РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Самоков, 20.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на петнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 322 по описа на
съда за
И.А.И. ***, обжалва
Наказателно постановление № 188/21.06.2018 г., издадено от Кмета на Община Самоков, с искане за
неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателят
поддържа жалбата. Не оспорва, че е извършил нарушение, а заявява, че наложената
му глоба и обезщетението, което е постановено да плати, са несправедливо високи
и не съответстват на тежестта на нарушението, обективирана в неговия предмет.
Поради това евентуално отправя искане за намаляването им по размер.
Въззиваемата страна Община
Самоков се представлява от пълномощника си юрк. П.
Ангелова, която оспорва жалбата, изразява становище за нейната неоснователност
и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков
наказателно постановление /НП/.
По съществото на жалбата съдът намира
следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
Действително, в НП е посочено, че
то е издадено въз основа на съставен срещу жалбоподателя И.А.И.,
ЕГН ********** акт за установяване на административно
нарушение с номер /по регистъра/ 011/2018 г., серия ОБЛС
При съвкупността от тези
обстоятелства съставянето на втория АУАН срещу жалбоподателя на 17.05.2018 г.
за същото деяние, за което срещу него е съставен първия АУАН на 08.05.2018 г.,
не е незаконосъобразно. Дори напротив, с оглед съдържанието на разпоредбите на
чл. 52, ал. 2 и 4, чл. 53, ал. 2 и чл. 54 от ЗАНН и тълкуването им в тяхната
взаимовръзка и действителен смисъл, при съмнение относно самоличността на
нарушителя, възникнало предвид вписаните в АУАН данни за нея, и след
установяване на действителната самоличност на нарушителя, за актосъставителя не
остава нищо друго освен да състави нов АУАН, в който да впише новоустановените действителни
данни в тази насока. Това е така, защото липсва процесуална възможност за
поправка на очевидна фактическа грешка, а и в тази хипотеза наказващият орган
не би могъл да върне акта на актосъставителя за надлежното му предявяване на
нарушителя /тъй като нарушения при предявяването на акта не са налице/, нито да
издаде наказателно постановление в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН /защото
в първоначалния АУАН самоличността на нарушителя не е безспорно установена/,
нито да прекрати с мотивирана резолюция административно-наказателната преписка
/тъй като основания за това по чл. 54 от ЗАНН не са налице/. Именно поради това
съставянето на втори АУАН срещу жалбоподателя за същото деяние, съставляващо
административно нарушение, не е в разрез с разпоредбата на чл. 36 от ЗАНН, нито
представлява нарушение на принципа „не два пъти за едно и също” /non bis in idem/. Така, без да допуска нарушение
на правилата за съставяне на АУАН, съдържащи се в разпоредбите на ЗАНН,
актосъставителят е съставил на 17.05.2018 г. АУАН срещу жалбоподателя за нарушение
на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, изразяващо се в транспортиране с товарен
автомобил „УАЗ” с рег. № СО 7147 ВВ на 1 пространствен куб. м. букови дърва за
огрев, немаркирани с контролна горска марка, извършено от него на 08.05.2018 г.
около 18,30 ч. на територията на Община Самоков, на пътя между землищата на с.
Широки дол и с. Горни Окол – отдел 109/188, а наказващият орган законосъобразно
е обосновал фактическите си и правни изводи в атакуваното НП именно върху този
АУАН.
Този акт за установяване на
административно нарушение е съставен в отсъствие на жалбоподателя при спазване
на изискванията за това, установени в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. След установяване
на данните за действителните му фамилно име и ЕГН, жалбоподателят надлежно
писмено е поканен да се яви в сградата на Общинско предприятие „Общинско
лесничейство” – Самоков на конкретно посочен неин адрес в гр. Самоков и на
определени дата и час – за съставяне на АУАН за нарушения по Закона за горите,
както и е предупреден за последиците от неявяването му. Жалбоподателят е
получил писмена покана с това съдържание по пощата на 14.05.2018 г., но не се е
явил на 16.05.2018 г. в 09,00 ч. в сградата на Общинско предприятие „Общинско
лесничейство” – гр. Самоков на адрес гр. С., ул. „М.” № .., ет.., за съставяне
на АУАН за установените административни нарушения по Закона за горите. И тези
обстоятелства също не се оспорват от жалбоподателя, който в хода на съдебните
прения заявява, че поради трудната си подвижност не успял да пристигне навреме
на посочените в писмената покана дата, час и място за съставяне на АУАН. Конкретните
причини обаче, поради които същият не се е явил на определените в поканата
дата, час и място за съставяне на АУАН, са без правно значение за приложението
на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
С оглед установеното съставяне на
АУАН от 17.05.2018 г. в отсъствието на жалбоподателя при спазване на реда по
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, без правно значение е отбелязването в него, удостоверено
с подписа на св. Д.И., че жалбоподателят е отказал да
подпише акта и да получи екземпляр от него. Такъв отказ в случая не е налице
поради обстоятелствата, при които актът е съставен – в отсъствие на нарушителя,
което в субективните си представи св. И. е възприел като отказ. След като обаче
жалбоподателят не е присъствал при съставяне на акта, не може да се приеме, че
това удостоверяване в него, извършено от св. И., е довело до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя. Това право би било накърнено в случай, че
нарушителят присъства при съставяне на акта, не отказва актът да му бъде
предявен, да се запознае със съдържанието му, да го подпише и да получи
екземпляр от него и въпреки това в акта невярно се удостоверява такова негово
изявление, но очевидно е, че конкретния случай не е такъв.
На следващо място, вярно е, че от
материалите по административно-наказателната преписка не се установява АУАН от
17.05.2018 г. да е предявен на жалбоподателя по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.
Това обаче също не съставлява съществено нарушение на процесуални правила,
довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. На жалбоподателя
е надлежно предявен АУАН от 08.05.2018 г. и макар двата акта да не са дословно
еднакви, те съдържат описание на едно и също нарушение, индивидуализирано като
конкретно деяние, време, място и начин на извършването му. В този смисъл, в
конкретния специфичен случай двата акта образуват едно своеобразно фактическо и
юридическо единство при установяване на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение и несъответствията с някои разпоредби на ЗАНН на
определени елементи от процедурата по съставяне и връчването на актовете,
разглеждани поотделно, не са довели до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя, поради което не представляват допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуални
правила.
Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателя за липса на компетентност на актосъставителя за съставяне на АУАН
и на административно-наказващия орган – за издаване на НП. Актът е съставен от Г.А.В., на длъжност „горски надзирател” в Общинско
предприятие /ОП/ „Общинско лесничейство” – Самоков. Съгласно утвърдената и
представена по делото длъжностна характеристика за заемане на тази длъжност се
изисква средно лесовъдско образование по специалност „горско и ловно
стопанство”, като длъжността може да се заема и от техник-лесовъд или от инженер-лесовъд,
бакалавър или магистър със специалност „горско стопанство”. Следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ акцентира върху
изискването актосъставителят да заема длъжност в общинска горска структура
(каквато е ОП „Общинско лесничейство“ – Самоков), за която се изисква
лесовъдско образование. Това законово изискване в случая е спазено, още повече,
че св. Г.В. има призната професионална квалификация
„техник-лесовъд”. И на следващо място, същият е съставил АУАН срещу
жалбоподателя и при спазване на териториалната си компетентност съгласно чл.
274, ал. 1, т. 3 от ЗГ.
С оглед мястото на длъжността на
актосъставителя, а именно в структурата на ОП „Общинско лесничейство” – Самоков
и предвид разпоредбите на чл. 275, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ кметът
на Община Самоков притежава материална, персонална, степенна и териториална
компетентност за издаване на процесното НП.
От детайлния и съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства – показания на свидетелите Г.В.,
Д.И. и В.В., констативен
протокол серия ОБЛС № 106776 от 08.05.2018 г. (подписан и от жалбоподателя),
АУАН № 009/2018 г. /по регистъра/, серия ОБЛС
Това деяние на жалбоподателя
представлява виновно нарушение на забраната, установена в разпоредбата на чл.
213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, поради което от обективна и субективна страна е съставомерно като административно нарушение по чл. 266, ал.
1 от ЗГ, за което с обжалваното НП законосъобразно е ангажирана личната
административно-наказателна отговорност на жалбоподателя.
