Решение по дело №1581/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2105
Дата: 26 април 2023 г. (в сила от 26 април 2023 г.)
Съдия: Галина Ташева
Дело: 20221100501581
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2105
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100501581 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С решение №20213478 от 18.11.2021 г. по гр.д.7334/18 г., СРС-118 състав
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ТПК във връзка с чл. 79 ЗС, по
исковете, предявени от Р. Т. П. срещу С.О. и Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, че Р. Т. П. с ЕГН ********** и адрес: гр.
София, кв. ******* е собственик на ПИ с идентификатор 68134.2822.1681 с площ от 504
кв.м. и ПИ с идентификатор 68134.2822.1728 с площ от 197 кв.м. съгласно КК и КР,
одобрени със Заповед № КД-14-56/23.04.2013г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: гр.
София, район „Връбница“, ул. „*******5, поради придобиване на имотите по давност за
периода от 07.01.1970г. до 31.01.2018г.
ОСЪЖДА ,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ,С.О., гр. София., ул. „******* и
ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството да заплатят на Р. Т. П. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, кв. *******
по 1/2 от сумата 1587,13 лева - разноски за производството.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника СО. Жалбоподателят поддържа, че решението е
незаконосъобразно.Съдът не разгледал всички доказателства по делото.По делото имало
комбинирана скица,от която се установявало,че твърденията на вещото лице не съответстват
1
на обективната истина,заключението е вътрешно противоречиво.Допълнителното
заключение също било противоречиво.Съдът не взел предвид,че АДС е съставен повече от
четири години преди да е сключен представения предварителен договор,в съответствие с
издадените АДС и АОС ,общината е упражнявала фактическата власт върху процесните
имоти.АДС и АОС били издадени по законоустановения ред,правното основание е чл.6 от
ЗС.Първоинстанционният съд не се произнесъл правилно относно приложения
предварителен договор,защото с този договор не се извършва разпоредителна сделка.При
сключване на този договор няма изискване продавачът да е собственик към момента на
сключването му,за да придобие собствеността,е необходимо ищецът да сключи окончателен
договор,но такъв не е сключен,тъй като Н.Николов не е бил собственик на имотите,които
продава на ищеца,т.е.прехвърлителят не е притежавал правото на собственост,с което се
изпълнява хипотезата на чл.6 от ЗС.
Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът - отхвърлен.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
В срока е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна -Р. П.,с който същата се
оспорва.Претендират се направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Настоящият съдебен състав приема, че пьрвоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се
посочи следното:
С писмен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
07.01.1970г., с нотариална заверка на подписите, ищцата е закупила от Н.И.Н., дворно
място, находящо се в гр.София, кв:*******.
Съгласно влязлата в сила кадастрална карта, процесният имот представлява ДВА
ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТА, е обща ограда и едни вход: 1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в
гр.София, Район ******* № 45, с идентификатор № 68134.2822.1681, целият с площ от 504
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
незастроен за жилищни нужди, при съседи: поземлени имоти с идентификатор №
68134.2822.1728, № 68134.2822.2532, № 68134.2822.1730, № 68134.2822.292, №
68134.2822.291, № 68134.2822.286, номер по предходен план 1681, кв.18, парцел IV и 2.
.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в гр.София, Район *******, с идентификатор №
68134.2822.1728, целият с площ от 197 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен за жилищни нужди, при съседи:
поземлени имоти с идентификатор № 68134.2822.282, № 68134.2822.2566, №
68134.2822.2532, № 68134.2822.2567, № 68134.2822.1681, №68134.2822.286,номер по
предходен план 1728, кв. 18, парцел IV.
Процесният имот е актуван едновременно и като общински и като държавен- АКТ за
частна общинска собственост №280/26.02.1997г. и държавна собственост съгласно по рано
съставените АДС №1619/ 29.10. 1966г. и АДС № 1639/11.09.1970г. Съгласно същите,
2
недвижимият имот е актуван като “стар общински имот’.
При изготвяне на СТЕ, експертът е анализирал целия картен материал приложен по
делото за да установи идентичността на процесните имоти, тяхното местоположение върху
терена, съседи и квадратура.
Относно оспорванията на комбинираната скица между аерофотоснимка от 1954г. и
настоящата кадастрална карта,следва да се има в предвид, че същата е изготвена от
лицензирана геодезична фирма - ,ДЕО КАД’, със специална техника и същата е достоверна и
вярна.
Според въззивника първоинстанционният съд не е взел предвид предоставените
доказателства по делото, а именно скица с №15- 511583-19.09.2016Г. на имот с
идентификатор 68134.2822.1681 и скица с номер 15 - 511587-19.10.2016Г. на имот с
идентификатор 68134.2822.1728, издадени от Агенцията по геодезия, картография и
кадастър.В двете предоставени скици е вписано, че собственик на съответните процесни
имоти е С.О..Вписването на СО в актуалната кадастрална карта и кадастралните
регистри не води до придобиване на правото на собственост върху определен ПИ
.Вписването има регистриращ оповестителен ефект.
В хода на съдебното производство е оспорен АДС № 1619/5068/29.10.1966г.- съдържание
и истинност.Към същият липсва преписка и графична част, от която да е видно на какво
основание е съставен същия. Липсва и картен материал към същия.
Като основание за съставяне на процесния АДС се сочи -„стар общински имот” издирен
въз основа на Заповед№083/1966г.„Тази заповед касае назначаването на комисия ,която да
обследва имоти и същата не може да бъде основание за придобиване право на собственост
от страна на държавата.Няма данни за други по стари АДС от които да е видно, че имотът
описан в процесния АДС е„стар общински“ такъв.
През 1997г. процесният имот е актуван като частна общинска собственост с АЧОС №
280/26.02.1997г. на основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС. Видно от текста на посочената
разпоредба, към момента на съставяне на АОС като общински, се актуват и недвижимите
имоти на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен. Съгласно
документите за собственост на праводателя на ищцата имотът е частен от 1946г.Така
цитираната правна разпоредба, служила като основание за актуване на имота, противоречи
на вписването в самия акт, че имотът е „стар общински такъв”, т.е. като основание за
съставянето на АЧОС са посочени две взаимно изключващи се основания - чл.2, ал.2, т.5 от
ЗОС-терен ,чиито собственик не може да бъде установен и противоположното основание -
„стар общински имот”, т.е. налице са ДВЕ ВЗАИМНО ИЗКЛЮЧВАЩИ се ОСНОВАНИЯ- имотът е
актуван като имот без установен собственик, а в същото време в самият акт, се сочи
противното основание, че е „стар общински имот”.
Не са представени доказателства на какво основание имотът е преминал в
патримониума на Държавата като общински през 1966г , респективно на общината през
1997г.
Правилно съдът е приел , че макар формално в АДС от 1966 г. и в АДС от 1970 г. да е
посочено, че се издават на основание чл. 6 ЗС, то липсва каквото и да било позоваване на
втората хипотеза на тази норма, за да се счита, че държавната собственост е обявена именно
поради липса на собственик на имота. Подобна констатация не само, че не се съдържа в
3
актовете , а напротив налице е противно записване на гърба на АДС от 1966 г. в скицата,
изчертана на ръка, в която в очертанията на дворното място, находящо се на ул.,******* са
записани имената С.М. и Н.Г., като между тях е прокарана линия и при името на С.М. е
посочено „4б‘ и е отразена сграда. В АДС от 1970 г. е отбелязано, че се одържавява стар
общински имот - празно място, завзето от М.С.. В подкрепа на извод, че АДС от 1966 г. и
АДС от 1970 г. не са издадени за имоти, които не са имали собственик са множеството
записвания в разписните листове към КП около и след 1970 г., които се установяват от
заключението на вещото лице, както и вида на местността, заснета повече от десет години
преди съставяне на акта, установен е с приложената по делото аерофотоснимка от летене от
1954 г Видно от последната и при кредитиране на заключението на допълнителната СТЕ се
установява, че към момента на заснемане /1954 г./ както процесния имот, така и съседните
му имоти, са съществували в обособени граници и са обработвани в тези граници
самостоятелно, тъй като са разорани и засети с различни култури, което не е характерно за
общинска мера. От заключението на вещото лице се установява, че още в кадастралния план
от преди 1956 г. имотът е бил в обособени граници, даден му е планоснимачен номер 7 и
именно този имот е бил предмет на договора от 07.01.1970 г.,сключен от ищцата. Предвид
изложеното не би могло да се приеме, че при съставяне на АДС от 1966 г. и от 1970 г.
процесният имот не е бил стопанисван от физически лица и не е имал собственик, за да е
станал държавна собственост на осн. чл. 6 ЗС /ред. 1951/.
Правилно и обосновано съдът е достигнал до правния и звод, че: АДС,
респективно АЧОС имат доказателствена сила за правото на собственост само доколкото в
тях е посочено конкретно годно придобивно основание, по силата на което имотът е
преминал в патримониума на държавата, респ. общината.
Видно от съдържанието на актовете същите са издадени на основание чл. 6 от Закона за
собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти. И в двата акта се посочва, че се
актува„стар общински имот“. В АДС от 1966 г. целият имот, за който се съставя актът, е
посочено да представлява,стар общински имот от около 13,300 кв.м. между улиците
„******* вкл.; ******* в кв. ,Модерно предградие, м.,Полето‘, подробно указани на гърба на
акта.
Правилно съдът е приел, че посочено като основание за одържавяване в АДС от 1966 г. е, че
имотът е„стар общински имот„ , издирен въз основа Заповед 1083/16.09.1966 г. Видно от
съдържанието на цитираната Заповед 1083/16.09.1966 г. на председателя на изпълкома /л.
106/ същата е за назначаване на комисия , на членовете на която е възложено да проверят
организацията на работа на службите ,Държавни имоти, както и кадастъра при отделите
,Архитектура и благоустройства, да проверят регистрацията и инвентаризацията на
държавните имоти, да приведат в известност всички незастроени държавни имоти , отдадени
под наем.Посочената заповед не сочи на основание да се приеме, че описания в АДС от
29.10.1966г. имот е бил общински имот преди актуването му като държавен имот. От друга
страна съгласно посочената в актовете разпоредба на чл. 6 ЗС /отм. -в редакция от 1951 г./
държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и
имотите, които нямат друг собственик.
4
Посоченото основание за актуване на имота –„стар общински имот”, не може да бъде
подведено под нито една от двете хипотези в чл.6 ЗС, в действащата към този момент
редакция от 1951 г.
Не се установява да съществува, нито посоченото съставлява годно правно основание за
придобиване собствеността от Държавата, поради което следва да се приеме, че такова не е
надлежно посочено в нито един от двата АДС и не е осъществено.
Първата хипотеза на чл. 6 ЗС /отм. ред. 1951/ касае реализирането на такъв юридически
факт, чиято правна последица, според предвиждането в конкретен нормативен акт, се състои
в изгубване на правото на собственост от досегашния му носител и преминаването му в
патримониума на държавата. Такъв юридически факт в случая не се твърди и не се
установява да се е реализирал.
-Според твърденията на ответника - СО в случая се касае за втората хипотеза на нормата
на чл. 6 ЗС - придобиване на имота от държавата като такъв без собственик.
Правото на собственост за държавата възниква с реализиране на фактическото и правно
основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на
доказване от ползващият се от акта, но тъй като държавата не може да докаже отрицателния
факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този,
който оспорва констатациите в акта за държавна за общинска собственост е да установи, че
към момента на актуването, имота е имал собственик /в този смисъл
решение№321/14.10.2011г. по гр.д№1167/2010 г. на ВКС, I гр.о./. В решение № 541 от
06.07.2010 г. по гр.д.№ 661/2009 г. на ВКС, I гр.о. е прието че за да се формира извод, че е
налице втората хипотеза при която се прилага чл. 6 ЗС в първоначалната му редакция следва
да се имат предвид основните данни за недвижимите имоти, включително и тези за правото
на собственост, съдържащи се в различните карти, планове, регистри и друга документация,
одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ /отм./, ЗТСУ /отм./, съответно
ЗКИР, ЗС, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Ако по време на отреждането със съответния план
/кадастрален, уличнорегулационен, дворищно регулационен/ един имот е с неизвестен
собственик, той се води като безстопанствен и съгласно чл. 6 ЗС /първоначална редакция/ и
преминава в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат
друг собственик.
Съгласно констатациите на вещото лице по основаната СТЕ:
Първият кадастрален план за района е изработен преди 1956 година и е послужил като
основа за изработване на регулационен план. В този план процеспнят имот е бил нанесен
като имот е пл.№ 7.
Съгласно кадастралния план е изработен около 1970 процесният имот е заснет и нанесен в
кадастрален лист № 196 като имот с плано снимачен номер 286, като в имота е била
нанесена само една жилищна сграда.
Съгласно регулационния план от 1990г. процесния имот е с пл.№ 286 попада в парцел III от
кв.20 - за спортен комплекс. Регулационни, план не е приложен.
Действащия към момента регулационен план па м. Модерно предградие от 1997 г.
Процесният имот е нанесен в кадастралната основа на този план като имоти с пл. номера
1681 и 1728 . За тези имоти е отреден УПИ IV-1681,1728 от кв. 18 за жилищно застрояване.
Площта на УПИ IV-.68U728 от кв. 18. изчислена графично от плана е 683 кв.м., като
5
границите на УПИ съвпадат с общите граници на ПИ 1681 и ПИ 1728 с изключение на
източната граница, където по регулационен план се предвижда разширение на улица
*******.
Съгласно действащи, ОУП на град София, процесният имот попада изцяло в зона с
преобладаващо средноетажно застрояване (Жс).
В действащата кадастрална карта процесният имот е нанесен като два имота с
идентификатори 68134.2822.1681 с площ от 504 КВ.М.. за който като собственици са
нанесени С.О. въз основа на АДС № 280 от 12.03.1997 г. и В.Н.С. въз основа на документ от
10.02.1986 г. и имот с идентификатор 68134.2822.1728 е площ от 197 КВ.М., за който като
собственици са нанесени С.О. въз основа на АДС № 280 от 12.03.1997 г. и П.Р.-П.-Д. - без
посочен документ за собственост .
В действащия регулационен план за процесния имот е отреден УПИ IV - 1681,1728 от кв. 18,
който е за жилищно застрояване, като малка част с площ от около 20 КВ.М. от процесния
имот в източната му част попада в улица 378. На место улицата е изградена.
На гърба на процесния АДС е изрисувана графика.В графиката на гърба на акта за
процесния по делото имот като владелци - собственици към момента на съставяне на акт-
1966г. са посочени две имена - С.М. и Н.Г., както и е отразена сграда.
При огледа на място, СТЕ е установила, че процесния имот се ползва за жилищни нужди и
че вътре в имота не е налична ограда между двата процесни имота.
СТЕ е установила идентичност между имота описан АДС- 1966г. АДС -1970г. и АЧОС-
1997г.
Вещото лице е констатирало , че на гърба на АДС 5068 (1619), издаден на 29.10.1966 г. е
изчертана на ръка схема/графика/ на имотите, описани в акта. В имотите са отразени места
на постройки, както и имената на В.Н.С. и П.Р.-П.-Д..Към момента на съставяне на
процесния АДС от 1966г. в процесния имот са били изградени жилищни сгради
СТЕ е установила, че процесният имот не е бил отчуждаван и че за същия няма писмени
доказателства от преди 1966г. да е бил „стар общински имот”.
Съгласно констатациите по допълнителната СТЕ:
От приложената по делото комбинирана скица между аерофотоснимка снимка летене от
1954 г. и границите на имота от действащата кадастрална карта за процесния имот,
изготвена от правоспособно лице по ЗКИР се установява, че в района, в който се намира
процесния имот няма пустееща земя или блокове на ТКЗС/ДЗС, а имотите са сравнително
малки, като всеки един от тях е засят с различна култура, което предполага частна
собственост. Това се потвърждава и от разписните листове, където за всеки един от имотите
е имало вписан собственик преди акта за държавна/общинска собственост.
Към момента на заснемане - 1954 г. имотите, предмет на АДС 5068/29.10.1966 г., видно от
снимката са се ползвали като частни имоти.
Правилно първоинстанционният съд е приел, , че ищцата е упражнявала фактическа
власт именно върху процесните два имота - ПИ с идентификатор 68134.2822.1681 с площ от
504 кв.м. и ПИ с идентификатор
1728. с площ от 197 кв.м. от 07.01.1970 г. до 31.01.2018г. (датата на предявяване на исковата
молба). От показанията на свидетелите е видно, че упражняваната фактическа власт
6
върху имота е с явно изразена воля същия да се ползва и да се стопанисва като лична
собственост. В показанията си свидетелите ясно заявяват, че ищцата е живяла в имота
и не е имало случай някой да оспорва тя да е собственик на имота.
Разпоредбата на чл.69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. В случая не се установява ищцата да е упражнявала
фактическата власт за друго лице, а напротив - манифестирала е спрямо живущите в
съседство, че имотът е неин като го е владяла явно, необезпокоявано и непрекъснато в
рамките на заявения давностен срок.
Следователно налице са предвидените в чл.79 ЗС предпоставки за придобиване по
давност собствеността по отношение на имотите .
Като е стигнал до този извод съдът е постановил правилно своето решение.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което
то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна действително направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 1 500 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20213478 от 18.11.2021 г. по гр.д.7334/18 г., СРС-118
състав .
ОСЪЖДА ,на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ,С.О., гр. София., ул. „******* да заплати
на Р. Т. П. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, кв. ******* сумата 1 500 лева - разноски за
въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7