Р Е Ш Е Н И Е № 899
гр.Пловдив, 19.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар
СТЕФКА КОСТАДИНОВА и прокурор КОСТАДИН
ПАСКАЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ДИЧО ДИЧЕВ административно дело №
3482 по описа за 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск на „**“ ЕООД, гр.Пловдив, ул.“**“ № 1, ап.2 /в отделена
негова част/, като по настоящото дело се претендира заплащане на обезщетение по
чл.1 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер на 3250 лв., представляващо
заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу РА и жалба
срещу РА, ведно със законна лихва, считано от 12.05.2017 г. - датата на постановяване
на решението на Директора на Д“ОДОП“ – ** при ЦУ на НАП, с което е отменен РА, до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски за производството
по ЗОДОВ. В СЗ и в писмени бележки процесуален
представител поддържа иска.
Ответникът
чрез процесуален представител оспорва иска и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на иска.
Искът е допустим, тъй като
липсва друг процесуален ред, по който страната да претендира евентуално
причинените и вреди от отменен незаконосъобразен РА. Не е спорно между
страните, че с Решение № 724/ 12.05.2017 г. на Директора
на Д“ОДОП“ – ** при ЦУ на НАП е
отменен РА, издаден срещу ищеца, при което е налице първата предпоставка за
отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, а именно:
незаконосъобразен акт на административни органи, при изпълнение на
административна дейност, отменен по съответния ред. Налице е и втората
предпоставка – причинена на дружеството вреда в размер на 3250 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне
на възражение срещу РА и жалба срещу РА. От представения договор за правна
защита и съдействие /л.15/ се установява, че такова е било договорено и
заплатено, като изрично е посочено заплащането в брой, а от неоспореното
заключение по назначената ССЕ се установява, че извършеното плащане е
осчетоводено в счетоводството на ищеца, включено е в подадената от процесуален
представител ГДД за 2017 г., начислени са дължимите данъци по чл.50 от ЗДДФЛ,
както и счетоводството на ищеца е водено редовно, а при това положение
наличието на справка по чл.73 от ЗДДФЛ е без значение за спора, което прави
неоснователни направените възражения в този смисъл. Без значение е и това, че
подадената до административния орган е била подписана от управителя на
дружеството, а не от адвокат, при наличието на неоспорени доказателства за
ползвана адвокатска защита, предхождащи по дата изготвянето на възражението и
жалбата срещу РА. Налице е и третата предпоставка – пряка и непосредствена
причинна връзка, тъй като е налице неразделна
взаимовръзка между издадения РА и потърсената от дружеството адвокатска защита,
тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не
би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни
права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения РА,
тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не дължи установените с акта
публични задължения и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен
начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени
от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с отменения РА. Ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха
представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесният РА. Макар и да липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство при обжалване на РА, адвокатската
защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се
явяват пряка и непосредствена последица от издаването му.
Неоснователно е направеното възражение за
прекомерност на исковата претенция, тъй като заплатеното адвокатско
възнаграждение е дори под нормативно предвидения минимум, както и е
неоснователно възражението за неуреденост на случая с искане да се присъди
възнаграждение в минимален размер, по аргумент от § 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно
е и възражението по отношение претендираната лихва върху исковата сума, като
само следва да се отбележи, че същата е дължима от датата на влизане в сила на
решението, с което е отменен незаконосъобразния акт /по аргумент от т.4 от
ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, докладчик
съдия Жанета Найденова, макар там да се говори за съдебни решения, а в случая
да става дума за решение на горестоящ административен орган, постановено при
задължително обжалване по административен ред, тъй като случаят е идентичен за
целите на ЗОДОВ/, а не от момента на постановяване на решението, както се
претендира с исковата молба.
При
този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца и поисканите разноски по настоящото дело,
за които са представени доказателства, че са платени, в размер на 512 лв. – 50
лв. внесена ДТ, 200 лв. възнаграждение за вещо лице и 262 лв. с ДДС платено адвокатско
възнаграждение /което също е под минимума/.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА НАП – гр.** да заплати на „**“ ЕООД, гр.Пловдив, ул.“**“ №
1, ап.2, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3250 лв., ведно със законна лихва, считано от
датата
на влизане в сила на Решение
№ 724/ 12.05.2017 г. на Директора на Д“ОДОП“ – ** при ЦУ на НАП, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА НАП – гр.** да заплати на „**“ ЕООД, гр.Пловдив, ул.“**“ №
1, ап.2, разноски в размер на 512 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: