Р Е Ш Е Н И Е
№ 689/23.9.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на четиринадесети септември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Антоанета Метанова и
участието на прокурора Паун Савов,
като разгледа докладваното от съдия Колева адм. дело № 648 по описа за 2022
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 285 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби, подадени
съответно от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерството
на правосъдието, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.Р. и от Й.А.А.,
понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик чрез адвокат В.С., срещу Решение № 231/05.04.2022
г. по адм. дело № 51/2022 г. на Административен съд-Пазарджик. И в двете
касационни жалби са релевирани доводи за неправилност на решението, като
постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по
чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му в обжалваните части.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационните жалби за допустими, като подадени от легитимирани лица, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество - неоснователни, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по искова молба на Й.А., лишен от свобода, понастоящем в Затвора-гр.
Пазарджик, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която
претендира обезвреда за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. за периода
от 19.12.2019 г. до 01.08.2021 г., както и обезщетение в размер на 25 000
лв. за периода от 16.11.2021 г. до 09.02.200 г., ведно със законните лихви
върху двете суми, считано от 09.02.2022 г. до окончателното им изплащане. С
решението си Административен съд-Пазарджик,VIII–ми състав е осъдил ГДИН да заплати на Й.А. сума в
размер на 776 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик за
периода от 19.12.2019 г. до 01.08.2021 г., ведно със законната лихва за забава
считано от 09.02.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за
присъждане на обезщетение за посочения период над размера от 776 лв. до
претендираният размер от 25 000 лв., както и искът за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди при престоя му в Затвора -гр. Пазарджик за
периода от 16.11.2021г. до 09.02.2022 г. в размер на 25 000 лв., ведно с лихва
за забава, като неоснователен.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за
установено, че Й.А. е изтърпял наказание лишаване от свобода в затвора
Пазарджик през периодите: от 03.05.2019 до 10.03.2020 г., от 16.04.2020 г. до
16.08.2021 г., и от 16.11.2021 до момента.
За да отхвърли като неоснователен иска на А. срещу
ГДИН за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
16.11.2021 г. до 09.02.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) съдът е
приел, че претенцията е недоказана, доколкото не е установено лишеният от
свобода да е пребивавал в пренаселени килии. Приел е, че помещенията, които е
обитавал са били ремонтирани, със
сменена дограма, осветени и проветрени, като са разполагали със собствени санитарни
възли с течаща вода. Редовно са извършвани мероприятия по дезинфекция,
дератизация и дезинсекция, като за целта се ползвали услугите на специализирани
в тази дейност дружества.
По основателността на първата претенция за
неимуществени вреди, претърпени по време на престоя на ищеца в Затвора-гр.
Пазарджик в периода от 19.12.2019 г. до 01.08.2021 г. и от представените по
делото справки съдът установил, че за част от исковия период, а именно – от
07.02.2020 г. до 10.03.2020 г. А. е пребивавал в условия на пренаселеност, тъй
като жилищната площ е била под минимално изискуемата и е липсвало жизнено
пространство. От друга страна, за периода от 16.04.2020 г. до 13.05.2020 г. затворническата
администрация не е представила данни за помещението в което е бил настанен
лишеният от свобода, площта му и броя на лицата с които е пребивавал, а за
периода от 27.07.2021 г. до 01.08.2021 г. не са представени доказателства за
броя на лицата, с които ищецът е бил настанен в 907–мо отделение. Приел е, че
за период от 97 дни ГДИН, чрез своите служители не е изпълнила своите
задължения и не е осигурила на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да
съответства на човешките представи за необходимо на едно лице пространство,
което да обитава, извършвайки своите нужди. Счел е, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за 97 дни е 776 лв., когато е
бил поставен в неблагоприятни условия, ведно със законната лихва, считано от
09.02.2022 г.
Така постановеното решение е правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно е
отхвърлена претенцията на ищеца за периода от 16.11.2021 г. до 09.02.2022 г., в
който не e установено същият да е бил поставен в условия, унижаващи човешкото
достойнство.
От приложените по делото
доказателства се установява, че затворническата администрация, чрез съответните
фирми е извършвала дезинсекция и дератизация на затворническите помещения. Също
така е била създадена организация за почистване на помещенията, като поддържането
на хигиената е задължение и на самите лишени от свобода. Установено е, че
помещенията са били със сменена дограма, осветени и проветрени. При наличието
на писмени доказателства в подкрепа на отречените от ищеца положителни факти и
липсата на успешно проведено насрещно доказване, съдът правилно е приел за
недоказана претенцията в тези й части. Правните изводи на първоинстанционния
съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221,
ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането
под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Тази правна регламентация, съотнесена към
безспорно установената липса на минимално обитаемо пространство в мястото за
лишаване от свобода, обосновава правилност на изводите на административния съд,
че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявената искова молба за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от
свобода от ищеца в периодите, през които е пребивавал в затвора в гр.
Пазарджик. В тази връзка е неоснователно твърдението на процесуалния
представител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, че по делото не
били доказани реално претърпените вреди, които да са в резултат на
бездействията на администрацията в затвора. Съгласно практиката на ЕСПЧ не е
необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици
върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се
установи самият факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично
следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Не може да бъде споделено и изложеното в
касационната жалба от процесуалния представител на ГДИН твърдение, че в
пенитенциарните заведения не бива да се очаква удовлетворяване на индивидуални
битови навици и предпочитания на лишените от свобода. В случая не се касае за
необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които
самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното
съществуване на човек предполага.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на условията в Затвора-гр. Пазарджик, където е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода“. Тези условия са несъответни на минимални критерии и стандарти на
живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Липсата на установени по делото конкретни умишлени действия и бездействия на
служители на затворническата администрация не водят до неоснователност на
предявения иск при условия на живот, които не покриват минималните изисквания,
позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Изключителната пренаселеност,
несъмнено предпоставя унизително отношение, уронващо човешкото достойнство,
както правилно е прието в обжалваното решение. В случая, изложените в
касационната жалба на ГДИН доводи, че пренаселеността се дължала на извършвани
ремонти е неотносима, доколкото задължение на администрацията е да осигури
нормални условия на живот.
Съдът е взел предвид характера на вредите,
периода, в който са понасяни, а също и икономическия стандарт, които в
съвкупност, обосновават размера на обезщетението, който е съобразен с насоките
в практиката на ЕСПЧ за справедлива база. В случая, претенцията на ищеца се
явява доказана само за 97 дни, поради което доводите, изложени в касационната жалба на Й.А.
са неоснователни.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е издал обосновано
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, X-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 231/05.04.2022 г. по адм. дело № 51/2022 г. по описа на
Административен съд-Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/