Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр.
Велико Търново, 15.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря С.Ф.и
участието на прокурора от ВТОП Св. И., разгледа докладваното от председателя
касационно НАХД № 10125/2021 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Делото е образувано
по касационна жалба, подадена от *** П. С. от ВТАК, като пълномощник на „Малина
09“ ЕООД срещу Решение № 176 от 31.03.2021 г., постановено по АНД № 198/2021 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново.
С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 2020-1739-04-0021/02.12.2020
г. на началника на РУ – Велико Търново, с което на „Малина 09“ ЕООД, гр. Велико
Търново за нарушение във връзка с дейността на дружеството и на основание чл.
45, ал. 1 вр. чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на
детето (ЗЗД) е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В касационната жалба
се сочи неправилност на съдебния акт, като постановен при неправилно прилагане
на материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания са, че съдът
неправилно е преценил като законосъобразна проведената административнонаказателна
процедура срещу ЮЛ, което е санкционирано, вместо срещу ФЛ – продавач,
осъществил лично нарушението, тъй като чл. 45, ал. 1 от ЗЗД не дава възможност
на наказващият орган да избере срещу кой да състави НП, а изискват ангажиране
на отговорността на ЮЛ да стане, ако е изключено дирене на отговорност на ФЛ.
Претендира разноски, като не представя списък и не сочи размер.
Ответникът по
касационната жалба – началникът на РУ – Велико Тръново Областна дирекция на МВР
– Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител в открито съдебно
заседание, не ангажира становище по спора.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след като се
запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана
по същество е основателна, макар и по мотиви, различни от изложените в нея. Съображенията
на касационната инстанция в тази насока са следните:
В производството
пред ВТРС от фактическа страна е прието за установено следното: На 02.02.2020 г. група деца празнували рождения ден на едно от
тях, като се събрали зад жилищен блок в кв. Бузлуджа. Към тях се присъединили Р.Т.Т.на 15 г. и Н.Е.К.на 13 г., като заварили присъстващите
момчета да пият "патронче"-та с алкохол.
След като първоначално закупеният алкохол бил изпит от момчетата от компанията,
те събрали пари и изпратили Т.и К.да закупят една бутилка уиски "Блек рам" 750 мл за цялата
компания, а присъстващият К.И.поръчал за себе си малка бутилка от 200 мл уиски
"Блек рам". Двете
деца отишли в магазин "Рака" в кв. Бузлуджа, намиращ се наблизо и
представляващ гараж обособен като хранителен магазин, в който се продавали
алкохол и цигари. Двете момчета взели голямата бутилка алкохол от рафт в
магазина, а малката им била дадена от продавачката в магазина - М.С.Д.. Момчетата
платили алкохола без въпроси от страна на продавачката дали за пълнолетни или
за кого закупуват алкохола. След това се върнали при компанията. Н.К.не
употребил алкохол, а Р.Т.изпил две-три глътки от голямата бутилка. Другите момчета
изпили алкохола. Непълнолетният К.И.изпил малката бутилка с алкохол на екс, след което легнал на земята и започнал да повръща.
Другите момчета го поливали с вода. Друго момче, което не се почувствало добре
било Р.Т., който бил седнал на земята и пребледнял. Извикани били родители на
част от децата, подаден сигнал на тел.112, като пристигнал екип на ЦСМП. На
лечение в МОБАЛ били приети К.И.и Р.Т., за което са
приложени медицински документи по ДП № ЗМ- 277/2020 г. на РУ - Велико Търново.
Във връзка с това
била образувана прокурорска преписка № 466/2020 г. на ВТРП и ДП № ЗМ – 277/2020
г. по описа на РУ- Велико Търново, като разследването е водено за престъпление
по чл. 193, ал. 2 от НК срещу продавачката в магазина. В хода на ДП била
привлечена в качеството на обвиняема М.С.Д..
Наказателното
производство по цитираното ДП и прокурорска преписка е прекратено на основание
чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. 24, ал. 1,
т. 1, пр. 2 и чл. 243, ал. 3 от НПК, с Постановление на ВТРП от 26.10.2020 г.
за прекратяване на наказателното производство, поради недоказаност на
обвинението и в частност неустановяване, че обвиняемото лице е съзнавало, че
продава алкохола за лична употреба на непълнолетните лица, което е елемент от
обективната страна на състава на престъплението по чл. 193, ал. 2 от НК. Препис
от това постановление е връчено на М.С.Д.. Разпоредено
е след влизането му в сила, екземпляр от постановлението, ведно с материалите
по досъдебното производство да се изпратят на директора на ОД на МВР – Велико
Тръново за реализиране на административно – наказателна отговорност на М.С.Д..
Така, на основание
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН било издадено процесното Наказателно постановление № 2020-1739-04-0021
от 02.12.2020 г. от Началника на РУ – Велико Търново, което обаче ангажира
административно – наказателна отговорност за дружеството "Малина 09"
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. Иван
Вазов № 42, ет. З, с управител М.С.Д.. С НП е констатирано е, че на 02.02.2020 г., около 14:00 часа, в гр. В. Търново, в магазин
„Рака" в гр. В. Търново, кв. Бузлуджа, на ул. Ил. Драгостинов, при
осъществяване на дейността на юридическото лице, „Малина 09" ЕООД,
представлявано от М.С.Д., са продадени алкохолни напитки - бутилка уиски „Блек Рам" с вместимост 750
мл. и бутилка уиски марка „Блек Рам"
с вместимост 200 мл. на непълнолетното лице Р.Т.Т.на
15 г. и малолетното лице Н.Е.К.на 13 г., което е нарушение във връзка с
дейността на дружеството и на основание чл. 45, ал. 1, във вр.
с чл. 56, ал. 3 от ЗЗД е наложена имуществена санкция на ЕООД в размер на 2 000
лева.
Въз основа на така изяснените обстоятелства и след извършване на проверка
по отношение формалната законосъобразност на НП, районният съд е формирал краен
извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. Същият е приел, че в процедурата по
издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения,
същото е съответства на формалните изисквания на закона, а санкционирано
нарушение е осъществено от обективна страна. Съдът е приел за неоснователни
възраженията на санкционираното лице, че наказателно отговорно лице е ФЛ – продавач, М.С.Д., като е счел, че цитираната като
санкционна норма позволява да се реализира административно наказателна
отговорност спрямо ЮЛ, а това в случая е и правилно, тъй като нарушението е неизпълнение
на задължение във връзка с дейността на ЮЛ – търговец, предлагащ алкохол. С
тези мотиви решаващият състав на ВТРС е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН проверка, ВТАС не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. При постановяване на
обжалваното решение не е било допуснато нарушение на процесуални правила. Решаващият
състав на ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил обстоятелствата по
делото, както и наведените от страните доводи и възражения. Съдът е изпълнил
задължението си за изясняване на обективната истина, чрез събиране и
приобщаване, на допустими и относими доказателства, вкл. такива установяващи елементи
от изпълнителния състав на претендираното от АНО
деяние, които не са били събрани в административната фаза на производството.
Видно от обжалвания съдебен акт
е, че при постановяването му тези доказателства са обсъдени поотделно и в
съвкупност, като са изложени мотиви, относно тяхната преценка. Делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията
са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното
решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд обаче, е
постановено в нарушение на закона. Преценката на наличния по делото
доказателствен материал и приложимата нормативна уредба налага извод за
незаконосъобразност на обжалваното пред районния съд наказателно постановление,
при издаването на което са допуснати съществени процесуални нарушения.
Основен принцип,
установен с чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е, че образуването на административнонаказателно
производство се извършва посредством съставянето на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН). Изключенията от това правило са въведени с
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и касаят хипотезите на образувано и прекратено от съда
или прокуратурата наказателно производство за деяние, представляващо престъпление,
или отказ на прокурора да образува наказателно производство за такова деяние и
препращане преписката на АНО по компетентност за извършване на преценка дали е
налице административно нарушение. Наказващият орган е приел наличието на втората
от изброените хипотези – прекратено от прокурора наказателно производство, като
е безспорно по делото, че е започнал и провел административнонаказателната
процедура при липсата на издаден АУАН.
Видно от събраните
от въззивната инстанция доказателства обаче е, че с Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 26.10.2020 г. е прекратено ДП №
ЗМ-277/20 г. на РУ - В. Търново и прокурорска преписка № 466/2020 г. на ВТРП,
водени срещу лицето М.С.Д. за престъпление по чл. 193, ал. 2 от НК – за дето продала
алкохолна напитка на лице, ненавършило 18-годишна възраст. Видно от състава на
престъплението по чл. 193, ал. 2 от НП е, че някои от изпълнителните деяния по
него биха могли да се припокриват с изпълнителното деяние по чл. 45, ал. 1 вр. чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД, но в случая прокурорската
преписка, по която е постановен отказ от образуване на досъдебно производство
не е имала за предмет престъпление, извършено от ЮЛ „Малина 09“ ЕООД и
неизпълнение на задължение, произтичащо то търговската дейност на ЮЛ, като това
е и процесуално изключено, тъй като наказателната отговорност е лична и субект
на същата е само ФЛ.
В хода на
процедурата, приключила с Постановлението от 26.10.2020 г. по ДП № ЗМ-277/20 г.
на РУ - В. Търново и прокурорска преписка № 466/2020 г. на ВТРП, по отношение
на ЮЛ „Малина 09“ ЕООД не са извършвани някакви процесуални или
оперативно-следствени действия, а в самото постановление на прокурора от ВТРП не
се съдържа изявление за извършено от ЮЛ нарушение на ЗЗД, за което е предвидена
административнонаказателна отговорност. Обратно,
както в мотивната, така и в разпоредителната му част,
с която е изпратено на директора на ОД на МВР – В. Търново, постановлението
визира едно административно нарушение, извършено от М.С.Д. и разпорежда на
ответника по касация да дири административно – наказателна отговорност именно от
последната като физическо лице.
При така посоченото,
Прокурорското постановление от 26.10.2020 г. по ДП № ЗМ-277/20 г. на РУ - В.
Търново и прокурорска преписка № 466/2020 г. на ВТРП не е годно да произведе по
отношение на санкционираното с процесното НП лице правното действие, предвидено
в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Приложимостта на последната разпоредба
не се обуславя единствено от прекратяването на наказателно производство за
деяние, представляващо престъпление, но и от идентичност между субектите и предмета на наказателното и последващото административнонаказателно
производство. При липса на идентичност в предмета на двете производства по някой
от тези признаци /субект или обект на посегателството/, не е налице и
предпоставката на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за издаване на НП, без преди това да е
съставен акт за установяване на административно нарушение.
В тази връзка следва
да се държи сметка, че административнонаказателният
процес е строго нормирана дейност и въведените от законодателя изисквания за
издаването, и предявяването на АУАН, съдържащ посочените в закона реквизити,
цели запознаване на привлеченото към отговорност лице с административнонаказателното
обвинение, повдигнато спрямо него и съответно предоставяне възможност на това
лице да организира адекватно защитата си в началния етап на административнонаказателното
производство. Както се отбеляза по-горе, чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въвежда изключения
от общото правило за образуване на административнонаказателните
производства и поради това не може да бъде тълкувана разширително,
вкл. чрез прилагането й по отношение на лица, различни от това срещу което е
постановено прекратяване на наказателно производство. Действително, няма пречка
наказващият орган, макар и сезиран с прокурорско постановление при условията на
прекратено НП, при наличието на достатъчно доказателства за извършването на
административно нарушение от друго лице, да му наложи съответното наказание.
Ангажирането отговорността на това друго лице обаче, може да се реализира
единствено след съставянето на АУАН, в производство, образувано по общия ред на
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Друго тълкуване на закона би означавало възможност АНО
да наложи наказание на лице, срещу което не е провеждано разследване и относно
което в прокурорското постановление липсва изложение за извършено от него
деяние, вкл. да наложи наказание за нарушение, което не се припокрива като
фактическа обстановка с престъплението, за което е прекратено наказателно
производство. Освен това санкционираното лице ще получи възможност да се
запознае с фактите обосноваващи отговорността му едва с издаденото наказателно
постановление, при осуетяване правото му на защита в административната фаза на
производството, тъй като не е привлечено като субект на административнонаказателна
отговорност, какъвто впрочем е и разглежданият случай.
Неспазването както
на изрично разпоредено с прокурорското постановление, така и на установените в
закона изисквания при образуването и провеждането на административнонаказателното
производство, а от там и гаранциите за съответна на обвинението защита е
процесуално нарушение от категорията на съществените. Същото е опорочило
изначално процедурата по ангажиране административнонаказателната
отговорност на касатора и представлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателното постановление. Като не е съобразил това
обстоятелство, районният съд е постановил решението си в нарушение на закона, а
при констатираният порок на наказателното постановление е безпредметно да бъдат
обсъждани останалите наведени от касатора оплаквания за незаконосъобразност на
същото.
В този смисъл е
трайната практика на ВТАС по идентични казуси – вж. например Решение № 17/22.02.2021
г. по кнахд № 10330/20202 по описа на ВТАС и Решение
№ 66/08.03.2021 г. по кнахд № 10331/2020 г на АСВТ.
По изложените
съображения обжалваното решение следва да бъде отменено по касационен ред.
Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящият състав следва
да постанови решение по същество, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление.
При този изход на
делото, основателни са исканията на касатора за присъждане на сторените
разноски в настоящето производство. Искането за това е направено своевременно,
като по делото пред настоящата инстанция е представен договор за правна защита
и съдействие от 02.04.2021 г., според който, договореното адвокатско
възнаграждение от 300 лв. за касационното дело е платено изцяло в брой. Съдът присъжда
тези разноски на страната, доколкото искането за разноски на страната не било
прецизирано нито по основание, нито по размер, а няма и списък за тях.
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ и ал. 3 от ЗАНН, вр.
с чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 176 от 31.03.2021 г., постановено
по АНД № 198/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №
2020-1739-04-0021/02.12.2020 г. на началника на РУ – Велико Тръново, с което на
„Малина 09“ ЕООЗД, гр. Велико Търново за нарушение във връзка с дейността на
дружеството и на основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 5б,
ал. 3 от Закона за закрила на детето е наложена имуществена санкция в размер на
2 000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново с
адрес гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, да плати на "Малина
09" ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. Иван Вазов № 42, сумата от 300 (триста) лева разноски за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.