РЕШЕНИЕ
№
05.10.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Добрич, гражданско отделение, IV-ти състав, в публично
съдебно заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и *** година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното
от
съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 2877 по описа на Районен съд - Добрич за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124
и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.№ 263975 от
21.10.2020г. на „Водоснабдяване и канализация Добрич” AД, със седалище и адрес
на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, срещу Й.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед № 824 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.08.2020г. по ч.гр.дело № 1999/2020г. по описа
на Районен съд Добрич: 1) 2 850, 00 лева, представляваща неизплатено
задължение за ползвани водоснабдителни услуги, начислени поради неправомерно
присъединяване към ВиК мрежата, ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението – 17.08.2020 г., до окончателното плащане; 2) 212,
17 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 17.11.2019 г. до
17.08.2020 г.
Ищецът твърди, че ответникът е ползвател на ВиК
услуги, с кл. № 13989, за обект, находящ се на адрес: с. Ц., ул. „***“ № 44.
Сочи се, че в обекта е монтиран един водомер във водомерна шахта. Излагат се
твърдения, че при извършена проверка на 21.09.2019 г. във водомерната шахта е
установено водочерпно устройство (кран тип канела) и към него е монтиран
маркуч, с който се поливат две оранжерии. В тази връзка се сочи, че
водочерпното устройство е свързано с водоснабдителната мрежа преди водомера. Поради
тази причина се използват ВиК услуги без да бъдат измерени. Констатациите са
били отразени в протокол № 004628 от 21.09.2019 г., който е бил подписан от Ц.К.–
син на ответницата. На тази основа на последната е наложена санкция по чл. 35,
ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи във
вр. с чл. 50 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператори. Начислената санкция е в размер на 2850, 00 лева, като е
издадена и фактура с № 36976 от 17.10.2019 г.
Прави се искане да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено съществуването на вземанията по процесната
заповед за изпълнение. Претендират се и разноски за исковото и заповедното
производство.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
процесуалния си представител – юрисконсулт М.Г., който поддържа исковата молба.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
ответника, който твърди, че исковете са недопустими. Аргументира становището
си, като изтъква, че е налице различие между обстоятелствата, изложени в
исковата молба и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В първия
случай се сочи, че сумите се претендират като потребени и неплатени услуги, а
във втория, като санкция за неправомерно присъединяване към ВиК мрежата.
Иска претенциите да бъдат отхвърлени като
неоснователни и да му бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание се представлява от адвокат Ю.М.. В
хода на устните състезания последният излага съображения за неоснователност на
претенциите. Претендира разноски в настоящото производство. Счита също, че
следва да му бъдат присъдени разноските по в.ч.гр.д. № 261 по описа на Окръжен
съд-Добрич за 2021 г.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове
с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 вр. с чл. 35, ал. 6 от
Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи във вр. с чл. 50 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператори и
по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По главния иск в тежест на ищеца е да
установи наличието на незаконно присъединяване към ВиК
мрежата от страна на ответника; надлежно извършена проверка и съставяне на
протокол от длъжностно лице на оператора; количеството на изразходваните,
отведените и пречистените количества вода, определено
по приложимата корекционна процедура по чл. 35, ал. 6 от Наредбата във вр. с
чл. 49 от Общите условия (изчислено по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при шест часа потребление в денонощието и
изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет, но не
по-дълъг от шест месеца).
Единствените доказателства, представени
от ищеца за доказване на главната си претенция, са: предписание № 33253 от
21.09.2019 г., фактура № 36976 от 17.10.2019 г. и констативен протокол за
извършена проверка № 4628 от 21.09.2019 г. (л. 17 до 19).
В констативния протокол е отразено,
че на 21.09.2019 г. е извършена проверка на имот, собственост на Й.К.. Я.Д. –
„инспектор услуги“ в ответното дружество, е констатирал, че имотът се отчита с
измервателен уред тип 5 м3 с № 188681, с пл. ВиК 0136092 и показание 0226 м3.
Констатирал е, че абонатът е свързал маркуч преди измервателния уред в шахтата,
с който се поливат две оранжерии. Протоколът е подписан от съставителя, трима
свидетели и Ц.Д. К..
Същият служител е издал предписание
за премахване на незаконното отклонение и е връчил копие на Ц.К..
Впоследствие от ищцовото дружество е
издадена и фактура № 36976 от 17.10.2019 г. за предоставени ВиК услуги на
ответницата на стойност от 2850, 00 лева. Начисленото ѝ количество вода е
1102, 088 м3 при единична цена от 2, 155 лева без ДДС.
Последиците от незаконно
присъединяване към ВиК мрежата са уредени както в Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, така и в Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператори.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи „При установяване на
незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи
съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък“. Идентично е и
съдържанието на чл. 50 от Общите условия. Основният факт, който предпоставя
реализирането на отговорността по чл. 37 от Наредбата, е незаконното
присъединяване към ВиК мрежата.
По настоящото дело не се ангажираха
достатъчно доказателства за пълното му и главно доказване. Липсват каквито и да
е доказателства за установяване на твърденията на ищеца, че във водомерната
шахта е било поставено водочерпно устройство (кран тип канела). Такива
констатации не са направени в представените документи – констативен протокол и
предписание. Посочено е единствено, че абонатът е свързал маркуч преди
измервателния уред в шахтата, с който полива две оранжерии. Дори тези обстоятелства,
оспорени от ответника, не могат да бъдат приети за доказани. Това е така,
защото констативният протокол е частен свидетелстващ документ и като такъв се
ползва единствено с формална доказателствена сила – чл. 180 от ГПК. Доказва
единствено, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от
подписалите го лица – съставителят Я.Д. и Ц.К., който е трето за спора лице. В
хода на производството ищецът не прояви никаква активност за установяване на
този релевантен факт посредством гласни доказателствени средства, въпреки
предоставената му възможност.
Липсват и доказателства,
установяващи, че ответницата е задължено лице по смисъла на чл. 37 от Наредбата
и по чл. 50 от Общите условия. При незаконно присъединяване към ВиК мрежата,
отговорност за неотчетените водоснабдителни услуги носи лицето, което е
ползвало услугите. В случая се сочи, че това е Й.К., тъй като имотът, към който
е била отвеждана водата, е нейна собственост. Тези обстоятелства бяха оспорени
от ответната страна с твърдения, че на административния адрес, посочен в
констативния протокол: с. Ц., ул. „***“ № 44, има два имота на различни
собственици. Това възражение не бе опровергано от ищцовото дружество. Не са
представени доказателства, от които да се установява, че ответницата е
собственик на имота, към който неправомерно е била отвеждана вода. Пак в тази
връзка следва да бъде посочено, че заповедният съд е изготвил справка за
адресна регистрация на ответницата, от която се извежда, че постоянният ѝ
адрес е в град София, а настоящият е в с. Ц., на ул. „***“, но не № 44, а № 46.
Съгласно чл. 35, ал. 6 от Наредбата
във вр. с чл. 49 от Общите условия изразходваните количества вода при
неправомерно присъединяване се изчисляват по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при шест часа потребление в денонощието и
изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет, но не
по-дълъг от шест месеца.
Не се доказа количеството на изразходваните,
отведените и пречистените количества вода да е
надлежно определено от ищеца по приложимата корекционна процедура по чл. 35,
ал. 6 от Наредбата във вр. с чл. 49 от Общите условия. Начислено е количество
вода от 1102, 088 м3 при единична цена от 2, 155 лева без ДДС, но липсват доказателства
за пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера, както и за периода до предишния отчет. Без тези
стойности изчисленията на ищеца не могат да бъдат проверени от съда. Поради
тази причина недоказано е и начисленото количество вода от 1102, 088 м3.
В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява задължение за всяка страна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна
носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си
правни последици. При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти,
съдът следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на
тази основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от
27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС.
Ето защо главният иск по чл. 422
от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи във вр. с чл. 50 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператори, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
При това положение, акцесорният иск
за обезщетение за забава върху тази сума също подлежи на отхвърляне, тъй като е
обусловен от главния.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски.
За настоящата инстанция ответникът претендира
адвокатско възнаграждение в размер на
600, 00 лева.
Претендира и присъждане на адвокатското
възнаграждение от 600, 00 лева, платено за изготвяне на отговор по в.ч.гр.д. №
261 по описа на Окръжен съд-Добрич за 2021 г. Производството пред Окръжен съд
Добрич е образувано по частна жалба на ищеца срещу Определение
08.04.2021 г. по гр.д. 2877 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г.
Независимо, че жалбата е уважена, разноските на ответника от въззивното
производство следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Този извод произтича
от принципа, че разноските следва да бъдат възложени на лицето, което
неоснователно е предизвикало процеса. Доколкото проведеното въззивно
производство е свързано с настоящото, то с положителност ищецът
следва да понесе разноските на ответника.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. Както стана ясно по-горе в изложението
по делото е събран незначителен по обем доказателствен материал, като не са
разпитвани свидетели и не са изготвяни експертизи. Затова претендираното
възнаграждение следва да бъде намалено до минималните размери, предвидени в чл.
7, ал. 2, т. 2 и в чл. 9, ал. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В съответствие с правилото на чл.
78, ал. 3 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена за плащане
сумата от 350, 00 лева – адвокатско възнаграждение по в.ч.гр.д. №
261 по описа на Окръжен съд-Добрич за 2021 г.;
и сумата от 450, 00 лева – адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Водоснабдяване
и канализация Добрич” AД, със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.
„Трети март” № 59, ЕИК *********, срещу Й.П.К., ЕГН ********** с адрес: ***, с
правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1
вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следното вземане, предмет на заповед № 824 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.08.2020г. по ч.гр.дело № 1999/2020г. по описа
на Районен съд Добрич:
- 2 850, 00 лева, представляваща неизплатено
задължение за ползвани водоснабдителни услуги, начислени поради неправомерно присъединяване
към ВиК мрежата, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението – 17.08.2020 г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Водоснабдяване
и канализация Добрич” AД, със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.
„Трети март” № 59, ЕИК *********, срещу Й.П.К., ЕГН ********** с настоящ адрес ***,
с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следното вземане,
предмет на заповед № 824 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
19.08.2020г. по ч.гр.дело № 1999/2020г. по описа на Районен съд Добрич:
- 212, 17 лева, представляваща законна лихва за забава
за периода от 17.11.2019 г. до 17.08.2020 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация Добрич” AД, със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.
„Трети март” № 59, ЕИК *********, да заплати на Й.П.К., ЕГН
********** с настоящ адрес ***, сумата от 350, 00 лева – адвокатско
възнаграждение по в.ч.гр.д. № 261 по описа на Окръжен съд-Добрич за
2021 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация Добрич” AД, със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.
„Трети март” № 59, ЕИК *********, да заплати на Й.П.К., ЕГН
********** с настоящ адрес ***, сумата от 450, 00 лева – адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 2877/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от
съобщенията.
Районен съдия: