№ 306
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Христо Ив. Крачолов
Величка П. Белева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Красимир Василев Папаризов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600588 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:22 часа се явиха:
По частният протест на Окръжна прокуратура Пловдив се явява
прокурорът К.П. от Апелативна прокуратура Пловдив.
Обвиняемият Г. И. Ц. се явява лично и с адв. Г., преупълномощен от
адв. Г. Г.а.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
Адв. Г.: Нямаме искания за отводи към състава.
Представям и моля да приемете копия от удостоверения за раждане
на децата на подзащитния ми и една служебна бележка с информация, че
1
работи в животновъдно стопанство.
С оглед становищата на страните, че нямат искания по този ред,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените от адв. Г. писмени
доказателства.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста на Окръжна прокуратура
Пловдив. Всъщност, съдът абсолютно правилно е приел всички доводи на
прокуратурата, касаещи мометнтния етап на разследването относно
доказателствата и е приел, че те са абсолютно позволяващи да се направи
обосновано предположение, като всъщност за деянието по чл. 281 НК
приема, че доказателнствата не са достатъчни за обвинение по същество, но
достатъчни за мярка за неотклонение и по двете обвинения.
Донякъде споделям тези изводи на съда, но е неправилен извода на
съда относно крайния резултат във връзка с искането на прокуратурата.
Дадена е възможност на обвиняемия да даде обяснения в заседанието,
което от една страна се третира като признание, но от друга гледна точка
има намеци, че едва ли не е провокирал полицейските служители за
престъплението по чл. 304а НК. Всъщност, говори се, че има признание.
Факт е и от показанията на тези свидетели, и от действията, предприети от
тяхна страна, и от първоначалните обяснения на Ц., че съвсем категорично
е налице обоснованото предположение за престъплението по чл. 304а НК с
предмет 400 лв. Това си е един стандартен, дори бих казал по-голям подкуп
от тези, които нормално се дават на такива служеители.
Какви са обстоятелствата по делото – признание по чл. 304а НК. Това
е деяние, което е наказуемо с лишаване от свобода над 10 години и
кумулативно глоба – тежко умишлено престъпление. Отиваме на
престъплението по чл. 281 НК, за което съдът казва, че не е достатъчно
обезпечено, противно на моето становище. За да е съставомерно деянеито, е
2
необходима имотна облага. Какви са обстоятелствата – 3 деца малки, двете
навършили 16, едното 12 години, мигранти, които са минали границата на
България. Те стоят и тезата му е, че едва ли не е спрял и от чувство на
човечност, трудно се разбрал с тях заради езиковата бариера, но е решил да
ги кара до С.. Доказателствата говорят друго. Видно е, че тези деца са
чужденци, че нямат причина да пребивават на територията на страната
легално и след това с твърдяното хуманно отношеине ги натоварва в
багажника. Това въобще не се връзва. По-нататък прав е съдът, че е налице
получаване на облага. Съдът казва, че един от свидетелите е споменал, че
той първо не е искал нищо, но след като му предложили, се е съгласил. Това
е било най-голямото момче, което е разговаряло с него. В крайна сметка,
когато вършиш услуга, не ги слагаш тези деца в багажника. Това само по
себе си говори, че е противозаконно действие, защото няма причина тези
деца да ги превозваш по този начин от Е. до С. – един сравнително дълъг
маршрут. По отношение на полицаите се касае за едно противоправно
поведение, което той се е опитвал да довърши и само полицейската намеса
не му е позволила. Тази фактология според мен е безспорна и моля да я
възприемете.
Ще прибавя и това – в битието на този обвиняем има ред осъждания.
Важно е осъждането по чл. 242 НК, което говори за стереотип на
поведение. Наказанието е изтърпял през 2015 г. и там няма никакво
приспадане – изтърпял е по 3 години в Румъния и в България. Защитата на
първа инстанция е твърдяла, че ако той беше достатъчно активен и при
двете си други осъждания, че ако е бил достатъчно инициативен, е можел
да се реабилитира. Това няма никакво значение по настоящия казус. Тези
обстоятелства биха ми позволили да се позова на тях. Те не влияят и на
сегашните квалификации. Факт е, че тези 3 осъждания са налице, като
особено внимание следва да се отдели на това по чл. 242 от НК.
Неговата теза е, че трябва да си храни семейството, но това не може
да се възприеме, защото няма как да се случи при домашен арест.
Пребивава на адрес в кв. Меден рудник, отива да работи в зона, която е
рискова за мигранти – Е.. Идеята му е била да извършва тази дейност, за
която са го наели. Касае се за искане на облага, за перспектива от тази
дейност. Ето защо единственото, с което не съм съгласен е извода на съда
3
относно подходящата мярка за неотклонение. Доводите, изложени от съда,
трябваше да го доведат до друг извод относно подходящата мярка. За мен
тя е такава, каквато е поискал прокурорът в производството по чл. 64 от
НПК съобразно изложените от него там и в протеста доводи. Затова
поддържавм протеста и моля да го уважите като определиет най-тежката
мярка за неотклонение.
