РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали,
08.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното съдебно заседание на девети април две хиляди
и деветнадесетата година в състав:
Председател: Невена Калинова
при
секретаря Елеонора Георгиева разгледа докладваното от съдията гр.д. N
37 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид:
Ищецът М.Б.Г. твърди,
че на 10.05.2018г. превежда от своя лична банкова сметка ***., след което установява, че този превод е
грешно нареден, плащането е без основание, като в самото платежно нареждане е
посочена вноска без каквото и да е основание, и след осъществен контакт
ответникът обещава да върне сумата, но не изпълнява обещанието, поради което
претендира за осъждането му да върне сумата 3 000 лв., ведно със законната
лихва от предявяване на иска, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.В
съдебно заседание ищецът чрез адвокат пълномощник поддържа иска, претендира за
уважаването му и за разноски по делото.
Ответникът А.Г.Д. в
срока за отговор оспорва иска при възражение, че сумата е платена от ищеца на
основание договор за изработка, доставка и монтаж на пречиствателна инсталация
ПИПАЛ BioZone модел 5А и същата е наредена за плащане
след разговор по телефон с ищеца, интересуваща се от посочената пречиствателна
инсталация, произвеждана от ответника, която да бъде монтирана в района на
гр.Стара , с поискани подробности за техническите параметри на инсталацията,
ценова оферта и срок на валидност, каквито данни като оферта той изпраща на
10.04.2018г. по имейл, с предложен срок на изпълнение две седмици от получаване
на капарото, необходимо за започване на производството на инсталацията, в която
връзка ищецът наместо исканото капаро от 50% от цената, предлага да заплати
сумата от 3 000 лв., с което ответникът се съгласява, и на 26.04.2018г. й
изпраща банковата си сметка, след което на 10.05.2018г. получава имейл, че му
се изпраща платежно нареждане за сумата от 3 000 лв., към който е приложено и
процесното платежно нареждане с наредител ищеца. След получаване на тази сума
ответникът започва изпълнение и в уговорения срок изработва инсталацията. Твърди също така, че въпреки,
че посочените имейли, на които се позовава, изхождат от И.Т., то от същите се
установява, че ищецът поръчва изработването на пречиствателната инсталация,
както и предвид това, че и самата сума, процесна по делото, е внесена и преведена в негова полза от ищеца,
то тя е получена на основание договор за изработка и конкретно при условията на
чл.266, ал.1 от ЗЗД като възнаграждение
по договора за изработка, с което ищецът изпълнява свое задължение. Твърди, че
по-късно ищецът се свърза с него по телефон с обяснение, че поради непредвидими
обстоятелства не е възможно да се монтира инсталацията, на което той й заявява,
че същата е изработена и се намира в базата
му в гр.Кърджали, ***, но ищецът не се явява да приеме същата и да
доплати договорената сума за изработката, при което е неизправна страна по договора,
който не е прекратен, и не са налице основания за отказ от договора след започване на изпълнението му. Позовава
се на разпоредбата на чл.267 от ЗЗД, че една част от работата е изпълнена към
заявеното от ищеца, че поради непредвидени обстоятелства инсталацията не може да бъде монтирана, и съответно тази част може да бъде полезна на
ищеца като поръчващ с право на съответна част от договореното възнаграждение за
изпълнителя, тъй като до посочените изявления изработва инсталацията и прави
разходи на обща стойност от 4 448 лв.В съдебно заседание ответникът лично
и с адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу иска, претендира за
отхвърлянето му и за разноски по делото.
Районният съд като
обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
На 10.05.2018г. М.Б.Г.
нарежда чрез Юробанк България АД –клон Стара кредитен превод в полза на А.Г.Д. по сметка в
УниКредит Булбанк АД за сумата 3 000 лв., с посочено основание в
съставеното за целта от банката Преводно нареждане „вноска“.
На 22.11.2018г. от
имейл *** с
потребител И.Т. до ***, за който не
се спори, че се ползва от ответника като потребител А.Д., е изпратено писмо/съобщение/,
адресирано до Г-н Д., с посочен автор „М.“, в което последната сочи
хронологията на взаимоотношенията им относно поръчката и последващия отказ на
стока, предлагана от фирмата на Г-н Д., а именно: изпратена от последния на
10-и април оферта за изработка, доставка и монтаж на пречиствателна инсталация
Пипал 5А BioZone; проведен на 10-и май телефонен разговор,
след който е изпратена вноска от 3 000 лв. за изработка, доставка и монтаж
на посочената инсталация, с приложено платежно нареждане; информиране една
седмица по-късно, че поради непредвидени обстоятелства не е възможно да се
монтира предложената инсталация, с дадено съгласие от Г-н Д. да възстанови
направената вноска в 1-месечен срок; последвали три телефонни разговора относно
връщане на сумата, в последния от който Г-н Д. иска да му бъде пратена по имейл
банкова сметка, ***; последвали още телефонни разговори за връщане на сумата,
която не е възстановена до 22.11.2018г., като с имейла от 22.11.2018г. посоченият
за негов автор „М.“ дава срок на ответника до 20.12.2018г. да върне сумата.
С оглед
съдържанието на този имейл несъмнено е, че същият изхожда от лицето, наредило
на 10.05.2018г. в полза на ответника банков превод на сумата 3 000 лв.,
тъй като авторът сочи датата и сумата, наредена от сметката му.Наред с това
авторът сочи и причината за извършения превод, а именно вноска от 3 000
лв. за изработка, доставка и монтаж на пречиствателна инсталация ПИПАЛ 5А BioZone, както и причината за връщане на сумата-изтъкнати от
автора непредвидени обстоятелства, които препятстват монтирането на
инсталацията, без същите да са конкретизирани.Преди имейл-писмото от
22.11.2018г., между посочените два имейла е разменена коренспонденция както
следва: 1.на 04.04.2018г. от първия към втория за проявен интерес към
горепосочената инсталация, която да бъде монтирана в района на гр.Стара , с
искане за повече подробности относно технически изисквания на инсталацията,
например като: изисквания за монтаж, необходима експлоатационна поддръжка,
гаранционен срок, срок на доставка,
транспортни разходи и др., както и ценова оферта и срок на валидност. 2.на
09.04.2018г. от втория към първия са изпратени прикачени файлове за
предложението за доставка на
пречиствателна инсталация ПИПАЛ 5А BioZone, като офертата
изхожда от фирма „Адизо“ чрез инж.А.Д. до И.Т. Ст. с имейл ***, с посочен капацитет
на инсталацията спрямо брой човека и м.куб./дн., диаметър и височина на
инсталацията, цена на инсталацията 3 880 лв. и цена на доставка на
инсталацията 180 лв., като първата цена не включва 20 % ДДС, изкопно-земните
работи, подложен бетонов фундамент, електро-захранващи кабели до инсталацията,
довеждащ колектор на отпадъчните води, заустващ колектор на пречистените води.В
офертата е посочен метод по който работи инсталацията и е разяснен процесът на
пречистване чрез него на отпадъчните води, посочен е гаранционен срок за
степента на пречистване чрез инсталацията и гаранцията на технологичното
оборудване, както и, че е осигурен извънгаранционен сервиз, с посочване да са
приложени към офертата кратко описание на инсталациите, инструкция за вкопаване
и схема на инсталацията, като офертата съдържа и уеб сайт на
производителя-предложител; 3.на 26.04.2018г. от втория към първия е изпратена
банкова сметка *** А.Г.Д., а именно тази по която е нареден процесният превод,
4.на 10.05.2018г. от първия към втория е посочено, че се изпраща платежно
нареждане за 3 000 лв., 5.от първия към втория е изпратена банкова сметка ***
М.Б.Г., а именно тази, от която е нареден процесният превод, с посочване, че
банковата сметка се изпраща след разговор по телефона за сметка, по която
ответникът да преведе сумата.Изпратените от първия към втория имейл съобщения
са с посочен автор- „Иво“ от 04.04.2018г. и „М.“ от 22.11.2018г., или непосочен
автор от 10.05.2018г. и от 27.08.2018г.. Връзката между изпратените по имейли
съобщения е несъмнена и представлява коренсподенция във връзка с предлагано от
ответника чрез фирма „Адизо“ изделие-пречиствателна инсталация, спрямо която е
проявен интерес от ищеца, която изпраща на ответника сумата 3 000 лв. като вноска за изработката и
доставката на инсталацията, след което отказва същата и претендира за
възстановяване на сумата поради отказ на поръчана стока.Оферирането на
горепосочената инсталация от ответника и произвеждането й от ответника в
качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Адизо“ се установява от
показанията на св.Димитрова, съпруга на търговеца, която сочи и, че фирмената
сметка на ответника е в Банка ДСК, а съпругът й има сметка в Уникредит
банк.Свидетелката знае за случая, по който госпожа с лично име М. прави
запитване по телефон в офиса на фирмата, след което ответникът й изработва
оферта за обект, за който се интересува госпожата, като последната по телефон
потвърждава, че е съгласна с офертата и желае изработка на изделието, за което
й е предложено да заплати капаро от 50 % от стойността му, след което то да се
изработи в срок до 10 дни, но вместо капаро в посочения размер, госпожата предлага
да плати по-голяма сума, и след изработка на инсталацията е поканена да я
вземе, вместо което госпожата иска връщане на капарото, защото се отказва от
инсталацията.
От неоспореното заключение
на в.л. инж. С. по назначената СТЕ се установява, че оферираната от ответника
инсталация по приложената по делото оферта е изработена до готовност за
транспортиране, монтаж на място и въвеждане в експлоатация, съответства на
офертата, находяща се в делото, съхранява се в склад, средната й пазарна цена
възлиза на 4 480 лв. без ДДС, изработката й в производствена база на фирма
„Адизо“-Кърджали е 7-10 дни, в т.ч. и транспорта до мястото на монтажа, в който
срок не се включва времето за извършване
на подготвителни СМР, които се извършват от клиента.
Ищецът извежда активната си легитимация на
кредитор на ответника от погрешно нареден банков превод по преводно нареждане
от 10.05.2018г. за сумата 3 000 лв. и невъзстановяване от ответника на
сумата по платежната операция.Нареденият от ищеца банков превод, получаването
на сумата по него от ответника, поканата от ищеца до ответника за връщане на
сумата по него и невръщането на сумата от ответника на ищеца са установени по
делото и по тези обстоятелства спор няма.С Преводното нареждане, изпълнено от
банка Юробанк България, ищецът нарежда
сумата да се плати на ответника на основание „вноска“.Плащането не е без
основание и това се установява от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, в т.ч. представените от ответника имейл писма, които
коренспондират с посоченото основание за плащане, наредено от ищеца на
10.05.2018г.Тези писма представляват електронни документи по смисъла на чл.184,
ал.1 от ГПК, които имат характер на частни неподписани електронни документи.
Електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ съгласно чл.3, ал.1 от Закона за електронния
документ и електронния подпис/ЗЕДЕП/.Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация
/чл.
2, ал. 1 и 2
ЗЕДЕП/. Същото се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис /чл.
13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/. Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора
обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му
придава материална доказателствена сила. Такава законът признава само на
подписаните официални документи /чл.
179, ал. 1 ГПК/.Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК той се представя
по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител,
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание.Представянето на документ върху който липсва подпис на
издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство
ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е
издателят му.
Представените разпечатки от електронна
коренспонденция са частни неподписани писмени документи, които не са оспорени
от ищеца, и за ответника не възниква задължение да ангажира в съответствие с чл.184, ал.1, изр.2-ро, вр.
ал.2 изр.2-ро от ГПК други доказателства относно верността на съдържанието на
коренспонденцията, представена на хартиен носител, а тя както става ясно е в
тясна взаимовръзка с наредения на 10.05.2018г. паричен превод и обосновава получаването
му от ответника.Посочването от ищеца на основание за плащане в платежния
документ „вноска“ само по себе си опровергава липса на основание по обективен
критерий-основание на платежната операция.Относимостта на основанието на
операцията към получателя на паричния превод, при възраженията на ответника, е
в зависимост от верността на твърдението на ищеца, че сметката на ответника е
заверена без основание със сумата по платежната операция, тъй като волята й
като наредител е изявена при грешка, и преминаването на имуществото от сметката
й на наредител в сметката на получателя е без основание, в хипотезата на чл.55,
ал.1 предл.1-во от ЗЗД, че който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне, защото основанието не е налице при самото извършване на престацията.От
този момент съгласно т.7 от Постановление N 1/28.05.1979г. по гр.д. N 1/79г., Пленум на ВС вземането на
обеднелия се е изискуемо, и от този момент обогатилият се е в забава.
Ищецът твърди грешно нареден превод
като фактическо действие при начална липса на основание.Грешката предполага
несъзнавано несъответствие между представите на страната и действителността,
под влияние на което несъответствие страната формира воля и я
изявява.Несъответствието се дължи или на неверни представи или на незнание на
определени факти от значение за формиране на вътрешната воля.Причините за
грешка, т.е. на какво се дължи несъответствието, не се сочат от ищеца. Понятието основание в областта на
неоснователното обогатяване следва да се разбира като породено от конкретен
юридически факт валидно правоотношение между правни субекти, чийто централен
елемент са права и задължения, въз основа на което е налице преминаване на
имуществени блага между тях.Възражението на ответника е за наличие на
правоотношение между страните след постигнато съгласие за изработка на движима
вещ, и то е доказано от писмените и гласни доказателства, опровергаващи процесния
паричен превод да е погрешно нареден.Към нареждането за плащане е налице
валидно задължение за това-предплащане на възнаграждение за изработка на
изделие, произвеждано от ответника.Договорът за изработка е неформален и
доказването му да е сключен е възможно с всички допустими по ГПК
доказателства.Писмените такива, материализиращи разменена имейл коренспонденция,
с предложени от ответника технически параметри, ценова оферта и гаранционен срок,
след които е платена сумата 3 000 лв. с основание „вноска“ от сметка, по
която впоследствие чрез писмо по имейл от 27.08.2018г. и от 22.11.2018г. е
отправена покана за връщане на сумата с даден срок за това, който втори имейл е
с посочен автор „М.“ и в който е посочена хронологията на събитията,
предхождащи изпращането на сумата, и тези след това, и в който авторът на имейла сочи, че от неговата сметка е преведена
вноска от 3 000 лв. за поръчката и същата отново е изпратена на получателя
на имейла с цел по нея да се върне сумата, изцяло коренспондират с процесното
преводно нареждане от 10.05.2018г. и показанията на св.Димитрова, която макар
съпруга на ответника, засвидетелства посочените в имейл коренспонденцията
обстоятелства, които са в несъмнена връзка с извършения от ищеца в полза на
ответника паричен превод.Без значение е, че последният не е в полза на фирмената
сметка на регистрирания на ЕТ на ответника като физическо лице, тъй като едноличният търговец не е отделен
правен субект, различен от физическото лице, което упражнява търговска дейност
след регистрация по реда на ТЗ.С регистрирането си като едноличен търговец
физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава
като физическо лице.Регистрацията на едно лице като ЕТ му дава права на
търговец, но тя не раздвоява физическото лице в две различни негови качества,
дори и имуществото на предприятието на ЕТ да може да се отграничи от
неговото лично имущество.А това, което е получено по търговска сделка в
предмета му на дейност, не е лично имущество.Затова след прекратяване на
дейността на физическото лице като търговец, респ. заличаването му от TP, отговорността
за задълженията, поети от него, продължава да се носи от лицето, макар и да
няма качеството търговец, защото отговорността на собственика на ЕТ е
неограничена-арг. от чл.56, чл.60, ал.2 и чл.15, ал.1 от ТЗ. На съпруга
–търговец ЕТ са и вещи, права върху вещи и парични влогове, придобити по време на
брака, в резултат на търговската дейност на ЕТ и включени в търговското
предприятие, освен ако в предприятието не са включени вещи и влогове-съпружеска
имуществена общност, когато съпругът-нетърговец може да иска своя дял от тях/ТР
2/2001 на ВКС, ОСГК/.
Разместването
на имуществото между страните е с основание –частично предплащане на възнаграждение
по договор за изработка. Когато страните са обвързани от договор/писмен, устен
или сключен с конклудентни действия/ разместването на благата се основава на постигнато
съгласие и даденото може да подлежи на връщане според изпълнението или
неизпълнението на дължимите престации.Последното е извън предмета на делото, и
извън посоченото от ищеца основание на иска, в съответствие с което, по
възражението на ответника, съдът приема, че е налице валидно правоотношение по
договор за изработка, по който исковата сума е престирана в изпълнение на
задължението на ищеца като възложител да предплати възнаграждение на ответника
като изпълнител.Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за
доказване на договора за изработка, поради което съгласието за сключване на
договора не предпоставя насрещни писмени волеизявления на възложителя и
изпълнителя относно поръчката на първия и възнаграждението на втория.Няма пречка
условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на
устно или писмено предложение до възложителя, и договорът да бъде сключен чрез
приемане на отправеното предложение от възложителя.Приемането може да е
изрично, чрез нарочно устно или писмено волеизявление с адресат изпълнителят,
че възложителят е съгласен с предложението за изработване на вещта, а и
възнаграждението, ако то е оферирано, когато достигането на волеизявлението ще
породи облигационното действие, предвидено в чл.14, ал.1 от ЗЗД, а именно
сключване на договора.Приемането може да се осъществи и с конклудентни действия
на възложителя като например определяне на срок за изработване на вещта,
предоставяне на технически параметри, необходими за изработката, предварително заплащане
на част или на цялото възнаграждение, посочено в офертата на изпълнителя.За да
заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и да формират съгласие за сключване на
договора, конклудентните действия следва да са от такова естество, че да
манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договора при
предложените условия, когато офертата съдържа достатъчна конкретизация на
предмета на изработка/вид, количество/ и на дължимото му възнаграждение.При
липса на конкретизация в офертата на предмета на изработка и/или съответното му
възнаграждение, конклудентните действия на възложителя ще са само израз на
намерение за водене на преговори за сключване на договора, тъй като не е налице
недвусмислено съгласие на договорящите относно предмета на договора.При тези
мотиви, с Решение N
97/03.07.2013г. по т.д. N 533/2012г., ТК, II о., ВКС на поставения в
производството правен въпрос отговаря, че авансовото плащане на възнаграждение
по отправена от изпълнителя оферта може да се разглежда като конклудентно
действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на договор за
изработка при условията на офертата, само ако тя съдържа достатъчна
конкретизация на предложените за изпълнение видове и количества работи/СМР/ и
на дължимото за извършването им възнаграждение.Това разрешение е изцяло
приложимо в настоящия случай, в който след получена в писмо по имейл достатъчно
конкретна оферта ищецът заплаща вноска от 3 000 лв. по предоставена отново
в писмо по имейл банкова сметка ***.Предвид, че офертата съдържа всички
съществени условия на договора за изработка, то платеното на 10.05.2018г. от
ищеца на ответника не е поради грешка като фактическо действие при начална
липса на основание, което обуславя отхвърляне на предявения иск.
Предвид,
че посоченият потребител по водената от ответника имейл коренспонденция е „И.Т.“,
посочен и като получател на офертата, то следва да се има предвид, че съгласно чл.74 от ЗЗД този, който е
изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това,
встъпва в правата на кредитора и има право на регрес срещу длъжника, което
право може да произтича от различни вътрешни правоотношения на изпълнилия чужд
дълг и длъжника, в която хипотеза изпълнението не е без основание както за изпълнилия,
така и за получилия изпълнение.
С оглед
крайния изход на делото, ищецът няма право на разноски по чл.78, ал.1 от ГПК, а
ответникът съгласно чл.78, ал.3 от ГПК има право на такива в пълен размер от
690 лв., от които 440 лв. за адвокатско възнаграждение и 250 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Б.Г.
с ЕГН **********,*** , срещу А.Г.Д. с ЕГН **********,***, осъдителен иск по
чл.55, ал.1 предл.1-во от ЗЗД за сумата 3 000 лв., ведно със законна лихва
от 09.01.2019г., платена поради
грешка при начална липса на основание.
ОСЪЖДА
М.Б.Г. с ЕГН **********,***
, да заплати на А.Г.Д. с ЕГН **********,***, сумата 690 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: