Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261259
12.11.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19636 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, вр. с чл.
535 ТЗ.
Ищецът „Дайнърс Клуб България” АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” №
81Г, чрез юрк. Н. е предявил против А.М.М., ЕГН ********** *** иск за
признаване на установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, по частно гр. дело №4563/
2019 г. на ПРС сума от 2499,33 лева , представляваща неплатена сума по запис на
заповед, издаден на 29.05.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.03.2019
г. до изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че на
29,05,2018 г. в полза на ищеца е издаден запис на заповед от ответника с падеж
на предявяване до 05,05,2019 г., като бил предявен на 29,05,2018 г. Твърди се,
че записът на заповед обезпечавал вземане по договор за предоставяне на
кредитен лимит по партида от 29,05,2018 г., сключен за срок от една година, по
който договор били предоставени на ответника 2324,72 лв.
Предвид изискуемостта на вземането, се
образувало заповедно производство, като с настоящото такова се целяло
установяване съществуването на присъдената сума. Претендират се и разноските по
делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди че договорът,
който обезпечавал записа на заповед - договор за предоставяне на кредитен лимит
по партида от 29,05,2018 г. бил недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т.
12 ЗПК. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 4563/ 2019 г.
на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК № 2663/ 01.04.2019 г. и изпълнителен лист против ответника за
сума в размер на от 2499,33 лева , представляваща неплатена сума по запис на
заповед, издаден на 29.05.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.03.2019
г. до изплащане на вземането, както и разноски по производството в общ размер
на 99,99 лв. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника , подадено в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото е приложено копие от
процесната запис на заповед, според съдържанието на който ответникът, като
издател на ценната книга, се е задължил да заплати на ищеца следната сума :
2687 лв. с падеж на предявяване в срок
до 05,05,2019 г., без разноски и без протест.
Записът на заповед е бил предявен на 29,05,2018 г.
Като писмено доказателство по делото е приет
договор за предоставяне на кредитен лимит по партида от 29,05,2018 г. по силата
на който ищецът в качеството му на заемодател е предоставил на ответникът –
заемател кредитен лимит до 2324,72 лв., която сума ответникът се е задължил да
върне до 12 месеца. В чл. 16 от договора е предвидено, че за обезпечаване на
задълженията по договора ще бъде издаден запис на заповед. Приложен е
погасителен план към договора, както и доказателства, че сумата е била усвоена
от ответника.
От приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се
установява, че непогасените задълженията на ответника по
процесния договор са 2497,08 лв., от които 2273,31 лв. – главница и 223,77 лв.
–договорна лихва.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Записът на заповед е едностранна
формална абстрактна сделка от една страна, а от друга страна е ценна книга,
която материализира задължение за плащане на определена сума пари при
настъпването на падежа. Записът на заповед като едностранна абстрактна сделка
няма за задължителен реквизит основание за издаването му. Разпоредбата на чл.
535 ТЗ посочва задължителните реквизити, които трябва да съдържа запис на
заповед. Настоящият съдебен състав намира, че приложения към делото запис на заповед, издаден на 29,05,2018 г. за сумата от 2687 лева съдържа всички
изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което е редовен от външна страна,
като са налице и предпоставките за изискуемост на конкретното вземане по
ефекта, като същия е с падеж на
предявяване до 05,05,2019 г. и е бил предявен на 29,05,2018 г.
Въпреки че обикновено причина за
издаването на записа на заповед е съществуването на някакво друго каузално
правоотношение между издател и поемател, за последния в производството по чл.
422 ГПК вр. 415 от ГПК по принцип не съществува задължение да доказва
каузалните отношения. Когато обаче в спора са въведени твърдения или възражения
за наличие на каузални правоотношения, станали причина за поемане на
задължението по записа, то, за да се прецени дали съществува спорното вземане,
е необходимо да се изследва и валидността на каузалната сделка, както и
евентуалното погасяване на поетите с нея задължения.
Между страните не се спори, а и от
събраните по делото писмени доказателства – договор за предоставяне на кредитен
лимит по партида от 29,05,2018 г../л.7-10/ се установява, че между страните съществува
каузално отношения възникнало по повод договор за заем сключен на 29,05,2018
г., по който договор ответникът е заемател. За обезпечение на вземането по него
е подписан запис на заповед от ответника на 29,05,2018 г., послужил за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с
договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателят
определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне.
Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не
от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен
акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е
завършен фактическия състав на съглашението. От приложените по делото писмени
доказателства се установи, че сумата от 2324,72 лв. е била предоставена на
ответника и последният я е изтеглил на 30,05,2018 г./вж.л.11/. От съпоставката
на съдържанието на договора за предоставяне на кредитен лимит по партида /вж.чл.
