Решение по дело №182/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от Община Шумен, представлявана от кмета проф. Хр. Х., чрез юриск. В. против Решение №101/21.03.2024 г., постановено по АНД № 2592/2023 г. по описа на ШРС, с което е изменено наказателно постановление №69/02.11.2023 год. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води, [населено място], с което на основание чл.164 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл.168 от ЗООС на Община Шумен, с ЕИК000931721, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от кмета е наложена имуществена санкция в размер на 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/, като е намален размера на наложената имуществена санкция от 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/ на 10 000 лева /десет хиляди лева/.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че процесното наказателно постановление не покрива изискванията на чл. 57 от ЗАНН, при което простъпката и обстоятелствата, при които е осъществена, не са описани съобразно императивните законови постулати. Жалбоподателят сочи също, че в постановлението не са посочени и доказателствата, потвърждаващи обвинителната теза на наказващия орган. Поддържа се и становището за порочност на НП и по същество, като в тази връзка касаторът релевира доводи, че нарушението е констатирано при вече стартирана процедура по провеждане на процедура по ЗОП, поради което са предприети нужните действия, макар и неприключили към момента на констатиране на нарушението.

Сочи, че са налице и основанията по чл.28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното инициаторът на касационното производство оправя претенция за отмяна на съдебния акт и НП. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответната страна, директор на РИОСВ – Шумен, чрез процес. представител излага аргументи за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Като притежател на Комплексно разрешително №349-Н1/2022 год., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда за „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Шумен, Смядово, Велики Преслав, Хитрино, Каолиново, Каспичан, Венец, Нови пазар“, Община Шумен, съгласно Условие 10.1.1.1 от същото, в качеството на притежател на разрешителното по време на експлоатация на депото не е било разрешено заустване на производствени отпадъчни води /в това число инфилтратни води/ във воден обект и/или канализационна система.

На 20.04.2023 год. в Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Шумен, Смядово, Велики Преслав, Хитрино, Каолиново, Каспичан, Венец, Нови пазар била извършена извънредна проверка по текущ контрол във връзка с депозиран в РИОСВ Сигнал вх.№С-42/20.04.2023 год., като предмет на проверката били следните участъци: Клетка 3 от страната на вътрешен автомобилен път; канавките за дъждовни води до клетка 3; Охранителна канавка за дъждовни води от клетка 3 до края на площадката на регионалното депо; Ретенционните басейни /съществуващ и в процес на изграждане/ и Канавка за дъждовни води след територията на депото до точка на заустване във воден обект – дере. По време на проверката при огледа на клетка 3, част I било установено наличие на инфилтрат, който я запълвал до нивото на горния ръб на охранителната дига, като било налично изтичане на инфилтрат през горния ръб на охранителната дига на клетката. В същото време изтичащата течност се оттичала гравитачно по вътрешна дъждоприемна канавка, преминавал покрай клетка 2 и се вливал в охранителна дъждоприемна канавка, чрез тръба, изведена в стената на канавката в района на границата между клетка 2 и клетка 1, до пункт за мониторинг на подземни води. Било установено и че инфилтратът се отича по дъното на охранителната канавка, преминава чрез нея покрай ретензионните басеини, напусна територията на депото и се зауства в местен воден обект – дере, в точка извън територията на регионалното депо за неопасни отпадъци, като по време на проверката е нямало преливане на инфилтрат от самите ретензионни басеини. Резултатите от извършената проверка били подробно обективирани в Констативен протокол №ИН-03/20.04.2023 год. Тъй като било констатирано, че с описаното по-горе деяние община Шумен е нарушила условие 10.1.1.1 от Комплексно разрешително №349-Н1/2022 год. било изпратено писмо изх.№С-42-(3)/12.06.2023 год. с което са били поканени за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 19.06.2023 год. на Община Шумен бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №ИН-03/19.06.2023 год., в който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС. Актът бил 2 съставен в присъствие на представител на Община Шумен и подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие не са се възползвали от законното си право и в срока по чл.44 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения. Съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление №69/02.11.2023 год. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води, [населено място], с което на основание чл.164 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл.168 от ЗООС на Община Шумен, с ЕИК000931721, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от кмета е наложена имуществена санкция в размер на 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че при съставянето на АУАН, както и при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Съдът посочил, че вмененото неизпълнение, както и обстоятелствата, при които същото е извършено, са описани достатъчно ясно и конкретно. Съдебният състав заключил също, че Община Шумен се явява оператор на действаща инсталация, съгласно легалната дефиниция на това понятие, вложена в нормата на т.43, буква „а“ от §1 към ДР на ЗООС, в което качество е имала задължението да изпълнява условията, посочени в издаденото му Комплексно разрешително №349-Н1/2022 год. Безспорно установено е, че жалбоподателят е нарушил задължението си, визирано в т.10.1.1.1 от Комплексното разрешително - по време на експлоатация на депото да не зауства производствени отпадъчни води /в това число инфилтратни води/ във воден обект и/или канализационна система. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът установил, че по време на извършената проверка на 20.04.2024 год. при огледа на клетка 3, част I било установено наличие на инфилтрат, който я запълвал до нивото на горния ръб на 3 охранителната дига, като било налично изтичане на инфилтрат през горния ръб на охранителната дига на клетката; изтичащата течност се оттичала гравитачно по вътрешна дъждоприемна канавка, преминавала покрай клетка 2 и се вливала в охранителна дъждоприемна канавка, чрез тръба, изведена в стената на канавката в района на границата между клетка 2 и клетка 1, до пункт за мониторинг на подземни води, като инфилтратът се отичал по дъното на охранителната канавка, преминавал чрез нея покрай ретензионните басеини, напускал територията на депото и се зауствал в местен воден обект – дере, в точка извън територията на регионалното депо за неопасни отпадъци, като по време на проверката е нямало преливане на инфилтрат от самите ретензионни басеини.

Наред с това, съдът съобразил и наведените доводи за предприети действия от страна на Община Шумен, като правилно не кредитирал възраженията, че не следва да понася санкция, тъй като са предприели действия по изграждане на допълнителен резервоар за отпадъчни води към съществуващ ретензионен басейн в Регионално депо за неопасни отпадъци, кв.Дивдядово.

Обсъдени са представените писмени доказателства по делото - Разрешение за строеж №190/27.06.2022 год., Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане на допълнителен резервоар за отпадъчни води към съществуващ ретензионен басейн в Регионално депо за неопасни отпадъци, кв.Дивдядово“ №е-ЗОП-2022-0035-2/01.11.2022 год. и Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 19.10.2023 год., от които въззивният съд установил, че действия са били предприети от Община Шумен през 2022 год., като същите са били финализирани на 19.10.2023 год., което само по себе си не може да оправдае извършването на нарушение на условията на действащото комплексно разрешително, което по категоричен начин в т.10.1.1.1 забранява на оператора по време на експлоатация на депото да не зауства производствени отпадъчни води /в това число инфилтратни води/ във воден обект и/или канализационна система.

Настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно, а развитите доводи в касационната жалба за наличие на отменителните основания са неоснователни. Налага се извод за липса на процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, доколкото същите са изготвени от надлежно оправомощени лица и разполагат с необходимото нормативно съдържание. Не налице неяснота и по отношение на вмененото на касатора нарушение - в акта и в НП контролните органи пределно ясно са описали деянието и обстоятелствата, при които е реализирано. Органите на РИОСВ са извършили проверка относно спазване на изискванията на издаденото на касатора Комплексно разрешително, като са установили нарушение на условията на действащото комплексно разрешително, което по категоричен начин в т.10.1.1.1 забранява на оператора по време на експлоатация на депото да не зауства производствени отпадъчни води /в това число инфилтратни води/ във воден обект и/или канализационна система.

Атакуваното пред районния НП се явява законосъобразно и по същество. По категоричен начин в деня на проверката е установено описаното в акта и в НП неизпълнение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Тази разпоредба задължава оператора на инсталацията, каквото качество касаторът притежава, да изпълнява условията в комплексното разрешително.

Съобразявайки приобщените доказателства районният съд правилно е заключил, че закономерно е била ангажирана отговорността на лицето на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, доколкото простъпката не съставлява „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска тежест и по-ниска обществена опасност от останалите правонарушения от този вид. Спецификите на конкретното нарушение са налагали санкциониране на субекта с минимално предвидения размер на въведената имуществена санкция, съответстващ на тежестта на деянието, както закономерно е постъпил и въззивният съд, изменяйки размера на наложената имуществена санкция до минималният, предвиден от законодателя.

Доколкото доводи за предприети действия по реконструкция са наведени и пред въззивната инстанция, които са обсъдени и с мотивите настоящата инстанция се солидализира напълно, с оглед процесуална икономия, не следва да ги преповтаря.

Наложилият се решаващ извод на въззивния съд, че предприетите дейности и мероприятия от страна на касатора не отместват задължението му да изпълнява стриктно издаденото му Комплексно разрешение.

Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, представляван от юрисконсулт, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН касаторът Община Шумен, следва да бъде осъден да заплати на РИОСВ – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №101/21.03.2024 г., постановено по АНД № 2592/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Община Шумен, ЕИК *********, представлявана от кмета проф. Х. А. Х. да заплати на РИОСВ – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.