Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2022
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, двадесет и втори
състав в открито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 2299 по описа за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на А.В.А.,
ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0819-000809/11.07.2022 г. издадена от началник група към ОДМВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“, с която
му е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.1, б „б“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП)– временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна.
Описаната в ЗППАМ фактическа обстановка не отговаря на действителната. Твърди,
че предвид състоянието на техническото средство „Дрегер“ за установяване на
употреба на наркотични вещества или техните аналози е заявил на полицейските
служители, че ще се подложи на химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози, за което
му е бил издаден талон за медицинско изследване. Сочи, че му е наложена
принудителна административна мярка преди да бъде доказано, че е извършил
нарушение, предвид факта, че резултатите от изследването му все още не са
готови. Излага твърдения, че му е отнет личен документ без за това да му е
издаден документ. Моли заповедта за налагане на ПАМ да бъде отменена, а в
условия на евентуалност моли да му се състави АУАН за извършено нарушение, за
да може да го обжалва.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. По същество сочи, че са налице материалноправните предпоставки за
издаване на заповедта. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
По делото е представен акт за установяване на
административно нарушение серия GА № 667595 от 08.07.2022
г., съгласно който на 08.07.2022 г. в гр. Варна, по ул. „Девня“ в посока ЖП гара срещу хотел „Адамо“ А.
управлява товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***, собственост на
фирма „Юкон – Б.“ ООД, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство дрегер „Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARАМ-0004, за установяване на употреба на употреба на
наркотични вещества или техните аналози. Издаден е талон за изследване №
133111. Актосъставителя е преценил, че са нарушени нормите на чл. 174 ал.3,
предл.2 от ЗДвП – водачът отказва проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000.
Съставения АУАН е предявен на А., същият го е подписал без възражения.
Приложен е талон за изследване № 133111 от 08.07.2022 г.
издаден на А., в който е отразено, че лицето отказва проба за употреба на
наркотични вещества или техните аналози с техническо средство. Талона е връчен
на А.А. на 08.07.2022 г. в 11.00 часа.
На 08.07.2022 г. е изготвена докладна записка от Г. Г.,
видно от която, служителя около 12.20 ч. е бил изпратен във ВМА заради лице,
което се представя за свой приятел и иска да даде кръв за изследване вместо
него. Посочено е, че когато са отишли на място не са установили такова лице, а
само д-р Вълкова, която е подала сигнала. Същата е заявила, че лицето е
заминало и на място е на място е лицето, което трябва да даде пробата за анализ.
Полицейските служители са установили А.А., който е посочил, че е изпратен на
кръвна проба от служители на КАТ, а по отношение на другото лице е отрекъл на
място да е имало такова.
Полицейските служители са снели сведение от д-р Вълкова,
която е посочила, че на 07.08.2022 г. около 12:05 часа е регистрирала лице,
представящо се за А.А., насочен от екип на КАТ за тест за наркотици, но при
сравняване на снимката от личната карта с човека на място е установила, че
лицето не съответства. Попитала го е за ЕГН и след като не е успял, си е
признал, че не е А.А., а негов приятел. След това е напуснал лечебното
заведение и на място е дошъл А..
Снето е сведение и от жалбоподателя, който сочи, че е бил
спрян за проба за алкохол и е отишъл до болницата, за да даде кръв.
На 11.07.2022 г. е издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №
22-0819-000809 от Началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“,
с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б.
"б" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. В същата е отразено, че на 08.07.2022 г. около 10:46 ч.
в гр. Варна, ул. „Девня“ в посока ж.п. гара срещу хотел „Адамо“, А. управлява
товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***, собственост на „Юкон-Б.“
ООД, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Drug Test – 5000”ARAM-0004 за употреба
на наркотични вещества или техните аналози. На водача е издаден талон за
медицинско изследване №133111/08.07.2022 г.
Наложената принудителна административна мярка е обжалвана
пред Директора на ОД на МВР – Варна, който с Решение УРИ №365Р-56628/29.09.2022
г. е отхвърлил жалбата на А. като неоснователна.
От приложена справка за нарушител е видно, че А. има
издадени 3 наказателни постановления и 9 фиша за нарушения на ЗДвП.
От приложено по делото удостоверение от 02.11.2022 г. е
видно, че със Заповед рег. № 8121К-1499/29.01.2019 г. С.М.С.е назначена на
длъжност началник група „Административно наказателна дейност, отчет на ПТП и
водачи на МПС“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, която заема и към
настоящия момент.
По делото е представено писмо с.д. №17949/01.12.2022 г.,
с което ВМА – Варна уведомяват, че на основание талон за изследване
№133111/08.07.2022 г., от лицето А.А. са постъпили биологични проби за
изследване в Лабораторията за химико-токсикологични изследвания към ВМА-МБАЛ-
Варна с №№ 8432/2022 и 8433/2022, но към момента въпросните проби все още не са
изследвани, поради значително претоварване на лабораторията с голям брой проби.
Посочено е, че биологичните проби биват хроматографски изследвани с
приблизително една година закъснение.
При така установените факти, настоящия съдебен състав,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
За да е законосъобразна наложената принудителна
административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
ОДМВР е определена за служба за контрол, съгласно Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Със заповед №
365з-8262/30.12.2021 г. директора на ОДМВР – Варна е определил да прилагат принудителни административни
мерки по чл. 171, вкл. т.1 длъжностни
лица – началниците на сектори/групи „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна. С оглед
на това се приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не
са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният акт е постановен в писмена форма, съдържа
всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и
правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните
факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, буква „б” от ЗДвП. Принудителните административни мерки по
чл.171, т.1 ЗДвП се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22 ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по
правното си действие има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния
закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се
прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено
от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което
се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актова
за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до
доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла
на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена
сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от
него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение
първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване
на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя.
Според нормата, посочена като правно основание за
издаване на процесния административен акт – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на
мярката по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е
установен по надлежен ред отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или
неизпълнение на предписание за химико-токсикологично изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Видно представения Акт за установяване на административно
нарушение серия GA№667595/08.07.2022 г., А. е отказал да
му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство „Дрегер Drug
Test – 5000”ARAM-0004, което
обстоятелство не се оспорва и жалбоподателя. В жалбата си А. сам е посочил, че
е отказал да бъде тестван, предвид състоянието на техническото средство, поради
което е поискал да бъде подложен на химико-токсилогично лабораторно изследване
и му е издаден талон с №133111. Издадения талон отговаря на изискванията на чл.
6, ал. 1 – 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Разпоредбата на чл. 174, ал.3, пред. второ от ЗДвП
предвижда санкция за деец – водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за
наркотични вещества или техните аналози с техническо средство или да не е
изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване. Съгласно ал. 4 на
същия член редът по който се установява употребата на алкохол или друго
упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра
на вътрешните работи и от министъра на правосъдието.
Съгласно чл. 1, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. Текста на чл. 3а от същата наредба сочи, че
установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест или лицето
не приема показанията на техническото средство, или теста или физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. Субект на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДП е водач на МПС, който е
отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози
и по двата посочени в наредбата начина, т.е. отказал е да бъде изпробван за
наркотични вещества с тест и не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване.
Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо А.
правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП след като формално е
изпълнил даденото предписание за химическо изследване. По преписката са налични категорични данни,
че А. не е изпълнил в срок предписанието за
медицинско изследване, поради което, отразеното в заповедта фактическо
положение съответства изцяло на действителното. Видно от представения талон за
медицинско изследване №133111, същият е връчен на жалбоподателя в 11:00 часа на
08.07.2022 година, като му е определен максималният срок за явяване във
ВМА-МБАЛ-Варна - до 45 минути от
връчването му. От представената докладна записка от д-р Вълкова обаче се
установява, че първоначално в 12:05 часа, т.е. около 20 минути след изтичане на
срока, в който е следвало да се яви жалбоподателя, в лечебното заведение е
отишло лице, което се е представило за А.А. и е пожелало да му бъде направен
тест за наркотици. Не само, че не се е явил в предоставеното му в талона време,
а за да даде кръвна проба вместо жалбоподател, в лечебното заведение се е явило
друго лице. Според изложеното в докладната записка по – късно се е явил и самия
А., т.е. съдът приема, че жалбоподателят е дал кръвна проба след изтичането на
срока, предоставен в талона за медицинско изследване. Без значение ще е
резултата от биологичните проби, дадени за изследване от жалбоподателя, след
като са предоставени след срока, предоставен в талона, предвид разпоредбата на
чл. 6, ал. 9 от Наредба №1/19.07.2017 г., която гласи, че концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише
или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или
за даване на проби за изследване.
С оглед установените факти, законосъобразно е прието от
административния орган, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП, а именно налице е отказ от страна на А.А. да му бъде
извършена проверка с тест за установяване концентрацията на употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, в предоставения му
срок.
Правилно ответникът е посочил и размерът на срока, за
който е наложена принудителната административна мярка. Същата е определена в
рамките на установения в закона срок: "до решаване на въпроса за
отговорността му (на водача), но за не повече от 18 месеца", съгласно чл.
171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП. От това следва, че 18 месеца е максимално
допустимият срок за налагане на ПАМ, което не изключва възможността въпросът за
отговорността на водача да бъде решен и преди изтичането на този срок,
респективно – основанията за налагане на ПАМ да отпаднат по-рано от 18 месеца.
Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се
осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно
свидетелството за управление на МПС на водач, който отказва да бъде проверен с
техническо средство, като по такъв начин да се елиминират потенциалните
възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с
оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на
свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността
му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на
преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на
движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на
правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се
прилага ПАМ под прекратително условие - "до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца".
Изложените по-горе мотиви налагат извод, че не е налице
нито едно от основанията за отмяна на административния акт, изчерпателно
изброени в чл. 146 от АПК. Жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 22-0819-000809/11.07.2022 г. на началник група, сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна, е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
При този изход на правния спор на основание чл.143, ал.4
от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност
на делото и предприетите от представителя на ответника процесуални действия,
размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер,
установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.В.А.,
ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0819-000809/11.07.2022 г. издадена от началник група към ОДМВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“, с която
му е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.1, б „б“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП)– временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА А.В.А.,
ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сума в размер
на 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата.
СЪДИЯ: