Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../………..01.2024г.,
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Е
въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
ЯНА БОРИСОВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №5272 по описа
за 2021 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№20043641/16.02.2021г., постановено по гр.д. №9794/2020г. по описа на СРС, 125
състав, е признато за установено по предявения от Ч.Д.Ц. срещу „Е.П.“ ЕАД (с предишна
фирма „ЧЕЗ Е.Б.“ АД), иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.149 от ЗЕ, че Ч.Д.Ц. не дължи на „Е.П.“ ЕАД (с предишна фирма „ЧЕЗ Е.Б.“ АД)
сумата от 4737,08 лева, начислена за електрическа енергия за период от
26.06.2016г. – 24.11.2019г. по 14 бр. фактури, издадени в периода от
26.06.2016г. до 31.12.2019г., за имот с клиентски номер ********, открита от
ответника за имот с адрес гр. Самоков, местност Мало Равнище – Щъркелово
гнездо, вила. Осъдено е „Е.П.“ ЕАД (с предишна фирма „ЧЕЗ Е.Б.“ АД) да заплати
на Ч.Д.Ц. разноски по делото в размер на 600 лева, както и по сметка на СРС
държавна такса в размер на 189,48 лева на основание чл.78, ал.6 от ГПК. Решението
е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице – помагач „Е.м.З.“
ЕАД (с предишна фирма „ЧЕЗ Разпределение България“ АД).
Постъпила е
въззивна жалба от ответника „Е.П.“ ЕАД (с предишна фирма „ЧЕЗ Е.Б.“ АД), чрез
пълномощника юрисконсулт А.А.срещу решението, като се излагат оплаквания, че
същото е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение,
незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие с материалния закон.
Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение, като не е допуснал поисканите от ответника гласни доказателства за
установяване на факта, че имотът е бил
редовно посещаван, но не е бил осигуряван достъп до електромера за снемане на
показанията му. Излага доводи, че в имота е ползвана електроенергия, която било
невъзможно да бъде отчетена поради неосигурен достъп до показанията на
електромера. Касаело се за години назад консумация на ел. енергия, като общото
отчетено количество ел. енергия в киловати било фактурирано към датата, на
която бил предоставен достъп на служителите на дружеството до СТИ, като била
изчислена разликата и това било количеството, фактурирано в процесните фактури.
Съобразно приложимите общи условия ищецът в качеството си на ползвател на имота
следвало да осигурява ежемесечното отчитане на СТИ, достъпът до което бил
възпрепятстван, тъй като същото се намирало вътре в къщата на ищеца и нямало
възможност за извършване на редовен месечен отчет. Поради това ищецът бил
неизправна страна, тъй като не изпълнил задълженията си, предвидени в общите
условия на дружеството. Направеното преразпределение на отчетеното количество
ел. енергия било извършено в издадените на името на ищеца 4 броя фактури с
посочените в тях периоди. Сумата се дължала, тъй като не можело клиента да се
възползва от собственото си неизпълнение и от поведението си, с което създава пречка
за отчитане на измерването. Ползването на ел. енергия с частично измерване или
без измерване водело до обогатяване на потребителя за сметка на продавача. Било
налице и неизпълнение на договорно задължение от страна на потребителя поради
консумирането на ел. енергия без тя да се заплаща. По делото било доказано, че
между страните е налице валидно облигационно правоотношение за доставка на ел.
енергия по процесния абонатен номер, както и, че за периода от 21.05.2016г. до
14.11.2019г. до намиращия се в имота на ищеца електромер не е бил осъществяван
достъп за отчет на консумираната от потребителя ел. енергия, като след извършен
реален отчет на 24.11.2019г. било установено голямо потребление и за така
констатираната разлика били издадени четири броя фактури от 31.12.2019г., в
които било определено количеството електрическа енергия за разликата в
отчетените показания от последните две проверки. Счита, че са неприложими към
настоящия случай цитираните от първоинстанционния съд разпоредби на ЗЗП.
Дружеството изпълнило нормативно установените си задължения за уведомяване на
потребителя за извършената корекция на сметка. Поради изложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Ч.Д.Ц., чрез
пълномощника адв. Н.К., с който се изразява становище за неоснователност на
жалбата и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Не било
установено по делото ищецът да е собственик или ползвател на имота, поради
което не била доказана облигационната връзка между страните. Ответникът не
доказал и твърденията си за неосигурен достъп до имота.
Третото лице –
помагач не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК за установяване недължимост на вземания за ползвана ел. енергия по клиентски
номер ********, за периода 26.06.2016г. – 24.11.2019г., поради липса на
облигационно правоотношение между страните, липса на доставка, и при условията
на евентуалност поради изтекла погасителна давност.
Установява се от
събраните по делото доказателства – заявление за деклариране на показания от
17.02.2010г. и подадени молби до ответното дружество, че ищецът е потребител на
електроенергия на адрес гр. Самоков, местност Мало Равнище – Щъркелово гнездо,
вила, по партида на клиентски номер ********. Не е спорно между страните, че
през процесния период не е извършван реален отчет на СТИ по процесния клиентски
номер, като такъв е извършен на 25.11.2019г., и въз основа на този отчет са
издадени 4 фактури на 31.12.2019г., с които била определена стойността на
отчетената разлика.
В настоящия случай се твърди от ответника
недопускане на служители на енергоразпределителното дружество за отчитане на
показанията на електромера и начисляването на електроенергия
само по прогнозни стойности, поради което са приложими нормите на чл. 26, ал. 2
и 3 от общите условия на „Е.м.З.“ ЕАД (с предишна фирма „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД). Оспореното в настоящото производство изравнително задължение не
се определя по нормите на ПИКЕЕ, тъй като не се дължи на грешка или неправилно
измерване на електромера, а на разминаване на стойностите на отчетената от него
реално потребена електроенергия и
изчислената от ответното дружество по правилото в чл. 26, ал. 2 ОУ
средноаритметична стойност за предходен период. Поради това изложените от
първоинстанционния съд доводи за нищожност на клаузата на чл.17, ал.1 от общите
условия на „Е.П.“ ЕАД (с предишна фирма „ЧЕЗ Е.Б.“ АД) са неотносими към
настоящия случай.
Съгласно чл. 15, т. 2 и чл. 26, ал. 1 от ОУ,
потребителят има задължение да осигурява достъп до средствата за търговско
измерване на служители на електроразпределителното дружество, като в противен
случай дружеството има право да извърши последващо преизчисляване на дължимите
суми за пренос (корекция), а основание за това е виновното поведение на ищеца –
в случая във формата на бездействие.
В случая обаче ответното дружество не установява при
условията на пълно и главно доказване, че са спазени
предвидените в ОУ срокове и ред на отчитане и измерване на електрическата
енергия, преминаваща през електромера за процесния клиентски номер. Това не се
установява и от показанията на разпитания във въззивното производство свидетел Х.И.Ш.,
който посочва, че обектът е посещаван около 10 пъти, но нито веднъж не са имали
достъп за отчитане на електромера. Оставяли бележка, на която пишело, че имотът
е посетен на съответната дата, и бил посочен телефонен номер, на който абонатът
да декларира показанията. Не се установява от събраните по делото доказателства
потребителят да е уведомен за определения от електроразпределителното дружество
график на отчитане, за да може да изпълни задължението си да осигури достъп за
отчитане на електромера, нито се установява потребителят да е бил уведомен за
сумите, начислени по реда на чл.26, ал. 2 от общите условия. С оглед
предвиденото в общите условия задължение за своевременно отчитане и начисляване
на сумите за ползваната ел. енергия, и предвидената тригодишна давност за тези
вземания, която е изтекла по отношение на вземанията за част от периода,
посочен в исковата молба, и доколкото не може да бъде установено помесечното ползвано
количество електроенергия през този
период, размерът на погасената по давност претенция не би могъл да се определи
и при условията на чл. 162 ГПК. При това положение въззивната инстанция
приема, че ответното дружество не е изпълнило предвидените си задължения,
съгласно общите условия, поради което предявеният отрицателен установителен иск
за установяване недължимост на оспорените вземания е основателен и решението, с
което същият е уважен, е правилно.
При този изход на
спора на пълномощника на въззиваемата страна адв. Н.К. следва да бъде присъдено
на основание чл.38, ал.2 от ГПК адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на Ч.Д.Ц. за въззивната инстанция в размер на 491,59
лева.
По изложените
мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20043641/16.02.2021г., постановено по гр.д.
№9794/2020г. по описа на СРС, 125 състав.
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕАД (с предишна фирма „ЧЕЗ Е.Б.“ АД) да
заплати на адв. Н.К. с адрес ***, офис 2, адвокатско възнаграждение в размер на
491,59 лева за предоставена безплатна правна помощ на Ч.Д.Ц. за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ответника трето лице – помагач „Е.м.З.“ ЕАД (с предишна фирма
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.