16/ и записа на заповед следва, че е бил сключен един договор за предоставяне
на кредитен лимит, по който заемодателят реално е предал в брой на заемателя сумата 2324,72 лв., за
което е договорено обезпечение на връщането със запис на заповед, издаден на
29,05,2018 г. Безспорно тези две действия следва да се извършат в
последователността в която са договорени за да имат смисъл- реално предаване на
парите и обезпечение на връщането им. И видно от записа на заповед той е
издаден на датата, на която е сключен договора за кредит и е предадена сумата
-на 29,05,2018 г. Освен това в самия договор в чл. 16 страните по него са
постигнали съгласие, че договорът ще бъде обезпечен със запис на заповед. Следователно
записът на заповед е издаден като обезпечение на реално получена сума.
В т. 17 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по
чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи
за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между
страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение
е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от
ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на
вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение, какъвто е и разглеждания казус.
В случая, страните не спорят, че
издаденият запис на заповед обезпечава задължения по договор за предоставяне на кредитен лимит
по партида от 29,05,2018 г.
Ето защо следва да се разгледа възражението
на ответникът, че договорът, който обезпечава записа на заповед - договор за
предоставяне на кредитен лимит по партида от 29,05,2018 г. е недействителен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, което възражение е защитно средство на
ответника по предявения иск.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК /приложим
към процесното каузално правоотношение/- въз основа на договор за кредит,
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбите на чл. 12 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора, който в
случая е под формата на овърдрафт.
Съобразно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 12 ЗПК, договор за потребителски кредит, е недействителен, ако не са посочени
- информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща
се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В случая в договора липсва
информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените плащания.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7
– 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.
С оглед изложеното, съдът приема, че
не са спазени тези на 11, ал.1, т.12 ЗПК, поради което договорът за кредитен
лимит по партида е недействителен.
Менителничната сделка може да се
сключи във връзка с друга каузална сделка. При поето задължение за плащане по
менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на
документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието
на вземането си. Възражението на длъжника, че е поел задължение по каузална
сделка, представлява лично възражение, целящо да обори съществуването на вземането
по менителничният ефект поради погасяване на задължението по каузалното
правоотношение или поради недействителност на основното правоотношение, за
обезпечаване на изпълнението по което е издадена ценната книга. Възражението,
че поетото задължение по записа на заповед е без основание, тъй като не
съществува каузална сделка, няма за последица нищожност на менителничният
ефект. Каузалната и менителничната сделки са независими една от друга.
Нищожността на менителничната сделка няма за последица нищожност и на
каузалната сделка, но в тази хипотеза кредиторът не разполага с възможността да
събере вземането си на основание на издадената за обезпечаване на изпълнението
ценна книга. Нищожността на каузалната сделка може да има погасителен ефект за
вземането по менителничната сделка при установена връзка между двете
правоотношения./ в този смисъл
решение № 85/05.07.2012 г. по т. д. № 438/2011 г. на ВКС, І Т. О./
Тъй като в настоящия случай се
установи, че каузалната сделка, за чието
обезпечаване е сключена и менителничната, е нищожна, това има за правна
последица погасителен ефект за вземането по менителничната сделка.
Ето защо така предявения иск следва да
се отхвърли като неоснователен.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски. Представен
е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде
осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Неговият размер,
съобразно цената на иска е 450 лв., която сума следва да се присъдии в полза на
Адвокатско дружество „Г..
На ответника не му се дължат
разноските във връзка с подаване на възражение по чл.414 ГПК в заповедното
производство. Същото не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на
кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи
възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава
длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото
защитата му в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно
аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо.
Страните трябва да упражняват правата си без злоупотреба / чл.3 ГПК /, каквото
би съставлявало възмездяването за дублираща се адвокатска защита, кумулативно -
по подаване на възражение по чл.414 ГПК и по защитата срещу иска по чл.422 ГПК,
като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за
възмездяване само в производството по чл.422 ГПК. Освобождавайки длъжника от
задължение за мотивиране на възражението по чл.414 от ГПК, законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора
за материалното право на кредитора не предпоставя материална
незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право.
В
процесния случай, на ответника не следва да му се присъждат разноските за адвокатско възнаграждение във
връзка с подаване на възражение по чл.414 ГПК в заповедното производство , в
който смисъл е определение № 45 от
23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074 / 2018 г. на ВКС, І т.отд.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Дайнърс Клуб България”
АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България” № 81Г против А.М.М.,
ЕГН ********** ***, иск
за признаване за установено в отношенията между страните, че А.М.М. дължи на
„Дайнърс Клуб България” АД сумата от
2499,33 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 29.05.2018 г., с
падеж на предявяване до 05,05,2019 г.,предявен на 29,05,2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 22.03.2019
г. до окончателното погасяване, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 2663/01.04.2019 г. по ч.гр.д.
№ 4563/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Дайнърс Клуб България” АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” №
81Г
да заплати на Адвокатско дружество „Г.“,
БУЛСТАТ ********* с адрес: гр. ***, сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по настоящото
производство, на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