Решение по дело №24/2019 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 май 2019 г.
Съдия: Веселин Кирилов Хайдушки
Дело: 20191710200024
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

41

 

гр. Брезник, 09.05.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 10.04.2019г., IІ-ри състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

 

при секретаря Марияна Гигова, като разгледа н.а.х.дело № 24 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е.И.Ц., ЕГН:**********, адрес: ***, чрез пълномощника си адв. И.М. *** против наказателно постановление № 2/17.09.2018г. на Началник Отдел при ОДМВР Перник, с което на жалбоподателя е наложено наказание: "Глоба" в размер на 500/петстотин/лева на осн. чл. 257, ал.1 от ЗМВР за извършено нарушение по чл. 64, ал.1 от ЗМВР, за това, че на 11.08.2018г., около 23.45 часа в гр. Брезник в питейно заведение „Съркъл бар“ на ул. „9-ти септември“ № 10, по повод нарушение на режима за присъствие на малолетни и непълнолетни лица в питейно заведение, същият не изпълнява отдаденото му устно полицейско разпореждане и съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба.

В Жалбата и с.з, се изтъкват съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление с оглед че изложеното не отговаря на фактическата обстановка и са налице съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателя редовно призован НЕ се явява лично в съдебно заседание изпраща адв. И.М. от ПАК. 

 

 

 

 

Въззиваемата страна, редовно призована не е изпратила свой процесуален представител за съдебно заседание. В съпроводителното писмо към административно наказателната преписка не е изразила становище по издаденото наказателно постановление.

Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, като по същество същата е основателна.

С Акт, бл. № 320924/14.08.2018 г. съставен от А.К.А. в качеството си на "Мл ПИ" в РУ МВР Брезник е посочено, че жалбоподателя/нарушител/ Е.И.Ц., ЕГН:********** на 11.08.2018г., около 23.45 часа в гр. Брезник в питейно заведение „Съркъл бар“ на ул. „9-ти септември“ № 10, по повод нарушение на режима за присъствие на малолетни и непълнолетни лица в питейно заведение, същият не изпълнява отдаденото му устно полицейско разпореждане и съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба- нарушение по чл. 64 от ЗМВР/чл. 64. (1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. (2) При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. (3) При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон. (4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. (5) Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити: 1. наименование на органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3. фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му. (6) Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един свидетел. (7) Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс./

Въз основа на горепосоченият Акт е издадено Наказателно постановление № 2/17.09.2018г. на Началник Отдел при ОДМВР Перник /упълномощен със МЗ Заповед № 313з-293/12.02.2018 г./ с което на жалбоподателя е наложено наказание: "Глоба" в размер на 500/петстотин /лева на осн. чл. 257, ал.1 от ЗМВР /" чл. 257. (1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. (2) За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв."/ за извършено нарушение по чл. 64, ал.1 от ЗМВР.

В съдебно заседание свидетелите по АУАН: А.К.А., П.М.Г. и В.Й.С. са дали подробни показания.

 

 

 

 

Съгласно процесната Жалба е изискана цялата административно наказателната преписка, относима по случая от Началник Отдел при ОДМВР Перник.

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Воденото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно.

Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административно наказващия орган, като представител на административно наказателното обвинение.

 

 

 

 

Следва да се има предвид също така, че отразеното в акта за констатиране на административното нарушение не се счита за доказано, т. е. за безспорно установено.

Това е така, тъй като по силата на чл. 84 ЗАНН в административно наказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл. 16 НПК обвиняемият (в административно наказателното производство това е лицето, посочено като нарушител) се счита за невинен до доказване на противното.

Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 103, ал.1 НПК), тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Същевременно административно наказващият орган следва да установи, че в хода на административно наказателната процедура (по съставяне на акта и издаване на НП) са били спазени всички процесуални изисквания в конкретност-разпоредбите на чл. 42/"чл. 42.Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2. датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива; 9. имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене."/ и чл. 57 /"чл. 57. (1)Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6.законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. вещите, които се отнемат в полза на държавата; 9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд"/ ЗАНН, каквито съществени процесуални нарушения накърняващи правото на защита на жалбоподателя в конкретния случай- СЕ констатираха от съда и ще бъдат разгледани по долу.

Конкретно по отношение нарушението за което е наложено наказание: "Глоба" в размер на 500/петсто/лева на осн. чл. 257, ал.1 от ЗМВР /" чл. 257. (1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. (2) За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв."/ за извършено нарушение по чл. 64, ал.1 и ал.4 от ЗМВР/чл. 64.(1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. (2) При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. (3) При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон. (4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. (5) Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити: 1. наименование на органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3. фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му. (6) Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един свидетел.(7) Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс./ при изложена фактическа обстановка на /".....на 11.08.2018г., около 23.45 часа в гр. Брезник в питейно заведение „Съркъл бар“ на ул. „9-ти септември“ № 10, по повод нарушение на режима за присъствие на малолетни и непълнолетни лица в питейно заведение, същият не изпълнява отдаденото му устно полицейско разпореждане и съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба./

НА Първо място, видно от посочената фактическа обосновка /.....същият НЕ изпълнява отдаденото му устно полицейско разпореждане…../ е видно, че е било издадено устно разпореждане, като е посочено в АУАН нарушение по чл. 64 от ЗМВР, докато, видно от визираната разпоредба на чл. 64 от ЗМВР, съдържа седем алинеи в НП е посочено като виновно нарушил чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, но посочената разпоредба НЕ е визирано "устно" разпореждане, каквото е налице в разпоредбата на ал.2 от същата разпоредба но при изискуема предпоставка/ (2) При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно/, каквато невъзможност липсва изрично да е посочена във фактическата част, както и в цифровото посочване липсва връзка с ал.2.

На Второ място, видно от вменената за накърнена разпоредба от жалбоподателя, НЕ всяко разпореждане следва да бъде изпълнено от отделния административно наказателен субект /само задължителните такива-от оторизиран за това орган и в рамките на служебните му функции и задължения/ в който смисъл следва да бъде посочено във обстоятелствената част, че същото е задължително/..... същият НЕ изпълнява отдаденото му устно полицейско разпореждане..../.

На следващо място, всяка фактическа обстановка следва да обосновава това нарушение което е посочено в процесните актове и същото се санкционира със предвидената за това санкционнна разпоредба. Недопустимо е с една фактология да се обосновават друг състав и санкционира със санкционна разпоредба предвидена за друго изпълнително деяние.

 

 

 

 

В дадения случай е изложена фактическа обстановка/".....на 11.08.2018г., около 23.45 часа в гр. Брезник в питейно заведение „Съркъл бар“ на ул. „9-ти септември“ № 10, по повод нарушение на режима за присъствие на малолетни и непълнолетни лица в питейно заведение, същият не изпълнява отдаденото му устно полицейско разпореждане и съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба./-относно изпълнително деяние "съзнателно пречене на полицейски орган" закона, предвижда конкретна санкционна разпоредба чл. 264, ал.1 от ЗМВР / "чл. 264. (1) Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. (2) Който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление./, а не тази по която нарушителя Е.Ц. е санкциониран/чл. 257, ал.1 от ЗМВР /" чл. 257. (1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. (2) За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв."/ т.е или санкционната разпоредба би следвало да е НЕ процесната или фактологията, която я обосновава-прицизирана.

С оглед гореизложеното и констатираните процесуални нарушения, които състава приема за съществени такива накърняващи пряко правото на защита и установените процесуални правила на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, намира, че процесното постановление следва да бъде отменено на процесуално основание без да се разглежда по същество, поради което, съдът 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2/17.09.2018г. на Началник Отдел при ОДМВР Перник, с което на Е.И.Ц., ЕГН:**********, адрес: *** е наложено административно наказание: "Глоба" в размер на 500/петстотин/лева на осн. чл. 257, ал.1 от ЗМВР за извършено нарушение по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на Административно процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: