РЕШЕНИЕ
№ 11324
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110108133 по описа за 2023 година
Л. Л. С. е предявила в условията на обективно и кумулативно,
съединяване осъдителни искове срещу Н. И. И. с правно основание чл. 109
ЗС, с искане ответникът да бъде осъден да премахне изградена пристройка от
8 кв. м. изградена в задната част на поземлен имот с идентификатор
*****************, с адрес /административен адрес/, която постройка е
плътно долепена до външната стена на самостоятелен обект, представляващ
първи етаж от южната част от двуетажна жилищна сграда – близнак, с
идентификатор ********************, с адрес /административен адрес/; да
премахне изградения навес с размери 3/2/2.5 м., изграден откъм
/административен адрес/ в поземлен имот с идентификатор
*****************, с адрес /административен адрес/; както и да преустанови
действията си, с които накърнява правото на собственост на ищеца, като
осигури достъп до шахта за оттичане на вода, находяща се поземлен имот с
идентификатор *****************, с адрес /административен адрес/, както и
до фасадата на самостоятелен обект, представляващ първи етаж от южната
част от двуетажна жилищна сграда – близнак, с идентификатор
*********************, с адрес /административен адрес/.
Ищецът твърди, че е собственик на първи етаж от южната част от
двуетажна жилищна сграда – близнак, с идентификатор
*********************, с адрес /административен адрес/, с площ 65 кв. м.
Ответницата била собственик на втория етаж, както и на дворното място.
Посочва, че през 2021 г. в задната част на двора била изградена пристройка от
около 8 кв. м., която била долепена плътно до имота на ищцата. При дъжд и
1
сняг водата се задържала и прониквала в жилището на ищцата, което водело
до появата на мухъл и неприятна миризма. През 2022 г. ответницата била
оградила дворното място и ищцата нямала достъп до шахтата за оттичане на
водата, която се намира в двора, за да може да я почиства при запушване и
водата се връщала в мазето на ищцата. Твърди, че нямала и достъп до
фасадата на нейния имот за осъществяване на необходими ремонти. Посочва,
че през 2022 г. ответницата била изградила навес с приблизителни размери
3/2/2.5 м., който се намирал до един от прозорците на ищцата, с което пречел
да влиза светлина, както и на изгледа навън, поради което жилището не
можело да се ползва пълноценно. Посочва, че с тези си действия ответникът
препятствал пълноценното ползване на имота от ищцата. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на ищцата поддържа
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва като неоснователни твърденията за наличието на течове и
настъпили вреди в жилището на ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че
оградата му ограничавала правото на собственост, тъй като тя никога не се
заключвала и имало свободен достъп до двора. Посочва, че навесът бил
изграден със съгласието на собственика на съседния граничен имот.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ответницата
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че ищецът е собственик на първи етаж от южната
част от двуетажна жилищна сграда – близнак, с идентификатор
********************, с адрес /административен адрес/, с площ 65 кв. м.,
както и че ответникът е собственик на втория етаж от сградата и на поземлен
имот с идентификатор *****************, с адрес /административен адрес/.
Горното се установява и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 24 от 17.11.2000 г., том II, рег. № 3916, дело № 218 от 2000 г.,
съгласно който В.Б.С. продава на Л. Л. С. следния свой собствен недвижим
имот, а именно: първи етаж от южната част на двуетажна жилищна сграда –
близнак, находяща се в /административен адрес/, заедно със зимнично
помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, без
дворното място, върху което е построена сградата.
По делото е представена схема на самостоятелен обект № ********** от
03.02.2023 г. издадена от АГКК, по отношение на имот с идентификатор
*****************.1.1, с адрес на имота /административен адрес/, ет. 1, с
предзначение жилище, апартамент, с площ по документи 65 кв. м.
По делото е представен сигнал до С.О. от 15.08.2022 г. във връзка с
извършване на проверка в процесния имот за незаконни строежи, както и за
2
осъществяване на сервизна дейност. Представен и е отговорът от С.О. с изх.
№ ************** от 29.08.2022 г.
Представен е нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот в
изпълнение на задължение № ****** от 05.09.2018 г., том I, рег. № ******,
дело № 156 от 2018 г., съгласно който И.И.С. прехвърля на Н. И. И. следния
свой собствен недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор
*****************, находящ се в /административен адрес/, с площ на имота
по скица 258 кв.м., заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*********************, представляващ целия втори етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, заедно с таванско помещение , находящо се в
южната част на сградата, както и заедно с ½ ид. ч. от общите части на
сградата.
Представена е и декларация от 12.09.2022 г. с нотариално удостоверяване
на подписа на П.Н.Н., съгласно която същият е декларирал съгласие, Н. И. И.,
в качеството си на собственик на имот с идентификатор ***************** и
адрес /административен адрес/ да извърши застрояване на навес на границата
между двата ни съседни имота.
По делото е разпитван свидетелят Й.Й., който посочва, че познавала
страните по делото от 2021 г., след като се нанесла в къща на
/административен адрес/, като била влизала в двора, но не била влизала в
къщата. Посочва, че имотът представлявал двуетажна къща, като дворът бил
преграден, имало малко дворче като се застанело от към улицата, имало гараж
и градинка, като било преградено с ограда вътре в двора. Посочва, че
ответницата в началото на 2022 г. се поставила телена ограда, вътрешната
ограда имала врата, която била заключена с катинар и ищцата не можела да
стигне до външната страна на прозорците си. Оградата била точно пред
самата къща, имала малко дворче, като градинка за цветя. Като свидетелката
била виждала, че там където било заключено имало отводнителна шахта,
която се почиствала от ищцата и дъщеря й, тъй като мазето било отдолу и за
да не влизала вода вътре я почиствали. Твърди, че разбрала, че тази ограда се
заключва, тъй като видяла катинара. Свидетелката не била виждала
пристройка, която се намира зад къщата, но знаела от ищцата, че имало
такава пристройка, която била залепена за стената на ищцата. Не била влизала
в жилището на ищцата. В началото на 2022 г. в двора имало изграден навес,
който бил разположен от дясно на къщата, до входа за гаража, като детската
стая на ищцата била разположена с прозорец към улицата, и от страни бил
разположен навеса, поради което се нарушавала гледката на ищцата. Навесът
не се опирал в къщата и се намирал точно на прозореца на къщата. На
прозореца имало щори, които през деня били отворени.
Разпитвана е свидетелката С.С., която посочва, че често ходела в имота,
тъй като били семейни приятели. Посочва, че кухнята и спалнята били в едно
помещение, след това през 2021 г. била изградена постройка, която била
залепена за сградата и започнало да се събира вода, и да изкарва мухъл,
поради което започнали да избягват да влизат в спалнята. Знаела от ищцата,
че тази постройка била изградена от жената която живеела над тях. Посочва,
че влизала вътре, но гледала да не в кухнята, за да няма миризма от мухъл.
3
Имотът представлявал къща с дворно място, което било около къщата, след
когато се влезело в имота през улицата се минавало по пътека на която от
дясната страна има изградена втора ограда в самия двор, която била
заключена с катинар, като напоследък нямало катинар и било отключено.
Преди да се сложи оградата можело да се стигне фасадата и прозорците
отвън, но откакто оградата била сложена не можело да се влиза. Посочва, че
имало шахта, която била разположена под прозореца, от вътрешната страна
на оградата, която шахта я почиствала дъщерята на ищцата, тъй като падали
листа и се запушвала и се наводнявали мазетата. Твърди, че в двора над
прозореца на детската стая имало изграден навес, който навес бил пред
детската стая и освен, че стаята била малка, от навеса се спирало потока от
светлина и ставало доста тъмно, като навесът бил построен малко след
постояването на пристройката. Посочва, че незнаела сградата да е имала
проблем с покрива на къщата, знаела само, че след изграждането на
пристройката се появил мухъл, но незнаела дали е от покрива или от
пристройката. Пристройката отзад била изградена в края на 2021 г., а навесът
бил в предната част на къщата и закривал долната част на прозореца и не бил
залепен за къщата.
Разпитван е и свидетелят П.Н., който посочва, че бил съсед на страните
по делото, тъй като живеел на /административен адрес/. Входът на къщата бил
един за първия и за втория етаж, къщата имала двор, като от улицата се
влизало директно, и имало пътека, която водила към къщата, като имало и
пътека покрай оградата, която водила до задната част от двора, която била по-
голяма. Имало вътрешната ограда, която била направена наскоро, имало
врата, която водила до двора, като свидетелят бил виждал един два пъти
заключена вътрешната ограда, тъй като ответницата била пуснала едно момче
да си прави колата и я заключвал, за да не му изчезН. инструментите. Когато
се заключвала вътрешната врата се заключвала с катинар и верига. Имало
изграден навес, за този навес, за които свидетелят бил дал разрешение да се
изгради, бил за да пази колата от слънцето и снега. Навесът не бил залепен за
къщата, намирал се на около 2 метра от къщата. Прозорците на ищцата били
на височина около 1.60 метра, а навесът бил на 2 метра, той не стигал до
прозореца, не пречил на светлината. Посочва, че къщата имало проблем с
покрива, който бил ремонтиран от ответницата. В началото на лятото
платната на покрива паднали, като ответницата сложи платнища и след това
намери фирма, но когато валяло, водата течала по стълбите, тъй като
половината покрив го нямало. Свидетелят бил виждал водата по стълбите при
проблема с покрива, тъй като влезнал вътре в къщата.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
процесините обекти се намирали в поземлен имот с идентификатор
***************** по кадастралната карта на гр. София, с административен
адрес /административен адрес/, съставляващо урегулиран поземлен имот
**********, кв. 330, по плана на /административен адрес/, местност Левски. В
УПИ **********, кв. 330 имало построена двуетажна масивна сграда -
близнак, разположена навътре в имота, като по уличната регулация имало
4
прозирна ограда с оградни пана, на оградата имало врата за вход в двора и
гаражна врата и двете врати били от плътна ламарина. Съгласно
заключението от оградата в имота имало втора ограда със същите оградни
пана, която разделяла двора на две части, като едната част била от уличната
врата до входа на къщата, а втората част обхващала останалата част от двора
пред къщата, двора към УПИ ***** и зад къщата, като на вътрешната ограда
имало врата с резе, при огледа била отключена. Вещото лице посочва, че от
гаражната врата в двора имало навес с размери 2.90 м./3.70 м., разположен на
границата с УПИ *******, с височина 2.50 м. на регулационната линия и 2.35
м. в двора. Навесът бил от метални профили, покрит с ЛТ ламарина, като
навесът бил разположен, спрямо къщата на 0.60 м. от къщата и на 1.20 м.
пред нея. Съгласно експертизата зад къщата имало долепена до нея лека
постройка с размери 3.00 м. на 3.00 м., като постройката била с дървена
конструкция, покрита с черна мушама. Покривът бил почти хоризонтален,
височината на постройката до къщата била 2.30 м, а към двора 2.25 м, където
бил поставен улук, като фугата между къщата и постройката била замазана с
разтвор, видимо поне два пъти, нямало обшивка от ламарина между покрива
на леката постройка и стената на къщата. Вещото лице е посочило, за
изградените в УПИ ********** от квартал 330, по плана на /административен
адрес/, местност „Левски“ навес и постройка, долепена до къщата, не се
изисквало одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж.
