Р Е Ш Е Н И Е №
10
ГР.С., 22.03.2017 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в откритото
заседание на…………двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при секретаря ………Е.Х..…………и
с участието на прокурора………………………..…………………..като разгледа при докладваното от
………Снежана Бакалова………..т.дело № 67........по описа за 2016 год., за да се
произнесе, съобрази:
При условията на
евентуалност са предявени иск с правно основание чл. 510 от ГПК във вр. чл. 134
от ЗЗД и иск с правно основание чл. 452 ал.3 от ГПК.
Ищецът
„Гитекс“ ЕООД твърди в исковата си молба, че е кредитор на „Евими“ ЕООД за
сумата 197 069.49 лв. на основание влязло в сила решение по арбитражно
дело № 1/2015 год. по описа на Арбитражен съд за търговски спорове гр. Б..
Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист срещу „Евими“ ЕООД е
образувал изп. дело № 454/2015 год. по описа на ЧСИ Я.Б.. По същото
изпълнително дело бил наложен запор на всички настоящи и бъдещи вземания на
длъжника „Евими“ ЕООД от ответника ЕТ „Бома - М.З.“. Твърди, че запорното
съобщение било получено от ответника по делото на 09.10.2015 год. и на
13.10.2015 год. ответникът отговорил, че няма задължения към „Евими“ ЕООД.
Твърди, че са налице убедителни доказателства, че ответника има такива
вземания, за които разбрал от НАП – Бургас и които продажби били обективирани в
4 броя фактури, подробно описани в исковата молба на обща стойност
56 054.48 лв., всички издадени след 10.10.2015 год. Твърди, че посочените
фактури са отразени в дневниците за продажби по ЗДДС на „Евими“ ЕООД и са
издадени след налагане на запора от ЧСИ. Следователно, ответникът не е следвало
да извършва плащания на „Евими“ ЕООД.
Моли съда да постанови решение, с
което осъди ответника да му заплати сумата 26 000 лв., представляваща част
от цялата сума от 56 054.48 лв. -
обща стойност на извършените продажби, съгласно описаните фактури, издадени
след налагане на запора, ведно със законната лихва върху главницата от
завеждането на делото до окончателното заплащане на сумата и разноски по нея. В
условията на евентуалност в случай, че се установи, че ответникът е платил
задълженията по процесните фактури моли съда да постанови решение, с което
осъди ответника да му заплати сумата 26 000 лв. част т цялата сума от 56 054.48 лв., ведно
със законната лихва върху главицата от датата на завеждането на делото до
окончателното изплащане и направените разноски.
Ответникът е депозирал в срок
писмен отговор, в който оспорва изцяло
предявените искове. Не оспорва
фактическите твърдения, че „Гитекс“ ЕООД е кредитор на „Евими“ ЕООД по
описаното решение и че е образувано посоченото изпълнително дело, както и че на
ЕТ „Бома - М.З.“, в качеството на трето задължено лице е изпратено съобщение за
налагане на запор на вземанията на „Евими“ ЕООД. Твърди, че сумата 19 000
лв. е заплатил на 09.10.2016 год., като авансово плащане за доставка на гориво,
като преводът на тази сума е извършен на посочената дата преди получаването на съобщението за наложен
запор по изп. дело № 454/2015 год. Твърди, че задълженията по фактурите,
описани в исковата молба над размера от 19 000 лв. е погасил чрез плащане
в полза на трето лице „Предел“ ЕООД, като плащанията са извършени по банков път на
15,16 и 19 октомври 2015 год. Оспорва иска по основание, като твърди, че
запорът не е произвел действия по отношение на него, тъй като обектът на запора
не е бил индивидуализиран и към момента на получаване на запорното съобщение не
е дължал суми на „Евими“ ЕООД. Твърди, че процесните вземания не съществуват,
тъй като са погасени по посочения начин чрез плащане в полза на трето лице, а
сумата 19 000 лв. е преведена преди получаване на запорното съобщение.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител в с.з. поддържа предявените искове. Претендира
разноски.
Като съищец по
делото, на основание чл. 26 ал.4 от ГПК и „Евими“ ЕООД. Същият, редовно призован не изплаща
представител и не изразява становище по иска.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, оспорва изцяло предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждането на
разноски.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила
решение от 13.07.2015г. по арбитражно дело № 1/2015 год. по описа на Арбитражен
съд за търговски спорове гр. Б., „Евими“ ЕООД е осъден ода заплати на „Гитекс“
ЕООД сумата от 195 320,97лв.; неустойка за забавено пращане в размер на
1 784,52лв., 5 202лв. разноски за арбитражното производство и
15 240лв. адвокатско възнаграждение. Въз основа на това решение е издаден
изпълнителен лист от 10.08.2015г. от СГС по т.д.№ 5206/15 на СГС.
Въз основа на
издадения изпълнителен лист срещу длъжника „Евими“ ЕООД е образувано
изпълнително дело № 454/15 по описа на ЧСИ Я.Б., рег. № 709 на КЧСИ, с район на
действие БОС. По това дело на 06.10.2015г. е изплатено запорно съобщение до
ответника по делото ЕТ „Бома-М.З.“ , в
което е посочено че общото задължение на „Евими“ ЕООД към „Гитекс“ ЕООД е в
размер на 253 100,08лв. и че ЧСИ налага запор върху „всички настоящи и
бъдещи вземания на длъжника“ , като забранява на третото лице да предава
запорираните до посочения размер суми на длъжника. На основание чл. 508 ал.1 и
2 от ГПК в тридневен срок е поискано от третото лице да посочи обстоятелствата
по цитираните законови разпоредби. Посочена е сметката на съдебния изпълнител,
по която следва да бъдат внесени сумите.
Запорното съобщение
е връчено на ЕТ „Бома-М.З.“ , чрез писмо с обратна разписка на 09.10.2015г. По
делото е представено удостоверение от „Български пощи“ АД изх.№
ПЕ-02-1189/12.12.2016г., от което е видно че пратката с получател ЕТ „Бома-М.З.“
е била получена в обработващ възел на 09.10.2015г. и на същия ден е експедирана
за ПС- Сливен, първи клон. Описана е в книга обр. 242Е на 09.10.2015г. и е
връчена на същата дата на получателя. Представено е копие от отбелязването в
цитираната книга, от което не е виден часа на връчване на пратката. По искане
на ответната страна е допусната като свидетел служителката връчила пратката, но
същата не е била намерена на известните
й адреси и не е била призована и разпитана като свидетел.
На 13.10.2015г., ЕТ
„Бома-М.З.“ е отговорил на ЧСИ, че към
датата на получаване на писмото 09.10.2015г. няма задължения към „Евими“ ЕООД.
По отношение на бъдещи вземания на „Евими“ ЕООД, към момента няма предявени
други претенции.
С Постановление от
15.06.2016г., по изпълнително дело № 454/15 по описа на ЧСИ Я.Б., рег. № 709 на
КЧСИ, ЧСИ възлага на „Гитекс“ ЕООД на основание чл. 510 от ГПК за събиране
запорирано парично вземане на длъжника „Евими“ ЕООД от третото лице ЕТ „Бома-М.З.“
в размер на общо 56 054,48лв. по следните фактури: фактура №
24549/10.10.2015г. за сумата от 15 962,18 лв.,; фактура № 24564/14.10.2015г. за
сумата от 16 032,17 лв.; фактура № 24570/16.10.2015г. за сумата от 8 026,38лв и
фактура № 24575/19.10.2015г. за сумата от 16 033,75лв.
Видно заключението
на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, фактури с №
**********/10.10.2015г.-19 154,62лв., № **********/14.10.2015г.-19238,60лв.,
№**********/16.10.2015г.-9 631,66лв., и № **********/19.10.2015г.-19 240,50лв.,
издадени от „Евими" ЕООД са осчетоводени в счетоводните регистри на
ЕТ"Бома-М.З." в дебитната сметка 304/3 "Стоки" с
аналитичност „Гориво" и дебитната сметка 453/1" Начислен данък на
покупките", кореспондиращи в кредита със счетоводна сметка
401/1"Доставчици"с аналитичност „Евими „ЕООД. Като основание е
записано „Покупка на дизелово гориво" и забележка „пл.нареждане".
По процесиите
фактури е извършено плащане от ЕТ"Бома-М.З." както следва:
на 09.10.2015г.в
10,25 часа е преведена по банкова сметка *** „Евими" ЕООД сумата от 19 000
лв. с основание „аванс дизелово гориво“;
на 13.10.2015г. е
преведена по банкова сметка *** „Предел"ООД сумата от 6000 лв. с основание
„аванс дизелово гориво“;.
на 15.10.2015г. е
преведена по банкова сметка *** „Предел"ООД сумата от 13 393,22лв. и
основание „ф-ра 24549/10.10.2015г.,ф-ра 24564/14.10.2015г.- дизелово гориво
Евими- приспаднати аванси 25 000лв.“;
на 16.10.2015г. е
нареден превод по банкова сметка *** „Предел"ООД от 9 596,57лв. и
основание „ф-ра 24570/16.10.2015г.- Евими/доставка на дизелово гориво“;
на 19.10.2015г. е нареден
превод по банкова сметка *** „Предел"ООД от 19 240,50лв и основание „ф-ра
24575/19.10.2015г.-Евими/доставка на дизелово гориво“. Общо платената сума е 67
230,29лв.
Всички фактури са
включени в Дневника за покупки по ДДС и за тях е ползван данъчен кредит.
Разпитана в с.з.,
в.л. К. уточнява че не са и били представени документи въз основа на които ответната
страна е приела че следва да заплаща задълженията по фактурите на „Предел“ ООД.
Горните фактически констатации съдът прие за
доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства и като
кредитира изцяло заключението на в.л. К., в чиято компетентност и
безпристрастност няма основание да се съмнява.
На базата на приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
I.
По предявения иск
с правно основание чл. 510 от ГПК във вр. чл. 134 от ЗЗД:
Искът е допустим. Съдебният изпълнител е
овластил с нарочно постановление взискателя да събере вземането на длъжника „Евими“ ЕООД от ЕТ „Бома-М.З.“ по процесните фактури. Искът, обаче е
неоснователен, тъй като от събраните доказателства се установява, че макар и
такова вземане на длъжника към третото лице да съществува, то е била погасено
чрез плащане преди предявяване на иска. По тези съображения искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан и съдът следва да се произнесе
по предавания в условията на евентуалност иск.
II. По предявения иск с правно основание чл. 452 ал.3 от ГПК:
Искът е основателен и доказан и следва да
бъде уважен до частично предявения размер от 26 000лв.
Разпоредбата на чл. 452 ал.3 от ГПК предвижда
самостоятелно право на взискателя да
иска плащане от третото задължено лице, въпреки плащането което то е направило
на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Този иск се
различава от главния по това, че не се предявяват права на други лица, поради
което и „Евими“ ЕООД не е страна по
него, като съищец.
От представените доказателства може да бъде
направен еднозначен извод, че е наложен запор от ЧСИ на вземанията на „Евими“ ЕООД от третото лице - ЕТ „Бома-М.З.“.
