Р Е
Ш Е
Н И
Е № 897
гр. Пловдив, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 12.02.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 13453 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, във вр. с
чл.415, ал.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Теленор България” ЕАД против И.Д.В., с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 1778.84 лева, от които:
1. 738.47 лева, дължими по
Договор за мобилни услуги № ***, от които 57.58 лева, потребени услуги и
абонаментни такси за периода 10.07.2016 г. до 09.09.2016 г. и 680.89 лева –
неустойка за предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя
изчислена за периода 30.09.2016 г. до 21.05.2018 г.;
2. 63.44 лева, дължими по Договор за мобилни услуги № ***, изменен със Сертификат за
пакетни услуги от 23.12.2014 г., от които 30.80 лева, потребени услуги и
абонаментни такси за периода 10.07.2016 г. до 09.09.2016 г. и 32.64 лева – неустойка за предсрочното му
прекратяване по вина на потребителя, начислена за периода 30.09.2016 г. до
23.12.2016 г.;
3. 205.80 лева, дължими по Договор за мобилни услуги № ***, изменен със Сертификат за
пакетни услуги от 23.12.2014 г., от които 5.80 лева – потребени услуги и
абонаментни такси за периода 10.07.2016 г. до 09.09.2016 г. и 200 лева –
неустойка за предсрочното му прекратяване по вина на потребителя;
4. 771.13 лева, дължими по Договор за мобилни услуги № ***, от които 273.58 лева –
потребени услуги и абонаментни такси за периода от 10.07.2016 г. до 09.09.2016
г. и 497.55 лева – неустойка за предсрочното му прекратяване по вина на
потребителя, изчислена за периода 30.09.2016 г. до 22.12.2017 г.
За посочените вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 7135/2019 г. по описа на ПРС, срещу която длъжникът е възразил в
срок.
Претендира и законна лихва от датата
на входиране на заявлението в съда до окончателното плащане и разноски
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 7135/2019 г. по описа на
ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжникa, който в срока по чл.414 ГПК е подал писмено
възражение срещу вземанията по заповедта. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
По същество:
Предявени са обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422, във вр.
с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.92 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги, съдържанието на правоотношенията, уговорените клаузи за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на ответника в претендирания размер, прекратяване на договорите по вина на ответника, размер на дължимите абонаментни такси, на неустойката. В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си.
По иска с
правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 12.02.2020 г. ответникът заяви, че единствено оспорва вземанията за неустойка, като признава останалите задължения по договорите за абонаментни такси.
Предвид
изричното признание на ответника че в процесните
периоди е ползвал услугите на ищеца и не оспорва, че е подписал процесните
договори,
съдът приема, че предявените от ищеца искове за сумата от 57.58 лева, потребени услуги и абонаментни такси за периода 10.07.2016 г. до
09.09.2016 г. по Договор за мобилни услуги № ***, изменен с Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***; за сумата от 30.80 лева, потребени услуги и абонаментни такси за периода 10.07.2016 г. до
09.09.2016 г. по Договор за мобилни
услуги № ***, изменен със Сертификат за пакетни услуги от 23.12.2014 г., за
сумата от 5.80 лева – потребени услуги и абонаментни такси за периода 10.07.2016 г. до
09.09.2016 г. по Договор за мобилни услуги № ***, изменен със Сертификат за
пакетни услуги от 23.12.2014 г. и за сумата от 273.58 лева – потребени
услуги и абонаментни такси за периода от 10.07.2016 г. до 09.09.2016 г. по
Договор за мобилни услуги № ***, се явяват доказани по основание и размер. За
посочените вземания исковете ще бъдат уважени.
По отношение на периодите на вземанията в заповедта по чл.410 ГПК е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка с разпореждане на съда от
20.11.2019 г.
Като законна последица от
уважаване на исковете за главница по договорите за услуга следва да бъде
признато за установено и дължимостта на законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението в съда – 08.05.2019 г. до окончателното
плащане на вземането.
По иска с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр.
с чл.92 ЗЗД
От ищеца се претендират
следните неустойки 680.89 лева – неустойка за
предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя изчислена за
периода 30.09.2016 г. до 21.05.2018 г. по Договор за мобилни услуги № ***; 32.64
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя,
начислена за периода 30.09.2016 г. до 23.12.2016 г. по Договор за мобилни
услуги № ***, изменен със Сертификат за пакетни услуги от 23.12.2014 г., 200 лева
– неустойка за предсрочно прекратяване на договор по вина на потребителя по
Договор за мобилни услуги № ***, изменен със Сертификат за пакетни услуги от
23.12.2014 г. и 497.55 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора
по вина на потребителя, изчислена за периода 30.09.2016 г. до 22.12.2017 г. по
Договор за мобилни услуги № ***.
Ответникът оспорва дължимостта на
вземанията за неустойка.
В посочените
договори /т.4/ е предвидено, че при прекратяване на услугите, предоставени от
ищеца по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всеки един мобилен номер до края на срока на договора.
На първо място
ищецът не доказа, че цитираните по-горе договори са прекратени по вина или
инициатива на потребителя, въпреки изрично указаната в тази насока
доказателствена тежест.
Наред с това съдът
следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза. В този
смисъл решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II
т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др.,
както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП
- решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.
Съдът намира, че предвидените в договорите и
в допълнителните споразумения клаузи за неустойка при прекратяване на договора
по вина или инициатива на потребителя противоречат на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации. Мобилният оператор
се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката
се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен
оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно
действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на задължение за
неустойка по договорите.
Ето защо претенциите за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на
потребителя ще се отхвърлят изцяло, поради противоречието на клаузите от
процесните договори на добрите нрави.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство:
35.58 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение. Общо
разноски в заповедното производство в размер на 395.58 лева, от които на
основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно с уважената част от претенциите ще се
присъди сума в размер на 81.78 лева.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 35.58
лева – платена държавна такса и 425.42 лева, платено адвокатско възнаграждение
/л.5 - гръб/. Общо разноски в исковото производство в размер на 461 лева, от
които на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно с уважената част от претенциите ще
се присъди сума в размер на 94.78 лева.
Ответникът не доказа да е направил разноски в
производството, поради което и такива не му се дължат.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.В., с ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К.
К. – И. д. следните суми 57.58 лева, потребени услуги и абонаментни
такси за периода 10.07.2016 г. до 09.09.2016 г. по Договор за мобилни услуги № ***,
изменен с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***,
30.80 лева, потребени услуги
и абонаментни такси за периода 10.07.2016 г. до 09.09.2016 г. по Договор за мобилни услуги № ***, изменен
със Сертификат за пакетни услуги от 23.12.2014 г., 5.80 лева – потребени услуги и абонаментни такси за периода 10.07.2016 г. до
09.09.2016 г. по Договор за мобилни услуги № ***, изменен със Сертификат за
пакетни услуги от 23.12.2014 г. и 273.58 лева – потребени услуги и абонаментни такси за периода от 10.07.2016 г. до
09.09.2016 г. по Договор за мобилни услуги № ***, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението в съда – 08.05.2019 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 7135/2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че И.Д.В., с ЕГН **********
дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 680.89 лева – неустойка за предсрочното прекратяване на договора по вина на
потребителя изчислена за периода 30.09.2016 г. до 21.05.2018 г.по Договор за
мобилни услуги № ***; 32.64 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя, начислена за периода 30.09.2016 г. до
23.12.2016 г. по Договор за мобилни услуги № ***, изменен със Сертификат за пакетни
услуги от 23.12.2014 г., 200 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор по вина на потребителя по Договор за мобилни услуги № ***, изменен със
Сертификат за пакетни услуги от 23.12.2014 г. и 497.55 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор по вина на потребителя, изчислена за периода
30.09.2016 г. до 22.12.2017 г. по Договор за мобилни услуги № ***.
ОСЪЖДА И.Д.В.,
с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К.
К. – И. д., сумата в размер на 81.78 лева– разноски по ч.гр.д. № 7135/2019
г. по описа на ПРС и сумата в размер на 94.78 лева– разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