№ 495
гр. Русе, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20234520201106 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. А., депозирана против наказателно
постановление № 23-3393-000120/08.03.2023г. на Началник Второ РУ при
ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с което на
жалбоподателката, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи,
че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната, както и
че не става ясно дали е спазена разпоредбата на чл. 574, ал. 10 КЗ, като се
твърди, че жалбоподателката не е получавала и не е била уведомявана, че
няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и не е била
наясно, че регистрацията на управлявания от нея автомобил е била служебно
прекратена. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез процесуалния си
1
представител, поддържа депозираната жалба по изложените в същата доводи,
касаещи липса на субективна страна на нарушението.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С наказателно постановление № 23-3393-000120 от 08.03.2023г.,
издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна
прокуратура – Русе по пр. пр. № 863/23г. от 13.02.2023 г., с което е отказано
да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателката за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, на същата, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на
17.01.2023г., около 16,35 часа, в град Русе, ул. „Потсдам“ № 1, е управлявала
лек автомобил Хонда, с рег. № Р 11 93 КН, нейна собственост, което МПС е
било със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10
ЗДвП.
Не са налице противоречия в приобщените доказателствени
източници, досежно факта, че на посочените в НП дата и час, именно
жалбоподателката е управлявала процесното моторно превозно средство,
както и че същото е било със служебно прекратена регистрация към тази дата.
2
Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената
оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа
всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно
постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Не е
налице противоречие между приетите за осъществили се факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на дееца.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8,
вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се
прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд. Съгласно
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при
прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява
собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се
установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по
регистрация на превозни средства е необходимо да уведоми собственикът на
превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на
пътното превозно средство.
3
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се
в Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. на ВКС и ВАС, не се наказва
с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство.
В настоящия случай, видно от приложеното по делото писмо рег. №
ЗМ-39 от 26.01.2023г. (лист 18 от делото), жалбоподателката, в качеството си
на собственик на лекия автомобил, не е уведомявана за това, че автомобилът
е със служебно прекратена регистрация.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно
производство, нито в производството по обжалване на наказателното
постановление са ангажирани доказателства от страна на
административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената
тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а
именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието
му са намерили отражение представи, относно факта от обективната
действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с
прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение
лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното
превозно средство. Недопустимо е административнонаказателна отговорност
да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното
обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия
случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който
носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното
обвинение. Именно поради липсата на субективна съставомерност на
деянието е била причината да бъде отказано образуването на досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК
По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява
4
незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон, при
липса на субективна страна и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
направените от нея разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на
500 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1,
вр. чл.58д, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-3393-
000120/08.03.2023г., с което на М. Г. А. , ЕГН: **********, с адрес *****, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. А. , ЕГН:
**********, с адрес *****, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1
АПК, СУМАТА в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5