Р Е Ш Е Н И Е
№ 1101 / 14.05.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и
четвърти февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 9077 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Полюси“ ЕАД против „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, за осъждане на ответната банка да заплати на ищцовото дружество сумата от
5000 лв. - частична претенция, чийто пълен размер е 50000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - накърняване на доброто име на дружеството
пред съконтрагенти, причинени от неоснователно искане за откриване производство
по несъстоятелност, по което е образувано т.д. № 178/2011 год. на БОС, сумата
от 1000 лв. - частична претенция, чийто пълен размер е 25374.16 лв. - мораторна
лихва, начислена върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от
24.10.2014 год. до 23.10.2019 год., сумата от 10000 лв. - частична претенция,
чийто пълен размер е 926661.34 лв. - обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в загуби за заплатени лихви, причинени от неоснователното искане
за откриване на производството по несъстоятелност, както и законната лихва
върху частично претендираните обезщетения, за периода от предявяване на
исковете - 23.10.2019 год. до окончателното им изплащане.
Така предявени,
исковете черпят правното си основание от в чл. 631а, ал.2 вр.с ал.1 от ТЗ вр. с
чл.49, чл.51 и чл.52 от ЗЗД и както с определението по чл.140 от ГПК е прието,
са допустими.
В съдебно
заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищеца, който ангажира
писмени и гласни доказателства, претендира деловодните разноски.
Процесуаният
представител на ответника оспорва исковете, моли за отхвърлянето им. Също
ангажира доказателства и моли за присъждане на разноските по делото.
От събраните по
делото доказателства се извежда следната фактическа съвокупност, имаща
отношение към правилното решаване на спора:
Между настоящите
ищец и ответник са сключени три договора за банков кредит, както следва:
- от 13.07.2007
год., по силата на който „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е предоставила на
„Полюси“ АД кредит в размер на 1 900 000 евро;
- от 13.07.2007
год., по който банката е предоставила на ищеца овърдрафт в размер на
200 000 лв.;
- от 02.11.2007
год., съгласно който на „Полюси“ АД е предоставен кредит в размер на
350 000 евро.
Поради
необслужването им в срок, по ч.гр.д. № 882/2010 год. и ч.гр.д. № 880/2010 год.,
и двете по описа на РС - гр.Несебър, съотв. ч.гр.д. № 3415/2010 год. по описа
на РС - гр.Бургас, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД се е снабдила със заповеди за
незабавно изпълнение и изпълнителни листове за следващите й се по договорите,
ликвидни и изискуеми, вземания. Въз основа на издадените листове и поради липса
на доброволно изпълнение, е предприето принудително такова.
Съществуването на
вземанията е установено с влезли в сила съдебни решения по т.д. №№ 36/2011
год., 45/2011 год. и 691/2010 год. на БОС, служебно известни на съда.
Въпросното т.д. №
178/2011 год. по описа на БОС е образувано по молба на „Хърсев и ко“ КДА, за
констатиране неплатежоспособността на настоящия ищец и откриване на
производство по несъстоятелността му.
В това производство,
по нарочно отправено искане, съдът е конституирал ответната „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД като присъединен кредитор, оспорващ молбата на първоначалния, наред
с това поддържащ своята претенция за несъстоятелност, легитимирайки се със
своите вземания.
Производството е
приключило с влязъл в сила съдебен акт, отхвърлящ молбите на двамата кредитори.
Според съдържащите
се в кориците на т.д. № 178/2011 год. на БОС доказателства, в т.ч. няколкото
заключения по счетоводни експертизи, за „Полюси“ АД последователно е констатирана
свръхзадлъжнялост. Едно-единствено заключение - последното, е в обратен смисъл,
и то по причина, че задълженията вече са били цедирани от „Райфайзенбанк
(България) ЕАД на трето лице-цесионер, посочен от „Полюси“ АД и за сума,
по-ниска от тяхната стойност, а заплащането им - разсрочено за дълъг период, съгласно
споразумение между новия кредитор - цесионер и длъжника.
Цесията, за която
стана дума по - горе, е извършена в полза на цесионера „Юротрейд“ЕООД едва на
15.05.2013 год., като дотогава е водена кореспонденция между „Полюси“ АД и
„Райфайзенбанк (България) ЕАД за постигане на извънсъдебно споразумение по
разсрочване на дълга. В крайна сметка такова е постигнато на 25.10.2012 год., но
развалено от страна на банката към 27.11.2012 год., поради неизпълнение на
настоящия ищец.
След извършване на
цесията - на 06.06.2013 год., „Юротрейд“ЕООД и „Полюси“ АД са сключили
споразумението за разсрочване на дълга.
На 20.06.2013
год., след потвърждението за цесията, процесуалният представител на
„Райфайзенбанк ( България ) “ ЕАД е депозирал по т.д. № 178/2011 год. на БОС изрично
съгласие банката да бъде заместена, по реда на чл.226 от ГПК, от новия кредитор
- цесионер. В съдебно заседание, проведено на 20.06.2013 год., съгласие е
дадено и от процесуалните представители на длъжника „Полюси“ АД, като на
искането се е противопоставил процесуалният представител на първоначалния
кредитор, по чиято инициатива е отпочнато производството - „Хърсев и ко“ КДА.
Тази молба (за
заместване на страна) е оставена без разглеждане, както от БОС, така и от
въззивния БАС, като недопустима, след като е прието, че е такава по чл.225 от ГПК (което не се споделя от настоящия състав).
Впоследствие е
поискано и конституиране на цесионера като подпомагаща страна на „Райфайзенбанк
(България) “ ЕАД - присъединен кредитор-цедент, което искане БОС отново е
оставил без уважение и на 22.08.2013 год. е постановил своето решение,
потвърдено от БАС и недопуснато до касационно обжалване от ВКС.
По настоящото дело
е извършена счетоводна експертиза, заключението на вещото лице по която,
базиращо се на записвания при ищеца, е за спад в приходите след 2010 год.,
както и липса на плащания по трите договора за кредит в периода от 27.04.2011
год. до 24.10.2014 год.
Според представен
с исковата молба имейл от туроператорска агенция, същата отказва партньорство
за сезони 2015 и 2016 год., поради лоши отзиви за хотел „Полюси“ в КК „Слънчев
бряг“ от страна на потребители.
При така
очерталата се фактическа обстановка, Бургаският районен съд намира исковете за
неоснователни.
За реализиране
имуществената отговорност на ответника по предявен иск с правно основание в
чл.631, ал.1 от ТЗ, следва да е установено положително: а/ подаването от
последния на молба по чл. 625 ТЗ - за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо ищеца; б/ отхвърляне на молбата по чл. 625 от ТЗ с
влязло в сила съдебно решение; в/ кредиторът-ответник да е извършил
неправомерно деяние, като при това е да е действал умишлено или с груба
небрежност; г/ да са настъпили имуществени или неимуществени вреди в
патримониума на длъжника-ищец и д/ претърпените вреди да са пряка и
непосредствена последица от неправомерното действие на кредитора, изразяващо се
в неоправдано подаване и поддържане на молба за откриване на производството по
несъстоятелност.
И ако и да е
налице едната от предпоставките - наличие на влязло в сила решение, с което
молбата на ответника за откриване на производство по несъстоятелност е
отхвърлена, то недоказани останаха, нещо повече - опровергани бяха, твърденията
на ищеца относно умисъл за увреждане или груба небрежност у ответника, както и
за наличието на имуществени и неимуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от увреждащите действия.
Първо
- за разлика от общата деликтна отговорност, регламентирана с чл. 45 от ЗЗД,
при която вината се предполага оборимо, при специфичната деликтна отговорност по
ТЗ в разпределената на ищеца тежест бе да установи главно и пълно всички
елементи от фактическия състав на чл. 631а от ТЗ. В тази връзка - самото
упражняване правото на иск, респ. подаването на молба по чл. 625 от ТЗ срещу
неизправен длъжник не е достатъчно a priori,
да се приеме, че е налице противоправно действие на кредитора, a е нужно още и кредиторът - ответник да е действал с
ясното съзнание, че предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност отсъстват и действайки по посочения начин, да е злоупотребил с
процесуалното си право.
Не
така обаче е в случая - както вече се каза, длъжникът не е обслужвал кредитите
си в един продължителен период и въпреки това, банката - кредитор не е
депозирала молба по чл.625 от ТЗ. Едва след образуването на дело с посочения
предмет от „Хърсев и ко“ КДА, същата се е присъединила, под страх от
накърняване на правата й, при обявена несъстоятелност - в този смисъл р.№ 257-2011
- IV г.о. В хода на целия процес, с
изключение на едно заседание, от всички експертизи се е потвърждавал изводът на
банката за свръхзадлъжнялост на „Полюси“ АД, което оправдава закономерното й участие
и поддържане молбата за несъстоятелност. В допълнение - умисълът, а дори и
небрежността, се изключват от подадената молба-съгласие за заместване на
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД от „Юротрейд“ЕООД и молбата на последното да
замести този кредитор. По-нататъшното й участие в процеса е по реда на чл.226,
ал.3 от ГПК, в качеството на процесуален субституент (процесуална суброгация),
за сметка на правоприемника - цесионер,
интересът от участие на последния и защитата на правата му се обосновава
от висящия процес по молба на другия кредитор -. Освен това, заместването би
било невъзможно и поради несъгласието на „Хърсев и ко“ КДА, ако и искането да
бе квалифицирано по чл.226 от ГПК.
На
следващо място, не се доказа настъпването на претендираните имуществени вреди в
патримониума на ищеца, под формата на заплатени лихви. Освен, че постановката
на тезата му, при наличие на необслужвани договори за кредит с уговорени лихви
(договорни, наказателни и пр.) е неясна, счетоводната експертиза е констатирала
липса на подобни плащания в процесния период. Освен това, цесията с трето за
делото лице е инициирана тъкмо от ищеца, поради което неоснователно е
вменяването й във вина на ответника, с цел увреждане.
Макар
и извън предмета на делото (видно от петитума на исковата молба), доколкото в
обстоятелствената част са развити подобни твърдения, само за пълнота следва да
се отбележи, че недоказани останаха и твърденията за пропуснати ползи. Вярно,
налице е спад в икономическия резултат от развиваната дейност на„Полюси“ АД, но
за да са налице пропуснати ползи, необходимо е тяхното реализиране, като
финансов резултат, да е очаквано неминуемо или поне с голяма степен на
вероятност, при запазване на същия обем дейност и качество на предлаганите
услуги. Доказателства за тези обстоятелства липсват.
И
накрая - не се ангажираха каквито и да било доказателства за наличие на
неимуществени вреди, а впрочем, дори хипотетично да се предположи настъпването
на някакви вреди - било имуществени или неимуществени, няма доказателства те да
са само и единствено по причина на инициираното производство по
несъстоятелност.
Ето
защо, исковете следва да се отхвърлят, като на „Райфайзенбанк (България) ЕАД,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят деловодни разноски в размер на 700
лв., в т.ч. 400 лв. - депозит за вещо лице и 300 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП,
чл.25, ал.1 и ал.2 от НЗПрП.
Водим
от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Полюси“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Несебър, КК „Слънчев бряг“, хотел „Полюси“,
п.к.140, представлявано от Валери Кръстев, за осъждането на „Райфайзенбанк
(България) ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София 1407,
район „Лозенец”, бул.”Н.Вапцаров” № 55,
представлявана от Ани Ангелова и Михаил Петков, да му заплати, на
основание чл. 631а, ал.2 вр.с ал.1 от ТЗ вр. с чл.49, чл.51 и чл.52 от ЗЗД, сумата
от 5000 лв. - частична претенция, чийто пълен размер е 50000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - накърняване на доброто име
на дружеството пред съконтрагенти, причинени от неоснователно искане за
откриване производство по несъстоятелност по т.д. № 178/2011 год. на БОС,
сумата от 1000 лв. - частична претенция, чийто пълен размер е 25374.16 лв. -
мораторна лихва, начислена върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от 24.10.2014 год. до 23.10.2019 год., сумата от 10000 лв. - частична
претенция, чийто пълен размер е 926661.34 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в загуби за заплатени лихви, причинени от неоснователното
искане за откриване на производството по несъстоятелност, както и законната
лихва върху частично претендираните обезщетения, за периода от предявяване на
исковете - 23.10.2019 год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Полюси“
АД да заплати на „Райфайзенбанк (България) ЕАД деловодни разноски в размер на 700
лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п/ А.Радев
Вярно с оригинала:
И.Г.