РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 16.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА
БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 3905/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 44367/31.03.2016 г., предявена от Е.П.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
против „ДЗИ О.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът
твърди, че на 11.07.2015 г., около 09.15 ч., в гр. Бяла, на първокласен път
І-5, км. 53+600, Й.П.Й., при управление на товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“, с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата,
в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с движещия
се пред него лек автомобил „Фолксваген Джета“, с рег. № *******, при което
загинал П.Г.П. – водач на лекия автомобил.
По
случая било образувано ДП № 1591/2015 г. по описа на ОД на МВР – гр. Русе.
В
исковата молба се сочи, че ищецът е син на починалия П.Г.П.. Двамата разчитали
ежедневно един на друг, връзката помежду им била изключително силна. Ищецът твърди,
че баща му е бил изключителен човек, добър, трудолюбив, отзивчив, и грижовен.
Въпреки възрастта си, П.Г.П. бил много жизнен и изпълнен с енергия. Внезапната
му смърт била тежък удар за ищеца. Сполетялата го трагедия довела до
емоционален срив и тежка психическа травма, които нямало да отзвучат. Тъгата и
скръбта нямало да бъдат преодолени никога.
В
исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег. № ******, включително и на водача Й.П.Й..
Предвид
изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 120 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 11.07.2015г. до окончателното изплащане на
сумите.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ДЗИ О.З.“ АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“, с рег. № ******, включително и на водача Й.П.Й..
Ответникът оспорва иска с
възражението, че е неоснователен. Оспорва описания в исковата молба механизъм
на ПТП, че същото е настъпило поради виновното и противоправно поведение на
водача Й.П.Й.,
както и причинно-следствената връзка между описаното ПТП и смъртта на П.Г.П..
Евентуално,
ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на П.Г.П., който е пътувал без поставен предпазен колан. Ответникът твърди, че
с това си поведение, пострадалият е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 137а ЗДвП и съществено е допринесъл за настъпване на увреждането
си. Ответникът твърди, че П.Г.П. е управлявал МПС с концентрация на алкохол,
над допустимата от закона норма, с което също е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП. Ответникът твърди и че управляваният от пострадалия лек автомобил е
излязъл внезапно от паркинг на главния път, като не е пропуснал товарния
автомобил, движещ се по този път, с което е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал.
3 ЗДвП.
Ответникът оспорва и размера на
претендираното обезщетение, като сочи,
че същото е силно завишено и не отговарят на реално претърпените вреди, с
критерия справедливост, както и на съдебната практика. Ответникът сочи, че при
определяне на обезщетението следва да бъдат съобразени и възрастта на
увредения, отношенията между починалия и ищеца, както и че към момента на
събитието П.Г.П. е страдал от тежки хронични заболявания. Ответникът моли,
искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа иска и оспорва възраженията на
ответника.
В
допълнителния отговор, ответникът поддържа възраженията си.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и
от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 11.07.2015 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 19.12.2014 г. във формата на застрахователна полица № 06114003105628,
валидно от 30.12.2014 г. до 30.12.2015 г., „ДЗИ О.З.“ АД е застраховало
гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“, с рег. № ******, включително и на водача Й.П.Й.. Този факт е
отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с
определението от 11.08.2016 г.), а и се установява от представената справка от
Гаранционния фонд.
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
По
делото е приет протокол за оглед на пътно – транспортно местопроизшествие от 11.07.2015
г., съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Протоколът има характера на
официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
По
случая е било образувано ДП № 1591/2015 г. по описа
на ОД на МВР – гр. Русе. В хода на досъдебното производство, като
обвиняем е привлечен Й.П.Й. – за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК
– видно от удостоверение от 13.09.2016 г., изд. от ОД на МВР
– гр. Русе, в което е посочено и че
досъдебното производство не е приключило.
Въз
основа на използваните данни от протокола за оглед на местопроизшествието, както и от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, съставен на 11.07.2015 г., по настоящото дело са извършени Комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, Повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза и Допълнителна автотехническа
експертиза.
От Комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза (КСМАТЕ) се установява
следният механизъм на развитие на произшествието:
На 11.07.2015 г., около 09.10
ч., по първокласен път І-5, в посока от гр. Велико Търново към гр. Русе, на продължителен прав участък,
се е движил товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег. № ******, управляван
от Й.П.Й.,
със скорост 80
км./ч. По същото време пред него се е движил лек автомобил
„Фолксваген Джета“, с рег. № *******, управляван от П.Г.П., със скорост около 33
км./ч. Водачът на т.а. „Мерцедес“ е възприел, че застига движещия се бавно
лек автомобил, но тъй като е допуснал да се доближи до него на разстояние под
69 метра, въпреки че е реагирал чрез аварийно спиране, не е успял да намали
скоростта си до тази на лекия автомобил, и е настъпил удар, при който т.а.
„Мерцедес“ е застигнал и ударил задната част на л.а. „Фолксваген“ със скорост 63 км./ч. След
удара, скоростта на л.а. „Фолксваген“ рязко се е увеличила и двата автомобила са продължили да се движат с
изходна скорост от 60.5 км./ч. Поради
предприетото спиране от водача на т.а. „Мерцедес“ и триенето на задната дясна гума
на лекия автомобил, двата автомобила са се придвижили още на 13.5 метра и са се
спрели на мястото, където са намерени от разследващите органи. Опасната зона за спиране на т.а. „Мерцедес“
при движение със скорост 80.5 км./ч. е била 76 метра.
В заключението на КСМАТЕ е посочено, че водачът на т.а. „Мерцедес“ е имал
възможност да не допусне ПТП, ако е поддържал надлъжна дистанция спрямо лекия
автомобил над 69 метра. Ако л.а. „Фолксваген“ е излязъл от паркинга, водачът му е имал възможност да види отдалече
приближаващия го т.а. „Мерцедес“ и е имал възможност да спре преди да навлезе в
платното за движение и да го пропусне.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Й.П.Й., който при
настъпване на процесното ПТП е управлявал товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“. Свидетелят заявява, че се е
движил „по магистралата“, по път с предимство, през деня. На мястото на ПТП
имало лек наклон. Участъкът бил прав и преди да се спусне по наклона,
свидетелят имал голяма видимост, виждала се цялата лента до моста на Кольо
Фичето. Свидетелят често минавал по този път и го познавал. Отстрани на пътното
платно, на нещо като площадка за спиране, където имало и магазин, били спрели
две-три коли, на около метър навътре от „лентата“. Когато видял, че има коли,
свидетелят съвсем леко намалил, но бил с
предимство. Свидетелят сочи, че внезапно, на около 10 метра пред него, от
площадката за спиране, изскочила кола, която нямала нито светлини, нито подаден
мигач, и излязла на пътното платно. Ударът бил отзад и малко от лявата страна,
защото автомобилът излизал.
Видно от писмо, издадено на 05.05.2017 г. от АПИ, ОПУ „Русе“ (л. 161),
участъкът от Републикански път І-5 гр.
Русе – гр. Велико Търново, в района на км. 53+600, се намира в района
на урбанизираната територия на Община Бяла. Начало на участъка: км.
51+634, край на участъка: км. 56+985. Максимално разрешената
скорост в посочения участък е съгласно Закона за движение по пътищата – за
движение в населено място. В района на ПТП няма допълнителни знаци указващи
максимално разрешената скорост.
При така установените от писмото на АПИ факти, съдът не кредитира
показанията на Й.П.Й., в частта, в която
свидетелят сочи, че се е движил по магистрала, че мястото на ПТП не е населено
място и че е нямало ограничение на скоростта.
След събиране на посочените писмени и гласни доказателства, по делото е
извършена Допълнителна автотехническа експертиза. След като е анализирало тези доказателства, вещото лице е заявило, че посочените
от свидетеля Й. 10 метра дистанция за излизане на лекия автомобил от паркинга
със скорост 33 км./ч. са нереални и
недостатъчни, за да настъпи ударът на 105.5 м. след ориентира, където е
мястото на удара. Вариантът на водача Й.
за излизане на лекия автомобил от паркинга (края на паркинга) със скорост 33
км./ч. е възможен, при излизане на лекия автомобил от паркинга и навлизане в
платното на разстояние не по-малко от 20 метра и не повече от 36 метра преди
мястото на удара и тогава ударът за водача на товарния автомобил е бил
непредотвратим. При отстояние над 36 метра от мястото на удара на лекия
автомобил, ударът за водача на товарния автомобил е бил предотвратим. След като
е взело предвид посоченото от св. Й. място на излизане на лекия автомобил
(„нещо като площадка за спиране, където имало и магазин“), вещото лице е
посочило, че разстоянието между ресторант „Българска кухня“ (който е след
магазин на „Месокомбинат Бяла“) е мястото на удара е 70 метра, което е
по-голямо от изчисления граничен път за ускоряване – 22.77 метра (средно). Това
означава, че ако лекият автомобил е потеглил от този район, водачът на товарния
автомобил е имал възможност да предотврати удара и ПТП.
В заключение, ВЛ по АТЕ е приело следния механизъм на ПТП: товарният
автомобил „Мерцедес“ се е движел със скорост около 80 км./ч. В района на ПТП е
намалил скоростта си до около 63 км./ч. По същото време, вероятно в района на
магазин на „Месокомбинат Бяла“ или на ресторант „Българска кухня“, на
уширението в дясно от платното за движение е бил спрян, заедно с други
автомобили, лекият
автомобил („Фолксваген Джета“, с рег. № *******, управляван от
П.Г.П.). Когато товарният автомобил
„Мерцедес“ се е приближил в този район и е бил на разстояние над 69 метра,
водачът П. потеглил и навлязъл в платното за движение на първокласен път І-5 в
посока към Русе, като се е ускорил до около 33 км./ч. Тъй като т.а. „Мерцедес“
се е движил с по-висока скорост (63 км./ч.), е застигнал бързо лекия автомобил. Когато го е доближил на
34-35 метра, преди мястото на удара, водачът Й. е реагирал за аварийно спиране
и е задействал спирачките на т.а. „Мерцедес“, но вече е било твърде късно.
Поради това, товарният автомобил е застигнал на 105.5 метра след ориентира и е
ударил с предната си част задната част на лекия автомобил. След удара, двата
автомобила са продължили да се движат с изходяща скорост 60.5 км./ч., но поради
причините и на мястото, посочени в първоначалното заключение, са спрели.
Допълнителното заключение по АТЕ не е оспорено от страните и съдът го
кредитира изцяло, като обективно, мотивирано и компетентно. С оглед
установените от него факти, съдът не кредитира показанията на Й.П.Й., в частта, в която свидетелят сочи, че л.а. „Фолксваген“ е излязъл на пътното платно „на около 10 метра пред него“, тъй като се
опровергават от допълнителната АТЕ.
Видно от заключението, причина за настъпване на ПТП е в закъснялата реакция
на водача на т.а. „Мерцедес“ за аварийно спиране, защото е допуснал дистанцията
му спрямо лекия автомобил да стане по-малка от безопасната 69 метра.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, вкл. и
съдебномедицинската експертиза на труп, извършена
от съдебен лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при „МБАЛ-Русе“
АД, по настоящото дело е извършена съдебномедицинска
експертиза. От заключението й се установява, че при аутопсията на
трупа на П.Г.П. е установена съчета травма на главата, гръдния кош, гръбначния стълб и
крайниците, изразяващи се в черепно-мозъчна и лицева травма, тежка гръдна
травма, травма на раменния пояс отдясно и на крайниците.
