№ 143
гр. Монтана, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630200456 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № М - 2 – 1/11.04.2012г. на Началник
Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) –
МОНТАНА към Главна Дирекция „Строителен контрол” към ДНСК, е
наложено на арх.П. АС. Г. с посочени съдебни адреси в гр.Монтана чрез
адв.Л.А. от МАК и гр.Габрово чрез адв.Н.М. от АК – Габрово,
административно наказание - глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, за това, че
като гл. архитект на Община Бойчиновци е нарушила разпоредбата на чл.149,
ал.5 от ЗУТ, поради което е санкционирана на основание чл.232, ал.1, т.1
от ЗУТ .
Недоволна от Наказателното постановление (НП) арх.Г. чрез адв.Л.А. от
МАК моли да бъде отменено въз основа на наведени доводи и в писмена
защита, претендират се и разноски.
Въззиваемата страна РДНСК – МОНТАНА чрез процесуален
представител гл. експерт с юридическо образование ЦВЕТОМИЛА
ХАРАЛАМПИЕВА излага доводи в т.ч. и чрез писмено становище за
неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на възнаграждение.
1
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок, имайки
предвид допълнително изисканите от съда писмени данни – л.27 и л.30 от
делото.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
Според РДНСК – МОНТАНА арх.П. АС. Г. във функциите си на главен
архитект на Община Бойчиновци, не е уведомила писмено в
законоустановения 7-дневен срок от издаването й (от 15.12.2017г. до
21.12.2017г. вкл.) РДНСК - Монтана за издадената от нея на 14.12.2017г., в
общинската администрация на гр.Бойчиновци, Заповед по чл.154, ал.5 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) към Разрешение за строеж (РС) №
6/14.07.2014г. за строеж ,,МВЕЦ „Огоста 9“ - ІІ етап на строеж ,,МВЕЦ
„Огоста 9“, намиращ се в землищата на гр.Бойчиновци и с.Портитовци,
община Бойчиновци, област Монтана, с което е нарушила разпоредбата на
чл.149, ал.5 от ЗУТ.
Горното е установено с Констативен протокол № Бч-Зап. от 14.12.2017г.
от 10.03.2022г., съставен при извършена на 10.03.2022г. проверка от
служители на РДНСК - Монтана по документи в Община Бойчиновци.
Проверката е извършена по разпоредително писмо на ДНСК с приложение
сигнал от инж.Д.К. - главен съветник Околна среда на сдружение ,Б.“.
Св. инж. Р. ЕЛ. П., на длъжност старши инспектор в РДНСК - Монтана,
съставила АУАН № М-2/22.03.2022г. в присъствието на арх.Г.. Посоченият
акт е предявен лично на арх.П. АС. Г. на 22.03.2022г., същата е запозната със
съдържанието му и е получила екземпляр от него на 22.03.2022г. Свидетел на
съставяне на АУАН е св. инж. АЛ. Н. Д. – гл. инспектор в РДНСК – Монтана.
В законоустановения 7-дневен срок в РДНСК - Монтана е постъпило
писмено възражение вх. № Бч-268-00-297/30.03.2022г. от арх.П. АС. Г. по
съставения й АУАН. В него е посочено, че Заповед от 14.12.2017г. по чл.154,
ал.5 от ЗУТ към РС № 6/14.07.2014г. за строежа, е изпратена на РО ,,НСК“ -
Монтана, сега РДНСК - Монтана с придружително писмо изх. № К-
2921/20.12.2017г., подписано от Кмета на Община Бойчиновци. Тъй като било
2
приложено копие от писмото без данни, от които да е видно кога е изпратено
и съответно получено същото, с писмо изх. № Бч-268-00-062/31.03.2022г. на
Началник РДНСК – Монтана, на арх.Г. е даден подходящ срок, в който да
уведоми РДНСК - Монтана кой е бил лицензираният пощенски оператор,
отговорен за кореспонденцията на Община Бойчиновци към 20.12.2017г.,
както и да представи заверено копие от известието за доставяне и заверено
„вярно с оригинала“ копие от придружителното писмо. В отговор, приложено
с писмо, вх. № Бч-268-00-331/11.04.2022г. арх.Г. е представила единствено
завереното копие от придружително писмо изх. № К - 2921/20.12.2017 г.,
подписано от Кмета на Община Бойчиновци, без данни от Български пощи
относно неговото изпращане и получаване от адресата.
След преглед в деловодната програма и в архива на РДНСК - Монтана
се констатирало, че писмо с такъв изходящ № К-2921/20.12.2017г. не е
получено и не е заведено. По този начин, РДНСК - Монтана приела, че
безспорно не е уведомена писмено съгласно чл.149, ал.5 от ЗУТ за издаването
на горепосочената заповед, нито с въпросното придружително писмо изх. №
К- 2921/20.12.2017г., подписано от Кмета на Община Бойчиновци, нито с
друго подобно.
Административнонаказващият орган (АНО) е извършил преценка
относно съставомерността на административното нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна, като е установил, че с деянието си
арх.П. АС. Г. виновно е нарушила разпоредбата на чл.149, ал.5 от ЗУТ и е
осъществила състава на чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ. АНО, е отчел, че не са
налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл.28
и не е сключено споразумение с нарушителката.
В хода на съдебното дирене св.Р. ЕЛ. П. и св.АЛ. Н. Д. потвърждават
изложените обстоятелства в АУАН.
Арх.Г. чрез адв.Л.А. от МАК представя заверени копия на писмо изх.№
Бч–268–00–058 от 23.03.2022г.; Констативен акт № 1 от 22.03.2022г. за
строеж МВЕЦ „Огоста 9” в землището на гр.Бойчиновци и с.Портитовци,
Община Бойчиновци; Писмо изх. № Бч-268-00-057 от 21.03.2022г. на РДНСК
– Монтана; Заповед № ДК-11-М-2 от 18.03.2022г., Писмо изх.№ Бч-268–00–
086 от 13.04.2022 г., Заповед № ДК-09-М-1 от 12.04.2022г. на РДНСК –
Монтана; Писмо изх. № Бч-268 -00-141 от 09.06.2022г.; Заповед № ДК-11-М-
3
3 от 06.06.2022г. на Началник РДНСК – Монтана; Заповед № ДК - 11–М–4 от
07.06.2022г. на Началник РДНСК - Монтана; Определение № 204 от
16.05.2022г., постановено по административно дело № 106/2022г. по описа на
Административен съд – Монтана; писмо вх. № Бч-268–00-477 от 02.06.2022
г., депозирано от архитект ПЕНКА Г. пред ДНСК - Монтана. Чрез
представените доказателства се излагат доводи за липса на нарушение, тъй
като Заповедта е законосъобразна. Гл. експерт ХАРАЛАМПИЕВА твърди, че
така представените доказателства, нямат пряко отношение към случая, но
доказват, че правилно АНО не е приложил чл.28 от ЗАНН. Поради не
уведомяването за издадената Заповед, същата не е влязла в сила и това се е
отразило неблагоприятно за възложителя.
Настоящият съд след като анализира всички доказателства по делото,
намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
Съгласно чл.149, ал.5 от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр.82 от 2012г., в сила от
26.11.2012г., бр. 101 от 2015г.) Органите, издали разрешение за строеж,
уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален
строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените
разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл.154, ал.5 и
изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Към тях се прилагат
копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен
план и копие от визата за проектиране, когато такава се изисква.
Видно от писмо изх. № К – 2921/20.12.2017г. на Община Бойчиновци,
подписано от кмета на Община Бойчиновци, Заповед от 14.12.2017г. за
допълване към разрешение за строеж № 6 от 14.07.2014г. на гл. архитект на
община Бойчиновци, е била изпратена на РО „НСК” – Монтана (към
тогавашния момент). Разпоредбата на чл.149, ал.5 от ЗУТ изисква да се
изпратят на ДНСК по местонахождение на строежа, копия на заповедите за
допълване по чл.154, ал.5 в 7 – дневен срок от издаването им. Цитираната
разпоредба не изисква да бъдат приложени данни за изпращане и получаване
от адресата – обратни разписки или др. подобни от БП и/или куриерска
фирма. Това, че писмо изх. № К – 2921/20.12.2017г. на Община Бойчиновци,
не е открито в деловодната програма и в архива на РДНСК – МОНТАНА, не
означава, че нарушението е доказано по несъмнен начин, напротив АНО е
следвало да докаже това свое твърдение чрез писмени и надлежни данни от
4
Български пощи, чрез които е било изпратено въпросното писмо. Тежестта за
доказване на нарушението в административнонаказателното производство
тежи върху АНО, без арх.Г. да е била длъжна да доказва, че е изпълнила
задължението си по чл.149, ал.5 от ЗУТ и да представи напр. копие на
известие за доставяне. Като се има предвид изложеното, според настоящия
съд, процесното нарушение не е доказано по несъмнен начин и в тази връзка
споделя като обосновани изложените доводи в тази насока от
жалбоподателката арх.Г. чрез адв.А. от МАК.
Представените допълнително писмени доказателства в съдебно заседание
чрез адв.А. нямат пряко отношение към процесното нарушение, поради и
което съдът не ги обсъжда в детайли. Тези доказателства касаят
индивидуални административни актове, издадени по реда на чл.224, ал.1, т.1
от ЗУТ и чл.156 от ЗУТ и АПК. На 10.03.2022г. е установено процесното
нарушение, а това дали преди това за извършвани проверки от РДНСК –
МОНТАНА в Община Бойчиновци, според този съд, е ирелевантно за
установеното на 10.03.2022г.
Според настоящият съд не е налице нарушение по чл.34 от ЗАНН, тъй
като процесното нарушение е установено при извършена проверка на
10.03.2022г., и в три месечен срок от откриване на нарушението е съставен
процесния АУАН, не са били налице и условията на чл.239, ал.2 от ЗУТ.
Друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, е че към
21.06.2022г. административнонаказателната отговорност е била погасена по
давност, тъй като считано от следващия ден на 21.12.2017г., датата на която
АНО е приел, че е изтекъл 7 – дневния срок, течащ от 14.12.2017г., по
смисъла на чл.149, ал.5 от ЗУТ, към 21.06.2022г. вкл., са изминали 4 (четири)
години и 6 (шест) месеца. За да бъде налице погасяване на наказанието следва
НП да е влязло в сила и в продължение на две години да не са били
предприемани действия по събиране на вземането, когато наложеното
наказание е глоба или три години - абсолютен давностен срок по чл.82, ал.3
от ЗАНН. Тази хипотеза е налице, когато вземането е установено
посредством влязъл в сила административен акт. В случая обаче с
обжалването на НП № М – 2 – 1/11.04.2022г., връчено на 14.04.2022г., няма
как да бъде погасено изпълнението на наказанието, тъй като НП № М – 2 –
1/11.04.2022г. не е влязло в законна сила. Съгласно Тълкувателно
5
Постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по т. д. № 1/2014г. на ОСНК и
ОСС на Втора колегия на ВАС разпоредбата по чл.11 от ЗАНН, относно
погасяване на административно наказателната отговорност, препраща към
уредбата й в НК. В мотивите на тълкувателното постановление изрично се
посочва, че препращането касае давността за погасяване на
административната отговорност в чл.80 и сл. от Общата част на НК. Съгласно
чл.80, ал.1, т.5 от НК административно наказателното преследване се
изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. С
факта на съставяне на НП давността бива прекъсната и съответно изчислявана
на базата на абсолютната давност по този текст, която е 4 г. и 6 м., считано от
22.12.2017г., и към момента на постановяване на настоящето Решение е
изтекла, по – точно, била е изтекла към 22.06.2022г.
При този изходна делото в полза на въззиваемата страна – РДНСК –
МОНТАНА няма правно основание за присъждане на възнаграждение на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателката
арх.Г., съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН - (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв. Л.А. от
АК – Монтана адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. АНО чрез гл. експерт ХАРАЛАМПИЕВА е
направил възражение за прекомерност (в писменото становище) . Поисканите
разноски от адв. Л.А. от АК – Монтана са в размер на 300 (триста) лева, които
и следва да бъдат присъдени, без настоящия съд да установява прекомерност.
Като размер поисканите разноски са съобразени с НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл.18,
ал.2 вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата). Разноските следва да заплати ЮЛ – ДНСК
гр.София.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № М - 2 – 1/11.04.2022г. на
Началник Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК)
– МОНТАНА към Главна Дирекция „Строителен контрол” към ДНСК, с
което на арх.П. АС. Г. – гл. архитект на Община Бойчиновци, с посочени
съдебни адреси в гр.Монтана и гр.Габрово чрез адв.Л.А. и адв.Н.М. от АК -
Габрово, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000
(хиляда) лева на основание чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ.
ОСЪЖДА ДНСК гр.София, РДНСК - МОНТАНА да заплати на
жалбоподателката арх.П. АС. Г. сумата 300 (триста) лева, представляваща
направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на възнаграждение
съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на въззиваемата страна – РДНСК -
МОНТАНА.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7