в качеството
му на нотариус с рег. № 299 към НК, вписан в ТР с ЕИК *********, с адрес гр. Габрово, ж.к.
Скобелевска № 28, вх. А, ап. 8 срещу „Енерго-Про Енергийни Услуги“ ЕАД, ЕИК
********* искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40.61 лева,
представляваща неустойка уговорена в чл. 19, ал. 2 от Договор за комбинирани услуги №
МПМТ - **********/08.04.2021г. за покупко[1]продажба на електрическа енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт
„Енерго Про Сейв +24", дължима поради едностранно и предсрочно прекратяване на
Договора с предизвестие отправено от ответника до ищеца съгласно чл. 18 ал. 1 б. „ж" от
Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
иска /29.09.2022г./ до окончателното плащане, както и да заплати сумата от 350 лева,
представляваща неустойка уговорена в чл. 19, ал. 6 от Договор за комбинирани услуги №
МПМТ - **********/08.04.2021г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт
„Енерго Про Сейв +24", дължима поради неизпълнение на задължение на ответника по
договора, а именно поради неспазване на срока уговорен в чл. 18, ал. 1, б. „ж" от Договора,
респективно неговото предсрочно прекратяване, ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба в съда /29.09.2022г./ до окончателно плащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. Б. К., в качеството му на нотариус с
рег. № 299 към НК, вписан в ТР с ЕИК *********, с адрес гр. Габрово, ж.к. Скобелевска №
28, вх. А, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Енергийни Услуги“ ЕАД, ЕИК *********
сумата от 580 лева, представляваща съдебни разноски пред първата инстанция и сумата от
530 лева, представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11