№ 426
гр. Варна, 11.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. М.
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500276 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез
надлежен процесуален представител, против решение № 45/13.02.24г., по гр.д.
№ 93/22г. на ОС-Добрич, с което е отхвърлен иска й против А. И. М. от с.
Смолница, община Добричка, по чл. 153 от ЗПКОНПИ /сега - ЗОНПИ/ за
отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на
стойност 15 000 лв., а именно: недвижим имот, находящ се в с. Смолница,
общ. Добрич, представляващ дворно място с площ от 2 190 кв.м. по документ
за собственост, а по скица – 2 770 кв.м., от които: 1 240 кв.м. съставляващи
парцел IX с планоснимачен номер 282 и 1530 кв.м., съставляващи парцел X с
пл. номер 282 в кв. 60, при граници и съседи: улица XVI-281; XV-280;
XIV[1]279; XI-277; VIII-276; VII-275; V-283 по уличната и дворищната
регулация на с. Смолница, общ. Добричка, стар планоснимачен номер IX-156;
X-156, ведно с построените в имота – жилищна сграда – едноетажна със ЗП от
50 кв.м., състояща се от салонче, жилищна сграда – едноетажна със ЗП от 9,00
кв.м., второстепенна постройка – едноетажна със ЗП от 10 кв.м.; и Комисията
е осъдена да заплати в полза на бюджета по сметка на Окръжен съд - Добрич,
на основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ държавна такса в размер на 600 лева
Във въззивната се поддържа, че решението е неправилно,
1
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение материалните и
процесуалните правни норми. Счита се, че в приложимия материален закон не
е предвидено условие, наличното в края на проверявания период имущество
да е на стойност над 150 000 лв., за да може да се претендира неговото
отнемане. Поради това и формираният от първоинстанционният съд извод в
този смисъл е незаконосъобразен и противоречащ на ТР по т. д. № 4/21г. на
ОСГК на ВКС. Изложени са съображения относно съдържанието на
понятията, въведени с приложимия ЗОНПИ (с предишно наименование
ЗПКОНПИ) – „доходи“, „обичайни разходи“, „извънредни разходи“, „нетни
доходи“, както и изискуемата разлика за отнемане на имущество – разлика над
150 000 лв. между придобитото през проверявания период имущество и
нетния доход. Позовава се на приетото в определение № 50228/08.06.23г. по
гр.д. № 3094/22г. на ВКС, ІІІ г.о., че при изчисляване на размера на
несъответствието следва да се вземе предвид и отрицателния размер на
нетния доход на ответниците за проверявания период. Направен е подробен
А.лиз на конкретно установените по делото факти въз основа на приетите
експертни заключения и се поддържа, че следва да се приеме несъответствие
между придобитото от ответницата имущество и нетния й доход за
проверявания период, възлизащо на общо 180 748.21лв. С оглед на горното се
поддържа, че при наличието на остА.лите предпоставки на закона, към
отнемане на имуществото по реда на ЗОНПИ може да се пристъпи, когато
между имуществото и нетния доход е установена разлика, надвишаваща
150 000 лв. за целия проверяван период. Поради това се претендира отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната стрА. А. И. М. чрез процесуалния й
представител адв. Д. Ч. от АК-Бургас, с който същата е оспорена като
неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено. Поддържа се, че съобразно даденото от ВКС
задължително тълкуване на приложимия материален закон с ТР № 4/21г. на
ОСГК, съдът правилно е приел, че в случая не е налице значително
несъответствие между придобитото от ответницата имущество през
проверявания период и нетния й доход, поради което не е налице
предвидената в закона предпоставка за отнемането на имуществото като
2
незаконно. Допълнено е, че по делото не се твърди от ищеца и по делото не са
събрани доказателства дали ответницата е притежавала някакво имущество
преди началото на проверявания период. Направен е подробен А.лиз на
заключението на СИЕ в предоставените му варианти, вкл. и през призмата на
твърдението на ответницата за липсата на съжителството с двете й деца в едно
домакинство през проверявания период. Заключава се, че дори и да се прибави
отрицателния размер на нетния доход към придобитото имущество, то
несъответствието е в размер по-малък от 150 000 лв. и в двата варианта на
заключението на СИЕ. Поради подробно изложените фактически и правни
съображения се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено и да се
присъдят направените пред настоящата инстанция разноски.
Настоящото производство има за предмет и подадената в указания от
съда срок от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество,
гр. София частна жалба, насочена против определение № 320/16.04.24г. по
същото първоинстанционно дело, в частта му, с която е допълнено на
основание чл. 248 от ГПК решение № 45/13.02.2024г. по делото, в частта за
разноските, като Комисията е осъдена да заплати на А. И. М. сумата от 3 845
лв., представляваща сторените по делото съдебни разноски. Счита се, че съдът
неправилно е приел за неприложима в случая нормата на чл. 156, ал. 6 от
ЗОНПИ, тъй като са били налице всички предпоставки от хипотезата й.
Отделно от това се поддържа, че при наличието на предпоставките на закона и
съгласно преобладаващата към подаването на исковата молба съдебна
практика, е бил предявен иска по ЗОНПИ против ответницата за отнемане на
незаконно придобито имущество. Приемането на ТР № 4/18.05.23г. по т.д. №
4/21г. на ОСГК на ВКС, с което е била променена съдебната практика по
приложението на материалния закон, има действие зА.пред, поради което в
случая следва да се приеме, че с поведението си ответницата е дала повод за
завеждане на иска и разноските следва да остА.т в нейна тежест. Отделно от
това се счита, че неоснователно не е било прието възражението на ищеца за
прекомерност на заплатеното от ответницата възнаграждение по подробно
изложени съображения. Позовава се и на постановеното решение на СЕС по
дело № С-438/22г., с което е прието, че съдът не е обвързан от минимално
определените размери на адвокатските възнаграждения с Наредба № 1 на
ВАдв.С. Претендира се определението да бъде отменено.
В предвидения срок не е бил депозиран отговор на частната жалба от
3
насрещната стрА..
Въззивната жалба е подадена в срок, от стрА. с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства, а от своя стрА. съдът намира, че не са налице предпоставки и
необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по
делото.
Делото следва да се внесе за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 02.10.24г. от 09:00 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4