РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. ХАСКОВО, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Ц. Т. П.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20255600600205 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 2/29.01.2025 год. по нохд № 13/2025 г. РС – Харманли в производство
по реда на глава ХХVII от НПК и при условията на чл.371 т.2 от същия е признал
подсъдимия А. А. М. от с.О., община Л., област Х. за виновен в това, че на 5.12.2024 г. в гр.
С. по ул. „А.К.” управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф” с рег. № ******* след употреба на наркотични вещества –
„амфетамин“ и „метамфетамин”, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества и техни аналози чрез техническо средство – Дръг тест 5000 /Drug test
5000/ с номер ARKF – 0022, поради което и на основание чл. 343б ал. 3 вр. чл.54 от НК му
наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на осн. чл.58а ал.1 от
същия намалил с 1/3 до 8 месеца и чието изтърпяване отложил на основание чл. 66 ал. 1 от
НК със срок от 3 години. На осн. чл.343б ал.5 вр. ал.1 от НК осъдил подсъдимия да заплати
в полза на държавата сумата от 1985.17 лв., представляваща равностойността на
управляваното от него МПС - марка „Фолксваген“, модел „Голф” с рег. № *******,
тъмносин металик с рама №****************.
1
В съответствие с така постановеното възложил в тежест на подсъдимия направените
по делото разноски и се произнесъл и по веществените доказателства.
Недоволен от присъдата, прокурор от РП – Хасково, ТО - Харманли е подал протест
против същата, по който се поддържа, че е неправилна и противоречи на материалния закон,
тъй като съдът не наложил наказанието „глоба“, което било кумулативно предвидено в
санкционната част на нормата на чл.343б ал.3 от НК и поради това бил задължен да го
наложи. Отправя се искане да се измени присъдата, като се наложи на подс.А. М. и
кумулативно предвиденото наказание „глоба“.
По протеста не са направени искания за събиране на нови доказателства.
Против протеста в законния срок не са постъпили възражения.
В с.з. пред въззивния съд прокурор от ОП – Хасково поддържа същия по изложените
съображения, като изтъква, че щом с присъдата наказанието е било определено при
условията на чл.54 от НК, налагането на наказание „глоба“ е императивно. Поддържа
искането да се измени присъдата в тази насока.
Подс.М. и неговият защитник оспорват протеста. Изтъкват, че в мотивите си съдът
изрично е посочил, че по отношение на наказанието „глоба“ прилага разпоредбата на чл.55
ал.3 от НК, като се съобразява с имотното и материално положение на подсъдимия, както и
с факта, че е осъден още и да заплати в полза на държавата 1985.17 лв. като равностойност
на автомобила, който е управлявал. Алтернативно отправят искане, ако се наложи
наказанието „глоба“, то да бъде в минимален размер.
Хасковският окръжен съд, след като прецени оплакванията по протеста, взе предвид
становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и
материалите по делото с оглед разпоредбата на чл. 313 от НПК, прие за установено
следното:
Протестът е подаден в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, от страна с процесуална легитимация и правен интерес. Предвид изложеното е
допустим.
Разгледан по същество е основателен, но по съображения, по-различни от изложените
по него.
Пред районния съд се е развило съкратено съдебно следствие по искане на
подсъдимия и неговия защитник, като по реда на глава XXVII – чл. 370 и сл. от НПК и при
условията на чл. 371 т.2 от същия той се е признал за виновен и е признал всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил за същите да не
се събират доказателства, за тях да се ползват доказателствата, събрани на ДП, а
самопризнанията му да се ползват при постановяване на присъдата. Съдът е приел, че
самопризнанието се подкрепя от събраните на ДП доказателства, която преценка се споделя
и от въззивната инстанция.
При това положение фактическата обстановка по делото правилно е била възприета
2
съобразно изложеното и поддържано по обвинителния акт. Впрочем в тази насока няма и
оплаквания по протеста.
Оплаквания няма и относно правната квалификация на деянието на подсъдимия, няма
и основания затова.
Следва да се обсъди дейността на районния съд по определяне на наказанието.
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава XXVII – чл.
370 и сл. от НПК и при условията на чл. 371 т.2 от същия, съдът следва да приложи
разпоредбата на чл.58а от НК, която му предоставя две възможности:
Да определи наказанието „лишаване от свобода“ при условията на чл.54 ал.1 от НК /в
рамките на пределите, предвидени от закона/, след което да го намали с 1/3. В този смисъл е
нормата на чл.58а ал.1 от същия.
Да прецени, че по делото са налице едновременно и основания за приложение на
чл.55 от НК, и в този случай да приложи само него, „ако е по-благоприятен за
дееца“/всъщност той винаги е такъв/.
Видно от съдържанието на присъдата, подкрепено и от изложените мотиви в тази им
част, наказанието „лишаване от свобода“ съдът е отмерил при условията на чл.54 ал.1 от НК.
При предвидени предели на това наказание от 1 до 3 години е подбрал размер от 1 година и
след това е редуцирал същия с 1/3, като окончателно е осъдил подсъдимия на 8 месеца
„лишаване от свобода“.
Съдържанието на присъдата не включва налагане на наказание „глоба“. Би могло да
се приеме, че се отнася за пропуск на съда. Че това не е така обаче, става ясно от изрично
изложени мотиви за това наказание, в които съдът сочи, че намира основания за него да
приложи разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК.
Този подход при определяне на наказанието е принципно недопустим и поради това
незаконосъобразен.
Първо, едно наказание може да се определи или само при условията на чл.54 ал.1, или
само при условията на чл.55 от НК. Когато са предвидени кумулативно две или повече
наказания, отмерването на едното по единия режим, а на другото по другия е недопустимо.
Подобно „смесване“ на двата принципа на определяне на наказанието, или „разкъсване“ на
две наказания, предвидени кумулативно, е нарушение на закона.
Второ, от внимателния, аналитичен прочит на разпоредбата на чл.55 от НК и въз
основа на анализ и преценка на хипотезите на отделните алинеи на същия в техните
съвкупност и взаимна връзка става ясно, че за да пристъпи към приложение на нормата на
ал.3 /изобщо да не наложи по-лекото, предвидено от закона наказание, в случая - „глоба“/,
или тази на ал.2 /да намали размера на наказанието „глоба“ най-много с 1/2/, задължителна
предпоставка е преди това съдът да е преценил приложение на ал.1 досежно основното
предвидено наказание, в случая „лишаване от свобода“.
Казано опростено и в контекста на настоящия конкретен казус, ако съдът не прецени
3
да наложи наказанието „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 ал.1 от НК, той не
може да наложи наказанието „глоба“ при условията на ал.2 или ал.3 от същия.
В обобщение - в изложените от районния съд мотиви се откриват две групи
съображения – че наказанието „лишаване от свобода“ следва да се определи при условията
на чл.54 ал.1 от НК, а наказанието „глоба“ – при тези по чл.55. Същите са несъвместими и
взаимно изключващи се.
С това първоинстанционният съд не просто е допуснал материална
незаконосъобразност на присъдата в частта, досежно наказанията. Той е допуснал неяснота,
объркване и непреодолимо противоречие относно действително формираното свое
вътрешно убеждение по този въпрос. Поради това въззивната инстанция практически не
може да провери дейността на контролирания съд по отмерване на наказанието, тъй като
изобщо не става ясно успял ли е същият да формира вътрешно убеждение по въпроса дали
са налице предпоставките за приложението на чл.54, или тези на чл.55 от НК. Въззивният
съд не може да замести вътрешното убеждение на първоинстанционния, а така изложените
мотиви в частта, относно наказанията, които да се наложат, следва да се приравнят на липса
на мотиви.
Ето защо присъдата следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Водим от горното и на основание чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 от т НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 2 от 29.01.2025 год. по нохд № 13/2025 год. по описа на
РС – Харманли и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Харманли за
отстраняване на указаните съществени процесуални нарушения.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4