За административно нарушение по
чл. 266, ал. 1 от ЗГ административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя
административно наказание – глоба в установения неин законов диапазон от 50 лв.
до 3000 лв. и я е определил в размер 200 лв., който е под средния, но и значително
над минималния, без в достатъчна степен да съобрази обстоятелствата по чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН при нейната индивидуализация. Действително, с оглед обема на
дървесината и начина, по който тя е транспортирана /с МПС/ извършеното от
жалбоподателя административно нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и затова не е налице
основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Независимо от това обаче, спецификата
на предмета на нарушението – букови дърва за горене в сравнително неголям обем,
изразената критичност на жалбоподателя към извършеното от него нарушение,
обективирана в изявленията му пред съда, както и липсата на доказателства за
предходно извършени от него и надлежно санкционирани административни нарушения
по ЗГ и нормативните актове по неговото прилагане, представляват сериозни
смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Ето защо при наличието на тези
смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, както и при липса на
установени сериозни отегчаващи такива, съдът счита, че една глоба в размер 100
лв. – в размер над предвидения в закона минимален размер от 50 лв. на глобата
за това нарушение, но и значително под средния му размер и под размера, в който
то е наложено на жалбоподателя от административно-наказващия орган, е съответна
на тежестта на нарушението, справедлива е и е достатъчна за постигане на целите
на административното наказване. Пазарната цена на предмета на нарушението може
да бъде ориентир за неговата тежест, но санкцията за него не следва да бъде
еквивалентна на тази цена, поради което съдът категорично не споделя разбирането
на жалбоподателя в тази насока, заявено от него в съдебно заседание.
Обжалваното НП е
незаконосъобразно в частта му, с която е поставено жалбоподателят да заплати
обезщетение по чл. 5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за
щети върху гори и земи от горския фонд – в размер 25 лв. Цитираната наредба е
приета на основание чл. 113, ал. 3 от отменения ЗГ /обн. ДВ, бр. 125/1997 г./,
но се прилага с оглед разпоредбата на § 38, ал. 1 от Преходните и
заключителните разпоредби на действащия ЗГ, във връзка с чл. 275, ал. 4 от
същия закон. Съгласно чл. 5 от тази наредба, за нанесени щети върху гори и земи
от горския фонд при сеч и извоз на
обла дървесина, дърва за горене и вършина виновните лица заплащат обезщетения
съгласно приложението. Извозът на дървесина е елемент от понятието „добив на
дървесина” съгласно § 1, т. 21 от Допълнителната разпоредба на ЗГ и
представлява превозването й до временен склад. В този смисъл транспортирането
на дървесина не представлява извоз, като този извод се налага и от разпоредбата
на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, съгласно която извозът и транспортирането на дървесина
са различни форми на изпълнителното деяние на визираното в нея административно
нарушение. Добивът на дървесина, разбиран като сеч и извоз на дървесина до
временен склад, ако е извършен в нарушение на разпоредбите на ЗГ и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, е от естество да причини щети на горската
територия и това е смисълът на чл. 5, вр. чл. 1, ал. 1 от цитираната наредба –
да обезщети вредите, ако те се намират в причинна връзка с деяние, съставляващо
административно нарушение по горепосочените нормативни актове. Транспортирането
на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, за което е наказан
жалбоподателят, само по себе си не се намира в причинна връзка с щети на
горската територия по чл. 5 от наредбата и за него жалбоподателят не дължи
обезщетение съгласно тази разпоредба. Поради това в частта му, с която е
постановено жалбоподателят да заплати обезщетение по чл. 5 от Наредбата за
определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд,
определено в размер 25 лв. съгласно т. 4 от приложението на наредбата,
обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 188/21.06.2018 г., издадено от Кмета на Община Самоков, В
ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ на И.А.И., ЕГН **********,
с адрес ***, е наложена глоба в размер 200 лв. за
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като НАМАЛЯВА размера на наложената му ГЛОБА от 200 лв. на 100 лв. /сто лева/.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 188/21.06.2018 г., издадено от Кмета на Община Самоков, В
ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 5 от Наредба за определяне размера на
обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд /обн.
ДВ, бр. 39/2004 г./ е постановено И.А.И., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати обезщетение в размер 25 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: