Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр. Първомай, 15.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 230 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
2 във вр. с чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.
79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. І-во от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Ищецът „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление и
за съдебна кореспонденция: ***,
представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С.в качеството съответно на
Заместник-председател и изпълнителен член на Съвета на директорите и по
процесуално пълномощие от юрисконсулт Р.Т.С., моли съда да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът С.И.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен представител
адв. Е.А.З., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на
практиката: ***, му дължи, както следва:
Ø
сумата от
346, 13 лева (триста четиридесет и шест лева и тринадесет стотинки) – стойност
на електрическа енергия, доставена за обект на потребление с адрес: с. Крушево,
общ. Първомай, обл. Пловдив, . ***, и с ИТН: ***, за периода от 20.01.2017 г.
до 15.06.2017 г., и отчетена по партида с клиентски номер ***;
Ø
сумата от 15,
45 лева (петнадесет лева и четиридесет и пет стотинки) – обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
28.03.2017 г. до 19.10.2017 г.;
Ø
законната
лихва върху главницата, считано от 20.10.2017 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й
изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед №
329/23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 574/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Претендира и присъждане на
сторените в настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Ищцовото дружество отправя
исковите претенции в качеството на „краен
снабдител”, който съгласно
чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) продава електическа енергия при публично
известни общи условия, действащи през процесния период в редакцията, одобрена с
Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), и влезли в сила на 27.06.2008 г.
Релевира се, че за времето от 20.01.2017 г. до 15.06.2017 г. в съответствие с чл. 7, т. 1 от Общите условия ищецът доставял до
обект, находящ се в с. Крушево, общ. Първомай, обл. Пловдив, . ***, и индивидуализиран с ИТН: ***, електрическа енергия,
отчитана по партида на ответника с клиентски номер ***, но последният не изпълнил задължението си по чл.
11, т. 1 от Общите условия да заплати стойността й, възлизаща на 346, 13 лева, в определените в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия срокове.
Според доставчика
потребителят му дължи и сумата от 15, 45 лева, представляваща обезщетение
за вредите от забавата в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.03.2017 г. до 19.10.2017
г.
Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на
процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено с издадена в
негова полза Заповед № 329/23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 574/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай,
ІІ състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 7136/12.11.2018 г., с който ответникът чрез
назначения му особен представител оспорва исковете с доводи, че липсва яснота
относно приложимите Общи условия през процесния период, правилата и сроковете,
при които ищцовото дружество пристъпва към преустановяване на
електрозахранването в случай на неплащане на консумираната електрическа
енергия, както и досежно мерките, които е предприело в изпълнение на Решение №
1214/24.06.2014 г. на Окръжен съд – Пловдив.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество чрез процесуалния си пълномощник поддържа
предявените искове, а ответникът чрез назначения му особен представител пледира
за отхвърлянето им по съображенията, изложени в отговора.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
Приобщените писмени доказателствени
източници позволяват да се установи, че в периода от 20.01.2017 г. до
15.06.2017 г. ищцовото дружество, реализиращо дейност по електроснабдяване въз
основа на Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, оперирало в договорните си отношения
за продажба на електроенергия при публично известни Общи условия (л. 6 – л. 9),
одобрени с Решение №
ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР и влезли в сила без необходимост от изричното им писмено приемане
от клиентите в 30-дневен срок след първото им публикуване в
един централен и един местен всекидневник, което
според приложеното извлечение от публикация във вестник „Дневник” било осъществено на 27.05.2008 г., и впоследствие
коригирани чрез отстраняване от съдържанието им на клаузите на чл. 17, ал. 9, изр.
І-во, чл. 23, ал. 2, чл. 26, ал. 2, т. 1, чл. 26, ал. 2, т. 2, чл. 26, ал. 2,
т. 3, чл. 26, ал. 2, т. 4, чл. 29, ал. 1, чл. 29, ал. 3, изр. ІІ-ро, чл. 31,
ал. 1, чл. 34, ал. 1 (частично) и чл. 41, ал. 4 (л. 56 – л. 60) в изпълнение на
Решение № 1214/24.06.2014 г. по гр. дело № 1751/2013 г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив (л. 48 – л. 55), постановено по
иск на Сдружение за правна помощ на потребителите – Пловдив и влязло в законна
сила на 07.08.2015 г.
Съобразно чл. 7, т. 1 от Общите
условия, електроснабдителят се задължава да снабдява с електрическа енергия при
условия на равнопоставеност всеки „клиент”, разбиран по дефиницията на чл. 1,
т. 4 от Общите условия както като „мрежови клиент” по смисъла на чл. 1, т. 5 от
Общите условия, така и като „потребител на електрическа енергия за битови
нужди”, определен като физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си.
Чл. 11, т. 1 от Общите условия изисква
от последния да заплаща на продавача стойността на консумираната в
електроснабдения обект електроенергия и дължимата сума за преноса й по
разпределителната мрежа по утвърдените от ДКЕВР цени и по начина, указан в чл.
18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия – а именно веднъж месечно в срока, посочен
в ежемесечно издаваната от доставчика по реда на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от
Общите условия обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп, а при
неизпълнение на падежа чл. 27, ал. 1 от Общите условия предвижда дължимост на обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Видно от Справка за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персонална партида № 26988 за периода от
01.01.1992 г. до 11.05.2018 г. (л. 10), по силата на Договор за
покупко-продажба, вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. №
23085/03.06.2005 г. и Акт № 168, Том ІV от 2005 г., ответникът закупил присъединен
към електроразпределителната мрежа и предназначен за
жилищно строителство урегулиран поземлен имот № ІV-90 в кв. 20 по действащия
регулационен план на с. Крушево от 1986 г. с площ от 850 кв. м. и неприложена
улична регулация, находящ се в с. Крушево, общ. Първомай, обл. Пловдив, и застроен в режим на търпимост с жилищна сграда с площ от 72 кв. м. и лятна
кухня с площ от 20 кв. м.
По данни от Препис-извлечение от
сметка (л. 6 от ч. гр. дело № 574/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай) експлоатационното
дружество идентифицирало описания обект с означение *** и с ИТН *** и регистрирало
електроснабдяването му по партида с титуляр в лицето на ответника с клиентски номер ***.
Констатациите на назначената
по делото съдебно-техническа експертиза (л. 86 – л. 87) сочат, че през процесния период ищецът отчел следното електропотребление
в имота по показанията на монтирания в него електромер фабр. № ***, който успешно
преминал изискуемите се от Заповед № А-333/29.05.2014 г. на Председателя на
ДАМТН проверки с валидност до месец март 2020 г.:
Ø за отчетен период 20.01.2017 г. –
19.02.2017 г. – 400 кВтч, за които издал Фактура № **********/28.02.2017 г. (л.
11) на стойност 75, 31 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 27.03.2017 г.,
Ø за отчетен период 20.02.2017 г. – 19.03.2017
г. – 553 кВтч, за които издал Фактура № **********/31.03.2017 г. (л. 12) на
стойност 102, 58 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 25.04.2017 г.,
Ø за отчетен период 20.03.2017 г. –
19.04.2017 г. – 443 кВтч, за които издал Фактура № **********/30.04.2017 г. (л.
13) на стойност 82, 92 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 25.05.2017 г.,
Ø за отчетен период 20.04.2017 г. –
15.05.2017 г. – 434 кВтч, за които издал Фактура № **********/31.05.2017 г. (л.
14) на стойност 82, 58 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 26.06.2017 г.,
и
Ø за отчетен период 16.05.2017 г. –
15.06.2017 г. – 14 кВтч, за които издал Фактура № **********/30.06.2017 г. (л.
15) на стойност 2, 74 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 25.05.2017 г.
Според изслушаната в хода
на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза (л. 80 – л. 82) изброените фактури са надлежно осчетоводени от доставчика като
приходи от продажба на услуги и като вземания по счетоводна сметка 411 „Клиенти”, водена по партида на ответника, в общ размер
на 346, 13 лева, коректно изчислен по утвърдените с Решения № № Ц-19/30.06.2016 г. и Ц-7/07.04.2017
г. на КЕВР цени за процесния период, и са включени в съответните дневници за
продажби и справки-декларации по ЗДДС. Вещото лице не открива сведения за
осъществени плащания и калкулира лихвата за забава на главното задължение за времето
от 28.03.2017 г. до 19.10.2017 г. в размер на 15, 45 лева.
Кредиторът
пристъпил към принудително
удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, подавайки
на 20.10.2017 г. в Районен съд – Първомай Заявление вх. № 7127/20.10.2017 г. (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 574/2017 г. по описа на Районен
съд – Първомай), което било уважено изцяло с издаване на Заповед №
329/23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 574/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав (л. 11 от ч. гр. дело № 574/2017 г. по описа на Районен
съд – Първомай), а известен на 26.04.2018 г. за връчването й на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на 22.05.2018 г. в законоустановения
преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявил разглежданите
искове.
При така
установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковите претенции, заявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването
на подлежащи на изпълнение задължения, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Ищецът претендира защита на
неудовлетвореното си притезание, произтичащо от сключен между страните договор
за продажба на електрическа енергия при общи условия, поради което искът му
черпи правното си основание от нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Разпоредбата
предвижда, че ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или обезщетение за неизпълнение.
Казаното
предполага валидно възникнало договорно правоотношение, по което ищецът е
изправна страна, както и че изискуемостта на вземанията му е настъпила.
В качеството на юридическо лице,
което реализира дейност по обществено снабдяване с електрическа енергия на
обекти на битови крайни клиенти въз основа на Лицензия № Л-141-11/13.08.2004
г., издадена от ДКЕВР, ищцовото дружество се легитимира със статут на
„енергийно предприятие” и „краен снабдител” по смисъла съответно на т. 24 и т.
28а, б. „а ” от § 1 на ДР на ЗЕ, който, съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ,
предоставя услугата „снабдяване” при публично известни общи условия.
В конкретния случай принадлежността на
правото на собственост върху гореописания недвижим имот, правомерно присъединен
към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД, към патримониума на ответника очертава профила му на
„клиент” по смисъла на чл. 1, т. 4 от Общите условия, както и като „битов” и „краен клиент” и „потребител на енергийни
услуги” по разума съответно на т. 2а, т. 27г и т. 41б, б. „а” от § 1 на ДР на ЗЕ, и респективно,
съобразно чл. 92, т. 4 от ЗЕ, му придава качеството на страна по валидно сключен с ищцовото дружество
договор за продажба на електроенергия за битови нужди, отчитана от него по партида
с клиентски номер ***.
Бидейки регулирано през процесния
период от клаузите на Общите условия в съдържанието им, утвърдено с Решение №
ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР и изменено в
изпълнение на Решение № 1214/24.06.2014 г. по гр. дело № 1751/2013 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив, така възникналото облигационно правоотношение
е породило в тежест на електроснабдителя ангажимент, закрепен и в чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ, да
снабдява с електрическа енергия обекта на ответника с ИТН ***, а
на последния – да заплаща на продавача стойността й веднъж месечно в срока, записан
в месечната фактура за услугите.
Доказателствената съвкупност и в
частност заключенията на допуснатите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи, които, като компетентно, обективно и всестранно изготвени, се
възприемат от решаващия състав, изясняват, че от 20.01.2017 г. до 15.06.2017 г.
енергийното предприятие е доставяло без прекъсване до собствения на ответника имот
с ИТН електрическа енергия в
количествата, отчетени чрез изправен електромер, остойностени в общ размер на 346, 13 лева по
фиксирани с Решения № № Ц-19/30.06.2016 г. и Ц-7/07.04.2017 г. на КЕВР цени и счетоводно
документирани с Фактури № № **********/28.02.2017 г., **********/31.03.2017 г.,
**********/30.04.2017 г., **********/31.05.2017 г. и **********/30.06.2017 г.
Предвид казаното правната
сфера на ответника се явява обременена с изискуемо, но неизпълнено задължение
за заплащане на цитираната сума, което мотивира съда да уважи иска за съществуването
му. Като несъстоятелно се преценя възражението, аргументирано с доводи за липса
на ясно регламентирни от ищеца предпоставки, при които пристъпва към прекъсване
на електрозахранването при неплащане, тъй като и в ЗЕ, и в Общите условия въпросната
мярка е уредена като негово субективно право, упражняването на което не
рефлектира върху дължимостта на цената на доброволно консумираната от клиента енергия.
На основание чл. 27, ал. 1 от Общите
условия за забавата на дълга се дължи мораторно обезщетение в размер на законната
лихва, която за исковия период от 28.03.2017 г. до 19.10.2017 г. съдебно-счетоводната
експертиза изчислява на 15, 45 лева. Следователно основателен се явява и акцесорният иск, както и искането за
присъждане на законната лихва от датата на сезиране на заповедния съд –
20.10.2017 г., до окончателното издължаване.
С оглед на разрешението на
спора се обосновават условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови на ищеца съдебно-деловодните му
разноски, претендирани, съгласно Списък по чл. 80 от ГПК (л. 89), и действително
сторени, както следва:
Ø в настоящото производство в общ размер на 1 025, 00
лева, от които 75, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на
предявените искове, 500, 00 лева – изплатени възнаграждения на вещи лица за
изготвяне на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, 300, 00 лева –
изплатено възнаграждение на назначен на ответника особен представител, и 150,
00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, и
Ø в заповедното производство в общ размер на 75, 00
лева, от които 25, 00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 50, 00 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено
от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.И.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван от назначения му особен представител адв. Е.А.З.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление и за съдебна кореспонденция: ***,
представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С.в качеството съответно на
Заместник-председател и изпълнителен член на Съвета на директорите и по
процесуално пълномощие от юрисконсулт Р.Т.С., както следва:
Ø
сумата от
346, 13 лева (триста четиридесет и шест лева и тринадесет стотинки) – стойност
на електрическа енергия, доставена за обект на потребление с адрес: с. Крушево,
общ. Първомай, обл. Пловдив, . ***, и с ИТН: ***, за периода от 20.01.2017 г.
до 15.06.2017 г., и отчетена по партида с клиентски номер ***;
Ø
сумата от 15,
45 лева (петнадесет лева и четиридесет и пет стотинки) – обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
28.03.2017 г. до 19.10.2017 г.;
Ø
законната
лихва върху главницата, считано от 20.10.2017 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й
изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед №
329/23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 574/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван от назначения му особен представител адв. Е.А.З.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***,
да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С.в качеството съответно
на Заместник-председател и изпълнителен член на Съвета на директорите и по
процесуално пълномощие от юрисконсулт Р.Т.С., както следва:
Ø
сумата от 1
025, 00 (хиляда двадесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски в исковото
производство за държавна такса за разглеждане на
предявените искове, за изготвяне на
съдебни експертизи, за назначен на ответника особен представител и за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт, и
Ø сумата от 75, 00 (седемдесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 574/2017 г. по описа на Районен съд
– Първомай, ІІ състав, за държавна
такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от
юрисконсулт.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им пълномощници.
След влизане на решението в
сила досието на ч. гр. дело № 574/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай,
ІІ състав, ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава, ведно със заверен препис от
решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