Решение по дело №332/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 101, т. 1 ЗИНЗС, във вр. с чл. 110 и § 4б, ал. 1 от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по жалба, подадена от лишения от свобода Б. Р. С., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Враца, гр.Бойчиновци, с която оспорва издадена заповед № Л-2348/16.07.2024 г. на началника на ЗООТ – Враца, гр. Бойчиновци, с която на основание чл. 104, ал. 1, във вр. чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.

В жалбата се твърди, че неправомерно му е наложено наказание. Излага съображения, че на 27.04.2024 г. бил пуснат от окръжен прокурор по прекъсване за лечение до 10.05.2024 г. в болница „Сърце и мозък“ – гр. Плевен, но когато на 28.04.2024 г. посетил въпросната болница го уведомили, че не могат да го приемат, тъй като докторът излязъл отпуска и променили приема му за 29.05.2024 г., като му казали, че ще изпратят документи за промяната на датите до ЗООТ Бойчиновци. Счита, че в следствие на това г-н Н. решил да го накаже, без той да има вина. Смятал, че след като не бил приет в болница ще му се обадят да се прибере от прекъсването. Сочи, че многократно му било отказвано правото да ползва лечение в специализирани болници от 31.05.2024 г. до настоящия момент, поради което здравословното му състояние се било влошило.

С разпореждане № 1094/22.08.2024 г. са конституирани страните по делото и е разпределена доказателствената тежест.

От административния орган е представена административната преписка по обжалвана заповед № Л-2348/16.07.2024 г. на началник ЗООТ – Враца, гр. Бойчиновци.

В съдебно заседание жалбоподателят л.св. Б. Р. С., редовно призован, поддържа жалбата си и иска отмяна на заповедта,като незаконосъобразна.Не претендира разноски.

Ответната страна - Началник на ЗООТ – Враца, гр. Бойчиновци, в съдебно заседание, редовно призован ,явява се Р. В.-служител с юридическо образование и юридическа правоспособност,който оспорва жалбата и иска да се потвърди заповедта.

Окръжна прокуратура – Монтана, чрез прокурор Галя Александрова, която на осн. чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК е встъпила в настоящото производство, е конституирана като страна в процеса. В съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата.Представя писмено заключение.

Настоящият състав на АдмС – Монтана, като взе предвид заявените факти и обстоятелства в жалбата, както и доказателствата, представени с административната преписка, при извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, при условията на чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146, т. 1-5 АПК, намира следното:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване – адресат на акта.

Заповедта за дисциплинарно наказание е връчена на жалбоподателя на 18.07.2024 г. /л. 3/ и подлежи на обжалване по административен ред пред началника на Затвора – Враца в 7-дневен срок от съобщението, съгласно чл. 110, ал. 1 ЗИНЗС. От представените с административната преписка доказателства не се установява л.св. да е обжалвал процесната заповед по този ред. Този факт обаче не рефлектира на възможността, жалбоподателят да оспори заповедта директно пред съда. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС, разпоредбите на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. В оспореният административен акт не е указана възможност за неговото оспорване по съдебен ред по реда на АПК, тоест приложение намира разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от АПК, съгласно която когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване пред съд, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца. След като оспореният административен акт е връчен на оспорващият на 18.07.2024 г., а жалбата му е постъпила в Административен съд – Монтана с вх. № 1764/24.07.2024 г., тоест в срока по чл. 140, ал. 2 от АПК във вр. с § 4б, ал. 1 от ПЗР ЗИНЗС, следва да се приеме, че е подадена в законоустановения срок.

Предмет на настоящото производство е Заповед № Л-2348/16.07.2024 г. на Началника на ЗООТ – Враца, гр. Бойчиновци, с която на основание чл. 104, ал. 1, вр с чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС л.св. Б. Р. С. е наказан със „Писмено предупреждение“.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, че жалбоподателят към датата на налагане на дисциплинарното наказание изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/ - Враца, гр. Бойчиновци.

С оспорената Заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, за нарушение квалифицирано при условията на чл. 96, т. 3 и чл. 100, ал. 2, т. 4, предл. последно във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС.

С Докладната записка с рег. № 10881/08.07.2024 г. ИСДВР 4 [населено място] дава сведения, че на дата 04.07.2024 г. при работа със ЗД на л.св. Б. Р. С. открила уведомление с peг. № 8443/20.05.2024 г. от МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД - гр. Плевен, с което болницата уведомява, че лицето С. не е хоспитализиран през периода 27.04.2024 г. – 10.05.2024 г. в лечебното заведение, поради влошено здравословно състояние на лекуващия лекар. На лишения от свобода С., съгласно Постановление № 1095/23.04.2024 г. на ОП – Враца, е прекъснато изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ поради изключителни причини от здравословен характер за срок от 15 /петнадесет/ дни, считано от 27.04.2024 г. Лишеният от свобода е изведен на 27.04.2024 г. в 06:45 ч. и се е завърнал в ЗООТ „Враца“ на 11.05.2024 г. в 19:35 ч. В докладната се сочи, че л.св. С. не е уведомил администрацията на Затвора - Враца и ОП - Враца, че не е хоспитализиран и е използвал прекъсването не по предназначение. Към докладната са приложени Постановление № 1095/23.04.2024 г. на ОП – Враца и Уведомление № 5443/20.05.2024 г. от МБАЛ „Сърце и мозък“ – гр. Плевен. На основание изложеното от ИСДВР е направено предложение л.св. С. да бъде наказан за извършено нарушение на чл. 96, т. 3, във връзка с чл. 100, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗИНЗС.

В приложено на л. 15 от делото писмено обяснение от л.св. Б. Р. С., същият съобщава, че когато отишъл в болницата доктора го нямало и той нямал вина. Обадил се в затвора, но от там не му отговорили.

Приложен е Протокол за изслушване № 7614/15.07.2024 г. на началник сектор ЗООТ „Враца“ гл. инспектор Н. Н. във вр. с докладна записка № 10881/08.07.2024 г., съгласно който на 12.07.2024 г. изслушал лично л.св. С., който заявил, че не е постъпвал в болница, защото лекарят бил болен. По време на прекъсването пребивавал на домашния си адрес, не го ползвал за лечение. Опитал да постъпи по спешност, но му било отказано. Не се върнал в затвора, защото не успял да се свърже с администрацията на затвора.

По делото е приложено и Уведомление № 8443/20.05.2024 г. от МБАЛ „Сърце и мозък“ – гр. Плевен от което се установява, че Б. Р. Б. не е хоспирализиран пред периода 27.04.2024 г. – 10.05.2024 г. в лечебното заведение, поради влошено здравословно състояние на лекуващия лекар. Посочено е, че същият е плануван за хоспитализация на 29.05.2024 г. в отделение по кардиология на болницата.

Съгласно чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила

Съгласно чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗИНЗС - Дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. За дисциплинарно нарушение се смята завръщане след срока на домашния отпуск или прекъсването, както и използването на времето за прекъсване изпълнението на наказанието не по предназначение.

Съгласно чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС - Преди налагане на наказанието задължително се изслушва нарушителят.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е съставена в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС. Издадена е от оправомощено, съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС, длъжностно лице, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Спазени са и установените в чл. 106 от ЗИНЗС срокове за нейното издаване.

Като основания за издаване на оспорената Заповед са посочени текстовете на чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 100, ал. 2, т. 4, предл. последно от ЗИНЗС.

Анализът на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка дават основание на настоящият съдебен състав да приеме, че л. св. Б. Р. С. е извършил нарушение на правната норма на чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС, което е дисциплинарно нарушение в съответствие с разпоредбата на чл. 100, ал. 2, т. 4, предложение последно от ЗИНЗС. По този начин жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение изразяващо се в използването на времето за прекъсване изпълнението на наказанието не по предназначение.

Това деяние е извършено виновно, предвид факта, че с Постановление № 1095/23.04.2024 г. на ОП – Враца е прекъснато изпълнението на наказание „лишаване от свобода“ на л.св. С. поради изключителни причини от здравословен характер за срок от 15 дни, считано от 27.04.2024 г. В обстоятелствената част на постановлението е посочено, че прекъсването е с цел хоспитализация в отделение по кардиология на МБАЛ „Сърце и мозък“ – гр. Плевен с плануван прием на 28.04.2024 г., с оглед здравословното състояние на лишения от свобода, както и необходимостта от имплантиране на сърдечен водач с дефибрилатор с оглед превенция на усложнения във връзка с тежка систулна дисфункция на сърцето.

Във основа на представените писмени доказателства, а и от страна на жалбоподателят не се спори, безспорно се установява, че л.св. С. е ползвал прекъсването на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ не по предназначение, тъй като не постъпил в болничното заведение, а през периода пребивавал на домашния си адрес и не провеждал лечение.

Ирелевантно към спора е твърдение от на л.св. С., че след като не бил хоспитализиран се опитал да се свърже с администрацията на затвора, но не успял. Неотносимо е и обстоятелството, че приемът му бил отложен от болничното заведение не по негова вина.

Извършеното дисциплинарно нарушение се наказва с налагане на дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС – „Писмено предупреждение".

При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание НО е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, по арг. чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС. Наложеното наказание се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението.

Предвид изложеното, съдът намира оспорената Заповед № Л-2348/16.07.2024 г. на Началник ЗООТ Враца,гр.Бойчиновци за издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона – осигуряване на ред в затвора и осигуряване поправително и превъзпитателно действие спрямо нарушителя и спрямо останалите лишени от свобода. Преследваната със заповедта цел не е различна от законоустановената, респ. не е налице превратно упражняване на власт, поради което и подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Водимо от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК и чл. 110 във вр. § 4б,ал.1 от ДР на ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Р. С., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ към Затвора гр. Враца с местонахождение гр. Бойчиновци, против Заповед № Л-2348/16.07.2024 г. издадена от Началник ЗООТ гр. Враца,гр.Бойчиновци, с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС,вр с чл.100,ал.2,т.4 ЗИНЗС, на основание чл. 104, ал. 1 във вр. чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение".

Решението не подлежи на касационно оспорване по аргумент от § 4б,ал.1 от ДР на ЗИНЗС.

На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.