По делото е приета и допълнителна съдебно-техническа експертиза,
която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че в дворното място, съставляващо урегулиран поземлен имот
********** от квартал 330, по плана на /административен адрес/, местност
„Левски“ имало изградени постройки на допълващото застрояване - навес,
разположен на страничната регулационна линия и уличната регулация и лека
постройка, долепена отзад до къщата, като постройки на допълващото
застрояване не били с допуснати виза за проучване и проектиране.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За
уважаването на такъв иск е необходимо ищецът да докаже, че ответникът
осъществява неоснователно въздействие /действие или бездействие/ и че с
това създават за ищците пречки за използването на собствения им имот, по-
големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. С разпоредбата на чл. 109 ЗС се
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко
неоснователно въздействие или създадено състояние, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може да не
накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и
пълноценно ползване на вещта от собственика според нейното
предназначение. В случая за уважаване на предявения иск по чл. 109 от ЗС
ищецът следва да установи, че е собственик на първи етаж от южната част от
двуетажна жилищна сграда – близнак, с идентификатор
*********************, с адрес /административен адрес/, с площ 65 кв. м.,
че ответникът е собственик на втория етаж от сградата и на поземлен имот с
идентификатор *****************, с адрес /административен адрес/, както и
5
извършените от ответника действия, представляващо пречка за упражняване
на правото им на собственост /изграждане на пристройка от 8 кв. м.,
изграждане на навес с размери 3/2/2.5 м, изграждане на ограда/.
В случая по делото е обявено за безспорно, а и от двама представени
нотариални акта се установява, че ищецът е собственик на първи етаж от
южната част от двуетажна жилищна сграда – близнак, с идентификатор
**********************, с адрес /административен адрес/, с площ 65 кв. м.,
а ответникът е собственик на втория етаж от сградата и на поземлен имот с
идентификатор *****************.1.2, с адрес /административен адрес/.
При предявен иск за премахването на постройки в поземлен имот следва
да се установи дали същите ограничават правото на собственост и в частност
правото на ползване на имота. Законодателят е предоставил правна защита
срещу всяко въздействие над обекта на правото на собственост, което
ограничава това право и пречи на ползването на вещта. По делото от
приетото допълнително заключение по съдебно-техническата експертиза се
установи, че за процесните навес и пристройка не са издавани виза за
проучване и проектиране. Независимо от горното, следва да се отбележи, че
за уважаването на иска по чл. 109 ЗС без значение е дали постройките са
законни, а само дали обективно пречат на ищеца да упражнява правото си на
собственост. Обстоятелството, че извършеният в собствено дворно място
строеж е незаконен само по себе си според трайно установената и
непротиворечива практика на ВКС не може само да има за последица
уважаването на този иск, ако по делото не е доказано този строеж да пречи на
ищеца да упражнява пълноценно и в пълен обем правото си на собственост с
оглед въведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения. По
реда на чл. 109 ЗС ищецът може да иска преустановяване на определено
действие само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем
притежаваното от него право на собственост. По този ред не може да се
навлиза в правната сфера на ответника по начин да се препятства
упражняването на неговите права, ако то не засяга и не ограничава правата на
ищеца. Целта на производството е да бъде преустановено неправомерно
поведение на ответника, но само в рамките, до които чрез него се уврежда
правната сфера на ищеца. Разпоредбата няма за цел за налага на ответника
допълнителна санкция или ограничение.
По отношение на иска за премахване на изградения навес с размери
3/2/2.5 м., изграден откъм /административен адрес/ в поземлен имот с
идентификатор *****************, с адрес /административен адрес/, то
настоящият състав намира, че в случая не се доказа по делото соченото
ограничаване на притежаваното от ищеца право на собственост, поради
ограничаване на достъпа на светлина и нарушаване на гледката. С нотариално
заверени декларация от 12.09.2022 г., собственикът на съседния поземлен
имот се е съгласил да се извърши застрояване на навес на границата между
двата съседни имота, като навесът се явява сграда на допълващо застрояване
по смисъла на чл. 42 ЗУТ. Навесът, описан в исковата молба, не представлява
строеж по см. на § 5, т. 38 ЗУТ и не нарушава конкретни нормативни
изисквания, като по отношение на навеса действащата нормативна уредба не
6
съдържа конкретни изисквания за построяването или поставянето им.
Настоящият състав не кредитира показанията на свидетелката Й., в частта, в
която посочва, че заради навеса се нарушавала гледката на ищцата, доколкото
същата посочва, че никога не била влизала в имота на ищцата, поради което
показанията на свидетелката в тази им част не представляват непосредствено
възприет факт, а възпроизвеждат твърдения на ищцата. Съдът не кредитира и
показанията на свидетелката С., която посочва, че в двора над прозореца на
детската стая на ищцата имало изграден навес, който навес бил пред детската
стая и се спирало потока от светлина и ставало доста тъмно, доколкото
същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства в т. ч.
както на допуснатата съдебно-техническа експертиза, така и на останалите
свидетелски показания. Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза се установява, че от гаражната врата в двора имало
навес с размери 2.90 м./3.70 м., разположен на границата с УПИ
************, с височина 2.50 м. на регулационната линия и 2.35 м. в двора,
като навесът бил от метални профили, покрит с ЛТ ламарина, като навесът
бил разположен, спрямо къщата на 0.60 м. от къщата и на 1.20 м. пред нея,
като вещото лице е посочило разположението на навеса на скица в
приложение № 4 и е направило снимка на самия навес -приложение № 1,
представляващи неразделна част от експертизата. В този смисъл са и
показанията на свидетелката Й., която посочва, че навесът не достигал до
къщата и бил разположен от дясно на къщата, а свидетелят Николов посочва,
че навесът не стигал до прозореца, не пречил на светлината. С оглед на
събраните по делото доказателства, а именно свидетелски показания и
експертиза ведно с приложенията се установи точното разположение на
процесния навес, както и неговото състояние, от което е видно, че в случая
нямаме твърдяното в исковата молба ограничаване на достъпа на светлина и
нарушаване на гледката, поради което не е налице и ограничаване на правото
на собственост на ищцата, с оглед на което така предявени иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за премахване изградена пристройка от 8
кв. м. изградена в задната част на поземлен имот с идентификатор
*****************, с адрес /административен адрес/, която постройка е
плътно долепена до външната стена на самостоятелен обект, представляващ
първи етаж от южната част от двуетажна жилищна сграда – близнак, с
идентификатор ********************, с адрес /административен адрес/, то
настоящият състав намира следното. Съгласно експертизата зад къщата имало
долепена до нея лека постройка с размери 3.00 м. на 3.00 м., като постройката
била с дървена конструкция, покрита с черна мушама, покривът бил почти
хоризонтален, височината на постройката до къщата била 2.30 м, а към двора
2.25 м, където бил поставен улук, като фугата между къщата и постройката
била замазана с разтвор, видимо поне два пъти, нямало обшивка от ламарина
между покрива на леката постройка и стената на къщата. В настоящият
случай след цялостна преценка на събраните доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че при условията на пълно и главно доказване не се
установява наличието на причинна връзка между влошеното състояние на
7
вътрешната стена на ищцата, изразяваща се в наличие на влага и мухъл, и
поставената в близост пристройка от ответницата. По делото са събрани
единствено доказателства за наличието на мухъл в спалнята и кухнята на
ищцата, които били в едно помещение, но не и за конкретните причини за
неговата поява. Показанията на свидетелката С. установяват наличието на
мухъл, но не и причините за същия още повече, че свидетелката посочва, че
незнаела дали същият е в резултат на теч от покрива или от пристройката.
Още повече, че свидетелят Николов изрично посочва, че процесната къща
имала проблем с покрива, като половината покрив го нямало и когато валяло
водата течала по стълбите, което обстоятелство било непосредствено
възприето от свидетеля. С оглед на гореизложеното така предявения иск се
явява неоснователен.
По отношение на иска за осигуряване достъп до шахта за оттичане на
вода, находяща се поземлен имот с идентификатор *****************, с
адрес /административен адрес/, както и до фасадата на самостоятелен обект,
представляващ първи етаж от южната част от двуетажна жилищна сграда –
близнак, с идентификатор **********************, с адрес
/административен адрес/ то съдът намира следното. Съгласно решение №
****** от 10.12.2020 г. по гр. д. № *****/2020 г. на ВКС, І г. о., и решение №
******* от 22.03.2023 г. по гр. д. № ******/2022 г. на ВКС, І г. о. е прието, че
дори когато някои от общите части на сградата се намират в обект-
индивидуална собственост на някой от собствениците, този собственик е
длъжен да осигурява достъп до тези общи части на останалите, когато това е
необходимо за тяхното поддържане и ремонт. Поради това предявен иск по
чл. 109 ЗС за предоставяне достъп до общи части на сградата е основателен,
дори и когато тези общи части се намират в обект - индивидуална
собственост. Същевременно собствениците следва взаимно да зачитат
правото на собственост на притежаваните от тях самостоятелни обекти.
Затова, когато се окаже, че по някаква причина общите части попадат в обект
- индивидуална собственост, конкуренцията между отделните права на
собственост следва да се разреши така, че да има баланс между зачитане
правото на собственост като абсолютно право и ограниченията, които се
налага да се търпят. Затова при предявен иск по чл. 109 ЗС за осигуряване на
достъп до общи части, попадащи в имот - индивидуална собственост, той
следва да се уважи частично: не за осъждане на ответника да предоставя
неограничен до общите части на сградата, а да им предоставя достъп само
когато се налага извършване на действия по поддръжка и ремонт на тези
части.
В случая по делото не се спори, че по силата на нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на задължение № ****** от
05.09.2018 г., том I, рег. № *****, дело № 156 от 2018 г. Н. И. И. се явява
единствен собственик на недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор *****************, находящ се в /административен адрес/, с
площ на имота по скица 258 кв.м., в който имот е разположена процесната
сграда. И тримата разпитани свидетели посочват, че ответникът във
вътрешния двор бил поставил ограда, която се заключвала с верига и катинар.
8
Свидетелката С. посочва, че преди поставянето на оградата можело да се
стигне до фасадата и прозорците отвън, но откакто оградата била сложена не
можело да се влиза. Като свидетелката Й. така и свидетелката С. установяват
наличието на отводнителна шахта, която се намирала в заграденото
пространство и се почиствала от ищцата и дъщеря й, тъй като се запушвала и
наводнявала мазето им. При тези данни следва да се приеме, че е налице
противоправно поведение на ответника, което създава на ищеца пречки да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, поради което и
искът по чл.109 ЗС следва да бъде уважен, но само за извършване на действия
по почистване на отводнителната шахта и по ремонт на фасадата на
притежавания от нея самостоятелен обект.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има
право на разноски, като претендира 150 лв. платена държавна такса, 450 лв.
платени депозити за вещи лица и 1500 лв. платено адвокатско
възнаграждение. С оглед частичната основателност на исковите претенции на
ищците следва да бъде присъдена сумата от 700 лв. Ответникът на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК има право на разноски, като страната претендира сумата
от 900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. като с оглед частичната
неоснователност на исковите претенции на страната следва да се присъди
сумата от 600 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. Н. П. по предявения срещу нея от Л. Л. С.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. М.
Б., иск с правно основание чл. 109 от ЗС да осигури достъп до шахта за
оттичане на вода, находяща се поземлен имот с идентификатор
*****************, с адрес /административен адрес/, за нейното почистване,
както и достъп до фасадата на самостоятелен обект, представляващ първи
етаж от южната част от двуетажна жилищна сграда – близнак, с
идентификатор *****************.1.1, с адрес /административен адрес/, за
извършване на ремонт.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Л. С., с ЕГН **********, със съдебен
адрес /административен адрес/, чрез адв. М. Б. срещу Н. И. И., с ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Н. П.,
искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Н. И. И. да премахне
изградена пристройка от 8 кв. м. изградена в задната част на поземлен имот с
идентификатор *****************, с адрес /административен адрес/, която
постройка е плътно долепена до външната стена на самостоятелен обект,
представляващ първи етаж от южната част от двуетажна жилищна сграда –
близнак, с идентификатор *****************.1.1, с адрес /административен
адрес/, както и да премахне изградения навес с размери 3/2/2.5 м., изграден
9
откъм /административен адрес/ в поземлен имот с идентификатор
*****************, с адрес /административен адрес/.
ОСЪЖДА Н. И. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. Н. П., да заплати на Л. Л. С., с ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. М. Б., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 700 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Л. Л. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. М. Б., да заплати на Н. И. И., с ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Н. П., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 600 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10