РЕШЕНИЕ
№119
гр. Пловдив,21.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР КАСАБОВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
Методиева касационно административнонаказателно дело №2376 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател „Крон
Секюрити“ ООД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление в гр.София, обжалва,
чрез процесуалния си представител адв. П., Решение № 260575 от 22.06.2021 г.,
постановено по АНД № 864/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 14 н.с. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 16-002551/17.06.2019г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на
дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция от 2000 лева на
основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.152 от КТ.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като се
излагат съображения за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените
правила и на материалния закон, както и за необоснованост. Наведени са доводи
за недоказаност на нарушението, както и такива за несъобразена преценка от съда
липсата на мотиви в наказателното постановление относно определяне размер на
имуществената санкция над минималния предвиден размер. Моли се при отмяна на съдебното
решение съдът да отмени и наказателното постановление, като се претендират и
разноски. В съдебно заседание жалбата бива попддържана от пълномощника адв.П.,
която излага подробни доводи по същество и заявява, че се отказва от искането
за присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив
оспорва жалбата чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Б., като сочи,
че нарушението е установено въз основа на представените при извършената
проверка документи. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП – Пловдив Тодорова моли решението на РС Пловдив да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен съд - Пловдив, който се е произнесъл след връщане на делото от
Административен съд Пловдив за ново разглеждане, без да изпълни изцяло
указанията на касационния съд във връзка със събиране и оценка на доказателства
за установяване на фактите по делото, е приел за установено, че при преглед на
представената от дружеството-жалбоподател документация по извършвана му
проверка от служители на ДИТ Пловдив било констатирано, че на 01.03.2019 г. не
е била осигурена непрекъсната междудневна почивка на служителя на дружеството
Б.М. в размер на не по-малко от 12 часа. Този извод бил направен, защото било
установено, че лицоте е работило на 28.02.2019г. до 22,00 часа, а на
01.03.2019г. започнало работа в 07,00 часа, при което почивката му била само 9
часа. Съдът е посочил в решението си, че в тази насока основава изводите си на
показанията на актосъставителя и представените от жалбоподателя при проверката
графици-присъствени форми, както и че не кредитира показанията на свидетелите Т.и
М.. Впрочем, последните двама са били разпитвани пред първоинстанционния съд,
но при първото разглеждане на делото, сиреч пред друг съдебен състав, в която
връзка постановилият обжалваното решение съдебен състав е основал своите мотиви
на доказателства, които не е събрал лично и непосредствено с оглед изискването
на НПК, приложим в производството по ЗАНН за производството пред съда по
препращането от чл.84 от ЗАНН.
Независимо от посоченото, настоящият съдебен състав, намира, че изводът
относно установеност на нарушението е правилен, доколкото действително същият
намира подкрепа, както в показанията на свидетеля Б., така и в приложените по
административната преписка писмени доказателства, съставляващи графици за
дежурства на охранители за месеците февруари и март 2019г., както и допълнително
обяснение, съгласно което тези графици се използват и като отчетни присъствени
форми. В тази насока и доколкото графиците се изготвят с оглед на това да се
спазят и те по своя характер представляват документи, изготвяни от
работодателя, с които предварително
се определят от него дните, в които работниците следва да се явят на работа, то
очевидно е, че така изготвени графиците, представени при проверката, сочат на
неспазване от работодателя на изискването да осигури на работника
задължителната най-малко 12 часова непрекъсната междудневна почивка по отношение конкретно на
работника М.. Поради това и е било налице формално осъществено от работодателя
нарушение, защото при така изготвени графици, те засягат правото на охранителя М. да ползва предвидената по
чл.152 от КТ непрекъсната междудневна почивка за определените от разпоредбата
минимум часове. Действително, в хода на
производството са били представени други графици с различно съдържание за месец
март по отношение на охранителя М. с твърдение, че именно представеният
впоследствие график за месец март е окончателно утвърденият такъв, което
навежда на извод, че този график е изготвен именно за нуждите на съдебното
производство, защото графиците, както се посочи касаят предварително разпределение
на смените между работниците, каквото очевидно е било сторено с представените
при проверката пъроначално такива. Същевременно обаче, настоящият съд не
споделя извода на районния съд, че е установено М. действително и фактически да
е работил без 12 часова почивка, защото са налице доказателства, включително и
събраните писмени такива пред настоящата съдебна инстанция относно това, че той
не е спазил графика за явяване на работа на 01.03.2019 г. При това положение и
независимо, че е налице формално допуснато от страна на работодателя нарушение,
доколкото същият не е осигурил при изготвяне на присъствения график правото на
работника по чл.152 от КТ, то на практика не се установява от доказателствата
поведение на самия работник по изпълнение на така установения график, в
резултат на като за него да са настъпили и неблагоприятни последици от това
иначе формално допуснато нарушение.
При това положение и независимо, че се касае до формално извършено
нарушение, съдът намира, че неправилна е била преценката на съдебния състав,
постановил обжалваното решение, че не е налице маловажност на случая. За да
достигне до този си извод РС Пловдив е посочил, че случаят не е маловажен,
защото се касае до нарушение, което засяга безопасните и здравословни условия
на труд. Впрочем, такива са доводите и на представетеля на ответника по
настоящото дело. В тази насока обаче, ако наказващият орган действително е
счел, че са нарушени правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, следвало е да определи имуществената санкция на основание
чл.413, ал.1 от КТ, а не на основание чл.414, ал.1 от КТ, която изрично сочи,
че се наказва работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. В случая се касае до нарушение, което не е такова на
установените в специалния закон здравословни и безопасни условия на труд. При
това положение и така изложеният от съда довод, постановил обжалваното решение,
за непризнаване нарушението за маловажно е неоснователен. Както се каза,
нарушението е допуснато, но не е установено да е довело до реално засягане
правото на работника по чл.152 от КТ, а напротив, събрани са при разглеждане на
делото доказателства, навеждащи на извод за точно обратното. Сиреч, посоченото
нарушение има характеристиките на маловажен случай, защото на практика, макар и
не поради поведение на работодателя, то е било и фактически отстранено, доколкото
не е установено работникът да се е съобразил с увреждащия го график и по този начин не са настъпили и вредни
последици за работника.
Доколкото е налице специална норма на чл.415в от КТ,
както и съобразно с разрешението, дадено в ТР № 3/2011г. на ВАС по т.д.
№7/2010г., настоящият съдебен състав намира, че следва като отмени решението на
първоинстанционния съд да измени наказателното постановление, като приеме, че е
налице маловажен случай по чл.415в от КТ и определи съответно предвидена в тази
разпоредба имуществена санкция, като намира, че справедлив размер на така е 200
лева.
Поради изложените съображения и на основание чл.221, ал.2
и чл.222, ал.1 от АПК, както и чл.63в от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260575
от 22.06.2021 г., постановено по АНД № 864/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив,
вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002551 от
17.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с което на
„Крон Секюрити“ ЕООД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление в гр.София е наложена
имуществена санкция за нарушение на чл.152 от КТ, като намалява санкцията с
приложение на чл.415в, ал.1 от КТ от
2000 лева на 200 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.