№ 47
гр. Добрич , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на седми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Маргарита Калинова
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200396 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. С. ДР., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** и адрес за призоваване: ***, срещу наказателно постановление № 21-
1717-000046 от 09.03.2021 г., издадено от Началник сектор в Първо РУ към
ОДМВР – Добрич, с което на Г.С. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, на основание чл.
638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не
се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да потвърди наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало на 06.03.2021 г. с акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 46/06.03.2021 г. /бланков № 552828, Серия АА/. АУАН
е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице
в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на
двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е
изписал, че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на
чл. 320, ал. 2 от Кодекса за застраховането КЗ/ и приложената по делото
Заповед с Рег. № 357з-42/07.01.2016 г. на Директора на ОД на МВР – Добрич,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено
на нарушителя.
С жалбата, жалбоподателят навежда доводи, че било нарушено правото
му на защита, тъй като обжалваното НП е било издадено преди изтичане на 3-
дневния срок за писмени възражения по акта, предвиден в разпоредбата на чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Сочи се, че с неспазването на този срок, наказващият орган
бил преградил пътя за реализиране правото на защита на наказаното лице.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя по следните съображения:
В действителност, наказващият орган се е произнесъл преди изтичане
на тридневния срок за възражения от страна на нарушителя, закрепен в чл.
44, ал. 1 от ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 06.03.2021 г., а НП е от
2
дата 09.03.2021 г. Т.е., налице е допуснато процесуално нарушение от
наказващия орган, което в определени случаи би могло да е съществено
такова, но не и в конкретната хипотеза, доколкото от неспазването на така
предвидения срок не са произтекли вредни последици за жалбоподателя. На
първо място, както вече бе посочено, при съставянето на АУАН
жалбоподателят не е възразил, срещу констатациите в акта, като е изписал, че
няма възражения. От друга страна, до датата на издаване на наказателното
постановление – 09.03.2021 г., която дата се явява третият ден от тридневния
срок, предвиден за възражения, няма данни соченото за нарушител лице да е
изявило желание да направи такива, като няма данни да го е направило и след
този срок, въпреки, че не е знаело за издаденото наказателно постановление
до момента на връчването му – на 11.03.2021 г. Нарушението би било
съществено в случай, че лицето срещу което е съставен актът, е решило да
упражни това си право, а възможността му е била препятствана от издаването
на наказателно постановление и в този смисъл административнонаказващият
орган не е взел отношение по наведени възражения. При процесуалното
бездействие на лицето-нарушител в тридневния срок за възражения,
отчитайки обстоятелството, че то не е знаело към момента на изтичане на
този срок за реализираното наказване посредством издаване на наказателно
постановление, не следва процесуалното нарушение да се приема за
съществено.
Съгласно константната съдебна практика, съществени са онези
нарушения, които ограничават правото на защита на наказаното лице или се
отразяват пряко върху съдържанието на крайния акт. В настоящия случай не е
налице нито една от тези предпоставки. Нарушителят не е бил лишен от
възможността да упражни правото си на защита в пълен обем и да установи
факти и обстоятелства, различни от установените в акта и в НП.
Жалбоподателят е обжалвал своевременно наказателното постановление по
съдебен ред и в настоящото съдебно производство пред районния съд, който
при това е инстанция по същество, е могъл и е изложил всички свои доводи и
възражения за незаконосъобразност на АУАН и НП, като е имал и
възможност да представи доказателства за това, с оглед на което не е налице
допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на
правото му на защита и опорочаване на НП поради това.
3
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи и
следното:
Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства
безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по
чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/, съгласно която разпоредба,
лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
се наказва с глоба от 400 лв.
От текста на тази разпоредба е видно, че тя е самостоятелна правна
норма, която съдържа в себе си едновременно диспозиция и санкция и може
да се приложи направо, без да се свързва с друга правна норма. За
осъществяването на административно наказателния състав, визиран в
цитираната правна норма е необходимо деецът да е управлявал моторно
превозно средство, което не е негова собственост и във връзка с чието
притежаване и използване да няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Изхождайки от обективните белези на състава по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за
надлежно описание на въпросното противоправно деяние следва да се приема
това, което дава данни относно обстоятелството налице ли е управление на
моторно превозно средство, което не е собственост на водача, както и към
този момент по отношение на този автомобил имало ли е действаща
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От описанието на нарушението в АУАН става пределно ясно, че на
06.03.2021 г., около 21:35 часа, в град Добрич, по ул. „Батовска”, в посока
ж.к. „Добротица“, Г. С. ДР. е управлявала лек автомобил „Ауди А3” с рег. №
***, чужда собственост, без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Същата фактическа обстановка е пресъздадена и в НП.
От простата съпоставка между двете описания е видно, че те са
идентични, като водят до безпротиворечивия извод, че нарушението на
жалбоподателя се изразява в това, че е управлявал лек автомобил „Ауди А3” с
рег. № ***, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
4
– нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В разглеждания случай въззивната инстанция приема, че както в АУАН,
така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са
достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение по чл. 638, ал. 3
от КЗ.
С оглед изложеното, съдът намира, че така направеното описание в
АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото
изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на
нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са
нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са
осъществени. Посочена е и съответната законна разпоредба от КЗ, за която се
твърди, че е нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение
не съществува. Освен това от изложението във въззивната жалба, се налага
извода, че жалбоподателят е бил наясно с нарушението, което е извършил,
поради което съдът намира бланкетните доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при реализиране на административнонаказателната
му отговорност за несъстоятелни.
Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на
наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за
да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо
се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го
потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо
наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
С обжалваното наказателно постановление, Г. С. ДР. е санкционирана
за това, че на 06.03.2021 г., около 21:35 часа, в град Добрич, по ул.
„Батовска”, в посока ж.к. „Добротица“, е управлявала лек автомобил „Ауди
А3” с рег. № ***, чужда собственост, като няма сключена задължителна
5
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Актосъставителят и наказващият орган са приели, че Г. С. ДР. виновно
е нарушила разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съгласно която, лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на Г. С. ДР. и издаденото въз основа
на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно
заседание, актосъставителят К. В. К. и свидетелите Д. ХР. Ж. и М. ИЛ. СЛ.
потвърждават констатациите в акта.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите К. В. К., Д. ХР.
Ж. и М. ИЛ. СЛ., чиито показания са последователни, логични и
безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма
основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната
истина.
Обстоятелството, че към 21:35 часа на 06.03.2021 г. за моторното
превозно средство, управлявано от жалбоподателя – лек автомобил „Ауди
А3” с рег. № *** е нямало активна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите се потвърждава и от извършената справка в електронния
сайт на Информационния център към Гаранционния фонд, който сайт е
публичен. В тази насока е и представеното от страна на жалбоподателя
заверено копие от Комбинирана застрахователна полица №
ВG/06/121000720094 „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, видно
от което, договорът за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е бил сключен на
09.03.2021 г., като издадената полица е с начална дата на покритие 09:30 ч. на
09.03.2021 г. и крайна дата на покритие 23:59 ч. на 08.03.2022 г. Т.е.,
застраховката е била сключена след констатиране на извършеното от Г. С. ДР.
нарушение /нарушението е извършено на 06.03.2021 г. около 21:35 ч., като
договорът е сключен в 09:30 ч. на 09.03.2021, от когато е и началната дата на
6
покритие на полицата/.
Безспорен е и фактът, че моторното превозно средство е регистрирано
на територията на Република България и не е било спряно от движение, както
и че същото е собственост на Миглена Иванова Благова /справка от сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич с рег. № 851000-5478 от
19.04.2021 г./
Ето защо, съдът счита, че от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че Г.Д., на 06.03.2021 г., около 21:35 часа, в
град Добрич, по ул. „Батовска”, в посока ж.к. „Добротица“, Г.Д., е
управлявала лек автомобил „Ауди А3” с рег. № ***, чужда собственост, във
връзка с чието използване е нямала сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
За пълнота на изложението и с оглед доводите на жалбоподателя за
липса на умисъл от страна на последния, съдът намира за нужно да отбележи,
че за административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е
да са извършени непредпазливо, какъвто е настоящият случай.
Жалбоподателят е проявил небрежност, като е управлявал автомобила, без да
е имал сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Незнанието от негова страна на факта, че за автомобила не е имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност” е правно ирелевантно. Това е
така, защото като водач на моторното превозно средство, жалбоподателят,
преди да поеме управлението му е следвало да се убеди, че за автомобила има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, което обстоятелство може да бъде установено от водача
посредством залепения в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното
превозно стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Нещо повече – нормата на чл. 100, ал. 3 от
ЗДвП вменява в задължение на водача на моторно превозно средство, което
не е било спряно от движение, да залепи в долния ляв ъгъл на предното
стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и
да носи контролен талон към знака. В тази насока е и разпоредбата на чл. 100,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съгласно която, водачът на моторно превозно средство е
7
длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно
средство, което управлява.
С оглед изложеното, възивната инстанция намира описаното нарушение
по чл. 638, ал. 3 от КЗ за доказано, поради което законосъобразно на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, административнонаказващият орган е
санкционирал жалбоподателя, налагайки му глоба в размер на 400 лв. Така
наложеното наказание е законоустановено и не подлежи на преразглеждане
от съда.
Съдът намира, че конкретното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения. Това е така,
защото управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана
дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички
останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. Няма спор
в настоящия случай, че жалбоподателят е правоспособен водач, преминал
през съответното обучение, обуславящо отлично познаване на нормативната
уредба, регламентираща извършваната от него дейност, поради което не може
да става и дума за маловажен случай на административно нарушение.
За пълнота на изложението, както и за яснота, съдът намира за нужно да
отбележи, че обект на застраховане по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност,
свързана с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. С договора за
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди. При това
положение няма как да са налице основания за приложението на чл. 28 от
ЗАНН. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение № 219
от 29.05.2017 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 186/2017 г. и Решение № 368
от 11.10.2017 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 487/2017 г./.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
8
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1717-000046 от
09.03.2021 г., издадено от Началник сектор в Първо РУ към ОДМВР –
Добрич, с което на Г. С. ДР., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по
чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 400 /четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич
в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9