Видно от СМЕ, причината за смъртта на П.Г.П. се дължи на тежката гръдна травма, изразяваща се в разкъсване на жизнено
важни вътрегръдни органи и големи кръвоносни съдове – гръдната аорта, перикарда
(сърцева торбичка), лявата белодробна вена, белия дроб и последвалата я
масивна, бърза кръвозагуба. Между получените травматични увреждания при
процесното ПТП и причината за смъртта на П.Г.П. има пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Събраните по делото писмени и доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Съдът приема, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
виновните действия на водача на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег. № ******.
Процесното ПТП е реализирано през деня, на прав участък, с добра видимост - св.
Й. сочи, че е имал голяма видимост, виждала се цялата лента до моста на Кольо
Фичето. Св. Й. заявява, че често е минавал по този път, добре го е познавал,
както и че е видял, че има спрели коли (на „площадката за спиране“). Установено
е че св. Й. е управлявал т.а. „Мерцедес“ скорост около 80 км./ч., като в района
на ПТП е намалил скоростта си до около 63 км./ч., при разрешени 50 км./ч. Видно
от Допълнителното АТЕ и обясненията на ВЛ в открито съдебно заседание на
06.11.2017 г., ако товарният автомобил се е движил със скорост 50 км./ч.,
ударът е бил предотвратим.
Излоченото
сочи, че водачът Й. е нарушил разпоредбата на: чл. 20, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща,
че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с (….) с характера и интензивността на движението,
с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; и на чл. 21 ЗДвП, според която, при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава 50 km/h – в населено място (каквото
е мястото на ПТП, видно от удостоверението от АПИ); Водачът Й. не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, дори и без
увредения автомобил да намалява скоростта ли да спира (чл. 23 ЗДвП).
Не
следва различен извод от предложения вариант в допълнителното заключение по
АТЕ, при който ПТП няма да е предотвратимо за водача на товарния автомобил, а
именно, ако лекият автомобил е навлязъл в платното с т.нар. „летящ старт“, т.е.
със скорост 33 км./ч., на разстояние от 20 до 36 м. В тази част, АТЕ
представлява едно предположение, тъй като липсват обективни данни, че лекият
автомобил е навлязъл на пътното платно с такава скорост. Показанията на св. Й.
в тази връзка се опровергават от АТЕ, както беше посочено, в гражданското
производство, вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването
на тази презумпция следва да стане при условията на пълно доказване – по
нетърпящ съмнение начин, каквото по настоящото дело не беше проведено.
С
оглед на изложеното и нарушаването на посочените императивни разпоредби, съдът намира, че
поведението на водача на увреждащия товарен автомобил е било противоправно и
представлява деликтно поведение, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. На основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" „ДЗИ О.З.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото се
явява ищеца
по делото (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Видно
от представеното по делото удостоверение за наследници, ищецът е единствен
наследник по закон на П.Г.П. – негов син.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищеца от
смъртта на П.Г.П., който е бил негов
баща, и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените от
ищците страдания, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, доразвита
в множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК - решение №
151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., ТК, II т. о., решение №
130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., и мн.
др.
В
тази връзка по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля В.С.Н, който е първи братовчед на ищеца. Свидетелят сочи, че ищецът
не е могъл да приеме смъртта на баща си. Преди
10 години, на същия път се случила катастрофа и с майка му и ищецът не
можел да повярва, че това се случва отново. Ищецът често се виждал са баща си,
двамата били много загрижени един за друг, помагали си. Виждали се поне 3-4
пъти седмично. След смъртта на баща си, ищецът станал затворен човек,
подтиснат, не искал да говори за случката, вече не излизал с приятели. Всеки
ден ищецът минавал по този път, на който загинали майка му и баща му.
Въз
основа на показанията на разпитания свидетел, съдът приема за установени по
делото много добри отношения между починалия и ищеца, както и съществуващата
между тях грижовност и внимание. Съдът съобрази
възрастта на починалия към датата на настъпване на ПТП – 75 години и
възрастта на увредения (ищеца) – 49 години (решение № 119/25.07.2017 г. по гр. д. № 60199/2016 г. на ВКС, IV ГО).
Действително, както сочи и ответникът, приживе П.Г.П. е страдал от множество
хронични заболявания – хронична лимфоцитна левкемия (рак на кръвта), исхемична
(атеросклеротична) болест на сърцето, фоликуларен аденом (гуша) на щитовидната
жлеза, множество хемангиоми и левкемични
инфилтрати в черния дроб, бъбречно-каменна болест, хипертрофия на простатната
жлеза, състояние след оперативно отваряне на черепната кухина (в миналото, с
голяма давност). Същите следва да се вземат предвид, без обаче да бъдат
решаващи при определяне размера на обезщетението.
Съобразявайки
изложените по-горе факти, както и принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 100 000 лева.
Неимуществените
вреди от загубата на баща са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на
ищеца. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи
размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 100
000 лева
отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените
неимуществени вреди.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г.
по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и
др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото
поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като
вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът
твърди, че П.Г.П. е управлявал МПС с концентрация на алкохол, над допустимата
от закона норма, че е бил без поставен предпазен колан, както и че управляваният
от него лек автомобил е излязъл внезапно от паркинг на главния път, като не е
пропуснал товарния автомобил, движещ се по този път, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП.
Видно
от съдебно-медицинска експертиза на труп, извършена от съдебен лекар в Отделение „Съдебна
медицина“ при „МБАЛ-Русе“ АД, от пробите взети от трупа на пострадалия, не се
съдържа етилов алкохол. Други доказателства в тази връзка не са ангажирани,
поради което и твърдението на ответника, че П.Г.П. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол, над допустимата от закона норма, е недоказано.
Относно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради
това, че е бил без поставен предпазен колан:
Процесният
л.а. „Фолксваген“ е бил фабрично оборудван с обезопасителни колани на предните
седалки, но при настъпване на ПТП, пострадалият е бил без поставен
обезопасителен колан. При силния
удар отзад тялото на пострадалия е полетяло назад към облегалката, а главата му
към подглавника. След удара, поради еластичността на облегалката и подглавника,
тялото и главата са отхвърлени напред и е последвал удар в арматурното табло и
други части на интериора на автомобил.
Тези
факти безпротиворечиво са посочеви, както в Комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, така и в Повторната комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, поради което и съдът ги приема за установени по делото. Различия в
двете заключения има относно значението на липсата на поставен предпазен колан.
Според
първоначалната КСМАТЕ, ако пострадалият е бил с предпазен колан, той е щял да
задържи тялото на пострадалия да не полита напред, нямало е да настъпи удар в арматурното табло
или предната дясна колона и пострадалият нямаше да получи тежките си увреждания.
Според
повторната КСМАТЕ, при установения механизъм на ПТП, дори и с правилно поставен
колан, пострадалият е щял да получи тежките травматични увреждания на гръдния
кош, а именно: разкъсването на околосърцевата торбичка; разкъсване на лявата
белодробна артерия в областта на вливането й в лявото предсърдие; пълни и
непълни напречни разкъсвания на аортата в низходящата й – гръдна част;
кръвонасядането в средостението около аортата; счупването на петия гръден
прешлен, с отзяване напред и кръвонасядане около счупването. Тези увреждания са
резултат от удара върху лекия автомобил от товарния, като тялото в тази област
е получило травмата от удара върху седалката, което личи от отзяването напред
на счупения гръден прешлен. Водещи в генезиса на смъртта са установените травми
на гръдния кош и гръдните органи.
В
о.с.з. на 19.06.2017 г., ВЛ по повторната КСМАТЕ уточнява, че не е възможно травмата на сърцето
и кръвоносните съдове да се получат от втория удар във волана и арматурното
табло. Най-голяма е била травмата от първия удар отзад, при който се е получила
„експлозия“ на тези органи, пълни с кръв, което е характерно при такива травма
на гръбначния стълб да се разкъсат
съдовете на сърцето. ВЛ е посочило също, че независимо от наличието на
заболяванията лимфолевкоза и остеопороза при пострадалия, посочените
разкъсвания биха се получили.
Съдът
кредитира заключението по повторната КСМАТЕ, тъй като същото е по-мотивирано и
обосновано. Въз основа на него, съдът приема, че в конкретния случай, наличието
или липсата на предпазен колан не е било решаващо за настъпилата смърт на
пострадалия и по изложените по-горе съображения, възражението за съпричиняване,
поради липсата на предпазен колан, е
неоснователно
Останалите
нарушения на правилата за движение, обаче, допуснати от водача на лекия
автомобил, се намират в причинна връзка и са
допринесли за настъпване на вредоносните последици.
Видно
от основното и допълнително заключение по АТЕ, процесното ПТП е реализирано на
прав участък и при ясна видимост. И двамата водачи са имали пряка видимост един
към друг. И двамата водачи са имали възможност да предотвратят удара.
Процесното ПТП е било предотвратимо и от гл.т. на водача на водача на лекия
автомобил ако последният, преди да излезе на пътното платно, беше пропуснал движещия се по него товарен
автомобил. Като не го е направил, пострадалия е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, предвиждаща, че водачът на пътно превозно
средство, излизащо на път от крайпътна територия, като (…), гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне (…) пътните превозни
средства, които се движат по този път.
Следователно,
поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и
основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляване на
обезщетението.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да
съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО).
В
настоящия случай, и двамата водачи са допуснали нарушения на ЗДвП.
Установената скорост на товарния автомобил, обаче, сочи на по-голям принос за
настъпване на вредите, тъй като и след навлизане на лекия автомобил на пътя,
водачът на товарния автомобил е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпване на
ПТП, но не го е направил и продължил да управлява с несъобразена скорост (която
е била и над разрешената скорост). Видно от АТЕ, причина за настъпване
на ПТП е в закъснялата реакция на водача на т.а. „Мерцедес“ за аварийно
спиране, защото е допуснал дистанцията му спрямо лекия автомобил да стане
по-малка от безопасната 69 метра. Това дава основание да се приеме, че
допуснатите от водача на товарния автомобил нарушения на правилата за движение са
по-тежки. Приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде
определен в размер на 35 %, с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да
бъде намалено определеното застрахователно обезщетение.
Поради
изложеното, искът е основателен и доказани за сумата от 65 000
лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е
и постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК,
решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно със законната
лихва от датата на увреждането –11.07.2015
г.
Относно разноските: На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ищеца следва да се
присъди сумата от 783 лева от общо
направените разноски в размер на 1450 лева (1450 лева х 0.54), в т.ч.: платена
ДТ (800 лв.) и депозити за експертизи (650 лв.)
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 273.70 лева от
общо направените разноски в размер на 200 лева (595 лв. х 0.46), в т.ч.: депозити за експертизи (550 лв.), ДТ
за съдебно удостоверение (5 лв.) и депозит за разноски за свидетел (40 лв.). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 138 лева (300
х 0.46) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА,
вр. чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. Ц. С.В., сумата от 2230.20 лева, съразмерно на уважената
част от иска (4130 лв. х 0.54).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 2168 лева –
държавна такса, от внасянето на която
съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, частично е
освободил ищеца, образувана както
следва 2600 лв. (65 000 лв. х 4 % ) – 432 лв. (които са присъдени в полза
на ищеца).
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Е.П.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 267, ал.1,
вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 65
000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, вследствие на смъртта на П.Г.П., настъпила вследствие на
пътно – транспортно произшествие, реализирано на 11.07.2015 г., на главен път
І-5, ведно със законната лихва, считано
от 11.07.2015 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 783 лева –
разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 267, ал.1, вр. чл.
226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 68 000 лева до пълния
предявен размер от 120 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.П.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „ДЗИ О.З.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 273.70 лева –
разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 138 лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат Ц. С. В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***-13, офис 5, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 2230.20 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ
О.З.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 2168 лева –
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: