Решение по дело №339/2024 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 11
Дата: 24 февруари 2025 г.
Съдия: Спас Маринов Стефанов
Дело: 20243430200339
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Тутракан, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20243430200339 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0362-000759 от 05.11.2024 г. на
началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на Т. Д. Н., с ЕГН:
**********, от *********** за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца.
Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала
жалбоподателката Т. Н., която го обжалва в срок чрез надлежно
упълномощения да я защитава адв. П. Й. от АК – Силистра. В жалбата се
излагат доводи за несъставомерност от субективна страна, свързани с липсата
на надлежно уведомяване на собственика на МПС (и оттам – на
жалбоподателката) за настъпилата дерегистрация на автомобила. В хода на
съдебните прения процесуалният представител поддържа изложеното в
жалбата, претендирайки присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ –
Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По
делото е приложено писмено становище от надлежно упълномощената В.А. –
1
главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в което се навеждат бланкетни
доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за
прекомерност на адвокатското такова.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2024 г. актосъставителят Н. П. и свидетелите Т. Ф. и В. В. –
полицейски служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си
задължения, извършвайки контрол на движението по пътищата. Около 13:00 ч.
те се заели установъчен пункт по път II-49, в близост до кръстовището с път
II-21. Тогава по пътя преминал управлявания от жалбоподателката лек
автомобил марка „Пежо“ с рег. № ***********, който полицейските
служители решили да спрат за проверка. В хода на проверката се установило,
че МПС било собственост на майката на жалбоподателката, като същото било
със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
считано от 20.08.2024 г.
Актосъставителят П. съставил АУАН серия GA № 1081607/15.09.2024 г.,
с който повдигнал на жалбоподателката обвинение за извършено нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Във връзка с установеното от актосъставителя нарушение била
образувана преписка с № 2880/2024 г. по описа на РП – Силистра с оглед
събиране на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК, а образуваното с акта АНП било прекратено с Мотивирана резолюция
на АНО № 24-0362-М000093/15.09.2024 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от
ЗАНН. В хода на проверката се установило, че жалбоподателката Н. не била
наясно, че е настъпила дерегистрацията на процесния автомобил.
Собственикът на автомобила също не бил уведомен от органите на МВР за
това обстоятелство. Проверката приключила с Постановление на
наблюдаващия прокурор от 25.10.2024 г. за отказ от образуване на ДП, тъй
като прокурорът счел, че липсвал умисъл при осъществяване обективните
елементи на престъпния състав, вследствие на което материалите от нея били
2
изпратени отново на АНО.
На 05.11.2024 г. било издадено Наказателно постановление № 24-0362-
000759, с което на жалбоподателката за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, били
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца.
На 18.11.2024 г. жалбоподателката получила екземпляр от НП.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;
заверени копия на: НП № 24-0362-000759 от 05.11.2024 г.; АУАН серия GA №
1081607/15.09.2024 г.; МР № 24-0362-М000093/15.09.2024 г.; Постановление за
отказ от образуване на ДП по пр. пр. № 2880/25.10.2024 г.; Разписка с № 362р-
12616/26.11.2024 г.; Справка картон на водача Т. Н.; Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.; Заповед № 342з-962/29.08.2023 г.; Справка история на
регистрацията; Справка собственост на МПС; Служебна бележка от „ЧР“ при
ОДМВР – Силистра; Споразумение № 24-0362-С000054/16.09.2024 г. за
приключване на АНП, образувано с АУАН серия GA № 1081606/15.09.2024 г.;
Писмо УРИ 362000-200/22.01.2025 г. по описа на РУ – Тутракан и копия на
материалите от пр. пр. № 2880/2024 г. на РП – Силистра.

Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство (АНП) е започнало в
отклонение от общия ред с постановяването на акт по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а
именно – Постановление № 2880/2024 г. от 25.10.2024 г. на РП – Силистра за
отказ от образуване на ДП. Актът покрива хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
и е постановен от надлежен орган, поради което АНП е образувано
законосъобразно.
3
Наказателно постановление № 24-0362-000759/05.11.2024 г. е издадено
от началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, който е родово и
местно компетентен АНО. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
считано от постановяването на прокурорския акт, и притежава законово
изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. АНО е възприел
фактическата обстановка, описана в прокурорския акт, като с НП е наложил
предвидените в санкционната норма кумулативни наказания.
Жалбоподателката е административнонаказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС. Изпълнителното
деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред.
Жалбоподателката е осъществила обективните белези на нарушението,
доколкото управляваният от нея автомобил към 15.09.2024 г. е бил със
служебно прекратена регистрация – т.е. не е бил регистриран по надлежния
ред.
По отношение осъществяването на субективната страна на деянието
следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, вследствие
тълкуването на която може да се заключи, че деянието е осъществимо и при
умишлена, и при непредпазлива форма на вината. В предстоящия анализ
съдът ще се ограничи до изследването единствено налице ли е
непредпазливост у жалбоподателката, тъй като липсата води директно до
липса и на умисъл (като по-тежката форма на вината), до какъвто извод е
стигнал наблюдаващият прокурор.
Съгласно ТП № 2/2023 г. на ВКС и ВАС липсата на уведомяване на
собственика за служебно прекратената регистрация на автомобила е формална
предпоставка който и да е ползвател (в т. ч. и самият собственик на
автомобила) да е действал невиновно при управлението на така
дерегистрирания автомобил. В настоящия случай собственикът на автомобила
не е бил уведомяван за настъпилото на 20.08.2024 г. прекратяване на
регистрацията на процесния автомобил, видно от приетото като доказателство
писмо рег. № УРИ 362000-200/22.01.2025 г. по описа на РУ – Тутракан.
Същевременно АНО нито е събрал в хода на досъдебната фаза на процеса,
нито е представил в хода на съдебната такава, други доказателства, които да
4
сочат, че жалбоподателката е действала виновно при извършване на
процесното нарушение. При това положение, предвид задължителната за
настоящия съдебен състав сила на цитираното тълкувателно постановление,
съдът намира, че деянието на жалбоподателката е невиновно извършено
(липсва непредпазливост), тъй като въпреки че е била длъжна съгласно чл.
140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП да управлява регистрирано по надлежния ред МПС,
субективно в конкретната ситуация не е могла да предвиди обстоятелството,
че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Налице е обстоятелство по чл. 14, ал. 2 от НК,
изключващо непредпазливостта, а именно фактическа грешка (незнание)
относно дерегистрацията на процесното МПС, което незнание не се дължи на
непредпазливост на жалбоподателката, тъй като дори и при полагане на
дължимата грижа тя не би била в състояние да я избегне.

Предвид изложеното, съдът счита, че следва да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като при издаването
му е допуснато неправилно приложение на материалния закон – наказаното
лице е действало невиновно при извършване на административното
нарушение.

В с. з. процесуалният представител на жалбоподателката е направил
искане за присъждане на сторените в производството разноски. По делото е
представено единствено пълномощно, от което адвокатът черпи
представителна власт, но липсва както договор за правна помощ, така и
списък с разноски, от които съдът евентуално би могъл да се информира каква
е стойността на претендираните от жалбоподателката разходи, подлежащи на
възстановяване. Поради това съдът следва да отхвърли направеното искане
като неоснователно и недоказано. Предвид изхода на делото, аналогичното
искане на представителя на АНО следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът


5
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0362-000759 от 05.11.2024
г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, с което на Т. Д. Н., с
ЕГН: **********, от ***********, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6