Р Е Ш Е Н И Е

30.06.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на деветнадесети юни

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: Петя Антова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 1065 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         С наказателно постановление №20-0938-000330 от 27.01.2020г. *** на сектор „Пътна полиция“ при О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП на А.И.А. ***, административно наказание глоба в размер на 500 лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят А.И.А., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител - адв. Г., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание  за отмяна на процесното наказателно постановление.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА №330 от 18.01.2020г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 15:30 часа на първокласен път I-3 Бяла-Ботевград км 89+500 с посока на движение към гр. София, жалбоподателят А. извършва следното: Управлява колесен трактор ***с рег. № *** с прикачен към него селскостопански инвентар, като при допустима обща ширина от 2,55 метра, съгласно чл.5, т.1, буква „а“ от Наредба №11 на МРРБ /03.07.2007г./ същият е с обща ширина от 3,40 метра, измерена със стандартизирано измервателно средство – ролетка. Има издадено разрешително РИ-211 от 09.01.2020г., което не важи за пътя, по който се движи.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител К.Ч.П. и свидетеля С.П.Н., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя П. и свидетеля Н. се установява, че на 18.01.2020г. около 15:30 часа на първокласен път I-3 Бяла-Ботевград км 89+500 с посока на движение към гр. София, жалбоподателят А. е управлявал колесен трактор ***с рег. № *** с прикачен към него селскостопански инвентар. Според показанията на актосъставителя П. и свидетеля Н. водачът – жалбоподател в настоящото производство, е осъществявал движение на извъгабаритно ППС по чл.2 на Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата издадено от администрацията управляваща пътя /АПИ/. Актосъставителят П. и свидетелят Н. са категорични, че измерената с техническо средство ролетка широчина на ППС – трактор с прикачен инвентар, е 3,40м при допустима максимална широчина на ППС 2,55м, съгласно чл.5 ал.1 т.1 б“А“ на Наредбата, което обуславя необходимостта от разрешение. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя П. и свидетеля Н., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на ППС с широчина от 3,40м. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя А. в нарушение, което не е извършил. Още повече, че нито в съставения АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят А. не е направил възражение, че не е управлявал ППС с широчина от 3,40м без разрешение за дейности за специалното ползване на пътищата, издадено от АПИ.

При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят А.И.А. е извършил нарушение по чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.177 ал.3 пр.1 от ЗДвП. По същество отговорността на жалбоподателя е ангажирана за управление на извънгабаритно ППС по пътищата без необходимото за целта разрешение. Според съда жалбоподателят А. е извършил нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б“А“ от Закона за пътищата, за което е следвало да бъде ангажирана отговорността на собственика на ППС или на превозвача по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Измерените параметри на управлявания от жалбоподателя трактор с прикачен инвентар показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на § 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, и съобразно разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б”А” от ЗП движението на това ППС е забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя /АПИ/. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин е установено, че жалбоподателят като водач на посоченото ППС не е представил на длъжностното лице на МВР валидно разрешение за движение на извънгабаритно  ППС. В разпоредбата на чл.15 ал.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г на МРРБ са определени лицата, на които е възложено задължението да снабдяват извънгабаритните превозни средства с посочените разрешителни и това са собствениците на извънгабаритните ППС или лицата, които извършват превозите. Съобразно тази правна норма собствениците на извънгабаритните ППС или лицата, които извършват превозите са длъжни да подадат в Агенция „ПИ” или в съответното областно пътно управление *** за издаване на необходимото разрешително по образец. Легална дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в § 1 т.5 от ДР на ЗАП, а именно – превозвач е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. В конкретния случай жалбоподателят А., като водач на извънгабаритно ППС, не попада в нито една от посочените в чл.15 ал.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г на МРРБ категории лица – собственици на съответните ППС или извършващите превозите лица. Следователно жалбоподателят А. не е имал задължение /а и право/ за снабдяване с такова разрешително, поради което неизпълнението на нормативно установеното задължение за снабдяване с разрешително не може да му бъде вменено във вина, т.е. управлението от страна на жалбоподателя А. на извънгабаритното ППС без надлежно разрешение се явява несъставомерно по чл.53 ал.1 т.2 от ЗП и за ангажиране отговорността на водача по посочения текст.

ЗДвП и ЗП са различни правни актове, които защитават различни по вид обществени отношения. В разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП се предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазват установения за това ред, което е нарушение по чл.139 ал.2 от ЗДвП, като в случая компетентността за установяване на административните нарушения и санкционирането на нарушителите е на лицата по чл.189, ал.1 и ал.12 от този закон. В разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП се предвижда санкция, когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредба №11/2011г. на МРРБ, което е нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” ЗП., като в случая компетентността за установяване на административните нарушения е на длъжностните лица от администрацията, която управлява пътя съгласно чл.19 от ЗП. Административнонаказателната отговорност на водача е реализирана по реда и на основание ЗДвП, който има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. ЗП регламентира обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България.

Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко и/ или извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3 ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт. Следователно когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредбата, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” ЗП, което следва да бъде санкционирано на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП. Същевременно, когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, а административното наказание следва да бъде наложено на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП. В този смисъл е и трайната съдебната практика, като например решение № 42/18.02.2019г., постановено по КАНД № 1/2019г., решение № 40/28.02.2018г., постановено по КАНД № 4/2018г., решение № 431/04.12.2018г., постановено по КАНД № 432/2018г. и решение № 140/03.05.2018г., постановено по КАНД № 111/2018г., всички по описа на Административен съд - Стара Загора.

По делото безспорно е установена фактическата обстановка. При преценка на така приетата фактическа обстановка, съдът счита, че е осъществен състава на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, поради което неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. по  чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, предвижда забрана за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата без необходимото за целта разрешение. Редът за издаване на посочените разрешения е регламентиран с Наредба №11/2011г. на МРРБ, като в чл. 2 от същата е конкретизирано кои ППС са извънгабаритни. В чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредбата е посочено, че допустимата максимална ширина на ППС е 2.55 метра и по смисъла на чл.2 от Наредбата ППС, съответно се счита за извънгабаритно. Също така в разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от посочената Наредба е предвидено, че ППС с  габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. могат да се движат само след заплащане на съответната такса, без да е необходимо издаване на разрешение. В конкретния случай е констатирано, че установена ширина на управляваното от жалбоподателя А. ППС е от 3.40 метра, т.е. извън предвидените в чл. 14, ал. 3 от Наредбата 3.30 метра, което води до извода, че за движението на ППС с подобни габарити е необходимо издаване на разрешение от органите по чл. 14 от Наредбата. В настоящия случай управляваният от жалбоподателя А. управлявал колесен трактор ***с рег. № *** с прикачен към него селскостопански инвентар e с габарити, при които попада под определението на чл. 2, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, „а“ от Наредбата на МРРБ за движението на тежки и извънгабаритни ППС, но същевременно габаритите на същото обуславят и приложение на изключението по чл. 8, ал. 6, съгласно който за колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, с допустими размери над определените по чл. 5, ал. 1, но до посочените в чл. 15, ал. 8 размери, за какъвто и случай се касае,  се издава едногодишно разрешително по чл.15, ал. 3 след заплатени пътни такси при условията и по реда на чл. 18, ал. 3 от Закона за пътищата. Следователно, за да осъществи движението си по път от републиканската пътна мрежа, по който е разрешено движението на подобни ППС с въпросното ППС, водачът е следвало да притежава съответното разрешително след заплащане на предвидената такса, което разрешително е следвало да бъде издадено след предприемане на необходимите действия по чл.15, ал.3 от Наредбата, съгласно който „собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление *** за издаване на необходимото разрешително по образец“. Предвид казаното в конкретния случай, неправилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността именно на жалбоподателя за посоченото нарушение. При буквално тълкуване на визираната като нарушена правна норма на чл. 26, ал.2, т.1 б. "а" от Закона за пътищата следва, че не всяко движение на извънгабаритни и тежки превозни средства съставлява нарушение, а само това, което се извършва без разрешение на администрацията на пътя. С оглед това, за да се даде отговор на въпроса чия административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана за извършване на нарушение от типа на визираното, трябва да се съобрази и на кого е вменено задължението за снабдяване със съответно разрешително. Това е така, защото именно липсата на последното прави съставомерно нарушението на визираната норма. Съгласно разпоредбата на чл.11 от Наредба № 1 от 03.07.2001 г. на МРРБ отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите. Тези лица са определени в чл. 15, ал. 3 от Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Само тези лица имат задължението да снабдят извънгабаритните ППС със съответните документи, като подадат в АПИ или в съответното Областно пътно упавление или Община заявление за издаване на разрешително по образец. Водачът на ППС, с което е извършено нарушението,  не е както собственик така и превозвач. Легална дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в § 1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози и гласи: "Превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Доколкото водачът на автомобила /тежкотоварен или извънгабаритен /няма задължение/, а и право/ за снабдяване със съответно разрешително, липсата на последното не може да му бъде вменена във вина, респективно да бъде санкциониран по посочения ред. Както се изложи по-горе последното задължение е възложено от Наредбата на собствениците на съответните ППС-та или на извършващите превозите. В процесния случай, водачът на автомобила не попада в нито една от двете категории, поради което неизпълнението на нормативно установеното задължение за снабдяване с разрешително от страна на превозвача, не може да бъде вменено в негова вина. С оглед това, съдът намира, че управлението на извънгабаритен колесен трактор, за какъвто се касае в случая, без надлежно разрешение се явява несъставомерно за ангажиране отговорността на водача по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Безспорно установеното нарушение е следвало да бъде вменено във вина на отговорните лица – собствника или лицата извършващи превози, в каквото качество санкционираният А. в случая не се явява, а административнонаказателната отговорност конкретно за така извършеното нарушение е следвало да бъде ангажирана по отношение на собственика на посоченото в наказателното постановление ППС, което освен това и съгласно цитираната разпоредба на чл.11 от Наредбата носи отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритното ППС. Съдът счита, че управлението на извънгабаритен колесен трактор, за какъвто се касае в случая, без заплатена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се явава съставомерно за ангажирана отговорността на водача по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП. В конкретния случай установената ширина на управляваното от жалбоподателя А. ППС от 3.40 метра, т.е. извън предвидените в чл. 14, ал. 3 от Наредбата 3.30 метра, изключва възможността движението на ППС с подобни габарити да се извършва след заплащане на такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Следователно управлението на извънгабаритен колесен трактор, за какъвто се касае в случая, без заплатена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се явява съставомерно за ангажирана отговорността на водача по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, само когато ППС е с габарити до предвидените в чл. 14, ал. 3 от Наредбата 3.30 метра. За управлението на извънгабаритен колесен трактор с габарити над предвидените в чл. 14, ал. 3 от Наредбата 3.30 метра, за което е необходимо издаване на едногодишно разрешително по чл.15, ал. 3 след заплатени пътни такси при условията и по реда на чл. 18, ал. 3 от Закона за пътищата, се явява несъставомерно за ангажирана отговорността на водача по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП.  За управлението на извънгабаритен колесен трактор с габарити над предвидените в чл. 14, ал. 3 от Наредбата 3.30 метра, за което е необходимо издаване на едногодишно разрешително по чл.15, ал. 3 след заплатени пътни такси при условията и по реда на чл. 18, ал. 3 от Закона за пътищата, може да се ангажира само отговорността на собственика или превозвача на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” ЗП, когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредбата. В този смисъл основателни са изложените в  жалбата доводи от процесуалния представител на санкционираното лице, че така вмененото във вина административно нарушение на жалбоподателя А. не е извършено от него и на същия не може да бъде търсена административнонаказателна отговорност, тъй като макар и безспорно в случая да е налице осъществен състав на административно нарушение, отговорността следва да бъде носена от лицето отговорно за снабдяване със съответното разрешително за движение на ППС.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по 177, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Водим от горното

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0938-000330 от 27.01.2020г. на *** на сектор „Пътна полиция“ при О.н.М. ***, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП на А.И.А. ***, административно наказание глоба в размер на 500 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: