Р Е Ш
Е Н И Е № 23/21.2.2022
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти състав, в публично
заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:Ст.Гюмлиева
Прокурор:Д.Георгиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 271 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх.№2314/14.10.2021г. от Т.Ж.Ж.,***,
чрез адв.Г.Н.Г. ***, със съдебен адрес:***, ***,
против Областна дирекция“Земеделие“ гр.Ямбол, представлявана от директора, с
цена на иска 7200лв. - обезщетение на осн. чл.104,
ал.1 от Закона за държавния служител(ЗДСл) в размер на основната заплата на
ищеца за времето през което не е заемал държавна служба, определено към момента
на признаване на уволнението му от заеманата държавна служба за незаконно, ведно със законната лихва, считано от датата
на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
128лв. - лихва за забава в периода от възстановяването на работа до завеждане
на исковата молба, изчислена върху сумата от 7200лв. за периода от 11.08.2021г.
до 13.10.2021г. включително. Претендират се и направените разноски по делото.
След
връчване на исковата молба е постъпил отговор от ответника Областна
дирекция“Земеделие“ гр.Ямбол – молба с вх.№2341/18.10.2021г. с приложени доказателства
за заплащане на обезщетение в размер на 4124.70лв. и с искане за прекратяване
на делото. Отговорът е връчен на ищеца като с вх.№2384/22.10.2021г. е постъпило
писмено становище от него по искането за прекратяване на делото и допълнителна
молба за изменение на иска чрез намаляване на размера на исковата претенция на осн. чл.104, ал.1 от ЗДСл от 7200лв. на 3075.30лв. и с
изявление, че се поддържа претенцията за лихва върху сумата от 7200лв. в размер
на 128лв. за периода 11.08.2021г. до 13.10.2021г. включително. След връчване на
допълнителната молба от Т.Ж.Ж. за изменение на иска,
ответникът Областна дирекция“Земеделие“ гр.Ямбол е депозирал нова молба с
вх.№2526/10.11.2021г. с приложени към нея писмени доказателства за допълнително
плащане в размер на 2355.30лв. и ново искане за прекратяване на делото. По
молбата ищецът е депозирал ново становище, че претенцията му не е изцяло
удовлетворена – с оглед на извършеното ново частично плащане по предявения иск,
като на осн. чл.214 от ГПК прави изменение на
основния иск чрез намаляване размера на исковата претенция от 3075.30лв. на 720
лева.Поддържа и претенцията си за лихва за забава върху сумата от 7200лв. в
размер на 128лв. за периода 11.08.2021г. до 13.10.2021г. включително.Тъй като
ответникът е станал причина за завеждане на двата иска поддържа претенцията си
за присъждане на разноските по делото. В хода на съдебното дирене ответникът Областна
дирекция“Земеделие“ гр.Ямбол е представил доказателства за това, че сумата от 720
лева представлява удържан данък върху доходите на физическите лица(10% от претендираните 7200 лв.), поради което в проведеното по
делото о.с.з. на 18.01.2022г. от името на ищеца Ж. е представена писмена молба
за отказ от основния иск по чл.104, ал.1 от ЗДСл и по отношение на претендираната сума в изменения й размер от 720лв., поради
плащане на дължимата сума от ответника, станало в хода на съдебния процес.
Изявление за отказ от основния иск е направил и процесуалният представител на
ищеца. С Определение от о.с.з. на 18.01.2022г. на осн.
чл.233 от ГПК съдът е оставил без разглеждане предявената искова молба вх.№
2314/14.10.2021 г. от Т.Ж.Ж. против Областна дирекция
„Земеделие“ - Ямбол с първоначална искова претенция за сумата от 7200 лева,
последствие изменена до размера на 720 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, като е прекратил
производството по административно дело № 271 по описа за 2021 г. на
Административен съд – Ямбол в тази му част. Определението е влязло в сила на
26.01.2022г.
Производството
по делото е продължило за разглеждане на исковата молба с вх.№ 2314/14.10.2021
г. от Т.Ж.Ж. против Областна дирекция „Земеделие“ -
Ямбол с искане да бъде осъден ответникът на осн.
чл.86 ЗЗД да заплати лихва върху сумата от 7200 лева в размер от 128 лева за
периода от 11.08.2021г. до 13.10.2021 г. включително и с искане за присъждане
на направените разноски по делото.
В о.с.з. на
15.02.2022г. ищецът се представлява от адв.Г.Г. *** и моли съдът да уважи предявения иск на основание
чл.86 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с предявения основен
иск по чл. 121, ал. 1 от Закона за държавния служител, във връзка с чл. 104, ал
1 от същия закон.Счита за безспорно установено по делото, че доверителят му е
възстановен на работа на 11.08.2021г. като държавен служител, съгласно Решение
№ 33 по адм. дело № 275/2020 г. на Административен
съд Ямбол. На базата на това, че е възстановен на работа е възникнало и правото
му за обезщетение в периода, в който същият е останал без работа, но съгласно
правилата на ЗДСл, за не повече от 6 месеца. В хода на процеса безспорно е
установено, че исковата молба е постъпила на 14.10.2021 г. с главница 7200
лева, а в периода на целия съдебен процес ответникът по делото ОД „Земеделие“ –
Ямбол продължил плащанията на основния иск за обезщетение и в хода на именно
тези плащания, които ответникът извършил, е направен отказ от исковете и в
изменения им размер, така остава единствено претенцията на ищеца за мораторна лихва за забава, която е в периода, в който не е
възстановено дължимото се обезщетение. Това задължение за ответника възниква от
момента, в който ищецът бъде възстановен на работа и забавата за неплащане на
обезщетение е изцяло по вина на ответника, поради което и същият дължи лихва за
забава за периода, в който не е изплатено обезщетение. Лихвата за забава е
установена и от изслушаната по делото експертиза, която потвърждава, че е в размер
на 128 лева, като моли съдът да постанови съдебния си акт и уважи този иск.Тъй
като ответникът е станал причина за завеждане на делото за плащане на
главницата като обезщетение, разноските следва да бъдат присъдени в пълен
размер, като в тази връзка моли съдът да осъди ответника да заплати на
доверителя му сумата 850 лева възнаграждение по договор за правна помощ и
пълния размер на депозита за назначената съдебно-икономическа експертиза, в
това число и определеният за довнасяне.
Ответникът Областна
дирекция“Земеделие“ гр.Ямбол, се представлява от юрисконсулт Е.К., счита иска
за лихва за неоснователен и недоказан. Възразява срещу платения размер на
адвокатско възнаграждение от ищеца като прекомерен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура Ямбол дава заключение за
основателност на иска, като счита, че следва да бъде уважен до размера от
заключението на вещото лице.
Като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
По делото
няма спор за това, че служебното правоотношение на Т.Ж.Ж.
*** за длъжността началник в Общинска служба по земеделие – Стралджа при
ОД“земеделие“ – гр.Ямбол е било прекратено със Заповед №ЧР24-4 от 14.10.2020г.
на директора на ОД“Земеделие“ – гр.Ямбол, като тази заповед е отменена с
Решение №33/24.02.2021г. по адм.д.№275/2020г. на
Административен съд Ямбол, оставено в сила с Решение №8964/02.08.2021г. по адм.д.№3516/2021г. на ВАС. В следствие на това със Заповед
№РД-ЧР-24-11/11.08.2021г. на Директора на ОД“Земеделие“ – гр.Ямбол Т.Ж.Ж. е бил възстановен като държавен служител на длъжността
началник, място на работа в Общинска служба по земеделие – Стралджа към
ГД“Аграрно развитие“ при ОД“земеделие“ – гр.Ямбол, считано от 11.08.2021г., с
размер на основна месечна заплата 1200лв.
Административно
дело №271/2021г на Административен съд Ямбол е образувано по искова молба
вх.№2314 от 14.10.2021г. от Т.Ж.Ж.,***, чрез адв.Г.Н.Г. ***, със съдебен адрес:***, ***, против Областна
дирекция“Земеделие“ гр.Ямбол, представлявана от директора, с цена на иска
7200лв. - обезщетение на осн. чл.104, ал.1 от Закона
за държавния служител(ЗДСл) в размер на основната заплата на ищеца за времето
през което не е заемал държавна служба, определено към момента на признаване на
уволнението му от заеманата държавна служба за незаконно, ведно със законната лихва, считано от датата
на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
128лв. - лихва за забава в периода от възстановяването на работа до завеждане
на исковата молба, изчислена върху сумата от 7200лв. за периода от 11.08.2021г.
до 13.10.2021г. включително. Претендираната от ищеца
сума в размер 7200лв., представлява шесткратният
размер на основна месечна заплата от 1200лв. за длъжността, на която е
възстановен със Заповед №РД-ЧР-24-11/11.08.2021г. на Директора на ОД“Земеделие“
– гр.Ямбол. За плащането на тази сума на Т.Ж.Ж. са
издадени две заповеди на Директора на ОД“Земеделие“ – гр.Ямбол, както следва: Заповед
№РД-04-69/13.10.2021г. за плащане на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, за
периода 16.10.2020-16.04.2021г. за сума в размер на 4583лв., изменена със
Заповед № РД-04-80/08.11.2021г., с която е наредено да се доначисли
и изплати обезщетение по чл.104, ал.1 от
ЗДСл, за същия период 16.10.2020-16.04.2021г., за сума в размер на 2617лв.
Общият размер на двете суми възлиза на стойност 7200лв., равна на претендираната от ищеца. Двете суми са последователно платени
в негова полза след удържана сума в размер на 10 % за данък върху доходите на
физически лица, с две платежни нареждания – от 14.10.2021г. за
4124.70лв.(сумата от 4583лв. минус удържан данък 458.30лв.) и от 09.11.2021г.
за 2355.30лв.(сумата от 2617лв. минус удържан данък 261.70лв.).
С оглед на това
съдът приема, че с факта на плащане на двете суми първоначално предявеният с искова
молба вх.№2314 от 14.10.2021г. от Т.Ж.Ж. иск с правно
основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за сумата от 7200лв. е бил изцяло
удовлетворен, като с факта на плащане ответникът признава дължимостта
на тази сума в пълния й размер. Съдът не споделя доводите на ответника, че
ищецът е създавал пречки за плащане на обезщетението.Напротив, веднага след
възстановяването си на работа и поискването
на документи, необходими за изчисляване на осигурителните му вноски, е
представил декларация и удостоверение от 27.08.2021г. за получения през периода
16.10.2020г.-10.08.2021г. доход като общински съветник. Неоснователен е и
доводът, че не посочил банкова сметка ***, по аргумент че след възстановяването
му на длъжност н ОД“Земеделие“-Ямбол, възнаграждението му е било плащано по
банков път, т.е. работодателят е разполагал с данни за банкова сметка.
***
извършеното плащане ищецът е направил отказ от иска за тази сума от 7200лв., но
поддържа иска си с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата
от 128лв., представляваща лихва за забава, която ищецът претендира за времето
от възстановяването му на работа 11.08.2021г. до 13.10.2021г. включително.
Този иск съдът
счита за предявен от надлежна страна, против юридическото лице, представлявано
от органа, издал незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното
правоотношение и след нейната отмяна по съдебен ред, поради което и на
основание чл. 204, ал. 1 и чл. 205 от АПК е процесуално допустим.
Съгласно т.
4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху
сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове,
при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия
или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването
им. Следователно изтекла лихва за забава се дължи от 02.08.2021г.(датата на
влизане в сила на Решение №33/24.02.2021г. по адм.д.№275/2020г.
на Административен съд Ямбол, оставено в сила с Решение №8964/02.08.2021г. по адм.д.№3516/2021г. на ВАС) до 14.10.2021г.(датата на
първото плащане, която е и датата на предявяване на иска). Искът е предявен за
периода от 11.08.2021г. до 13.10.2021г. включително, т.е за период след влизане
в сила на отмяната на уволнението като
незаконно до датата на исковата молба, и следва да се уважи за този
период.
Съгласно
заключението на съдебно-икономическата експертиза, изтеклата лихва върху сумата
от 7200лв., платена от ответника като обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за
оставане на ищеца без работа, е в размер
на 128лв.. Заключението е съответстващо на Постановление № 426 на МС от
18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, съгласно което Министерски съвет определя годишния размер на
законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта, както и дневният размер на законната
лихва за просрочени парични задължения - равен на 1/360 част от годишния
размер. Основният лихвен процент(ОЛП) на Българската народна банка от
м.февруари 2016 година не е променян и е равен на 0.00%, такъв 0.00% ОЛП е
определен и за месеците август, септември и октомври 2021г.(информация за това
е достъпна на адрес: https://www.bnb.bg/Statistics/StMonetaryInterestRate/StInterestRate/StIRKeyIRAndYieldOnGS/index.htm ). С оглед
на това в случая годишният размер на лихва върху сумата от 7200лв. е 10% и
възлиза на стойност 720лв.; съответно дневният размер на законна лихва е равен
на 1/360 от 720лв. и възлиза на стойност 2 лв. За претендирания
период от 11.08.2021г. до 13.10.2021г. са 64 дни, умножено по 2 лева на ден,
лихвата възлиза на стойност 128лв. Тази сума съвпада с претендирания
размер от ищеца, поради което и ответникът следва да бъде осъден да я заплати.
С оглед
изхода на спора ищецът има право на разноски. Същите са своевременно поискани още с предявяването на
исковата молба. В тежест на ответника следва да се възложат направените от
ищеца разноски в размер на 100лв. /сто лева/, представляващи платен депозит за
изготвена съдебно икономическа експертиза, както и платеното адвокатско възнаграждение.
Ищецът е платил адвокатско
възнаграждение в размер на 850лв., като ответникът възразява, че това
възнаграждение е прекомерно.Съгласно чл.8, ал.1, т.3 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела при материален
интерес от 5000 до 10 000 лв. – адвокатското възнаграждение е 580 лв. плюс 5 %
за горницата над 5000 лв.Изчислено по този начин за сумата на предявения
първоначално иск 7200лв. и 128лв. лихва за забава(общо 7328лв.), минималното
възнаграждение възлиза на стойност 696.40лв. Заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е 850лв., което е с около 150лв. повече от минималното, но съдът
не го счита за прекомерно, тъй като по делото още преди първото открито съдебно
заседание адв.Г. е представил два писмени отговора,
представлявал е ищеца и във всички проведени о.с.заседания на 21.12.2021, на
18.01.2022г . и на 15.02.2022г..Предвид това възражението на ответника за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът счита за
неоснователно.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция“Земеделие“ гр.Ямбол, представлявана от директора, гр.Ямбол, ул.“Жорж
Папазов“ №9, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ж.Ж., ЕГН **********,***,
сумата от 128(сто двадесет и осем) лева – законна лихва за забава, изчислена
върху сумата от 7200лв. за периода от 11.08.2021г. до 13.10.2021г. включително.
ОСЪЖДА Областна
дирекция“Земеделие“ гр.Ямбол, представлявана от директора, гр.Ямбол, ул.“Жорж
Папазов“ №9, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ж.Ж., ЕГН **********,***,
разноски по делото общо в размер на 950(деветстотин и петдесет) лева,
представляващи 100лв. платен депозит за изготвена съдебно-икономическа
експертиза и платено адвокатско възнаграждение в размер на 850лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете