Решение по дело №336/2020 на Районен съд - Радомир

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Радомир, 29.03.2021г.

 

 

            Радомирският районен съд, първи  състав, в публично заседание на девети март през  хиляди и двадесети  първа  година в състав:

 

                                                           Районен съдия: Ивета Павлова

 

при секретаря: Т.П.  като разгледа докладваното от съдията АНД №336 по описа на Радомирския районен съд  за 2020 година , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на “Л.Б.“ ЕООД ***, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от  Б. С., чрез пълномощника А. Б. В. /пълномощно № 3452/02.05.2019 г на нотариус № 515/ срещу Наказателно постановление № 501450-F515183/26.03.2020г. на Началник Сектор “Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП, съгласно заповед  на Изпълнителния Директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС,  във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена на дружеството административни наказания „имуществена санкция” в размер на   500.00 лева, за  извършено нарушение на 12.08.2019г.  по чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.Претендират се и на основание чл.63,ал.5 от ЗАНН разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба въззивникът навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на АНО при издаване на НП довели до опорочаване на цялото административно-наказателно производство и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.На първо място се сочи, че липсва пълно описание на извършеното адм.нарушение предвид императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а на второ място се твърди, че АНО неправилно е посочил нарушената правна норма от страна на жалбоподателя, за която е санкциониран с атакуваното НП, с което е нарушил правото на защита на същия.Претендират се направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна – ЦУ на НАП гр.София чрез процесуалния си представител в представени по делото писмени бележки  депозирани по делото, оспорва жалбата и  моли съда да потвърди  атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.Претендира се и заплащане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 ЗАНН.

            ТО-Радомир при Районна прокуратура гр. Перник редовно призована не изпраща представител е не е взела становище по жалбата.

 

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа  и правна страна следното:

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

 

  ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

 

На 12.08.2019 г. в 12.55 часа  е извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф1, т. 41 от ДР на ЗДДС-Бензиностанция Б123, находящ се в гр.Радомир, ул. „Райко Даскалов“ № 1, стопанисван от „Л.Б.“ ЕООД, с ЕИК ., представлявано от  Б. С., чрез пълномощника А. Б. В. /пълномощно № 3452/02.05.2019 г на нотариус № 515/.

 Контролните органи  при проверката са констатирали, че „Л.Б.“ ЕООД, не съхранява пълен дневен финансов отчет с номер на блок фискална памет 30 за дата 17.07.2019 г. с оборот 0,00 лв. в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен  екземпляр за всяко ФУ и съдържаща страници за всеки календарен ден, за фискалното устройство, модел KONTO BENZ QR (D1), Datecs FP2000,  с ИН на ФУ  DT791754 и ФП 02791754, с потвърждение № 4264746/20.06.2019 г.

Извършената проверка е обективирана в Протокол за извършена проверка № 0401774/12.08.2019г.

Въз основа на така установеното при проверката св. С.Е.Д. „инспектор по приходите“ е съставил АУАН №F515183/10.10.2019г. в присъствието на свидетеля А.И.Г. „главен инспектор по  приходи“ в ТД на НАП-София и свидетеля Б. К. З., тъй като контролните органи са констатирали, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, да съхранява пълен дневен финансов  отчет с номер на блок фискална памет 30 за дата 17.07.2019 г., с което е нарушил чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Процесният АУАН е връчено на упълномощено лице юк.А. С.,редовно упълномощена, предвид представено по делото пълномощно.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя  не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и   съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № 501450-F515183/26.03.2020г., като със същото е наложено на дружеството-жалбоподател  „имуществена санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП, но  разглеждайки възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения наведени във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира същите за основателни.Налице са формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП. Настояшия  състав  намира ,че е нарушена  императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като  АНО в НП и в АУАН е отразил от фактическа страна, че при проверка на 12.08.2019 г. в 12.55 часа   контролните органи са извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС-Бензиностанция Б123,  находяща  се в гр.Радомир, ул. „Райко Даскалов“ № 1, стопанисвана от „Л.Б.“ ЕООД и са констатирали, че дружеството не съхранява пълен дневен финансов отчет с номер на блок фискална памет 30 за дата 17.07.2019 г. с оборот 0,00 лв. в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен  екземпляр за всяко ФУ и съдържаща страници за всеки календарен ден.С оглед  на така отразеното от фактическа страна в АУАН и НП,  АНО  не е посочил предвид императивната разпоредба на чл.57, ал.1 , т.5 от ЗАНН конкретната дата на извършване на административното нарушение. Не става ясно от АУАН, а в последствие  и от  НП дали АНО приема и сочи като дата на извършване на адм.нарушение, датата на извършване на проверката от контролните органи и констатирането му -12.08.2019г. или 17.07.2019г.- датата на изготвяне на дневния финансов отчет, който следва да бъде съхраняван в съответната книга.С посочената  неяснота е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е очертана ясно рамката на административното обвинение срещу, което да се защитава последния.На второ място основателен е  и довода на въззивника за неправилно посочване на нарушената правна норма. В АУАН и НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба Н-13.12.2006г на МФ. Същата разпоредба  в  редакцията й в ДВ бр.52/2019г., в сила от 02.07.2019 г. т.е към момента на извършване на адм.нарушение гласи, че всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. При продажби на течни горива във/от обекти, които са изцяло на самообслужване, дневният финансов отчет се генерира автоматично и се записва във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа). Лице по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в ЕСФП са регистрирани продажби/сторно операции и/или зареждания на течни горива.Задължението, за чието неизпълнение е  санкционирано дружеството се съдържа не в ал.1, а в ал.5 на цитираната разпоредба.Съгласно чл.39, ал.5 от Наредбата, лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, съхранява отчетите по ал. 1 в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ЕСФП и съдържаща страници за всеки календарен ден.

С оглед изложените по-горе правни съображения съдът намира,че атакуваното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно поради допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при издаването му.

За правна пълнота по същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка описана в АУАН и в атакуваното НП предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на административно-наказващият орган гласни и  писмени  доказателства е установена и доказана по безспорен начин.Твърдението на административно-наказващият орган, че дружеството-жалбоподател е извършило  административното нарушение описано в акта за адм. нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление е доказано по безспорен начин от представените в АНП писмени доказателства и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.

В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя С.Д. и  свидетелката  Е.В.- очевидци на проверката, присъствали при установяване на нарушението, както и свидетеля А.Г. – присъствал при съставянето на АУАН. Първите двама  свидетели сочат, че  при проверката в търговският обект са констатирали, че не се съхранява пълен дневен финансов отчет с номер на блок фискална памет 30 за дата 17.07.2019 г. с оборот 0,00 лв. в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ФУ и съдържаща страници за всеки календарен ден.Актосъставителят Д. уточнява, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като след покана не се е явил негов представител и впоследствие е бил връчен на редовно упълномощен представител на дружеството-нарушител.

Свидетелката В. в хода на съдебното следствие изцяло поддържа фактическата обстановка описана в АУАН и НП.Показанията й напълно кореспондират с показанията на св.Д. относно констатираното адм.нарушение в търговския обект на въззивника на процесната дата, поради което съдът им дава вяра.

 Показанията на св.А.Г. не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, а само  потвърждават, че е напълно спазена от АНО процедурата по съставяне и връчване на АУАН, тъй като е свидетел по съставянето му.

С оглед гореизложеното настоящият състав на съда намира, че  предвид показанията  на свидетелите и приложените в АНП писмени доказателства е доказано от АНО по безспорен начин, че дружеството –жалбоподател е извършило адм.нарушение, за които се санкционирано с атакуваното НП.

С оглед изхода на делото  и претендираните от въззивника разноски за юрискосултско възнаграждение,  съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за  заплащане на правната помощ  съдът намира, че въззиваемата страна следва да заплати на „Л.Б.“ЕООД  сумата от 80 лева  за юрисконсултско възнаграждение

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 501450-F515183/26.03.2020г. на Началник на Сектор “Оперативни дейности” -София в ЦУ на НАП-София, с което е наложил  на  “Лукойл-България“ ЕООД,  с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от  Б. Р.С., със сл.номер на НАП **********  административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева, на основание чл.185, ал.2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС  за нарушение  по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на  “Лукойл-България“ ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от  Б. Р. С. сумата в размер на  80,00/осемдесет лева/ направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: