РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Разград, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330102297 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.108 от ЗС.
Депозирана е искова молба от Н.Ф.А.., А.Ф.А.., А.О.Х.., Б.А.О. и О.А.О.. против
Р.Ф.А., Н.А.С. за установяване по отношение на ответниците, че Н.Ф.А.., с турски имена
Н.К. е собственик на 1/4ид.ч. от наследствения недвижим имот, с административен адрес:
село С***********“ №9, общ. Л*****, обл. Р*******: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1118кв.м.,
за който е отреден УПИ XV-11, образуван от имот 11, в квартал 4, при граници: улица, УПИ
1-6, УПИ П-7, УПИ XIV-12, заедно с построените в него: Паянтова едноетажна ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ 55кв.м., е избено помещение с площ от 12кв.м., Паянтова
едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 33кв.м., Паянтова СТОПАНСКА
СГРАДА със застроена площ от 28кв.м. и масивен ГАРАЖ със застроена площ от 30кв.м.
А.Ф.А.., с турски имена А.В. е собственик на 1/4ид.ч. от наследствения и недвижим имот, с
административен адрес: село С***********“ №9, общ. Л*****, обл. Р*******: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с площ 1118кв.м., за който е отреден УПИ XV-11, образуван от имот 11, в квартал 4,
граници: улица, УПИ 1-6, УПИ П-7, УПИ XIV-12, заедно с построените в него: Паянтова
едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 55кв.м., с избено помещение с площ
от 12кв.м., Паянтова едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 33кв.м.,
Паянтова СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 28кв.м. и масивен ГАРАЖ със
застроена площ от 30кв.м. А.О.Х.., Б.А.О., О.А.О.. и тримата общо са собственици на
1/4ид.ч. от наследствения им недвижим имот, с административен адрес: село С***********“
№9, общ. Л*****, обл. Р*******: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1118кв.м., за който е отреден
УПИ XV-11, образуван от имот 11, в квартал 4, при граници: улица, УПИ 1-6, УПИ П-7,
УПИ XIV-12, заедно с построените в него: Паянтова едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ 55кв.м., с избено помещение с площ от 12кв.м., Паянтова едноетажна
ЖИЛИЩНА СГРАД А със застроена площ 33 кв.м., Паянтова СТОПАНСКА СГРАДА със
застроена площ от 28кв.м. и масивен ГАРАЖ със застроена площ от 30 кв.м. За осъждането
на Р.Ф.А. и Н. Р. С. да предадат владението върху ид.ч. от гореописаните имоти на ищците.
Както и по евентуалния иск - като законна последица от първия за отмяна н.а. за собственост
1
на недвижим имот с №20, том 3, per. №3625, дело №372 от 2020г., с който Р.Ф.А. е бил
признат за собственик по силата на давност и наследство на гореописаните недвижими
имоти, както и за отмяна на н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка с №150, том 2, per. №2856, дело №281 от 15.04.2021г., с който Р.Ф.А.
прехвърля собствеността върху 3/4ид.ч. от гореописаните недвижими имоти. Искат и
разноски. Сочи се, че ищците, както и ответника са наследници по закон на техния общ
наследодател Ф.А.И. Същият оставил за наследници своите четири деца и съпругата си, като
съпругата починала на 10.01.1995г., наследници остават - А.Ф.А.-дъщеря, Н.Ф.А.. - дъщеря,
Р.Ф.А. - син и Х.Ф.Х. - дъщеря. На 11.04.2019г. е починала Х. като нейни наследници
остават А.О.Х..- неин съпруг, Б.А.О.-неин син, О.А.О..- неин син. На 12.02.1964г. А.И.М. -
баща на Ф.А.И придобил, чрез покупка дворно място от 640кв.м., с построена в него къща,
находящи се в с. С*******, при съседи: Х.Х.П., М.Х.П., Ф.А.И и улица, за което отреден
парнел VII-89 от квартал №8. За това става ясно от НА за покупко-продажба на недвижим
имот с №51, том I, дело №114/64г. Така закупеното дворно място граничело с друго дворно
място на Ф.А.И /син на А.И.М./, за което обаче не успели да намерят нотариалния акт в
имотния регистър. След одобрението на новия и сега действащ подробен устройствен план
на община Л***** през 1986г., в който е включено и с. С*******, двете дворни места на
А.И.М. и неговия син Ф.А.И са обединени в един парцел. Видно от заверен препис на
Разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. С******* с действащ подробен
устройствен план от 1945г. до 1986г., 89 парцел е записан на името на А.И.М.. За
обединението на двата парцела на А.И.М. и неговия син Ф.А.И свидетелства и Разписен
лист към проекта за дворищна регулация на кварталите №4 в с. С******* от 1986г.
действащ и до момента, в който под парцел №11 е записано двор на наследниците на Ф.Т.-
българското име на Ф.А.И. Ф.А.И го владее и държи до смъртта си. Въпреки че първи
ответник живеел в къщата, всички наследници му предоставили правото да я ползва с
намерението, че тя е наследствена и всички те са съсобственици на Р.. Н. и А., които били
вече турски граждани, при идването си в България оставали да спят във въпросната къща.
Никога Р. не е оспорвал правото им на собственост. Те изпращали пари на дъщерята и синът
на Р. за ремонтни дейности по къщата. Б., О. и А. са наследници на другата сестра на Р.-Х. и
активно участвали в самите ремонтни дейности по къщата и останалите постройки в
дворното място. Те самите осъществявали ремонта без да са вземали пари за труда си от Р.,
тъй като къщата е и тяхна и по този начин са участвали в поддържането и. На 23.06.2020г.
Р.Ф.А. се снабдил с нотариален акт за собственост на цялото дворно място с построените в
него къща и стопански постройки, а именно НА с №20, том 3, рег№3625, дело №372 от
2020г. На 15.04.2021г. Р.А. прехвърлил собствеността върху наследническите имоти на Н. Р.
С.-дъщерята на жената, с която живее в момента /съпругата му и майка на двете му деца е
починала/, чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка. Твърдят, че никога Р. не е заявявал пред останалите наследници собственически
намерения върху цялата къща, напротив не се е противопоставял на владението им на
техния си дял, на участието им в разходите по поддържането на къщата и останалите
постройки. През всичките години Р. е бил само държател на идеалните части на своите
сестри, а по- късно и на наследниците на едната му сестра. Ищците никога не са преставали
да владеят имота си със собственически намерения. Те често пъти са повдигали разговор с Р.
на тема и това, че трябва да си оправят отношенията по някакъв начин. Свидетели на тези
разговори били децата на Р.-А. и А.. Р. никога не е демонстрирал пред ищците
собственически намерения по отношение на целия имот, както и че го владее целия само за
себе си.
Ответникът Р.Ф.А. депозира отговор. Намира иска за неоснователен. Не оспорва
фактите относно това, че са наследници на Ф.А.И техен баща и дядо, починал на 30.11.1980
г. и Ф.И.И. тяхна майка и баба, починала на 10.01.1995 г. Че Ф.А.И е бил собственик на
2
недвижимия имот описан в исковата молба, в който до смъртта си живеели -родителите им -
Ф. и Ф., както той и семейство му, бившата съпруга и децата им - А. и А.. Оспорва
изложени от ищците твърдения че: ,,Въпреки че Р. живее в къщата, всички наследници са му
предоставили правото да я ползва с намерението, че тя е наследствена и всички те са
съсобственици на Р.. Н. и А., които са вече турски граждани, при идването си в България
остават да спят във въпросната къща. Никога Р. не е оспорвал правото им на собственост. Те
са изпращали пари на дъщерята и синът на Р. за ремонтни дейности по къщата. Б., О. и А.
наследници на другата сестра на Р.-Х. активно участвали в самите ремонтни дейности по
къщата и останалите постройки в дворното място. Те самите са осъществявали ремонта без
да са вземали пари за труда си от Р., тъй като къщата е и тяхна и по този начин са участвали
в поддържането и." Първа напуснала ищцата - Н.Ф., когато се омъжила и заедно с мъжа си
М.М. се установили да живеят в неговата къща пак в с. С....... По-късно през 1972г. се
изселили в Р Турция. Оттогава тя се връщала в България два пъти. Първият път беше за
нейната сватба, а втория през 2000 г. Останала на гости за около 10 дена и си тръгнала за Р
Турция. При тези срещи, никога не е ставало дума, че тя искала дял от къщата и че оспорва
правото му на собственост върху целият имот. Неговото поведение било продиктувано от
това, че съгласно традицията и уговорките между тях, като най- малък син останал да живея
в бащината ни къща, съответно се грижел за родители те и за къщата, за това и за всички
било ясно, че след смъртта родители, къщата ще остане за него. Къщата напуснала и Х.,
когато се омъжила в началото на шестдесет години и заживяла със съпруга си в с. М******.
Тя също му гостувала рядко основно по празници и байрями. Никога не е оспорвала правото
му на собственост върху процесният имот и никога не е имала претенции към него и
искания да и плаща дял. Последна напуснала къщата сестра им А.. Тя също се омъжила и се
установила да живее първоначално в село Л***** и след това през 1978 г. със семейството
си се изселили в Р Турция. От тогава не се връщала в България, не са се виждали по никакъв
повод. Оспорва, че Н. и А. са пращали пари на децата му, с които да поправя къщата. След
като се развели през 1999 г. децата - А. и А. го напуснали и заживели заедно с майка си.
Оттогава не общували по никакъв повод, те не го посещавали и търсили за каквото и да
било, още повече касателно къщата. Били в лоши отношения. Както, че не е вярно, че
другите трима ищци - Б., О. и А. наследници на Х. участвали в самите ремонтни дейности
по къщата и останалите постройки в дворното място. Твърди, че всички ремонти и
подобрения в процесният имот извършил лично със собствени средства и труд. Никой не му
е помагал по какъвто и да било начин - с пари или труд. Останалите на практика не са
идвали в къщата и не знаели какви подобрения е правил в нея. От 1995 г. след смъртта на
майка им до настоящия момент единствен владеел процесният имот, като свой собствен с
намерението за своене, тъй като и никой от останалите наследници не е оспорвал това. След
като през 2000 г. се запознал с М., която по- късно дошла за постоянно да живее при него,
неговите деца напълно се дезинтересирали и не му оказвали никаква подкрепа през
годините. Докато дъщерята и Н. Р. С., се грижела за тях. Подпомагала със средства, с
лекарства, грижела се за майка си и за него. Така решил да й прехвърли къщата срещу
задължение за издръжка и гледане, като преди това се снабдил с акт за собственост, а
3
именно н.а. с № 20, том 3, per. № 3625, дело № 372 от 2020 г. След което на 15.04.2021 г.
прехвърлил имота на Н.. В началото на месец юни 2021г. в дома му дошли децата му А. и
А.. Казали ми, че са разбрали, че прехвърлил къщата на Н., започнали да викат, да го
обиждат. Започнали да удрят него и М.. Поискали актовете, които им дал, за да ги оставят на
мира. Ha 19.06.2021г. отново дошли, при което синът му А. го сграбчил и започнал да го
души. А. управлявала джипа, с който дошли. А. насила го вкара в колата. След това ме
закарали в гората до Л*****, като синът му казвал, че ще го завържат за дърво до сутринта,
за да го изядат - чакалите и кучетата. Искал да развали сделка. Удрял го по носа, от което
започна да ми тече кръв. През това време Н. се обадила в полицията, като казала, че съм
отвлечен от децата си. В резултат на това полицията го намерила. За тези действия против
А. и А. е образувано ДП № 296 ЗМ-68/2021 г. по описа на РУ МВР - Л***** за престъпление
по чл. 142, ал. 2, т.1 и т. 7, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 142а, ал. 1,
във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 144, ал.З, във вр. с ал. 1 от НК. За получените
увреждания била извършена и СМЕ за освидетелстване от 22.06.2021 г. Посочва тези факти,
които твърди, че са в основата на завеждането на това дело. Разбрал, че синът и дъщеря му,
са се свързали със сестрите и ги мотивирали да предявят този иск, тъй като смятат, че с
извършената от него прехвърлителна сделка съм ги лишиш от бъдещо наследство. Още
преди смъртта на родителите им всички техни деца, знаели и били съгласни, че ще остане в
този имот, ще се грижи за тях и за него до смъртта им, и че той ще остане единствено за.
След смъртта на майка им през 1995 г. превърнал държането на идеалните части на
останалите, във владение в моя полза и винаги съм имал намерение да своя целият имот като
свой собствен. С поведението си винаги показвал на сестрите с, и те знаели това и били
съгласни, процесният имот да е само негова собственост. Повече от 25 години, нито една от
тях не е поискала нищо от не са предприели каквито и да било действие против него. Считал
този имот само своя собственост.
Ответницата Н. Р. С. депозира отговор, намира иска за неоснователен. Сочи, че
Р.Ф.А. е единствен собственик на процесният имот, тъй като го придобил по силата на
наследственото правоприемство и давностно владение започнало от началото на 1995 г.,
след смъртта на неговата майка, до 15.04.2021 г., а към настоящия момент продължава да
живее в имота на основание учреденото му вещно право на ползване. Оспорва всички
останали факти изложени в исковата молба. Сочи, че познавала Р. от 2000 г., откакто майка
и се е запознала с него и се събрали да живеят заедно в неговата къща в с. С*******. От тази
година ходела при тях поне веднъж в седмицата, а понякога и по няколко пъти. Той я
наричал - дъщеря ми, а тя него също го представяла като баща. Знаела, че след смъртта на
майката на Р. - Ф. в процесният имот останали да живеят той и неговото семейство. По-
късно през 1999 г. той се развел със съпругата си, като тя и децата му А. и А. напуснали
къщата в с. С******* и се установили да живеят другаде. Децата му не са поддържали
отношения с него, не са се интересували от него, нито са му давали средства за, издръжка и
грижи. След като започнала да ги посещава често констатирала, че това наистина е така,
защото те никога за тези повече от 20 години не са идвали в къщата, не са се засичали с тях
по празниците или други поводи. Децата на Р. видяла за първи път в полицията, след
4
отвличането му. Първата сестра - Н.А. я виждала единствено на камерата на телефона си,
който използвала, за да направи връзка между тях и Р., за да види и говори със сестра си в Р
Турция, която не е идвала в България от много години. Втората сестра - А.Ф. я е виждала
само на камерата на телефона, тъй като и тя живеела постоянно в Турция. Разговорите
между тях като цяло били кратки и основно се питали за здравето и общи приказки. Не е
чувала тези му сестри, както и майка и, с които били в много добри отношения да са
говорили за имота, да са искали дял от къщата или каквото и да било - да им плащат наем, да
имат някакви претенции. Третата сестра - Х., която починало 2019 г. и нейните деца -
племенници идвали в къщата само на гости, по рождени дни, байрями и други поводи. През
годините Р. и майка и направили много ремонти по къщата като иззидали една стена между
гаража и външната врата, сменили старата външната дървена врата с нова желязна, сменили
цялата стара дограма на къщата с нова от ПВЦ, направили нови улуци, облицовали
външната стена на къщата с плочки. Вътре в къщата също - едната стая е с гипсокартон,
ламинат, ново боядисване. Направени били много други подобрения и ремонти в двора.
Никой от ищците, никога не бил давал пари за тези ремонти, с нищо не е помагал и по
никакъв начин не е участвал, а също не са възразявали срещу това, което те направих по
къщата. Проблемът възникнал от това, че Р. прехвърлил имота на нея, да го гледа и
издържа, тъй като знаел, че неговите деца няма да сторят това. Когато децата му научили за
сделката, отишли в къщата в началото на месец юни 2021 г. и са го заплашвали, удряли са
го, упражнили са физическо и психическо насилие над него. Искали той да им даде
документите за къщата. За да ги оставят на спокойствие те им дали документите -
нотариалните актове. Въпреки, че получили документите А. и А. не се успокоили, защото на
19.06.2021 г. отново отишли в къщата. Когато Р. излязъл на улицата да говори с тях, синът
му го е сграбчил и насила го вкарал в колата, а дъщеря му е блъскала майка да не излиза от
къщата. След това го затворили в мазето на къщата на дъщеря му. Години наред нито една
от трите му сестри не е искала дял от тази къща, не са идвали в имота, освен за кратко
гостуване.
С протоколно определение от 12.04.2022г. производството е прекратено поради
оттегляне на иска по отношение на ответника Н. Р. С..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Ф.А.И, починал на 30.11.1980г. и оставил за наследници
съпругата си Ф. И., децата - А.Ф. А., Н.Ф.А.., Р.Ф.А. и Х.Ф.Х.. Ф. И. е починала на
10.01.1995г. Дъщерята Х.Ф.Х. е починала на 11.04.2019г. и нейни наследници са А.О.Х..-
съпруг, Б.А.О.-син, О.А.О..-син. С нотариален акт за покупко-продажба №51 от
12.02.1964г. А.И.М./баща на Ф.А.И/ придобил чрез покупка дворно място от 640кв.м., с
построена в него къща, находящи се в с. С*******, при съседи: Х.Х.П., М.Х.П., Ф.А.И и
улица, за което отреден парцел VII-89 от квартал №8. Дворното място граничело с друго
дворно място на Ф.А.И, за което липсвало документ за собстевност, като след одобрението
на действащия ПУП на община Л***** през 1986г., в който е включено и с. С*******, двете
дворни места на А.И.М. и неговия син Ф.А.И са обединени в един парцел. Видно от заверен
5
препис на Разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. С******* с действащ
подробен устройствен план от 1945г. до 1986г., 89 парцел е записан на името на А.И.М.. В
Разписен лист към проекта за дворищна регулация на кварталите №4 в с. С******* от 1986г.
под парцел №11 е записано двор на наследниците на Ф.Т./българското име на Ф.А.И/. С н.а.
за собственост №20 том 3 рег.№3625 от 23.06.2020г. Р.Ф.А. бил признат за собственик на
ПИ с площ 1118кв.м. за който е отреден УПИ XV-11, образуван имот 11 в квартал 41 при
граници: УПИ I-6, УПИ II-7, УПИ XIV-12, заедно с построените в него: Паянтова
едноетажна жилищна сграда със застроена площ 55кв.м. с избено помещение с площ
12кв.м.; Паянтова едноетажна жилищна сграда със застроена площ 33кв.м.; Паянтова
стопанска сграда със застроена площ 28кв.м.; и масивен гараж със застроена площ 30кв.м. С
н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №150 том 2
рег. №2856 от 15.04.2021г. Р.Ф.А. прехвърлил правото на собственост върху този имот на Н.
Р. С..
Като с нотариален акт за дарение №148 том 2 рег. №3140 дело №304 от 06.04.2022г. в
хода на производството Н. Р. С. дарила на Р.Ф.А. правото на собственост върху процесния
поземлен имот.
По искане на ищците са разпитани свидетелите А. К., А. Р.. Х., К. Г. Ф. В
показанията си св. К. син на първи ищец, племенник на ответника сочи, че майка му от
1972г. живее в Турция. Идвала през 1999г. в къщата при брат си-първия ответник за около
месец. Доколкото му казала, страните си говорили за къщата и за нивите и какво ще стане с
тях. Ответникът казал, че ако всички наследници си вземат дяловете щял да остане на
улицата, като се договорили той да се грижи за къщата и нивите, да взема рентата за тях.
Отношенията между страните се влошили след прехвърлянето на имота от страна на Р..
Свидетелят сочи че през 2012г. идвал също в селото при вуйчо си в къщата. Както, че
последният през 2011г. ходил в Турция, за да му прехвърлят нивите, да ги продаде, защото
имал нужда от пари. Дали му пълномощно за нивите, при положение, че се грижи за къщата
и ще плаща данъците от тяхно име. В къщата били правени ремонти от вуйчовците му през
1996-1997г. При разговор по телефона със сестра му през 2020г., която казала, че искал да
дойде в България, Р. се притеснил, приключил разговора, което ги усъмнило. След това
разбрали, че ответникът прехвърлил къщата на свое име, без да се консултира с тях.
Св.Х. дъщеря на ответника сочи, че е живяла заедно с майка си 20 години в къщата в
с.С*******. Лелите и живеели в Турция, Х. живеела в България- с.М******, както и Б. О. и
М. Родителите и се развели през 1997г. леля и Н. дошла през 1999г. при баща и Р.. Сочи, че
имало уговорка рентата от нивите да остава за баба и. Баща и през 2011г. отишъл в Турция
при лелите във връзка с продажба на нивите, които после продал. Както, че за действията му
го „натискала“ М. - жената, с която живеел, заради която не го е посещавала в къщата от
2001г.
Св.Ф. снаха на ответника сочи, че от 200г. е омъжена за сина му, знаела от свекърва
си, която починала през 2011г., че къщата била наследствена. От Турция идвали и отсядали
в нея, а през 2011г. дошъл А. със съпругата си. Както, че не е ходила често в имота, като
6
ответникът не се разбирал с децата си.
По искане на ответника са разпитани свидетелите М. С. М., Р. Х. И. и Д. О. А.. В
показанията си св. М. съжителница на ответника сочи, че живеят с Р. заедно повече от 20
години в с.С*******. Децата му изобщо не го посещавали, сестрите му също не били
идвали. Единствено синовете на сестрите му идвали за малко на гости, когато идвали за
байряма, тогава минавали. Б. също тогава идвал, но не е ходил да прави ремонт на къщата.
Със сестрите си Р. преди говорел по телефона, сега не говорели изобщо. Ремонтите по
къщата ги правил Р., плащал на майстор. Скоро имало проблем с дъщерята на Р. заради
нотариалния акт. Били го, дошли в къщата, взели нотариалния акт, дали ги на съд.
Св. И. сочи, че е от с.С*******. Работил като майстор по къщата на Р. през 2005-
2006г., правил частичен ремонт. Бетонна зидария към улицата, теракот, външна изолация,
както на банята и на гаража. Поправки по покрива правил и други дейности. За ремонтите Р.
и съпругата му плащали, не е виждал други хора да правят ремонт там.
Св. А. –дъщеря на Н. сочи, че е внучка на М., която живеела с Р. от двадесет години,
когото наричала дядо. Познавала го откакто била на 5 години. Всяка седмица ходели в
къщата. В момента в къщата била направена частта от оградата, сменена дограма, ламинат,
плочки, кухнята била обновена, мивката отвън, улуци имало. Както част от покрива бил
направен. Всички тези подобрения били направени откакто баба и живеела там. Не
познавала децата на Р., които не била виждала там Познава сестра му, която живеел в
с.М******, тя идвала по празници по байрама. Майка и свързвала другите сестри с Р. по
телефона Чувала, че Р. гледал родителите и къщата щяла да остане за него. В къщата нямало
вещи на сестрите на Р.. Децата на Р. дошли и взели документите след това дошли и го
отвлекли в къщата на дъщеря му и доста време го държали там. Това станало заради имота.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск, намира своето правно основание в чл.108 от ЗС, като
следва да са налице кумулативно необходимите три предпоставки за неговото уважаване –
ищците да са собственици на процесните части от имота, ответникът се легитимира като
собственик на целия имот, като държи частите на ищците да без основание. Страните са
наследници на общия наследодател Ф.А.И, който починал на 30.11.1980г., съответно
съпругата му Ф. И. починала на 10.01.1995г. С приемането на наследството техните
наследници са станали собственици на всички вещи, които към момента на смъртта са били
собствени на наследодателите, вкл. и на процесния имот. Поради което техните наследници
– А.Ф.А.., Н.Ф.А.., Р.Ф.А. и Х.Ф.Х. съобразно чл.5 ЗН получават по равна част, т.е по ¼
ид.ч. В случая следва да се разгледа възражението на ответника Р.А., за това, че е придобил
имота по давност. Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗС придобиването на право на
собственост се осъществява с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което
следва да бъде явно, необезпокоявано, като фактическата власт следва да се упражнява с
намерение за своене. По принцип упражняването на фактическата власт продължава на
основанието на което е започнало. За да се придобие по давност частта на съсобствениците,
следва да превърне с едностранни действия държането и във владение. Завладяването на
7
частите на останалите и промяната на намерението, трябва да се манифестира пред
останалите съсобственици чрез действия отблъскващи владението и установяващи своене –
ТР №1/2012г. ОСГК на ВКС. Като намерението за своене, следва да е изразено явно и по
начин, че собственика да узнае за същото, т.е. ответникът да прояви такива действия, които
недвусмислено да отричат правата на останалите съсобственици, освен ако не е бил в
обективна невъзможност за демонстриране на завладяването. Действията за своене, които
покриват правото на собственост следва да са изявени пред съсобствениците по начин, че те
да могат да разберат, че имотът се свои изцяло от този, който упражнява фактическа власт
върху него. Самостоятелно е владението и когато още при установяване фактическата власт
върху имот, единия от съсобствениците е отнел владението на останалите и е останал
единствен владелец. Друга хипотеза, при която съсобственика демонстрира завладяване
частите на другите съсобственици за себе си, когато извърши подобрения на вещта и не се
съобразява с правата на останалите/т.1 от ПП-6-74/. Хипотеза за такова владение е и когато
още приживе на наследодателите е съществувала уговорка владението върху процесния
имот да бъде предадено на единия съсобственик, като подобна уговорка сочи на
установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение за придобиване
на собствеността, противопоставима както на предалите владението лица, така и на техните
наследници/Р-е №32/08.02.2016г. гр.д.№4591/2015г. I г.о. ВКС/ В случая ответникът твърди,
че преди смъртта на родителите, всички техни деца били съгласни, че той ще остане в този
имот, ще се грижи за тях до смъртта им и че ще остане единствено и само за него, поради
което след смъртта им през 1995г. превърнал държането във владение. В случая негова е
доказателствената тежест да установи безспорно сочените обстоятелства. От показанията на
разпитаните по искане на ответника Р. А. свидетели се установява, че е живял в имота с
родителите си, след това е продължил да живее в него, като сестрите му се омъжили -
ищцата Н.А. напуснала къщата, а след 1972г. се изселила със семейството си в Р Турция,
другата сестра - Х. Х., заживяла със семейството си в с.М******, както третата сестра-
ищцата А.А., също живеела със семейството си в Р Турция след 1978г. Установи се, че
ищците след смъртта на наследодателите не са посещавали имота, освен ищцата Н.А.
ходила там през 1999г., а другите поддържали връзка най-вече по телефон. Ответникът
поддържал, стопанисвал имота, а след 2000г. това правил заедно и със своята съжителка –
св. М. М.. Двамата правили ремонти в къщата и двора. В имота са идвали на гости децата на
починалата му сестра Х. - ищците Б.О. и О.О.. Не се събраха доказателства относно това,
наследодателите да са заявили намерение да оставят имота именно на ответника, нито да е
имало такова съгласие между наследниците, тъй като никой от свидетелите не сочи това.
Връзките и контактите между страните не са били прекъсвани, дори и да не са идвали в
имота са разговаряли предимно по телефон. Отношенията им се влошили миналата година,
когато ищците разбрали, че имотът е придобит по този начин от ответника. В съдебната
практика се приема, че управителните действия, включително сключването на облигационни
договори по повод ползването на имот, не съставляват такива, които да отричат правата на
собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на
вещта и сами по себе си не могат да обосноват извод за наличие на явно и несъмнено
8
владение/решение № 8/19.02.2014г. по гр. д. № 5109/2013г. на ВКС II г.о./ Като следва да се
отбележи, че свидетелите К., Х. и Ф. сочат, че къщата е била наследствена, както първият
това, че наследниците се разбрали ответникът да стопанисва имота, за което вземал рентите
от наследствени ниви, за да се грижи за къщата и плаща данъците. Съдът кредитира
показанията им съобразно чл.172 ГПК, като същите са непротиворечиви и няма събрани
доказателства, които да ги опровергават. Позоваващият се на придобивна давност
съсобственик-ответник, не е извършвал действия по упражняване на фактическата власт
върху целия имот по начин това да бъде възприето от невладеещите съсобственици, респ. не
е демонстрирал открито спрямо тях намерението си да свои целия имот, поради което не се
доказа да е обективирал спрямо тях намерението да владее идеалните им части за себе си,
поради което давност не е текла. Поради което всяко от децата на общите наследодатели-
А.Ф.А.., Н.Ф.А.., Р.Ф.А. и Х.Ф.Х. наследява по равна част, т.е. по ¼ ид.ч., съотвено
наследниците на последната – трети четвърти и пети ищец наследяват нейната част. Към
настоящия момент явно, че ответника владее целия имот, което обстоятелство не е спорно.
Ето защо и така предявеният иск от ищците за предаване владението на наследствените им
идеални части, следва да бъде уважен в претендирания размер.
Предвид настъпилите нови обстоятелства в хода на производството, а именно това,
че ответникът се легитимира като собственик въз основа на договора за дарение
обективиран в нотариален акт № №148 том.2 рег. №3140 дело №304 от 06.04.2022г., то
констативния нотариален акт за собственост на процесния имот придобит въз основа на
давностно владение на името на ответника Р.Ф.А. е предшествал договора за дарение, не
следва да бъде отменян тъй като не е налице хипотезата на чл.537 ал.2 ГПК. Последната не е
самостоятелен иск, а последица от отмяна на издаден охранителен акт.
Предвид основателността на иска на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът Р.Ф.А.
следва да заплати на ищците направените от тях разноски по производството в общ размер
на 1195лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Ф.А., ЕГН**********,
адрес с.С*******, общ.Л*****, ул. ******** №9, че Н.Ф.А.., с турски имена
Н.К., родена на **********г., турски гражданин е собственик на 1/4ид.ч. от
недвижим имот, с административен адрес: село С***********“ №9, общ.
Л*****, обл. Р*******: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1118кв.м./хиляда сто и
осемнадесет квадратни метра/, за който е отреден УПИ XV-11, образуван от
имот 11, в квартал 4, при граници: улица, УПИ 1-6, УПИ П-7, УПИ XIV-12,
9
заедно с построените в него: Паянтова едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ 55кв.м./петдесет и пет квадратни метра/, е избено помещение
с площ от 12кв.м./дванадесет квадратни метар/, Паянтова едноетажна
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 33кв.м./тридесет и три квадратни
метра/, Паянтова СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от
28кв.м./двадесет и осем квадратни метра/ и масивен ГАРАЖ със застроена
площ от 30кв.м./тридесет квадратни метра/; А.Ф.А.., с турски имена А.В.,
родена на **********г. турски гражданин е собственик на 1/4ид.ч. от
недвижим имот, с административен адрес: село С***********“ №9, общ.
Л*****, обл. Р*******: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1118кв.м./сто и
осемнадесет квадратни метра/, за който е отреден УПИ XV-11, образуван от
имот 11/единадесет/, в квартал 4/четири/, граници: улица, УПИ 1-6, УПИ П-7,
УПИ XIV-12, заедно с построените в него: Паянтова едноетажна ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ 55кв.м./петдесет и пет квадратни метра/, с
избено помещение с площ от 12кв.м./дванадесет квадратни метра/, Паянтова
едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 33кв.м./тридесет и три
квадратни метра/, Паянтова СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от
28кв.м./двадесет и осем квадратни метра/ и масивен ГАРАЖ със застроена
площ от 30кв.м./тридесет квадратни метра/; А.О.Х.., ЕГН**********, адрес
с.М******, общ.Л***** ул. Бели лом №6, Б.А.О., ЕГН**********, адрес
с.М******, общ.Л*****, ул. Бели лом №6 и О.А.О.., ЕГН**********, адрес
с.М******, общ.Л*****, ул.***** №6 - тримата общо са собственици на
1/4ид.ч. от недвижим имот, с административен адрес: село С***********“
№9, общ. Л*****, обл. Р*******: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ
1118кв.м./хиляда сто и осемнадесет квадратни метра/, за който е отреден
УПИ XV-11, образуван от имот 11, в квартал 4/четири/, при граници: улица,
УПИ 1-6, УПИ П-7, УПИ XIV-12, заедно с построените в него: Паянтова
едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 55кв.м./петдесет и пет
квадратни метра/, с избено помещение с площ от 12кв.м./дванадесет
квадратни метра/, Паянтова едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ 33 кв.м./тридесет и три квадратни метра/, Паянтова СТОПАНСКА
СГРАДА със застроена площ от 28кв.м./двадесет и осем квадратни метра/ и
масивен ГАРАЖ със застроена площ от 30 кв.м./тридесет квадратни метра/
ОСЪЖДА Р.Ф.А., ЕГН**********, адрес с.С*******, общ.Л*****, ул.
********* №9 да отстъпи собствеността и предаде владението върху 3/4
10
идеални части от гореописания имот на Н.К., родена на **********г., турски
гражданин, А.Ф.А.., с турски имена А.В., родена на **********г., турски
гражданин, А.О.Х.., ЕГН**********, адрес с.М******, общ.Л***** ул.
*******№6, Б.А.О., ЕГН**********, адрес с.М******, общ.Л*****, ул.
******* №6 и О.А.О.., ЕГН**********, адрес с.М******, общ.Л*****,
ул.******№6
ОСЪЖДА Р.Ф.А., ЕГН**********, адрес с.С*******, общ.Л*****, ул.
***** №9 ДА ЗАПЛАТИ на Н.К., родена на **********г., турски гражданин,
А.Ф.А.., с турски имена А.В., родена на **********г., турски гражданин,
А.О.Х.., ЕГН**********, адрес с.М******, общ.Л***** ул. ******* №6,
Б.А.О., ЕГН**********, адрес с.М******, общ.Л*****, ул. **** №6 и
О.А.О.., ЕГН**********, адрес с.М******, общ.Л*****, ул.****** №6 сумата
1195лв. /хиляда сто деветдесет и пет лева/ разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
11