Адв. Г.: Аз съм на мнение, че съдът е постанивил правилно
определение. Действително, ако тръгнем да коментираме предпоставките, е
налице обосновано предположение, както обясни и представителят на
прокуратурата. Това се съдържа и в обясненията, които е дал подзащитният
ми пред първоинстанционния съв, в които се съдържа самопризнание за
това, което е извъшил.
На мнение съм, че не е необходимо за постигане на целите на
наказателното производство да бъде постановена тази най-тежка мярка за
неотклонение.
Смятам, че не е налице втората предпоставка, а именно да се извлечат
някакви обосновани предположения, че той може да се укрие или да
извърши ново престъпление. Да, наистина има повдигнати две обвинения,
но това не е задължителна предпоставка като има обвинение и
прокуратурата поиска, да бъде задържан задължително под стража. Той има
адрес, на който може да търпи и друга мярка за неотклонение, каквато е
преценил първоинстанционният съд за адекватна.
По отношение осъжданията му смятам, че те датират от повече от 10
години и не биха послужили като основа да се стигне до решение, че заради
тези осъждания едва ли не има някаква причина той да извърши ново
престъплеине или да се укрие.
Смятам, че мярката, която е определена от първоинстанционния съд
наистина би изпълнила целите на закона да се проведе безпрепятствено
едно наказателно производство и в случай, че съдът прецени, да си понесе
отговорността и съответното наказание, което му се определи.
С оглед изложеното, моля да потвърдите определението на
Пловдивския окръжен съд като правилно и да отхвърлите протеста на
4
Окръжна прокуратура Пловдив.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Г. И. Ц.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми.
Моля, ако може, да остана със същата мярка за неотклонение. Няма да
преча на делото, няма какво да нарушавам, да се укривам и да бягам.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Г. И. Ц.: Моля да потвърдите мярката ми за
неотклонение.
След тайно съвещание, съдът приема за установено следното:
Производство по реда на чл. 64, ал. 8 от НПК.
С протоколно определение № 1051 от 24.11.2021 г. по ЧНД №
2406/2021 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение искането на
Окръжна прокуратура Пловдив за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо Г. И. Ц. – обвиняем по Бързо производство
№ 307/2021 г. по описа на РУ на МВР – С. и е взел мярка за неотклонение
„Домашен арест“, която да се изпълнява на адреса, на който пребивава в гр.
Б., ЖК М. р., бл.*******.
Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна
прокуратура - Пловдив, която го е протестирала, с искане то да бъде
отменено и спрямо обвиняемия да се вземе мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Прокурорът поддържа протеста.
Обвиняемият лично и чрез своя защитник счита, че определението
следва да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за
установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.
5
За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съд е
приел, че бързото производство е започнало по реда на чл. 356, ал. 3 от
НПК с оглед на местопроизшествие, което е и първоначалното действие по
разследване. Обвиняемият Г. Ц. е привлечен като такъв по чл. 304а, изр. 2
във вр. с чл. 304, ал. 1 от НК и по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с ал. 1
от НК. И двете престъпления са наказуеми с лишаване от свобода.
Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд, че в
конкретния случай е налице обосновано подозрение в голяма степен на
съпричастност на обвиняемия Г. Ц. по отношение на обвинението му по чл.
304а, изр. 2 от НК. В тази насока настоящият съдебен състав следва да
посочи, че този извод се прави от протокола за оглед от 21.11.2021 г.,
приложения към него фотоалбум, а така също и от показанията на
свидетелите Г. М. и П. Д..
По отношение на деянието по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с ал.
1 от НК първоинстанционният съд е приел, че към настоящия етап на
разследването липсва необходимата доказателствена обезпеченост, относно
факта на преследваната от закона цел, която е елемент от състава на
повдигнатото обвинение.
Пловдивският апелативен съд счита, че както с основание е отбелязано
в мотивите към атакуваното определение, в случая се обсъждат
изискванията, визирани в нормата на чл. 63, ал. 1 от НПК. Следователно на
преценка подлежи именно наличието на обосновано подозрение в
извършване на деянието, предмет на обвинението.
Според настоящия съдебен състав органите на досъдебното
производство са извършили необходимите действия по разследване, вкл. с
разпит пред съдия на трима чужди граждани.
Свидетелят А.-А.М.И. в протокола му за разпит № 1030 от 21.11.2021
г. е заявил, че след като са спрели лекия автомобил „М.“ са поискали от
водача да ги закара до С. и че ще му платят колкото каже. От начало
водачът е отказал, но по-късно се е съгласил. След това тримата се
настанили в багажника на автомобила.
Следователно от показанията на този свидетел би могло да се направи
извод за наличието на обосновано подозрение, че е постигната уговорка
6
между сирийските граждани и обвиняемия, че ще му заплатят за
превозването до столицата. Действително, първоначално обвиняемият е
отказал, но по-късно се е съгласил.
Това обаче не е единственият свидетел, който е заявил това
обстоятелство и в тази насока преценката на първоинстанционния съд е
неправилна. В своите показания другият разпитан свидетел А.А.М.-А.А.
също е заявил, че с шофьора са се уговорили, като ги закара да С. ще му
платят.
Не може да бъде игнорирано и поведението на обвиняемия по време на
извършване на полицейската проверка, заявявайки на полицейските
служители, че багажникът на автомобила не се отваря, което твърдение
веднага е било опровергано.
Поради изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд счита, че и
за обвинението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК е
налице обосновано подозрение в голяма степен на съпричастност на обв. Г.
Ц. и към това деяние, предмет на обвинението.
Видно от справката за съдимост, с определение по ЧНД № 4668/2011
г., влязло в сила на 05.12.2011 г., Софийски градски съд е приел за
изпълнение в Република България присъда № 35/16.01.2009 г. на
Букурещкия съд, с която Г. Ц. е бил осъден на 7 години лишаване от
свобода за извършено престъпление, съответно по чл. 242, ал. 2 от
българския НК. Наказанието е изтърпяно на 21.03.2015 г.
С оглед на изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд счита за
основателен доводът в протеста, че в конкретния случай, с оглед
обремененото съдебно минало на обвиняемия по посоченото по-горе
осъждане, следва извод за наличие на реална опасност той да извърши
престъпление при друга по-лека мярка за процесуална принуда.
Основателно е и възражението в протеста, че той следва и от времето,
мястото и обстановката на извършване на деянието, като тримата сирийски
граждани са били превозвани в багажника на автомобила, а при
извършената специализирана полицейска акция обвиняемият се е опитал да
заблуди органите на реда.
С основание в протеста се прави довод, че неправилно в атакуваното
7
определение е преценено, че мярката за неотклонение „Домашен арест“ е
адекватна на съдействието, което е оказал обвиняемият на органите на ДП.
Очевидно, че в случая се има предвид желанието на обвиняемия Г. Ц.
да даде обяснения в производството по чл. 64 от НПК пред
първоинстанционния съд и такава възможност му е дадена.
Пловдивският апелативен съд не смята за необходимо да обсъжда дали
в конкретния случай депозирането на обяснения, относно повдигнатите
обвинения в производство по искане за вземане на мярка за неотклонение
по реда на чл. 64 НПК ще породя процесуални спорове за тяхната правна
стойност в по-нататъшния ход на наказателното производство. По-скоро е
направено смесване на двете процедури, а именно разпит на обвиняем пред
съдия по смисъла на чл. 222 от НПК, където изрично е предвидено в изр. 2,
че в този случай делото не се предоставя на съдията и процедурата по чл.
64, ал. 3 от НПК. Обвиняемият може да дава обяснения във всеки един
момент в наказателното производство, но когато се касае за производство
по чл. 64 от НПК съдебната практика отдавна е изяснила, че в него не
могат да се събират доказателства във връзка с повдигнатото обвинение, а
единствено да се обсъждат становища и се събират доказателства по
въпросите, свързани с преценката на това каква мярка за процесуална
принуда следва да се вземе, с оглед целите, регламентирани в чл. 57 от
НПК.
В крайна сметка, след като първоинстанционният съд е дал възможност
на обвиняемия „да даде обяснения по повдигнатите му обвинения“,
дотолкова доколкото в последния абзац на тези обяснения все пак е
изяснено семейното му положение, то с оглед гарантиране правото му на
защита те следва да се обсъдят при преценка на това каква мярка за
неотклонение спрямо него е необходимо да бъде взета. В тази насока са и
представените пред настоящата инстанция актове за раждане и служебна
бележка. Въззивната инстанция счита за основателно възражението в
протеста, че обстоятелството, че обвиняемият помага в образованието на
децата си не влияе върху преценката относно това дали с оглед събраните
до момента доказателства и наличието на основанията, визирани в чл. 63,
ал. 1 от НПК по отношение на обвиняемия Г. Ц. да се вземе най-тежката
мярка за неотклонение. Отделен е въпросът е дали те ще следва да се
8
преценят като смекчаващи отговорността обстоятелства, ако прокуратурата
прецени, че ще следва да ангажира наказателната отговорност на обв. Г. Ц.
и в съдебната фаза на процеса.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
протестът е основателен и атакуваното определение следва да бъде
отменено, а спрямо обвиняемия Г. Ц. се вземе мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Няма пречка, ако в хода на ДП се съберат други доказателства, които
да налагат преценка на интензитета на наличието на обосновано
подозрение за съпричастността на обвиняемия Г. Ц. в деянията, предмет на
настоящето обвинение, въпросът за мярката за неотклонение да бъде
поставен отново на вниманието на съда.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд и
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 1051 от 24.11.2021 г. по ЧНД №
2406/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без
уважение искането на Окръжна прокуратура Пловдив за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия по БП № 307/2021
г. по описа на РУЕ на МВР С. – Г. И. Ц. и ВМЕСТО ТОВА:
ВЗЕМА спрямо обвиняемия Г. И. Ц., ЕГН ********** мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по БП № 307/2021 г. по описа на РУ на
МВР – гр. С..
Препис от настоящето определение да се връчи незабавно на органите
на РД „Охрана“ за незабавното му изпълнение.
Препис от същото да се изпрати на Директора на ОД на МВР – гр. Б. за
сведение.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
9
Заседанието се закри в 11:47 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10