Това по силата на разпоредбата на чл. 450 ал.3 от ГПК във вр. чл. 507 от ГПК,
става от деня на връчване на запорното съобщение на третото лице. В чл. 450
ал.2 и чл. 507 ал.2 от ГПК е предвидено аналогично изискване вземането да бъде
посочено „точно“. Цитираното изискване включва такова индивидуализиране на
вземането, което да позволи на третото лице да установи това вземане. Няма
изискване то да е посочено с основание, размер и да е вече съществуващо. Начина
по който е наложен в конкретния случай запора „върху всички съществуващи и
бъдещи вземания на „Евими“ ЕООД“ дава възможност на третото лице ЕТ „Бома-М.З.“
да определи, че в случай на възникване на вземане на „Евими“ ЕООД, след
налагане на запора, независимо от неговото основание и размер (до общия размер
на дълга посочен в запорното съобщение) не следва да заплаща задължението си на
„Евими“ ЕООД, а по сметка на ЧСИ.
Ответникът е
възразил, че не е платил задължението на „Евими“ ЕООД, а на друго юридическо
лице. Това възражение е ирелевантно. Независимо дали е платено на длъжника или
на лице, посочено от длъжника, е налице неизпълнение на задълженията на третото
лице след налагане на запора по чл. 507 от ГПК. В конкретния случай не е
посочено никакво основание на което ЕТ „Бома-М.З.“ е извършило плащане на това
юридическо лице въз основа на фактури, издадени за задължение към „Евими“ ЕООД,
но не се спори от „Евими“ ЕООД, че чрез плащането към другото юридическо лице,
то приема задължението за погасено. Безспорно
кредитор по задължението по издадените фактури за доставки на горива е „Евими“
ЕООД т.е. налице е възникнало вземане на „Евими“ ЕООД и то е следвало да бъде
заплатено по сметка на ЧСИ, след като не се оспорва неговата дължимост.
По отношение на
сумата 19 000, за която се установи че е преведена на „Евими“ ЕООД на
09.10.2017г. в 10,25часа: не е доказано че същата сума е преведена преди
ответника да е узнал за наложения запор. Въпреки събраните доказателства не
можа да се установи в колко часа е връчено запорното съобщение на ответника и
тъй като липсват категорични доказателства, че сумата е преведена след налагане
на запора за нея не следва да се приема че не е следвало да бъде заплащана.
Неоснователно е възражението на ищеца, че не е ясно на какво основание е
преведена сумата. От доказателствата е видно, че тя е преведена като авансово
плащане на 09.10,2015г., а на 10.10.2015г. е издадена фактура за сумата 19
154,62лв., т.е. преведената сума съответства по време и по стойност на
доставката.
Искът е предявен като частичен за сумата
26 000лв., част от дължимата сума от 56 054,48лв.без ДДС. Следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 26 000лв., част от
дължимата сума от 48 230,29лв. (67 230,29лв. общата сума по фактурите
с ДДС минус 19 000лв. платени преди налагане на запора).
При този изход на производството на ищеца се
дължат направените разноски в размер на 1 040лв. за д.т.; 15лв. за
удостоверения и обезпечителна заповед; 300лв. за изготвяне на експертизата или
общо 1 355лв.
Ръководен от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЕТ „БОМА – М.З.“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ГР.С., ул. „Д.И.К.К.“ №*, вх.*,
ет.*, ап.*, при участието на „ЕВИМИ“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес
на управление гр. Б., ул. „Б.“ №*, като съищец,
срещу „ГИТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Б., ул. „Ц.П.“ № *, ет.*, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.Б., иск с правно
основание чл. 510 от ГПК във вр. чл. 134 от ЗЗД за осъждането му да заплати сумата
26 000 лв., представляваща част от цялото задължение от 56 054,48лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ЕТ
„БОМА – М.З.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ГР.С., ул. „Д.И.К.К.“
№*, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на
основание чл. 452 ал.3 от ГПК на „ГИТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. „Ц.П.“ № *, ет.*, със съдебен
адрес ***, адв. М.Б., сумата 26 000
лв. (двадесет и шест хиляди лева), представляваща част от цялото задължение
от 48 230,29 лв. с ДДС, ведно със законната лихва за забава, считано от
29.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 355лв.
направени разноски.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд – гр. Б..
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: