гр.София, …….……...2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, V-ти въззивен състав, в публично
заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОНИ
ГЕТОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Нели Драндарова и прокурора Деян
Маринов, разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХД № 2363 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 22.11.2017 г. по
НОХД № 14118/2017 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 8 състав е признал
подсъдимата Д.Г.С. с ЕГН ********** за ВИНОВНА по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 201 от НК за това, че на 28.07.2016 г. в
гр.София, в търговски комплекс – бензиностанция, газостанция, магазин
„Хранителни стоки“, находящ се на бул. „Околовръстен път“, „Малинова долина“
/УПИ VII – 1124, кв. 106/, собственост на „Е.Б.“ ЕАД,
ЕИК *******, стопанисван въз основа на договор за франчайз от „П.**“ ЕООД, с
ЕИК *******, представлявано от П.В.Х., в качеството си на длъжностно лице –
служител на „П.**“ ЕООД, ЕИК *******, назначена на длъжност „Касиер“, въз
основа на трудов договор № 159/26.07.2016 год.
И длъжностна характеристика за заемане на длъжността присвоила чужди
пари – парична сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, собственост на „Е.Б.“ ЕАД,
ЕИК *******, представлявано от П.В.Х. въз основа на пълномощно, връчени й в
това качество да ги пази – да съхранява паричната сума в касата на търговски
обект до приключване на работната й смяна, поради което и на основание чл. 201 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК я е осъдил на осем
месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложил за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. Със същата присъда подсъдимата е осъдена на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД
да заплати на гражданския ищец „Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 1000 /хиляда/
лева, представляващи обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата е осъдена да заплати
на СРС сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху
стойността на уважения граждански иск, сумата от 99,75 /деветдесет и девет лева
и седемдесет и пет ст./ лева, в ползва на държавата, представляващи сторените
разноски в досъдебното производство, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК
да заплати по 5 /пет/ лева държавна такса за служебното издаване на всеки един
брой изпълнителен лист.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимата, подадена чрез
служебно назначения й защитник - адв. Д.С. - САК, в която се прави искане за
намаляване размера на наложеното с присъдата наказание.
С определение в закрито
заседание на 23.05.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е постановил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови
доказателства.
В съдебно заседание пред
въззивния съдебен състав представителят на Софийски градска прокуратура счита,
че атакуваната присъда е справедлива, поради което моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а присъдата потвърдена.
Гражданският ищец „Е.Б.“ ЕАД не
изпраща представител в съдебното заседание пред въззивния съд.
В правото си на последна дума
подсъдимата моли наказанието й да бъде намалено.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Въззивният съдебен състав
намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и от приетата по делото експертиза. Производството е протекло при
условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК и подсъдимата
е направила пълни самопризнания на обстоятелствата, посочени в обвинителния
акт, като се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с
определение е одобрил изразеното съгласие на основание чл. 372, ал. 4 от НПК.
Въззивният съдебен състав споделя извода на СРС, че самопризнанието на
подсъдимата се подкрепя от събраните на досъдебното производство.
Съдът констатира, че е налице
необходимият обем от доказателства, събрани в хода на наказателното производство, които
подкрепят направеното от подсъдимата С. самопризнание пред първоинстанционния съд,
поради което фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт и възприета от първостепенния съд е доказана по несъмнен
начин, поради което настоящия съдебен състав не намира за необходимо да я
преповтаря.
При така установената фактическа
обстановка, първата инстанция напълно обосновано е приела, че от обективна и
субективна страна подсъдимата Д.Г.С. е осъществила състава на престъплението по
чл. 201 от НК.
От обективна страна – на
28.07.2016 г. в гр. София, в търговски комплекс бензиностанция, газостанция,
хранителни стоки, находящи се на бул. „Околовръстен път“, „Малинова долина“,
собственост на „Е.Б.“ ЕАД, като длъжностно лице на длъжност „Касиер“ по силата
на трудов договор № 159/26.07.2016 г. , присвоил акато взела чужди пари –
сумата от 1000 лева, собственост на „Е.Б.“ ЕАД, връчени в това й качество и
поверени й да ги пази.
Подсъдимата С. е осъществила
изпълнителното деяние на престъплението, като е предприела акт на противозаконно
разпореждане с повереното й имущество, като с тези действия е причинила
имуществена вреда на собственика на имуществото „Е.Б.“ ЕАД. Инкриминираните
вещи са й били връчени в качеството й на длъжностно лице, като подсъдимата е
упражнявала фактическа власт върху тях. Подсъдимата е била назначена на
длъжност касиер, като по силата на трудов договор същата е придобила възможността да осъществи
фактическата власт върху сумата. Видно от приложената по делото длъжностна
характеристика подсъдимата е имала задължения, които насочват към извода
относно длъжностното й качество, изразяващо се в извършването на работа,
свързана с пазене и управление на чуждо имущество по смисъла на чл. 93, т. 1,
б. „б“ от НК.
От субективна страна подсъдимата
С. е действала при условията на пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала тяхното настъпване. Съзнавала е, че владее инкриминираните вещи, при
това въз основа на длъжностното си качество, че те са били собственост на
работодателя й, както и че извършва противозаконно разпореждане с тях и по този
начин лишава собственика им от възможността да ги ползва и да се разпорежда с
тях.
За престъплението по чл. 201 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до осем години.
При решаване на въпроса за вида
и размера на наказанието, както и за това дали да бъде ефективно изтърпяно,
когато е лишаване от свобода, безспорно предимство има индивидуалния подход към
личността на конкретния извършител. Наказанието се налага на конкретна личност
за конкретно престъпно поведение. Този принцип за предимство на личната
превенция произтича от нормата на чл. 36 от НК, където като първа цел на
наказанието е посочено, че същото се налага, за да се поправи и превъзпита
осъденият към спазване на закона и добрите нрави. Вторият аспект на
индивидуалната превенция е предупредителното въздействие върху осъденото лице.
Едва на трето място е поставена генералната превенция - предупредителното и възпитателно
въздействие върху другите членове на обществото. Тези основни принципи на
наказателното правоприлагане съдът е имал предвид, подхождайки към въпроса за
наказанието, което трябва да се наложи на подсъдимата Д.С..
Така при определяне на наказанието
районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, която
императивно предписва прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 58а от НК, водейки се от разпоредбите на чл. 36 от НК относно целите на наказанието и
на чл. 54 и следващите от НК за неговата индивидуализация. При определяне на
санкционните последици по вид, размер и начин на изпълнение в рамките на чл.
58а от НК следва да се преценяват всички значими за индивидуализацията на
наказателната отговорност обстоятелства, сочещи на тежестта на престъплението и
личната опасност на дееца. Първостепенният съд правилно е отчел релевантните
фактически данни за личността на подсъдимата, както и процесуалното й поведение
в хода на наказателното производство. Отчитайки обществената опасност на
престъпното посегателство и характеристичните данните на подсъдимата районният
съд е наложил наказание в нисък размер. Първостепенният съд е определил като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите
характеристични данни и критичното й отношение към стореното, а като отегчаващи
- размера на щетата, предвид което е определил наказание "лишаване от
свобода" за срок от една година.
На основание чл. 58а от НК е
намалил това наказание с 1/3 и осъдил подсъдимата на наказание "лишаване
от свобода" за срок от осем месеца. Така наложеното на подсъдимата С.
наказание от първоинстанционния съд е в рамките на закона и е индивидуализирано
правилно.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на защита за приложение на чл. 55 от НК. За да се приложени
последния е необходимо по делото да са налице данни за изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, каквито съдът не констатира.
Прилагайки правилата за индивидуализация на наказанието контролираният съд е
наложил наказание при значителен превес на смекчаващи вината обстоятелства като
последното е определено към минимума, а именно – една година. Следва да се
отбележи, че формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимата
признава фактите в обвинителния акт не трябва да се интерпретира допълнително като
смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно
изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а от НК. Благоприятната последица
от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК),
поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.
По време на извършване на
деянието подсъдимата не е имала противообществени прояви. По мнение на
настоящия състав воденото срещу нея наказателно производство само по себе си е
започнало да оказва превъзпитателно и поправящо действие. Наред с това и
вземайки предвид установените добри характеристични данни на подсъдимата,
нейната трудова ангажираност, както и факта, че се грижи за своето дете се
налага извода, че за постигане целта на наказанието не е наложително подсъдимата
да бъде изолирана от обществото. Поради изложеното и за да се постигне
принципът за справедливост на наказанието, чрез неговата индивидуализация,
настоящият състав намери, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че по отношение на подсъдимата С. са налице
условията за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода, тъй като към датата на извършване на деянието
подсъдимата не е осъждана за извършено престъпление от общ характер, наложеното
й наказание лишаване от свобода е под три години, като съдът е намерил, че
поправянето на подсъдимата не налага ефективно изтърпяване на това наказание,
като целите по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане на
изтърпяването за изпитателен срок. Настоящият въззивен съдебен състав споделя
извода на първостепенния съд, че така наложеното наказание ще окаже
необходимото поправително и превантивно въздействие спрямо подсъдимата.
Въззивният съд споделя напълно становището на
първоинстанционния съд и по отношение на предявения от страна на „Е.Б.“ ЕАД
граждански иск за претърпени вследствие на инкриминираното деяние имуществени
вреди – 1000 (хиляда) лева, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, който правилно е
уважен в цялост.
Въззивният състав счете, че първоинстанционната присъда е
правилна в частта на направените разноски и следва да бъде потвърдена в тази си
част.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната съдебна
инстанция не констатира наличието на основания за нейното изменяване или
отмяна, поради което и предвид посочените съображения постанови своето решение.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
№ 274825 от 22.11.2017 г. по НОХД № 14118/2017 г., СРС – НО, 8-ми състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.