Решение по дело №1032/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. М. А., [държава], с посочен в жалбата съдебен адрес: [населено място], [улица], офис *** (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: РПЦ – Харманли, [жк]), срещу Решение №2760/27.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно. То не отговаряло на общите изисквания по чл.59 от АПК. В него били посочени бланкетни фактически основания, както и правни основания за издаването му, но административният орган не бил изложил поотделно съображения защо приема, че на търсещия закрила не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като не бил обсъдил задълбочено изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход. Изложените в решението фактически съображения не били ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и не давали възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила. Не била извършена преценка за актуалната обстановка в [държава], за която било известно, че военни действия и конфликти продължавали. Не ставали ясни изводите на административния орган и защо същият е приел, че ако жалбоподателят бъде върнат, щял да бъде в сигурна обстановка.

Твърди се, че решението било постановено и в нарушение на материалноправните разпоредби на чл.8 и чл.9 от ЗУБ и чл.1А от Женевската конвенция за статута на бежанците, Директива 2011/95/ЕС и др. Незаконосъобразен бил изводът, че за чужденеца не съществувал реален риск по смисъла на цитираните разпоредби. Фактът, че обстановката в страната била постоянно напрегната, бил известен и доказан, и нямало данни обстановката в [държава] да се е променила в положителна посока.

Сочи се, че на 16 декември 2024 г. ВКБООН публикувал позиция, че [държава] се намирала в широкомащабна хуманитарна криза, продължаващи високи нива на вътрешно разселване и широко разпространено разрушение и щети на домове и критична инфраструктура. Цитира се част от съдържанието на позицията и се твърди, че според ВКБООН спирането на издаване на отрицателни решения по молби за международна закрила от сирийски граждани или от лица без гражданство, които обичайно са пребивавали там, следвало да остане в сила до момента, в който ситуацията в [държава] се стабилизира.

Твърди се, че обстановката в страната, където жалбоподателят е живял, оставала нестабилна и несигурна, като не било преценено личното положение на търсещия закрила. И след падането на режима на Башар Асад, по данни от медии, с посочени интернет връзки, се извършвали екзекуции в страната без съд и присъда, атентати също продължавали да се извършват и мирни жители умирали.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, а административната преписката да се върне на органа за ново произнасяне.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си ст.юрк.Л. Г., в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез Дирекция „Миграция“ – СДВНЧ София с вх.№УРИ 105400-4119/02.10.2024 г. (с имена Х. А.) и молба, подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ при МС под вх.№4211/10.10.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-35133/10.10.2024 г., Х. М. А., [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-35133/10.10.2024 г. като Х. (собствено име) А. (бащино име) М. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия – ***, с *** образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите, братята и сестрите на чужденеца и тяхното местонахождение.

Под рег.№УП-35133/13.02.2025 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Х. М. А., [ЛНЧ].

Чужденецът заявява, че бил роден в [населено място], но три месеца преди да напусне [държава] отишъл в [населено място] и оттам напуснал родината си. В момента в [държава] били майка му, двама братя и три сестри, повечето били в [населено място], а майка му била в [населено място]. Те не напуснали [държава], защото нямали фанансова възможност. Интервюираният имал начално образование и работел като автомонтьор в [държава]. Не бил служил в армията, но бил получавал призовка за военна служба през 2013 г., на която не се отзовал.

Разказва, че напуснал [държава] в края на септември 2024 г. нелегално за Турция, където останал два дни. На територията на България влязъл в края на септември 2024 г. със стълба над оградата, в група от общо девет души. След като преминали на българска територия и ходили три дни в гората, били качени от трафикант в автомобили в посока [населено място], където се предали на полицията.

На въпроса за причините, поради които е напуснал държавата си на произход отговаря: „Напуснах [държава] заради войната. Имаше отправени заплахи към мен от бандити, които бяха маскирани. Аз имах автосервиз и те ме изнудваха постоянно да им оправям колите безплатно, включително авточасти. Така фалирах и се принудих да напусна [държава]. Нямаше сигурност, няма и сега.“ Разказва, че района на Хама се контролирал от редовната армия, в Хама било спокойно, за трите месеца в Идлиб чувал, че има сражения, но лично не бил виждал. Имало инциденти – отвличания и кражби, един-два пъти месечно. Заплахите към него били отправени от бандитите, които го изнудвали. Не му било известно семейството му да е било заплашвано. Освен това бил бит от бандитите, всеки път, когато ходели в автосервиза му. Имал информация, че А. е паднал от власт, но пак положението било много зле, пак нямало сигурност.

Интервюираният декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради принадлежността си към арабската етническа група, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия мюсюлманин-сунит, не е участвал в религиозна организация, общност или секта, никога не бил членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка или паравоенно формирование. Искал да остане в България, където той и брат му имали чудесна работа, България била мирна, сигурна и хубава държава, имало човещина и нямало насилие.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-35133/25.03.2025 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №2760/27.03.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. М. А., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 09.04.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена по пощата на 23.04.2025 г., видно от датата на вземане на пратката, отразена в товарителницата към плика, с който е постъпила в съда.

Към жалбата са приложени Договор за наем на недвижим имот от 08.03.2025 г., според който имотът ще бъде преотстъпен за ползване като жилище на жалбоподателя, Трудов договор от 23.01.2025 г., според който жалбоподателят е общ работник в Автосервиз в [населено място] и Справка за регистрирането на трудовия договор в НАП.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход [държава]. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на чужденеца с Регистрационен лист рег.№УП-35133/10.10.2024 г. същият е регистриран като сирийски гражданин, с постоянен адрес в [държава], [населено място], и в проведеното с него интервю чужденецът потвърждава това обстоятелство.

Въз основа на тези твърдения правилно относимите към личното положение на жалбоподателя факти са преценени по отношение на [държава], като държавата му на произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Самият заявител сочи в интервюто, че е напуснал [държава] заради войната и липсата на сигурност. Заявил е, че е бил заплашван от бандити, които го изнудвали във връзка с работата му в автосервиз, но не посочва това да е свързано с някакви други обстоятелства, нито да е подавал оплакване до властите по повод твърдените заплахи.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че в изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход същият не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ, и не заявява дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Заявителят не е твърдял в страната му на произход спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от него религия – мюсюлманин, сунит, или етническата му принадлежност – арабин, са достатъчно основание за опасения от преследване. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

От страна на жалбоподателя не се твърди също така в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка вх.№ МД-02-159/14.03.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава], като е цитирал част от информацията от посочената справка.

Прието е, че от така представената информация се установява, че в [държава] все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие.

Въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че личното и обществено положение на молителя не предполагат включването му в рискова група, чиято дейност би го поставила в неблагоприятна позиция на фона на развиващите конфликти в [държава]. От страна на молителя липсва добре обоснован страх от преследване, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не е. Достигнал е до извода, че не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ, като е изложил съображенията си, че от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки, а след преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в [държава], където се намира неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. Предвид установеното в цитираната справка, настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в [държава] не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В проведеното с него интервю заявителят не посочва да има взаимоотношения с армията, полицията, или въоръжени групировки, а твърди, че е работил като автомонтьор. Следователно не може да се направи и извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да спада към рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от решението по дело C-465/07 на СЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Нещо повече, от цитираната справка на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване.

Следва да се посочи също, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

В настоящото производство допълнително е представена Справка вх.№МД-02-262/19.05.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, в която се съдържат данни относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава].

В справката е посочено, че към 8 май 2025 г. ВКБООН изчислява, че считано от 8 декември 2024 г. около 481 730 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни, с което общият брой на сирийските граждани, които са се завърнали в [държава] от началото на 2024 г. става над 842 570 души. „Значителният брой завръщания на бежанци и вътрешно разселени лица от 8 декември 2024 г. насам показва, че много от разселените лица вярват, че е налице цялостно подобрение в ситуацията със сигурността в [държава].“

Въз основа съдържанието на така представената справка също не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Башар Асад да променя положението в [държава] в негативен аспект. От изложените в справките данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източни става ясно, че смяната на властта в [държава] не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за проблемни ситуации със сигурността в отделни райони, не очертават нивото на насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателят би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице.

По аргумент от чл.142, ал.2 от АПК, с оглед установената към момента фактическа обстановка и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на същия за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. М. А., [държава], срещу Решение №2760/27.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.