Р Е Ш Е Н И Е
№ 647
02.11.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА Ж.
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Ж. административно дело №1006 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.196, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на М.Н.В. и В.Н.В.,***, подадена чрез пълномощника им адвокат Й.Й., с посочен по делото съдебен адрес:*** , против Заповед №985/04.07.2019 г. на Кмета на Община Х..
Жалбоподателите твърдят, че оспорената заповед била издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Заповедта касаела построена от тях в периода 1998 г. – 1999 г. с личен труд и средства Стопанска сграда, намираща се в имот с идентификатор 15429.20.24 в землището на с.Г., Хасковска област, собственост на община Х.. Жалбоподателите нямали документ за собственост за сградата, но оттогава я ползвали, владеели и стопанисвали. Сградата била шеста категория, построена съгласно чл.223, ал.1 от ЗУТ – стопански постройки със селскостопанско предназначение, за които сгради не било необходимо разрешение за строеж. Твърдят, че членовете на Комисията правилно констатирали с Констативен протокол №12/23.04.2019 г., че сградата е в такъв вид поради пожар. По този повод в РУ МВР – Хасково имало образувано ДП №1114/2018 г., за което към този момент жалбоподателите не били получили съобщение, че е приключило. Поради тази причина смятали, че всякакви действия по отношение на процесната сграда щели да попречат на разследващите органи за разкриване на обективната истина.
Твърдят също, че не били налице кумулативно изискуемите съгласно разпоредбата на чл.195, ал.6 от ЗУТ две предпоставки за упражняване на административното правомощие за премахване на строежа. Не било вярно изложеното в Констативния протокол становище на Комисията, че поради естествено износване сградата е станала негодна за използване, застрашена е от самосрутване, опасна е за живота и здравето на гражданите. Твърдят, че процесната сграда, заедно с друга сграда, се намирала в имот, ограден с ограда – телена мрежа, т.е. сградата била обезопасена и не представлявала потенциална опасност, така че лица да можели да преминават покрай нея, или да влизат в нея. Основите на сградата били от бетон с вградена арматура и каменна зидария, същите били вкопани под нивото на терена минимум 30 – 40 см. и можели да носят товар. Стените били от каменна зидария с тухли „единички“ и „четворки“, с вертикални и хоризонтални пояси, изградени от бетон с вградена арматура. Такива пояси имало и по прозорците на сградата. Сградата не била строена върху свлачищен терен и била построена съгласно изискванията за строеж и качеството на вложените материали към момент на нейното построяване, като към настоящия момент стените не били застрашени от самосрутване. Нямало необичайни хоризонтални премествания или някакви пукнатини. Постройката била сравнително ниска и стените били масивни. Сградата била наблюдавана и почиствана, поради което не била вредна в санитарно-хигиенно отношение. Не било вярно и становището на Комисията, че сградата не може да се поправи или заздрави. Не било вярно, че участъци от зидовете са срутени до степен да не могат да се възстановят, както и не било вярно, че някои от преградните стени са деформирани и наклонени. Твърди се, че вътре в сградата имало масивни стоманобетонни хранилки за животни с приспособления за завързването им, имало вертикални и хоризонтални пояси, изградени от бетон с вградена арматура с правоъгълен и квадратен профил, а ширината на тези стоманобетонни пояси била съобразно предназначението им. Вярно било само, че е изгоряла покривната конструкция. Според жалбоподателите, сградата се намирала в състояние, годно за възстановяване.
Освен това се твърди, че заповедта била издадена в нарушение на регламентирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност, доколкото със същата се засягали правата на оспорващите в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издавал.
Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът, Кмет на Община Хасково, чрез пълномощника си в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата и претендира отхвърлянето ѝ. В депозирана писмена защита се развиват и съображенията, че от представените по делото доказателства се установявало, че стопанската сграда отговаряла на условията, предвидени в чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ. Същата не била годна за използване, тъй като не отговаряла на изискванията за строежите съгласно чл.169 на ЗУТ. Сградата била построена без строителни книжа, но предвид годината на построяване същата била търпим строеж, поради което трябвало да се изследва въпросът дали сградата може да бъде поправена и заздравена. Счита се, че сградата попадала в хипотезата на §53, ал.2 от ПЗР ЗИД ЗУТ и нормата на закона не позволявала такива строежи да бъдат поправяни и заздравявани с правене на нови, или укрепване на носещи конструкции, поради което крайният извод на вещото лице в тази насока бил необоснован.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №29, том I, рег.№1576, дело №29 от 2019 г., от 08.02.2019 г., М.Н.В., Р. К. В., В.Н.В. и Е. Н. В., са признати за собственици по давност на следния недвижим имот: „Обслужваща сграда за селскостопанска дейност“, с идентификатор 15429.20.24.1, с площ от 58 кв.м., в имот с идентификатор 15429.20.24, собственост на община Х., в землището на с.Г., Хасковска област. Същите са вписани като собственици всеки по на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху тази сграда, видно от Скица №15-357931/19.04.2019 г. на СГКК – гр.Хасково.
Под Рег.индекс: С-7#3/10.04.2019 г. в Община Х. е заведен адресиран до Кмета на общината писмен сигнал от П.Г., която изразява неудовлетворение от отговора по предходно подаден от нея сигнал относно незаконно построена сграда в с.Д. Г. от М.Н.В. на имот №15429.20.24, собственост на Община Х., като се сочи, че освен изпълнената масивна сграда с площ 58 кв.м., за която е представен нотариален акт по давност от 08.02.2019 г., при извършена от служители на община Х. проверка не се описвали допълнителните масивни постройки.
Същият сигнал е постъпил в Община Х. и препратен от Началника на РО НСК Хасково към РДНСК Южен централен район, с указания като компетентен контролен орган относно строежите от IV, V и VI категория Кметът на Община Х. да разпореди нова проверка по изнесените в сигнала данни.
От тричленна Комисия, в състав от гл.експерт и гл.специалисти в отдел КЗУТ при Община Хасково, е съставен Констативен протокол №12/23.04.2019 г. по чл.196, ал.1 от ЗУТ на стопанска сграда в имот с ид.15429.20.24 в землището на с.Г.
В Констативния протокол е посочено, че на 23.04.2019 г., в изпълнение на Заповед №181/13.02.2018 г. на Кмета на Община Хасково (непредставена по делото), Комисията е извършила проверка на място и по документи на стопанска сграда в имот с идентификатор 15429.20.24 в землище на с.Г., с цел установяване състоянието на сградата в конструктивно и санитарно-хигиенно отношение.
При проверката Комисията установила, че собственик на имота е Община Х., собственици на стопанска сграда в имота са М.Н.В., Р. К. В., В.Н.В. и Е. Н. В., живущи на един адрес в гр.Х. Стопанската сграда е с размери 13,00/4,00 м., едноетажна, с тухлени стени и дървена покривна конструкция. Дървената покривна конструкция е обгоряла и срутена. Участъци от зидовете в горната част са срутени, някои от преградните стени са деформирани и наклонени. Сградата е негодна за използване, застрашена е от самосрутване, не може да се поправи или заздрави. Във връзка с направените констатации Комисията е дала становище, че сградата следва да бъде премахната.
В Констативния протокол е посочено, че същият е изготвен в отсъствието на собственика, както и че е основание за издаване на Заповед на Кмета на Община Х. по реда на чл.195, ал.6 от ЗУТ за премахване. Подписан е от тримата членове на Комисията.
С придружително писмо рег.индекс: П-271-13/13.05.2019 г. на Зам.-кмета на Община Х., Констативният протокол №12/23.04.2019 г. е изпратен на М.Н.В., Р. К. В., В.Н.В. и Е. Н. В.. В писмото са разграничени стопанската сграда в имота с размери 13,00/4,00 м., за която е съставен Констативен протокол №12/23.04.2019 г., от обслужващата сграда за селскостопанска дейност с идентификатор 15429.20.24.1, за която от собствениците е подадена молба в Община Х. с вх.№94-В-483-1/18.04.2019 г. за изследване режим на „търпимост“ на сградата.
Видно от представените по делото Известия за доставяне, писмото е получено от всеки от адресатите си поотделно на 15.05.2019 г. срещу подпис.
Със Заповед №985/04.07.2019 г. Кметът на Община Х., на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, вр. с чл.195, ал.6 от ЗУТ, въз основа на констатациите, отразени в Констативен протокол №12 от 23.04.2019 г., съставен на основание чл.196 от ЗУТ от служители от отдел „Контрол по ЗУТ“, Община Х., нарежда: М.Н.В., Р. К. В., В.Н.В. и Е. Н. В., като собственици на „Стопанска сграда“ в имот с идентификатор 15429.20.24 в землище на с.Г. с размери 13,00/4,00 м. в 60-дневен срок от влизане на заповедта в сила да премахнат гореописаната стопанска постройка.
С писмо на Зам.-кмета на Община Х. с рег.индекс: С-7#8/24.07.2019 г. Заповедта е изпратена до адресатите си.
Според представените по делото Известия за доставяне, писмото е получено от жалбоподателя М.Н.В. и от жалбоподателя В.Н.В. поотделно срещу подпис на 26.07.2019 г.
Жалбата на двамата срещу заповедта е подадена на 07.08.2019 г. чрез Община Х., където е регистрирана под рег.индекс: 94М-1827-1 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена в срок, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт и от надлежни страни, адресати на акта, за които е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Предвид позоваването на нормата на чл.196, ал.6 от ЗУТ, и предоставената с т.1 на същата алинея компетентност на кмета на общината да издава заповеди за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят, оспорената заповед е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, която не се оспорва.
Заповедта е в писмена форма, подписана от издателя си и съдържа корелиращи си фактически и правни основания. От фактическа страна в нея е направено описание на констатирания строеж – Стопанска сграда, собственост на четири лица, между които и двамата жалбоподатели, със заключение, че същата е негодна за използване, застрашена от самосрутване, и не може да се поправи или заздрави, поради което следва да бъде премахната.
Изложените в заповедта фактически и правни основания по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК са достатъчни оспореният административен акт да се приеме за надлежно мотивиран, тъй като адресатите му са наясно с обстоятелствата, поради които им е издадено административното разпореждане.
При преценка законосъобразността на обжалвания акт по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, следва да бъде извършена проверка за наличието на установените от административния орган релевантни юридически факти и дали същите се субсумират в посочената като основание за издаване на заповедта правна норма.
Във връзка с твърденията в жалбата за оспорване констатациите на административния орган относно състоянието на строежа, по делото беше назначена съдебно-техническа експертиза и прието заключението на вещо лице инж.В.Д..
След извършване оглед на място, в констативно-съобразителната част от заключението вещото лице е описало подробно сградата, предмет на заповедта за премахване. Установило е, че сградата отстои на 4,00 м. от селскостопанската сграда с идентификатор 15429.20.24.1 и е с размери 13,00/4,00 м. Тя е едноетажна, съдържа пет помещения – една тоалетна и четири помещения за отглеждане на крави и овце. Сградата е без покрив. Стените са от тухлена зидария с дебелина 0,25 м. и 0,12 м. Височината на стените е 2,00 м. Над зидарията с дебелина 0,25 м. са положени дървени греди, вероятно останали елементи от обгорялата дървена покривна конструкция. Зидарията с дебелина 0,12 м. е обрамчена със ст.бетонови пояси, като и в средата на зидарията е изпълнен също ст.бетонов пояс. В чупките на тухлените зидове с дебелина 0,12 м. са изпълнени ст.бетонови колони. В приложената към делото скица на помещенията (Приложение №2 към заключението) са обозначени общо пет помещения: помещение 1 представлява навес с две ограждащи стени с дебелина 0,25 м., над които са положени дървени греди с дебелина 0,12 м. На североизточната фасада на сградата са положени две дървени колони, вероятно поддържали дървената покривна конструкция на сградата в тази ѝ част. В помещения 3 и 3´ има изпълнена ст.бетонова таванска плоча. Зидовете лягат върху бетонови ивични основи. В три от помещенията подът е с покритие бетонова настилка – 1, 2 и 3´´, а в останалите две подът е земя. Над зидовете в едно от помещенията, обозначено с 2, има запазен надзид – височина 1 м., с триъгълна форма, вероятно върху него е лягала част от обгорената покривна конструкция, което предполага двускатен покрив. При това височината на сградата от под на помещението до билото на покрива е 3,00 м.
Според експертизата, при направения оглед не се установява наличие на пукнатини по стените, както и деформации, които предполагат внезапно самосрутване на конструкцията. Вещото лице дава заключение, че сградата след укрепване на колоните и изливане на нов ст.бетонов пояс над зидовете, както и изпълнение на нова покривна конструкция – дървена с покритие от поцинкована ламарина, по одобрен инвестиционен проект, може да бъде използвана по предназначение.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, че към момента конструкцията не е застрашена от самосрутване, може да се ползва по предназначение, тъй като е стопанска постройка със селскостопанско предназначение, както и че сградата може да бъде напълно заздравена.
Въз основа на така приетото заключение на вещото лице, в компетентността и добросъвестността на което съдът няма основание да се съмнява, може да се направи извод за опровергаване на изложеното в обжалваната заповед – че сградата е негодна за използване, застрашена е от самосрутване и не може да се поправи или заздрави. Липсата на тези предпоставки прави административния акт издаден в противоречие с материалния закони и подлежащ на отмяна.
Възражението на процесуалния представител на ответника, основано на разпоредбата §53 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.101 от 2015 г.) съдът намира за неотносимо в случая. В ал.1 и ал.2 на цитираната разпоредба се разграничават допустимите дейност при ремонтиране на търпими строежи по § 16, ал.1 от преходните разпоредби на закона, според това дали същите са постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, или нямат такъв, като е предвидено, че вторите могат, при спазване на изискванията на ЗУТ, да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции. Според ал.3 на разпоредбата, дейностите по ал.1 и ал.2 могат да се разрешават след представяне на проект-заснемане на съществуващия строеж, одобряване на инвестиционния проект за новия строеж и издаване на разрешение за строеж по общия ред на този закон.
Тази нормативна уредба не касае пряко фактическата преценка относно възможността за поправяне или заздравяване на строежите, изброени в хипотезата на чл.196, ал.6, т.1 от ЗУТ, дължима преди издаването на заповед за премахването им. Конкретните начин и дейности по поправяне на строежа ще подлежат на евентуална преценка на един по-късен етап, свързан с одобряване на необходимите строителни книжа. Освен това в обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да било факти и обстоятелства, въз основа на които административният орган приема, че сградата не може да се поправи или заздрави, за да бъде осъществен съдебен контрол върху правилността на този извод.
След като съдебно-техническата експертиза по делото е категорична, че фактически конструктивно сградата подлежи на поправяне и заздравяване, то нейното премахване е разпоредено незаконосъобразно. Възможно е било прилагане хипотезата на чл.195, ал.4, вр. ал.3 от ЗУТ, като собствениците се задължат да извършат в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване, което административно разпореждане би съответствало и на залегналия в чл.6, ал.1 и ал.2 от АПК принцип на съразмерност.
Освен това съдът констатира, че при издаването на заповедта е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна на акта съгласно чл.146, т.3 от АПК.
Процесуалният ред за издаването на заповед по чл.195 от ЗУТ е регламентиран в чл.196 от същия закон. Съгласно ал.1 на чл.196, състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал.2, комисията действа служебно, или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица.
На първо място по делото не са представени доказателства относно назначаването на Комисията от Кмета на Община Х.. Прави впечатление, че цитираната в Констативния протокол Заповед на кмета е с дата 13.02.2018 г., т.е. предхождаща с близо една година проверката, извършена на 23.04.2019 г., при което не е доказано по несъмнен начин както определянето на състава на комисията, така и нейните конкретни задачи.
По преписката няма каквито и да било данни, а и по делото не бяха ангажирани доказателства жалбоподателите, или някой от другите двама собственици на сградата, да са били изслушани преди подписването на Констативен протокол №12/23.04.2019 г., което представлява нарушение на императивно изискване в процедурата по издаване на заповедта. Липсват и доказателства същите да са били надлежно поканени за изслушване от Комисията, като заинтересовани лица при установяване състоянието на обекта и необходимите ремонтни и възстановителни дейности. В самия Констативен протокол е вписано, че е изготвен в отсъствието на собственика, а освен това нито в протокола, нито в придружителното писмо, с което той е изпратен на собствениците, не им е указана възможност за изразяване на становище по него, или за ангажиране на доказателства.
Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила могат да се квалифицират като съществени по смисъла на чл.168, ал.4 от АПК, тъй като вследствие на тях на практика жалбоподателите са били лишени от възможността да участват в производството по издаване на индивидуалния административен акт.
Обжалваната заповед подлежи на отмяна, като постановена при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на всеки от жалбоподателите следва да се присъдят, платими от ответника, поисканите и направени по делото разноски – поотделно по 10 лв. за внесена държавна такса, по 50 лв. възнаграждение за вещо лице и по 200 лв. възнаграждение за един адвокат, заплатено съгласно Договори за правна защита и съдействие от 19.08.2020 г.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №985/04.07.2019 г. на Кмета на Община Х..
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на М.Н.В., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 260 (двеста и шестдесет) лева.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на В.Н.В., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 260 (двеста и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: