Решение по дело №66445/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16733
Дата: 17 октомври 2023 г.
Съдия: Светлана Христова Петкова
Дело: 20221110166445
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 16733
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110166445 по описа за 2022 година
Предявен е от ЗД „Бул Инс“ АД срещу „Застрахователно Акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата
8552,21 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, във връзка със щета №
********** за произлезли за автомобил марка „Шкода Рапид“, рег. № СВ ... НР вреди,
вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП от 18.07.2021г., в гр. Варна, в
района на кръстовището на ул. „Проф. Петър Николов“ и ул. „Боян Бъчваров“, с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.12.2022г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът ЗД „Бул Инс“ АД твърди, че на 18.07.2021г., в гр. Варна, в района на
кръстовището на ул. „Проф. Петър Николов“ и ул. „Боян Бъчваров“ е реализирано
ПТП, при което водачът на лек автомобил марка „Пежо 508“, рег. № В ... НТ, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, е причинил противоправно и
виновно щети на лек автомобил „Шкода Рапид“, рег. № СВ ... НР, по отношение на
който с ищеца е сключена имуществена застраховка. За настъпилото ПТП е съставен
Протокол за ПТП. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер 8537,21
лева и е направил ликвидационни разноски в размер 15 лева. Връчил е покана на
ответника за възстановяването на сумата, но плащане не последвало. Предвид това в
настоящото производство ищецът претендира сумата от 8552,21 лева за заплатено
застрахователно обезщетение, както и сторените по делото
разноски.
Ответникът „Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва твърдението, че процесното ПТП е настъпило по
вина на застрахования при него водач. Излага съображения в насока спазване от страна
1
на последния на разпоредбите на ЗДвП. Твърди, че спрямо водачът, управлявал
застрахования при него автомобил процесното ПТП представлява случайно събитие,
доколкото не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че водачът на автомобил „Шкода
Рапид“, рег. № СВ ... НР ще се движи в платното за насрещно движение. Оспорва
представения констативен протокол за ПТП при твърдения, че в частта относно -
обстоятелства и причини и условия за настъпване на ПТП, същият няма характер на
официален удостоверителен документ, съответно не разполага с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Релевира възражение за съпричиняване от страна на
водача на застрахования при ищеца автомобил за настъпване на процесното ПТП,
който нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, ППЗДвП, както и чл.5, ал.2 от
Наредба № 1-141/18.09.2002г. за условията и реда, при които се ползва специален
режим на движение от МПС“. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между твърдяните щети по автомобила и процесното събитие. Твърди, че платеното
застрахователно обезщетение е завишено и неотговарящо на действително
претърпените вреди. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Правопораждащите отговорността на ответника факти са наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и посоченото
като увредено лице и извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата за
вреди, които са в причинна връзка с противоправното поведение на лице, чиято
гражданска отговорност е покрита от ответника.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорнo и
ненуждаещo се от доказване по делото /с доклада/ e отделено обстоятелството относно
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“
между ищцовото дружество и собственика на увреденото МПС - „Шкода Рапид“, рег.
№ СВ ... НР към момента на реализиране на риска. Това обстоятелство се потвърждава
и от представената по делото застрахователна полица Е21990010744, издадена от
ищеца ЗД „Бул Инс“ АД, в която е отбелязано, че са застраховани МПС, собственост
на МВР по списък, с период на застрахователно покритие от 01.07.2021г. до
30.06.2022г. Същевременно видно от свидетелство за регистрация част ІІ (л.17 от
делото) увреденото МПС към датата на ПТП е било собственост на МВР.
Следователно същото безспорно попада в обхвата на застрахователната покритие на
сключената имуществена застраховка
„Каско“.
Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е
настъпило застрахователно събитие на 18.07.2021г., за което на 19.07.2021г. при
застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № ********** и е съставен
опис на щетите. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника и се потвърждават от
приложените по делото протокол за ПТП от 18.07.2021г., уведомление за щета от
2
19.07.2021г., опис на щета № 2 от 19.07.2021г. и опис на щети № 3 от 19.07.2021г., опис
на щети № 5 от 19.07.2021г., опис на щети № 6 от 19.07.2021г., опис на щети № 7 от
19.07.2021г., опис на щети № 364137 от 19.07.2021г.
Не се спори и че ищцовото дружество е възложило на оторизиран автосервиз
„Еуратек Ауто“ ООД да извърши ремонт на увредения автомобил, като това се
установява и от приетото по делото възлагателно писмо (л.31 от делото). Безспорно по
делото е и обстоятелството, че „Еуратек Ауто“ ООД е извършило необходимия ремонт
– видно от съставен на 24.09.2021г. приемо-предавателен протокол.
По делото от ответника не се оспорено и обстоятелството, че ищцовото
дружество е заплатило на „Еуратек Ауто“ ООД за осъществения ремонт на автомобил
„Шкода Рапид“, рег. № СВ ... НР сума в размер на 8537,21 лева на 02.11.2021г. Фактът
на плащане се установява от приетото по делото и неоспорено от ответника платежно
нареждане за кредитен превод с посочено основание за плащане на процесната сума
именно номера на преписката по щета **********, като това обстоятелство изрично се
признава и от ответника в с отговора на исковата молба, което изявление съдът цени по
реда на чл. 175 ГПК.
Спорът се концентрира върху въпросите относно механизма и вината за
процесното ПТП, както и за размера на обезщетението. По тези въпроси съдът намира
следното.
От приобщения към писмените доказателства по делото Констативен протокол
за ПТП № 1722185/18.07.2021г., съставен от служител при ОДМВР гр. Варна, и въз
основа на изобразената в него схема на ПТП се извежда, че водачът на лек автомобил
„Пежо 508“, рег. № В ... НТ, който се движи по ул. „Проф. Петър Николов”, на
кръстовището с ул. „Боян Бъчваров” се удря в движещия се срещу него и извършващ
маневра за изпреварване - лек автомобил „Шкода Рапид“, рег. № СВ ... НР, като в
резултат на съприкосновението на двете МПС-та настъпват имуществени щети по
автомобилите. Протоколът е съставен от мл. автоконтрольор при ОДМВР - Варна и
подписан от участниците в ПТП. В същият липсва отразяване в графа „обстоятелства,
причини и условия на ПТП; извършени маневри, др. материални щети“ на конкретния
механизъм на настъпване на произшествието, а е налице препращане към образувано
във връзка със случая - Следствено дело № 102/18.07.2021г. Съгласно константната
практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179
ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, като
съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. В хипотезата, когато протоколът за ПТП се
издава от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в
случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение
на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При всички случаи
доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното
лице въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на
водача на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза
извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на
протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз
3
основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието
рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще
намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо вписаните в него обстоятелства
може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП. Поради
това дори при липса на оспорване верността на протокола ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на
свидетели, назначаване на вещи лица (автотехническа, медицинска или комбинирани
експертизи), ако преценката на фактите от значение за механизма на ПТП изисква
специални познания, каквито съдът не притежава. При неоспорване автентичността на
протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на
която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него
факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от 16.08.2017 г. по
гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г. О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр.д. №
3335/2015 г., ІІІ Г. О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.
О., ВКС).

В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетели по делегация. От разпита на свидетеля Т., управлявал лек автомобил „Пежо
508“, рег. № В ... НТ, се установява, че същият има спомен за настъпилото
произшествие. Свидетелят изяснява, че извършвал маневра завой наляво на Т-
образното кръстовище на площад „Журналист” с посока към Варненски свободен
университет, като при разминаването си с насрещно движещо се МПС – модел „Форд”,
бил ударен от полицейски автомобил челно. Заявява, че непосредствено преди
настъпване на удара е бил в своето платно за движение, като тези изводи прави с оглед
на това, че се е разминавал с посочения друг автомобил. Изяснява, че условията на
пътната обстановка били - топло и сухо време, като по асфалта имало нещо като пясък.
Движел се с ниска скорост – около 5-10 км./час, тъй като трябвало да завие, като при
възприемането си на насрещно движещия се полицейски автомобил, изпреварващ
другото МПС, успял да спре. Забелязал полицейския автомобил две - три секунди
преди удара, който бил с включени светлини, а звуков сигнал не възприел. Посочва, че
след произшествието полицаите, управлявали увреденото МПС – „Шкода Октавия”, му
казали да остане в своя автомобил, тъй като не бил виновен, а те съставили акт на
водача на автомобила с марка „Форд”, който не им направил път. За настъпилото ПТП
получил акт след около година.
Разпитан свидетелят Ц., управлявал увреденото МПС, застраховано при
ищцовото дружество, твърди, че през м.юли 2021г. управлявал служебния автомобил,
като се спускал от Варненски свободен университет и се движел със специален режим
на движение - с включена звукова и светлинна сигнализация. Изяснява, че на
кръстовището до хотел „Журналист” автомобил марка „Форд” не му осигурил
предимство. Решил да го заобиколи, при което настъпил удар с насрещно движещия се
автомобил, застрахован при ответното дружество - марка „Пежо”. От показанията на
свидетеля Ц. се установява, че скоростта му на движение била около 40-50 км./ч.
Допълва, че вследствие на удара настъпили увреждания по управляваното от него
МПС, както следва: деформация на преден капак, на броня, фар и вътрешни повреди.
Уточнява, че непосредствено преди инцидента автомобилите не са имали видимост
един към друг, както и че във връзка с ПТП е съставен акт на водача на автомобила
4
марка „Форд”, който не му осигурил предимство.

По делото е прието неоспорено от страните заключение на автотехническа
експертиза, което съдът на основание чл.202 ГПК кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От изводите на вещото лице, направени при изследване на
събраните по делото писмени доказателства и при съобразяване на изслушаните
свидетелски показания съдът приема, че по делото се установява следния механизъм на
настъпване на ПТП: на 18.07.2021г. около 15:25 часа, МПС „Пежо” с рег. № В ... НТ се
движи по ул. „Боян Бъчваров”, с посока към ул. „Проф. Петър Ников”, като на
кръстовището с последната водачът предприема маневра за завой наляво. В същия
момент, в обратна посока, по ул. „Проф. Петър Ников”, с включена светлинна и
звукова сигнализация, се движи л.а. „Шкода Рапид” с рег. № СВ ... НН, като в района
на кръстовището с ул. „Боян Бъчваров”, водачът предприема едновременно маневра за
изпреварване на движещ се от дясната му страна автомобил /който не се е съобразил и
не е пропуснал полицейския автомобил със специален режим на движение/ и маневра
за завой надясно, при което траекторията му се пресича с тази на движещия се срещу
него МПС Пежо” с рег. № В ... НТ, вследствие на което настъпва ПТП. В допълнение
експертът уточнява, че пътното платно на ул. „Боян Бъчваров” /по което се движи л.а.
Пежо” с рег. № В ... НТ/ се състои от две ленти за движение, като не се забелязва пътна
маркировка. Отразено е, че непосредствено преди кръстовището с ул. „Проф. Петър
Ников”, са поставени пътен знак Б3 – „Път с предимство” и пътен знак Г5 – „Движение
само напред или наляво след знака. От друга страна пътното платно на ул. „Проф.
Петър Ников”/ от страната на движение на увредения л.а. „Шкода Рапид” с рег. № СВ
... НН/ се състои от две ленти за движение, по една за всяка посока, разделени помежду
си от единична непрекъсната линия, като не се забелязват поставени пътни знаци.
Според изводите на вещото лице при възприемане на свидетелските показания и
спецификата на пътя /извършване на обратен завой на кръстовище/, водачите на
участвалите в ПТП автомобили са имали възможност да се възприемат от разстояние
от около 6-7м. В заключението е отразено също, че с оглед скоростта на движение на
автомобилите, за водачът на МПС „Пежо” процесното ПТП е било непредотвратимо,
доколкото в момента на настъпване на инициалния удар, автомобилът е бил в спряло
състояние. Вещото лице посочва, че водачът на увредения автомобил, при съпоставяне
на скоростта му на движение с опасната зона на спиране, не е имал възможност да
предотврати инцидента, чрез аварийното задействане на спирачната уредба.

При оспорване на механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и
видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание за
ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена
връзка между деянието и вредите/ ищецът следва да проведе пълно и главно доказване
на елементите от фактическия състав на чл. 411 КЗ, каквото доказване в случая не бе
проведено. В настоящия случай механизмът на ПТП съдът намира за установен
посредством събрания по делото доказателствен материал – протокол за ПТП,
автотехническата експертиза и разпитаните свидетели, които са водачите на двата
автомобила. От анализа на свидетелските показания на св. Т. и св. Цанков несъмнено
се установява, на 18.07.2021г., автомобил със специален режим на движение
/полицейски автомобил/ „Шкода Рапид“, рег. № СВ ... НР, се движи по ул. „Проф.
Петър Николов“, като при изпреварване на движещ се пред него автомобил и
навлизайки в кръстовището с ул. "Боян Бъчваров" със скорост 50км/ч при включен
5
специален режим на движение /светлинен и звуков сигнал/ , водачът реализира ПТП
със извършващия маневра завой наляво на кръстовището със скорост около 10 км/ч лек
автомобил марка „Пежо 508“, рег. № В ... НТ.
Нормата на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че водачът на моторно
превозно средство със специален режим на движение може да не се съобразява с
организацията на движението, когато това се отнася до посока на движение и завиване
в определени направления, а в ал. 2 от същия член е посочено, че разпоредбите на ал. 1
не освобождават водачите на моторни превозни средства със специален режим на
движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението да
управляват по безопасен начин. Съответно, регламентираното в коментираната
разпоредба предимство на водача на МПС, ползващ специален режим на движение, не
е безусловно, а то е предпоставено от задължението за управление по безопасен начин.
Затова и в настоящият случай водачът на автомобил със специален режим на движение
е следвало преди да предприеме маневра за изпреварване и преминаване през
кръстовището, да си осигури видимост върху цялото пътно платно, а при липсата на
такава да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, като
намали скоростта, съответно при необходимост да спре, за да предотврати сблъсък с
евентуално идващ автомобил. Той е длъжен да стори това, за да не се допусне
произшествие с други МПС- та, чиито водачи не са могли да възприемат
сигнализацията или дори да са я възприели, не са в състояние да дадат дължимото
предимство на автомобила със специален режим на движение. Съгласно установения
механизъм на произшествието, от една страна, водачът на МПС – „Шкода Рапид“, рег.
№ СВ ... НР, е преминал през пътна маркировка /съобразно заключението по САТЕ/ -
единична непрекъсната линия, а от друга със скорост, която не му е позволила да
извърши маневрата за изпреварване на превозното средство неосигурило му
предимство, безопасно, с оглед реализирания удар с л.а. „Пежо 508“, рег. № В ... НТ,
който с посочената скорост е бил непредотвратим. С оглед на изложеното се
установява, че водачът застрахован при ищеца е нарушил разпоредбата на чл.92, ал.1,
т.1 ЗДвП, с което е реализирал противоправно поведение, довело до настъпване на
застрахователното събитие.
От друга страна по делото не се установява противоправно поведение от страна
на водача на застрахования при ответника автомобил, което да е в причинна връзка с
процесното ПТП. От анализа на свидетелските показания на св. Т. се извежда, че
същият с оглед извършване на маневрата завой наляво се е движил с ниска скорост /5-
10км/час/, като не е имал възможност да възприеме насрещно движещия се автомобил
със специален режим на движение. Последното се потвърждава включително от
заключението на вещото лице по изготвената експертиза, както и от показанията на
другия водач, управлявал полицейския автомобил. Не се доказа и твърдяното в
исковата молба навлизане на автомобила в насрещната лента за движение, за което на
водача е съставен НП № 22-0460-000173/19.05.2022г., който е отменен с приложено
към приетата по делото административно-наказателна преписка - решение по адм. дело
№ 2494/2022г. по описа на Варненски административен съд. Последното, макар да не е
обвързващо съда с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК, представлява индиция в
подкрепа изводите на съда за липса на поведение на водача в нарушение на
разпоредбите на ЗДвП. В тази насока са и показанията на другия участник в ПТП, св.
Ц., който изяснява, че ударът настъпва при изпреварване на движещ се пред него
автомобил – „Форд“ и при наличие на две ленти на пътното платно, което изключва
възможността водачът на застрахования при ответника автомобил да се е намирал в
6
лентата за насрещно движение, тъй като към момента на настъпване на инициалния
удар именно полицейският автомобил се е движил в насрещното пътно платно. Ето
защо следва да се приеме, че с поведението си водачът на „Пежо 508“, рег. № В ... НТ
не е съпричастен към процесния резултат, съответно в производството е оборена
презумпцията за вина по смисъла на чл.45, ал.2 ЗЗД.
При съвкупният анализ на посочените по-горе писмени, гласни доказателства и
заключението на автотехническата експертиза, се налага извод, че ищецът в
производството не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване
възложените му в доказателствена тежест факти и обстоятелства включени във
фактическия състав на нормата на чл.411 КЗ. Следователно, ищецът макар да е
заплатил застрахователно обезщетение по имуществената застраховка "Каско" на
ззастрахованото при него лице, е сторил това на собствен риск, като не се е суброгирал
в правата на удовлетворения застрахован собственик на увреденото МПС срещу
виновния за ПТП водач, тъй като не се установява такова противоправно действие от
страна на водача Я. Т., който се твърди да е управлявал л.а. Пежо 508“, рег. № В ... НТ.
Следователно за ищеца не е възникнало право на регресно вземане и срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на сочения за виновен водач.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се налага извод, че
предявения от ищеца иск е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските за производството:
Предвид изхода на делото, право на разноски има само ответника. Същия е
поискал присъждане на такива с отговора по чл. 131 ГПК, като е представил списък по
чл. 80 ГПК /на л.214/. По делото, ответникът е представляван от упълномощен
юрисконсулт, като с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че
му се следва юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК от 100 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се следват
разноски в общ размер от 390 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 срещу „Застрахователно
Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1, осъдителен иск
с правно основание чл.411 КЗ за сумата 8552,21 лева, представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка „Каско“, във връзка със щета № ********** за произлезли за автомобил
марка „Шкода Рапид“, рег. № СВ ... НР вреди, вследствие настъпило застрахователно
събитие – ПТП от 18.07.2021г., в гр. Варна, в района на кръстовището на ул. „Проф.
Петър Николов“ и ул. „Боян Бъчваров“, с включени ликвидационни разноски в размер
на 15 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2022г. до
окончателното й изплащане.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА
ЗАПЛАТИ на „Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г.М. Димитров” № 1, сумата в размер на 390 лева, представляваща сторени разноски
за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на съобщаването му, чрез връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8