ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 454
гр. Бургас, 26.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
частно гражданско дело № 20222000500376 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на
„Юробанк България“АД, гр.С., чрез пълномощника адв.Д. М., против
определение № 832 от 05.04.2022г. по гр.дело № 595/2021г. на Бургаския
окръжен съд, с което на основание чл.299 ГПК е прекратено съдебното
производство по предявения от банката иск против Й. Н. А. от гр.Б. за
осъждането и да заплати на ищеца посочените в исковата молба суми,
дължими по договор за банков кредит.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно
и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския
окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Навеждат се оплаквания за липса на предпоставките на чл.299 ГПК.
Твърди се, че предмет на гр.дело №236/2017г. на БОС, приключило с влязло в
сила решение, е установяване по реда на чл.422 ГПК на дължимостта на
сумата от 63 776,96 швейцарски франка по банков кредит за период, различен
от този, предмет на настоящото производство. С решението, постановено по
гр.дело №236/2017г. е прието единствено, че не е доказано банката да е
носител на претендираното вземане, но не и, че сумата е недължима и кой е
кредиторът. Съдът не е прекратил производството по наведените с отговора
на исковата молба възражения, даден е ход на делото и са събирани
доказателства за изясняване на спора. Намира, че неправилно е
интерпретиран обсегът и приложението на понятието „сила на присъдено
нещо“, включая мотивите на постановеното решение, което е в противоречие
с практиката на ВКС и т.18 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС,
Източник на присъдено нещо е единствено диспозитивът на решението, а
мотивите отразяват единствено начина на формиране на волята на съда.
1
Друго нарушение на съдопроизводствените правила според жалбоподателя е
неправилното произнасяне по процесуалната легитимация на ищеца. Счита
правосубектността на банката, като кредитодател по процесния договор за
безспорна. Сочи, че ответникът не оспорва, че макар и напуснал
патримониума на банката, процесният договор за кредит се е върнал обратно
в него преди подаване на исковата молба. В приключилото производство по
т.д №236/2017г. банката не е ангажирала доказателства за извършената през
2015г. обратна цесия, но този неизгоден за ответника факт е признат от него в
настоящото производство. Предвид изложеното, съдът е следвало да приеме,
че процесуалната легитимация на банката е налице. Допълнително, в исковата
молба и в молбата от 17.08.2021г. се съдържат твърдения за универсално
правоприемство между „Юробанк България“ и „Бългериън ритейл сървисиз“.
Това обстоятелство е известно поради вписването му в Търговския регистър и
не следва да бъде доказвано съгласно разпоредбата на чл.23, ал.6 ЗТР. Вместо
да обсъди и избере кое от трите или и трите основания за допустимост на
предявения иск да кредитира, съдът е отхвърлил и трите.
В отговор на частната жалба, подаден от Й. Н. А., чрез пълномощника
адв.Д. Д., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Оспорва
твърденията за различия между иска по т.д. №236/2017г. на БОС и този,
предявен в настоящото производство. Разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК
очертава обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо на
влязлото в сила решение. Съгласно т.18 на ТР № 1/04.01.2001г. по т.д
№1/2000г. на ОСГК на ВКС, със сила на присъдено нещо се ползва решението
единствено по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска, предмет на делото. Съгласно т.2 на ТР
№3/22.04.2019г. по т.д №3/2016г. на ОСГТК на ВКС, посоченият в исковата
молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява
основанието на иска, което като правопораждащ юридически факт е единно и
неделимо, обхваща се правоустановяващото и преклудиращото действия на
силата на присъдено нещо и не подлежи на пререшаване. Намира, че
производство по разглеждания спор и производството по предходното дело
са между същите страни и имат за предмет едно и също материално право –
вземане на банката от Й. А., произтичащо от договор за банков кредит.
Независимо, че в настоящото дело се претендира по- голям размер на
търсената сума, за друг период и петитумът е за осъждане на ответницата,
предмет на иска е същото материално право, отречено с влязло в сила
решение и силата на присъдено нещо обхваща цялото вземане, включително
правопораждащите факти. Счита за несъстоятелно оплакването, че
производството не е прекратено след подаване на отговор на исковата молба.
С даване на ход на делото съдът е предоставил на ищеца да ангажира
доказателства за твърдяното от него правоприемство, от което черпи правата
си. Банката е заявила, че не твърди новонастъпили факти след приключване
на съдебното дирене в предходното производство, нито твърди, че черпи
правата си от договор за цесия и/или универсално правоприемство на
2
вземането от „България Ритейл сървисиз“АД. С представения договор за
цесия от 27.05.2015г. е опровергано придобиване от банката на вземането по
кредита въз основа на универсално правоприемство. В обжалваното
определение не се съдържа извод за липса на процесуална легитимация на
ищеца, нито е оспорена неговата правосубектност. Производството по делото
е прекратено, поради забрана за пререшаване на спора. По делото не е
спорно, че банката е сключила с ответницата договор за кредит на
17.04.2008г., прехвърлила е вземането си на „България Ритейл сървисиз“АД с
договор за цесия от 30.05.2008г., а дружеството е прехвърлило на банката
вземането с обратна цесия 27.05.2015г., а банката е станала негов универсален
правоприемник на 04.02.2020г. От изложеното следва, че към датата на
настъпване на универсалното правоприемство, процесното вземане е
принадлежало на банката и не представлява новонастъпил факт след
приключване на предходното производство. Договорът за обратна цесия от
27.05.2015г. е сключен преди образуване на т.д № №236/2017г. на БОС и
позоваването му в настоящото производство е преклудиране.
По делото е постъпила частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
против определение № 1640/11.07.2022г. по делото, с което е оставено без
уважение искането и за изменение на постановеното по делото прекратително
определение в частта, с която са присъдени разноски по чл.38 ЗА. Счита
определението за неправилно и незаконосъобразно, а мотивите на съда за
бланкетни и несъобразени с действителната фактическа обстановка. Оспорва
се основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1,
т.2 - материално затруднение на ответницата. Твърди, че неоснователно е
разместена доказателствената тежест за установяване нуждата от прилагане
на чл.38 ЗА. Предвид своевременно направеното оспорване от ищеца, съдът е
следвало да задължи ответната страна да докаже наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за присъждане на възнаграждение по чл.38 ЗА.
Доказателствената тежест е разпределена едва след подаване от страна на
банката на молбата по чл.248 ГПК. Представя справка от Агенцията по
вписвания, съгласно която ответницата разполага с недвижими имоти,
реализира разпоредителни сделки с тях, от което следва извод, че не е
материално затруднена. На последно място е заявено, че съдът в нарушение
на процесуалните правила е разгледал отговора на Й. А. на искането по чл.248
ГПК, тъй като тя няма правен интерес в това производство, което касае
възнаграждение в полза на нейния пълномощник.
В отговор на частната жалба, Й. А., чрез адв.Д., оспорва същата и
претендира оставянето и без уважение като неоснователна. Счита
определението за мотивирано, правилно и законосъобразно. Поддържа
приетото от съда, че изявлението за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 ГПК обвързва съда и той
не дължи проверка за съществуването на конкретна хипотеза. Посочено е, че
определението е постановено в съответствие с практиката на ВКС.
Доказателствената тежест за наличие на предпоставките на чл.38, ал.1 ГПК се
3
носи от ответника. Същият ги е оспорил бланкетно, а е трябвало да представи
доказателства за опровергаване им. Приложените такива с частната жалба са
преклудирани на основание чл.266, ал.1 ГПК. Заявено е освен това, че от
представената справка от Агенция по вписванията е видно, че ответницата не
притежава недвижим имот /вписан под № 14/, тъй като същият е продаден на
19.08.2016г. /вписан под №6/. На последно място е посочено, че отговорът на
искането по чл.248 ГПК е подаден от надлежната страна по делото Й. А., тъй
като процесуалният и представител не разполага със самостоятелно качество
на стана в процеса.
Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните,
доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:
Частните жалби са подадени в срок от надлежно легитимирана страна
против подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са допустими
за разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по
исковата молба, с предявен иск по чл.79 ЗЗД от „Юробанк България“АД
против Й. Н. А. за осъждането и да заплати сумата от 65 928, 71 шв. фр.,
дължими по договор за потребителски кредит от 17.04.2008г., от които
47169,26 шв .фр. - главница за периода от 08.05.2016г. до 07.04.2021г., 2
326,44 шв.фр – възнаградителна лихва за периода от 08.05.2018г. до
25.06.2019г., 16 433,01 шв. фр.- наказателна лихва за просрочие за периода от
08.03.2019г. до 07.04.2021г., както и 556,72 лв. – разноски по кредита за
периода от 13.04.2018г. до 07.04.2021г., а така също и законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.
По указание на съда, в уточняваща молба от 19.08.2021 г., ищецът е
заявил, че не черпи правата си от цесия и/или универсално правоприемство.
Договорът за банков кредит е сключен с ищцовата банка и независимо от
обстоятелството дали същият е бил цедиран на друго дружество, дали е
налице обратна цесия, както и с оглед на факта на вливането на това
дружество в ищцовото, към датата на предявяване на настоящия иск,
категорично вземането принадлежи на банката.
Решаващият съд не се е произнесъл доколко с уточняващата молба е
отстранена неяснотата в исковата молба досежно основанието за качеството
на кредитор на ищцовата банка.
С обжалваното определение, постановено след приключване на
съдебното дирене и обявяване на делото за решаване, съдът е намерил
предявените искове за недопустими, поради идентичност на производството с
това по приключилото с влязло в сила решение по т.д.№236/2017г. на
Бургаския окръжен съд и на основание чл.299 ГПК е постановил
прекратяване на делото.
Съгласно приложеното решение №94/10.04.2018г. по т.д №236/2017г.
на Бургаския окръжен съд, в това производство е разгледан иск по чл.422
ГПК, предявен от „Юробанк България“ АД против Й. Н. А., за приемане за
установено, че ответницата дължи на банката по договор за потребителски
4
кредит № HL 36559/17.04.2008г. общо сумата от 63 776, 96 шв. фр., от която:
54 646, 12 шв. фр. - главница за времето от 08.10.2014г. до 19.09.2016г., ведно
със законна лихва от 19.09.2016г. до изплащането; 8802,65 шв. фр. -
договорна лихва за времето от 08.11.2014г. до 19.09.2016г.; 328, 19 шв. фр.
такси за времето от 08.10.2014г. до 19.09.2016г. и 138 лв.- банкови такси за
времето 31.08.2016г. до 19.09.2016г. Исковете в това производство са
отхвърлени, поради констатацията на съда, че банката не е доказала
качеството си на кредитор за предявените вземания, поради извършена на
30.05.2008г. цесия на вземанията по договора в полза на „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД, за която ответницата е била надлежно уведомена.
Съгласно разпоредбата на чл.299 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила
решение не може да бъде пререшаван. Силата на присъдено нещо по смисъла
на тази разпоредба е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за
допустимост на иска, за която съдът следи служебно. Законът установява
императивна забрана правен спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение,
да бъде пререшаван повторно от съда, поради което предявяването на нов иск
между едни и същи страни, основан на същите обстоятелства и за същото
искане, е недопустим и образуваното въз основа на такъв иск съдебно
производство подлежи на прекратяване. Сила на присъдено нещо е налице в
случаите, когато има пълна идентичност в обективните, субективните и
времевите предели на спорното правоотношение. Само при наличието на
нови факти и обстоятелства, които не са преклудирани от сила на присъдено
нещо, ищецът би могъл да води нов иск.
Настоящият съдебен състав намира, че от влязлото в сила решение по
гр.д. № 236/2017г. на БОС не се установява да е решен със сила на присъдено
нещо същият спор, за който е образувано разглежданото исково
производство. Поради това, предявеният осъдителен иск по настоящото дело
не е недопустим.
При преценката за идентичност между дело, приключило с влязло в
сила решение и повторно заведено дело, следва да се изхожда от
разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК, съгласно която решението влиза в сила
само между страните, за същото искане и на същото основание. Както е
посочено в решение № 133 от 14.03.2011г. на ВКС по гр.д. № 2020/2009г., I
г.о., следва да има пълен идентитет в предмета на двете дела, т.е. в спорното
материално право, с неговите индивидуализиращи белези – юридическият
факт, от които е възникнало, съдържанието и субектите на
правоотношението. В случая, макар страните по спора да са идентични,
твърдените от ищеца правопораждащи факти и обстоятелства, въведени за
разглеждане с иска по чл. 79 ЗЗД, не съвпадат с тези по влязлото в сила
решение, т.е. настоящият спор не попада в обхвата на обективните предели на
действие на силата на присъдено нещо на решението по предходното дело.
Разглежданият иск касае претендирано вземане, поради заявено от ищеца
договорно неизпълнение за различен период, следващ този по гр.д.№
236/2017г., позовава се на последваща обявена на 25.06.2019г. предсрочна
5
изискуемост на вземането, което означава, че времевите предели, а оттам и
съдържанието на спорното правоотношение, не се покриват с тези, предмет на
предходното съдебно производство.
Предвид изложените съображения, обжалваното прекратително
определение следва да бъде отменено, като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, а делото – върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
При горния резултат, следва да бъде отменено и постановеното по
делото определение в производство по чл.248 ГПК по искане за изменение на
прекратителното определение в частта за разноските.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 832 от 05.04.2022г., постановено по гр.дело
№ 595/2021г. на Бургаския окръжен съд и определение № 1640 от
11.07.2022г. по същото дело, постановено по реда на чл.248 ГПК.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6