№ 793
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000978 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.Я., подадена против Решение № 260069 от
01.06.2021 г., постановено по т. д. № 156/2019 г. на Окръжен съд- Враца, с което съдът е
отхвърлил като неоснователни предявените от въззивника против В.Д. частични искове с
правно основание чл. 240а от ТЗ за сумата от 40 000 лв., част от сумата от 1 937 501. 15 лв. и
иск по чл. 240б от ТЗ за сумата от 10 000 лв., представляващи обезщетение за причинени
вреди на „Екоинд“ АД.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, същото било
постановено поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Излага се, че решаващите изводи на състава на окръжния съд относно недоказаност на
констатирани липси били неправилни, което ставало видно явно от съпоставка между
счетоводните записи и реалното имуществено състояние на дружеството. В подкрепа на
твърденията на ищеца бил и влезлият в сила ревизионен акт, съгласно който налице било
укриване на доходи от продажба на готова продукция, а изводите на решаващия състав на
окръжния съд за липса на материална доказателствена сила на последния били неправилни.
По отношение на иска по чл. 240б от ТЗ въззивникът сочи, че същият се явява основателен,
тъй като вредите за дружеството можели да се изразяват не само в намаляване на
имуществото му, но и в увеличаване на пасивите.
Моли се за постановяване на решение, с което обжалваното такова да бъде отменено,
а предявените искове – уважени в заявените размери, както и присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала писмен отговор на така
подадената въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва същата като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
1
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на страните във връзка с
обжалваното решение, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законово установения
срок, същата изхожда от надлежна страна – ищец, имаща право и интерес да обжалва,
насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден и съдебен акт поради което същата
следва да бъде разгледана по същество.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
По делото не се спори, че ищецът притежава 66 бр. поименни акции с право на глас,
съставляващи 66% от капитала на „Екоинд“ АД.
Между страните не се спори, че Договор за особен залог на търговско предприятие от
14.08.2019 г., В. Д., в качеството си на заложен кредитор, и „Екоинд“ АД, в качеството му
на залогодател, са постигнали съгласие залогодателят да учреди в полза на заложния
кредитор особен залог върху търговското си предприятие за обезпечаване на вземанията по
посочените в чл. 1 от Договори за заем между същите страни, по силата на които заложният
кредитор е предоставил на залогодателя заем в общ размер на 366 263 лв.
Не се спори, че ответникът е изпълнителен директор на „Екоинд“ АД, както и че
същият има сключен брак с В. Д..
С договора от 06.07.2015 г. В. Д. е предоставила на "Екоинд"АД паричен заем в
размер на 96 643лв., подлежащ на връщане до 31.07.2023г. при лихва 0.65% месечно или
годишен лихвен процент 7.8%. Договорена е неустойка за забава в размер на 0.5% на ден, но
не повече от 5% от общата сума по договора. С анекс от 06.11.2018г. е постигнато съгласие,
че задължението на заемателя ще бъде погасено след погасяване на задължението на
дружеството по Договор за кредитен ангажимент №7/08.11.2016г., сключен с "Общинска
банка"АД. С договора за заем от 29.09.2015г. при същите условия е предоставен заем в
размер на 42 000лв., подлежащ на връщане до 01.10.2025г. С договора от 21.12.2016г. е
предоставен заем в размер на 241 600лв. със срок на връщане до 31.12.2026г. при лихва 0.2%
месечно или годишен лихвен процент 2.4%. С договор за заем от 17.02.2017г. при същите
условия е предоставена сумата 25 500лв. със срок на връщане до 31.12.2017г., с договор за
заем от 21.12.2017г. при същите условия и срок на връщане до 31.12.2027г. - сумата 58
100лв., с договор за заем от 22.01.2018г. при същите условия и срок за връщане до
31.12.2028г. - сумата 25 600лв. Представен е и цитирания в договорите за заем Договор за
кредитен ангажимент №7/08.11.2016г., сключен между "Общинска банка"АД като кредитор,
"Екоинд"АД като кредитополучател, представляван от ответника, "Инертстрой Калето"АД
като солидарен длъжник, представляван от Т. Й., и В.Д. като солидарен длъжник, и анексите
към него, протокол от общо събрание на акционерите в "Екоинд"АД с обективирано в него
решение за удължаване срока на ползване на подлимит по този договор.
По делото са представени протоколи от общи събрания на акционерите в
"Екоинд"АД от 2016, 2017 и 2018г., на които са взети решения за освобождаване от
отговорност на членовете на съвета на директорите за съответните финансови години.
Съгласно инвентаризационен опис №1/12.08.2019г., съставен от комисия в състав:
председател – Т.Я. в качеството му на председател на СД на "Екоинд"АД, членове: Ц. П. -
председател на СД на "Инертстрой Калето"АД - солидарен длъжник по договор за банков
кредит и кредитор по договор за заем, Л. Л. - пълномощник на председателя на СД на
"Екоинд"АД, М. Т. - главен счетоводител на "Инертстрой Калето"АД и Н. К. - юрисконсулт
на "Инертстрой Калето"АД, при извършена инвентаризацията в производствената база на
"Екоинд"АД в с. Говежда на 12.08.2019г. от 10:30ч. до 11:30ч., са посочени установените
наличности с отчетна стойност 63 661.60лв. Представена е оборотна ведомост на
"Екоинд"АД за периода 01.01.2019г.-31.07.2019г., която не носи подписи на управител и
главен счетоводител.
2
Съгласно показанията на свидетеля Т., заемаща длъжност главен счетоводител при
"Инертстрой Калето"АД, съдлъжник по договора за кредит с "Общинска банка"АД,
въззивникът е изразил пред изпълнителния директор на "Инертстрой Калето"АД своите
притеснения относно финансовото състояние на "Екоинд"АД и по тази причина Й. и П. я
повикали свидетелката да даде повече разяснения по оборотната ведомост на "Екоинд"АД,
която ищецът Я. занесъл в седалището на дружеството. Т. изразила мнение, че има
нередности по салдата на сметки "Продукция" и "Материали". Ищецът Я. заедно с Й. и П.
определили състав на комисия, която да извърши инвентаризация на "Екоинд"АД, в чийто
състав била включена и Т.. Инвентаризацията била извършена в базата на "Екоинд"АД в с.
Говежда и след установяване на наличността Т. поискала от главния счетоводител на
"Екоинд"АД К. Ц. да й предостави оборотната ведомост към 31.07.2019г., аналитичните
регистри на сметка 601 и други справки. Оборотната ведомост за 2019г. получила от Ц., а
другите документи, с които е приключена счетоводната 2018 г., й били предоставени от
ищеца Я..
Съгласно показанията на свидетеля Н. К., юрисконсулт на "Инертстрой Калето" АД,
показаният й инвентаризационен опис от 12.08.2019 г., ищецът Я. предоставил на
изпълнителния директор на "Инертстрой Калето"АД счетоводните документи на
"Екоинд"АД за 2018г., след което изпълнителният директор на първото дружество Й. й
възложил да участва в инвентаризацията. Комисията била допуснала от ответника в базата
на дружеството, но свидетелят не помни къде точно е съставен инвентаризационният опис.
Свидетелят К. Ц., член на съвета на директорите на "Екоинд"АД и управител на
фирмата, която извършва счетоводно обслужване на дружеството, заявява, че тя е тази,
която съставя оборотните му ведомости, и че показаната й в съдебно заседание оборотна
ведомост не е съставена от нея и няма начин такава да е съставена, тъй като първата
страница представлява аналитична оборотна ведомост, а следваща е синтетична оборотна
ведомост, и е невъзможно двете да представляват един и същи документ.
По делото пред Окръжен съд - Враца е допусната и изслушана специализирана
съдебно-счетоводна експертиза. В изпълнение на поставените му задачи, вещото лице И. К.
- С. е изчислило размера на възнаградителната лихва по сключените между В. Д. и
"Екоинд"АД договори за заем към датата на падежа по всеки от тях както следва: 1) по
договора от 06.07.2015г. заемната сума в размер на 96 643лв. е предоставена в брой и
съобразно договорения лихвен процент 7.80% и дължимата лихва за периода 06.07.2015г. -
31.12.2015г. е в размер на 3 592.72лв., за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. - 6 979.36лв., за
периода 01.01.2017г. - 21.12.2017г . - 3 739.23лв., към 01.01.2018г. - 06.08.2018г. - 931.47лв. и
към 07.08.2018г., когато заемът е върнат, възнаградителната лихва с натрупване е в размер
на 15 242.78 лв.; 2) по договора от 29.09.2015г. заемната сума в размер на 42 000лв. е
предоставена в брой и съобразно договорения лихвен процент 7.80% дължимата лихва за
периода 29.09.2015г. - 01.12.2015г. е 787.68лв., за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. - 3
276лв., за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. - 3 267.06лв., за периода 01.01.2018г. -
31.12.2018г. - 3 267.06лв., за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г. - 3 267.06лв. или общо с
натрупване 13 864.87лв.; 3) по договора от 21.12.2016г. заемната сума в размер на 241 600лв.
е предадена и съобразно уговорения лихвен процент 2.40% дължимата лихва за периода
21.12.2016г. - 31.12.3016г. е в размер на 99.22лв., за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. - 5
782.55лв., за периода 01.01.1018г. - 31.12.2018г. - 5 623.17лв., за периода 01.01.2019г. -
31.12.2019г. - 5 386.80лв. или общо с натрупване 16 891.74лв.; 4) по договора от 17.02.2017г.
заемната сума в размер на 25 500лв. е преведена и при уговорения лихвен процент 2.40%
дължимата лихва за периода 17.02.2017г. - 31.12.2017г. е в размер на 531.76лв., за периода
01.01.2018г. - 31.12.2018г. - 6 134лв., за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г. - 610.34лв. или
общо с натрупване 1 752.43лв.; 5) по договора от 21.12.201г. заемната сума в размер на 58
100лв. е преведена и при уговорения лихвен процент 2.4% дължимата лихва за периода
21.12.201г. - 31.12.2017г. е 39.29лв., за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. - 1 390.58лв., за
3
периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г. - 1 390.58лв. или общо с натрупване - 2 820.45лв.; 6) по
договора за паричен заем от 22.01.2018г. заемната сума в размер на 25 600лв. е преведена и
при уговорения лихвен процент от 2.40% дължимата лихва за периода 22.01.2018г. -
31.12.2018г. е 577.47лв., за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г. - 612.72лв. или общо с
натрупване - 1 190.19лв. Експертът е посочил, че с натрупване общият размер на лихвите по
шестте договора за заем за периода 06.07.2015г. - 31.12.2019г. възлиза на 51 762.46 лв.
Установява се, че средният лихвен процент по кредити за предприятия за 2015, 2016, 2017,
2018 и 2019г. е съответно 5.48%, 4.67%, 4.16%, 3.91% и 3.95%. В отделни таблици вещото
лице посочва изчисления на лихвите върху сумите, предмет на шестте договора за заем, при
начисляване на всеки от средните лихвени проценти по кредити за предприятия за
посочените по-горе години и обобщава, че върху заемните суми по всеки по договорите на
база среден лихвен процент лихвата би възлязла на сумата 54 445.29 лв., т.е., натрупаната
лихва на база среден лихвен процент на кредити за предприятия по официалната лихвена
статистика, е с 4.9328% по-висока от лихвата по процесните договори за заем, начислена в
счетоводството на "Екоинд"АД. При проверката си в счетоводството на "Екоинд" АД
вещото лице е установило счетоводното отразяване на договорите за заем, постъпленията по
тях и извършените плащания, като е изготвило нарочни таблици. Експертизата е установила
извършените от "Екоинд"АД плащания по договорите за заем и тяхното счетоводно
отразяване от съищеца, като общо размерът на върнатите суми възлиза на 113 180 лв., като
всички плащания са отразени по Дт с/ка 151-4 и по Кт с/ка 503 "банка". Експертът
заключава, че към момента на сключване на процесните договори за заем "Екоинд"АД не е
разполагало с достатъчно парични средства на каса и в банка, а заемните средства са
използвани за плащане на задължения към доставчици, за текущи разходи и за погасяване на
вноски по кредити.
По делото пред окръжния съд е прието допълнително заключение със задача по
всеки един от договорите за заем да се изчисли дължимата договорна лихва, като
погасяванията, извършени от дружеството, се отнесат към конкретен договор за заем.
Съгласно констатациите на експерта, същите възлизат на сумите от 15 242.78лв., 13
864.87лв., 16 891.74лв., 1 752.43лв., 2 820.45лв. и 1 190.19лв. или общо сумата от 51
762.46лв.
В хода на съдебното дирене пълномощникът на ищеца е представил ревизионен акт за
извършена данъчна ревизия на "Екоинд"АД без данни за неговото връчване и влизане в
сила.
Съгласно представения и влязъл в сила Ревизионен акт №Р-04001220003328-091-
001/18.12.2020г. на НАП-ТД Велико Търново с обхват на ревизията 01.01.2015г.-
31.12.2019г. за определяне на задължения на "Екоинд"АД за корпоративен данък и ДДС, за
ревизирания период дружеството не е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в
съответствие с изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти. Установени са нарушения
във воденето на счетоводната отчетност, касаещи производството, завеждането на
произведената продукция, изписването на реализираната продукция и отчитането на
приходи от продажби на продукция. Прието е, че са налице данни за укрити приходи от
продажби и недеклариране на реалния финансов резултат. По отношение на количествата
готова продукция на обща стойност 500 387.80лв. е прието, че същата липсва като стойност
/счет. с/ка 306 - стоки на склад/ в представената от въззивника оборотна ведомост за периода
01.01.2019г.-31.07.2019г., данните в която не съответстват на началните салда по дебита и
кредита на представената от "Екоинд"АД оборотна ведомост за този период. Ревизията
счита, че представената от дружеството счетоводна отчетност не дава възможност
за последващ контрол върху достоверността на извършените счетоводни записвания и не
отразява реалното му финансово и имуществено състояние. С ревизионния акт са
установени задължения на "Екоинд"АД за корпоративен данък и ДДС в общ размер 414
423.45лв. и лихви в размер на 73 403.55лв.
4
Останалите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими към
правилното решаване на спора.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл. 240а от
ТЗ и такива по чл. 240б, ал. 3 от ТЗ.
С разпоредбата на чл. 240а от ТЗ законодателят е оправомощил акционери,
притежаващи поне 10 на сто от капитала на дружеството, да предявят иск за търсене на
отговорност от членове на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния
съвет, за вреди, причинени на дружеството.
Имуществената отговорност по чл. 240а от ТЗ е законово уредена специална
отговорност за вреди на изчерпателно определени от законодателя лица, която произтича от
заеманата от тях длъжност - член на съвета на директорите. Заеманата длъжност е основание
за ангажиране на гражданската им отговорност за причинените вреди на дружеството,
изразяваща се в задължение за тяхното поправяне. Отговорността за имуществените
последици от неизпълнение на договорно и/или органно задължение на членовете на съвета
на директорите произтича от дейността им по управление на търговското дружество и е така
наречения "управителски деликт". Както при всяка гражданска отговорност за вреда и
елементите от фактическия състав на чл. 240а от ТЗ включват вреда, противоправно
причиняване, вредоносно деяние/действие или бездействие/ и причинна връзка между
деянието и вредата. Това е специална имуществена отговорност, която произтича
едновременно от договорното правоотношение на члена на съвета на директорите с
дружеството/мандат/ и от разпоредба на закона - като негов органен представител,
натоварен с функциите да организира и управлява дейността и имуществото на АД с
грижата на добрия търговец. Тя е неограничена и резултатна - възниква и подлежи на
ангажиране за обезщетяване в пълен размер на вредите, които АД реално е претърпяло
вследствие на лошото управление. В това число се включва и хипотезата, когато вследствие
конкретни действия или бездействия, намиращи израз в неупражнен контрол от страна на
член на съвета на директорите е причинен неоправдан разход, загуба или липса на парични
средства или имущество. При всички случаи, съобразно общите правила на гражданската
отговорност за вреди, последните следва да бъдат установени по вид и размер, като реално
отразили се върху патримониума на управляваното дружество.
Доколкото вредата настъпва в имущественото състояние на управляваното
дружество, доказването й като факт е в тежест на ищеца по иска – акционер притежаващ
повече от 10 % от капитала на дружеството. За недоказано в условията на пълно и главно
доказване по смисъла на чл. 154 от ГПК съдът намира твърдението на ищеца за претърпени
имуществени вреди от дружеството, състоящи се в констатирани липси. В подкрепа на
същото ищецът е представил неподписана оборотна ведомост на „Екоинд“ АД за периода от
01.01.2019 г. до 31.07.2019 г., а съгласно събраните гласни доказателствени средства, същата
е съставена от самия въззивник, поради което оборотната ведомост няма обвързваща съда
доказателствена стойност. Аналогично, представеният от ищеца инвентаризационен опис от
12.08.2019 г. е съставен от въззивника и лица, служители на друго дружество -
5
"Инертстрой Калето"АД, което е в разрез с утвърдените със заповед от 15.06.2015 г. на
изпълнителния директор на "Екоинд"АД вътрешни правила за подготовка и провеждане на
инвентаризация. В този смисъл са и разпоредбите на чл.28 и чл.16, ал.1, т.7 от ЗСч, съгласно
които инвентаризацията е винаги вътрешноорганизационна дейност, извършваща се в
самото предприятие по ред и начин, който се определя от ръководителя на предприятието,
независимо от това дали се извършва по негово решение или по искане на органи на
съдебната власт или на други органи, когато това е предвидено в закон.
На последно място, в подкрепа на този извод на съда са и констатациите на
вещото лице И. К. – С., която не установява липси в приетите от съда и неоспорени от
страните заключения на специализирана съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
такава.
На последно място, изложените в представения и влязъл в сила Ревизионен акт
констатации съдържат заключение за нередовно водене на счетоводство от страна на
"Екоинд"АД, но не и за наличие на липси за процесния искове период, от една страна, а от
друга – липсва материалноправна норма, която да предвижда материална доказателствена
сила на ревизионния акт за граждански съд, а още по – малко за констатациите на
изготвилите го лица.
Предвид изложеното, предявените искове по чл. 240а от ТЗ се явяват
неоснователни като недоказани в условията на пълно и главно доказване.
По отношение исковете по чл. 240б, ал. 3 от ТЗ съдът намери следното:
Съгласно цитираната разпоредба, членовете на съветите отговаря пред
дружеството за причинените вреди когато те или свързани с тях лица сключват с
дружеството договори, които излизат извън обичайната му дейност или съществено се
отклоняват от пазарните условия при липса на решение за това от страна на съвета на
директорите, съответно на управителния съвет, за която липса членовете са знаели или са
могли да узнаят.
За разлика от разпоредбата на чл. 240а от ТЗ, оправомощено да предяви специалния
иск за репариране на вреди от управителски деликт по чл. 240б, ал. 3 от ТЗ е самото
дружество, а не акционер, притежаващ 10% или повече от капитала на последното.
Предпоставка за реализирането по исков път на имуществената отговорност на членовете на
съветите, респ. изпълнителния директор, за причинени на дружеството вреди е наличието на
взето решение от общото събрание на акционерите, в какъвто смисъл е и разпоредбата на
чл. 240, ал. 3 от ТЗ, даваща право на събранието да освободи от отговорност членовете на
съответния съвет ако се установи, че няма вина за настъпилите вреди.
В конкретния случай, по делото липсват данни ищецът Т.Я. да е оправомощен за това
по силата на решение на общото събрание на акционерите на "Екоинд"АД, поради което
предявеният иск се явява недопустим като предявен от лице без активна легитимация.
Горното, от своя страна, налага извода за недопустимост на предявените искове по
чл. 240б от ТЗ, поради което и обжалваното Решение се явява недопустимо в частта, в която
съдът е разгледал същите по същество.
Предвид изложеното, постановено следва да бъде Решение, с което обжалваното
такова да бъде обезсилено в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от Т.Я. и
6
"Екоинд"АД против В.Д. за заплащане на сумата от 10 000 лв., явяваща се обезщетение за
причинени вреди от сключване на процесните договори за заем, а в останалата част –
потвърдено.
При този изход на спора, въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати
разноски за въззивната инстанция в размер на 2 000 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260069 от 01.06.2021 г., постановено по т. д. № 156/2019 г.
на Окръжен съд- Враца, В ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил предявения от Т. Д. Я. срещу
В. Д. Д. частичен иск по чл. 240б от ТЗ за заплащане на сумата от 10 000 лв.,
представляващи вреди на „Екоинд“ АД, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260069 от 01.06.2021 г., постановено по т. д. №
156/2019 г. на Окръжен съд- Враца, в останалата му част.
ОСЪЖДА Т. Д. Я., ЕГН********** да заплати на В. Д. Д., ЕГН********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 2 000 лева за адвокатско възнаграждение за
представителство пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7