М О Т И В И :

                  Срещу подсъдимия А.Н.А., роден на ***г***.**, живее в гр.**, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, е повдигнато обвинение за това, че:

През периода на 01.04.2005г. – 30.06.2005г. в гр.Плевен при условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик и управител на “Мета ал центрум” ЕООД, гр.Плевен, избегнал  установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери 33192,00лв., като потвърдил неистина и затаил истина в подадени справки-декларации, както следва:

 На 16.05.2005 г. потвърдил неистина и затаил истина в СД по ЗДДС с вх. №902300/16.05.2005г. до ТДД гр.Плевен за данъчен период 01.04. – 30.04.2005г., в която  са отразени фактури №1445/13.04.2005г. с обща стойност 90084,00 лв. и ДДС в размер на 15014,00 лв. и №1446/13.04.2005г. с обща стойност 6828,00 лв. и ДДС в размер на 1138,00 лв. издадени от ЕТ „**” с.** на обща стойност 96912,00 лв. и ДДС в размер на 16152,00 лв.

На 14.06.2005г. потвърдил неистина и затаил истина в СД по ЗДДС с вх. №905023/14.06.2005г. до ТДД гр.Плевен за данъчен период 01.05. – 31.05.2005г., в която  са отразени фактури №445/11.05.2005г. с обща стойност 90000,00 лв. и ДДС в размер на 15000,00 лв издадена от “Стройко”ЕООД-** **, №63/31.05.2005г. с обща стойност 10800,00 лв. и ДДС в размер на 1800,00 лв. издадена от “Глобус 2000-*” ООД гр.Златарица и ДКИ № 108/30.05.2005г. към д.ф.№107/05.05.2005г. на стойност 1440.00лв. и ДДС в размер на 240.00лв. издадено от ЕТ „**” гр.** ** - на обща стойност 102240.00 и ДДС в размер на 17040.00лв. - Престъпление по чл. 257 ал.І(отм.), вр. с чл.255 ал.І(изм.), вр. с чл. 26 ал.1, вр. с чл.2 ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на ОП Плевен ангажира становище, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин извършването на продължаваното престъпление, както и неговото авторство. Ангажира се становище, че на подсъдимият следва да се наложи наказание от две години лишаване от свобода, което да се изтърпи реално, с оглед множеството осъждания на лицето за престъпления срещу финансовата и данъчната система.

         Подсъдимият А.Н.А. депозира искане производството да протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, като прави пълни самопризнания по повод на повдигнатото му обвинение и изразява съгласие да не се събират доказателства по реда на чл. 371 т.1 от НПК. Моли съда за едно по-ниско наказание, като демонстрира критично отношение към деянието си.

         Защитника адв. М. от АК Плевен –ангажира становище, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява съставомерността и авторството на деянието, като моли съда при индивидуализацията на наказанието да приложи разпоредбата на чл.55 от НК.

         Съдът, като прецени събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, както и направените по реда на чл. 370 от НПК самопризнания от страна на подсъдимия, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

         Производството пред първоинстанционния съд протече по реда на глава ХХVІІ от НПК.

А.Н.А.  е роден на ***г***.**, живее в гр.**, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

 С решение по фирмено дело № 1 от 15.06.1998г. на Софийски градски съд било регистрирано дружество „Мета ал центрум” ООД.  С решение № 466/30.04.2002г.. на Ловешки окръжен съд било вписано преобразуване на дружеството в  „Мета ал центрум” ЕООД. С последващо решение № 1026/17.09.2004г. на Ловешки окръжен съд  било вписано прехвърляне на дружествени дялове като едноличен собственик на капитала станал подсъдимият А., като бил променен и адреса на регистрация и седалището на юридическото лице, а именно в гр.Плевен, жк. „***” бл.***, вх.*, ап.*. След този момент Дружеството се управлявало и представлявало от А.. На 20.01.2005г. А., в качеството си на управител на дружеството, упълномощил св. Л. да представлява юридическото лице по всички въпроси, свързани с дейността му и с право да подписва ангажиращи търговеца документи, както и да открива и закрива банкови сметки и да тегли суми по тях.

На 14.10.1998г. в ТДД София Дружеството било регистрирано по ЗДДС, като от този момент за представляващите го лица възникнало задължението за подаване на справки декларации по ЗДДС за всеки отчетен период. На 17.03.2003г. регистрацията по ЗДДС е била прекратена на основание чл.117 ал.І т.1 от ЗДДС, а от 12.08.2003г., като търговеца се регистрирал  по ЗДДС в ТДД гр.Ловеч. С оглед последващата промяна в седалището на дружеството от 01.02.2005г. регистрацията по ЗДДС била в ТДД гр.Плевен.

На 16.05.2005 година била подадена справка декларация по ЗДДС за отчетния период 01.04. – 30.04.2005 г. - СД по ЗДДС с вх. № 902300/16.05.2005г. с резултати за периода, като в последната били включени фактури №1445/13.04.2005г. с обща стойност 90084,00 лв. и ДДС в размер на 15014,00 лв. и №1446/13.04.2005г. с обща стойност 6828,00 лв. и ДДС в размер на 1138,00 лв. издадени от ЕТ „**” с.** на обща стойност 96912,00 лв. и ДДС в размер на 16152,00 лв.

На 14.06.2005 година в ТДД Плевен била подадена справка декларация по ЗДДС за отчетния период 01.05. – 31.05.2005 г. с вх. № 905023/14.06.2005г., в която били отразени фактури №445/11.05.2005г. с обща стойност 90000,00 лв. и ДДС в размер на 15000,00 лв издадена от “Стройко”ЕООД-** **, №63/31.05.2005г. с обща стойност 10800,00 лв. и ДДС в размер на 1800,00 лв. издадена от “Глобус 2000-*” ООД гр.Златарица и ДКИ № 108/30.05.2005г. към д.ф.№107/05.05.2005г. на стойност 1440.00лв. и ДДС в размер на 240.00лв. издадено от ЕТ „**” гр.** ** - на обща стойност 102240.00 и ДДС в размер на 17040.00лв. С Актове за възлагане на данъчна ревизия с №№2024/25.08.2005г.; 2548/25.10.2005г. и  №2796/25.11.2005г. на ТДД – Плевен, била извършена данъчна ревизия на „Мета ал центрум” ЕООД гр.Плевен по ЗДДС с ревизиран период 01.03.2005г. – 30.06.2005г. В хода на данъчната ревизия било установено, че отразените в справките декларации сделки със - „СТРОЙКО” ЕООД гр. ** ** – по ф. № 445/11.05.2005 г. е на стойност 90000,00 лв. и и ползвания данъчен кредит от Мета ал центрум” ЕООД гр. Плевен в размер на 15000,00 лв, като теза сделка не  е осчетоводена от другата страна и не е намерила отражение, както в счетоводната документация, така и в подадената справка декларация. При данъчната проверка се установило, че  

за доставки от ЕТ „**” с. ** по ф. № 1445/13.04.2005г. и № 1446/13.04.2005г. на стойност 96912,00 лв. и ползвания данъчен кредит от Мета ал центрум” ЕООД гр. Плевен в размер на 16152,00 лв. няма данни за реално извършени търговски операции, като няма отражения в счетоводната документация на Едноличния търговец  няма данни за извършени такива сделки по смисъла на ЗДДС. По отношение посочените, като осъществени сделки с  ЕТ „**” гр. ** ** по делото е представено данъчно кредитно известие ДКИ № 108/30.05.2005г. към ф. № 107/05.05.2005г., което обаче не е отразено в дневника за покупки и справката декларация по ЗДДС на „Мета ал центрум” ЕООД гр., като в следствие на това е ползван данъчен кредит в размер на 240,00 лв.

Данъчната ревизия приключила с ДРА №2796/27.12.2005г., издаден от ТДД гр.Плевен, за извършена данъчна ревизия на “Мета ал центрум” ЕООД гр. Плевен за периода 01.03.2005г. - 30.06.2005г. по определяне на данъчните задължения по ЗДДС и е връчен на 03.01.2006г. на Ж.И. Л., на длъжност „**”, в качеството й на упълномощено лице на “Мета ал центрум” ЕООД гр. Плевен. упълномощаването било извършено и обективизирано в пълномощно № 712/20.01.2005г. на нотариус район ** ** Д.Д.. Задължението в размер на 155761,37лв, установено с ДРА №2796/27.12.2005г., издаден от ТДД гр. Плевен е станало изискуемо на 18.01.2006г. По изискуемите публични държавни вземания, установени с ДРА няма доброволни плащания или принудително събрани суми, от което се счита, че плащанията са спрени от 18.01.2006г.

Подписите в Справка –декларация по ДДС с вх.№902300/16.05.2005г.;  дневник за покупки и дневник за продажби за периода 01.04.-30.04.2005г. са положени от св.Ж. Л.

Подписите в Справка –декларация по ДДС с вх.№905023/14.06.2005г.; протокол за предаване на магнитен носител от 14.06.2005г.; дневник за покупки и дневник за продажби за периода 01.05.-31.05.2005г. са положени от св.Ж. Л.

Подписите срещу текста „отговорен за операцията” и „получател” в данъчна фактура № 00000000108/30.05.2005г. и на „получател” във фискална касова бележка № 6/30.05.2005г. са положени от А..

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство № Д-200/ 2006 година по описа на Окръжна Прокуратура Плевен писмени - протоколи, ДРА № 2796/27.12.2005г. на ТДД-гр.Плевен,  копие от дневници за покупки и продажби, удостоверения за актуално състояние на дружеството, пълномощни, справки-декларации по ЗДДС, копие от данъчни  фактури, удостоверения на ОС – Плевен и гласни доказателства, които са напълно непротиворечиви. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че сделките обективизирани във инкриминираните фактури не са реално извършени, поради което не са намерили отражение в счетоводните записвания на другите страни. От съдебно графологичните експертизи се установява, че подписите в справките-декларации предмет на настоящето обвинени са положени от упълномощеното лице – св.Л., както и че подписите върху фактура № 108/30.05.3005 година са положени от подсъдимият. Установената фактическа обстановка напълно се припокрива и от самопризнанията на подсъдимия дадени по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че с действията си подсъдимият А. при условията на продължавано престъпление през периода 01.04.2005 – 30.06.2005 година е осъществил деяния съответно на 16.05.2005 година и 14.06.2005 година, които съставляват престъпление по чл. 257 / отм./ във връзка с чл. 255 / изм. / от НК . От обективна страна, съобразно легалната дефиниция дадена в разпоредбата на чл. 255 / изм./ от НК, престъплението може да бъде извършено при две форми на изпълнителното деяние, както е конкретния случай, и се изразява в подаване от страна на подсъдимия А. на справки декларации, в които или потвърдил неистина или затаил истина. В ЗДДС се съдържат специалните материалноправни разпоредби, които уреждат правните отношения по повод облагането с данъка върху добавената стойност. Данъчният кредит и правото на приспадане са елементи от механизма на ДДС и са резултат от прехвърлянето на задължения на данъчната администрация по администрирането на данъка върху регистрираните лица. Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице, включено в механизма на данъка, да изпълнява задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползване на право на данъчен кредит и на приспадане на данъчен кредит.

 От фактическа страна формата на изпълнение на инкриминираното деяние по чл. 257 НК вр. чл. 255 НК (отм.) се изразява в укриване на данъчни задължения, чрез и двете форми на изпълнителното деяние посочени в ал.І на изменения текст на чл. 255 от НК. Изпълнението на укриването на данъчни задължения е обективирано в механизма на отчитане на данъчния кредит и правото на приспадането му, чрез система от действия на дееца – подсъдимия, които са свързани с отчитането на реализирана стопанска дейност, която в конкретния случай от събраните по делото доказателства не само, че не е била осъществявана, но въобще посочените първични счетоводни документи в справките декларации подадени за двата отчетни периода, не са намерили никакво отражение в посочените от А. контрагенти. Величината на инкриминирания предмет е критерият за наказателноправния характер на отговорността, като в конкретния случай сумата, посредством която е ощетен държавния бюджет възлиза на 33 192 лева. Укриването на данъчни задължения е престъпно само ако те са в големи размери, по дефиницията на чл. 93, т. 14 НК, а в случая са и в особено големи размери. Формата на вината на подсъдимия А. е установена. Тя е пряк умисъл, защото подсъдимият е съзнавал и искал настъпването на целите последици, укриването на данъчни задължения чрез изградения от него механизъм за симулиране на търговска дейност комбинирано с непосочването във декларациите на други реално осъществени сделки предмет на облагане по ЗДДС. В тази насока следва да се посочи, че факта относно това, че подписите под справките декларации са положени от друго лице не води до освобождаване от наказателна отговорност, тъй като А. е знаел за отразеното в декларациите, както и последиците от тяхното подаване.

От друга страна , съгласно разпоредбата на  чл.100 от Закона за данък добавена стойност в редакцията му към инкриминирания период,   А. в качеството си на представляващ Дружеството е бил длъжен да подава справка-декларация в ТДД – Плевен, ежемесечно, до 14 число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. С оглед на това, съдът приема, че за подсъдимият е възникнало задължението за подаване на справки-декларации, поради което инкриминираните документи попадат в категорията на тези посочени в разпоредбата на чл. 255 от НК / изм./ Подсъдимия, като представляващ данъчно задълженото лице – „ Мета ал центрум” ЕООД е годен субект на престъпление по чл. 255 ал.І от НК, тъй като именно той е бил лицето което е следвало и подавало изискуемите по Закон данъчни декларации .

 Съдът приема, че именно посредством тези си действия  - осчетоводяването на фактури и последващото им преекспониране в дневниците за покупко-продажба на „ Мета ал центрум” ЕООД и в справките декларации, при явното знание относно това, че първичните счетоводни документи не отразяват реални сделки по смисъла на ЗДДС, подсъдимия А. е потвърдил неистина относно тези обстоятелства, като по този начин е представлявания от него Едноличен търговец, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице е постигнало възникването на право на възстановяване на данъчен кредит, който данъчен кредит не се е дължал

Относно приложимия закон следва да се отбележи, че по-благоприятаната разпоредба за подсъдимия е тази на чл. 257 / отм/ от НК. Съдът приема, че за А. квалифицирането на деянието като такова осъществяващо състава на чл. 257 / отм/ във връзка с чл. 255 / изм/ от НК е по-благоприятно с оглед значителния превес на смекчаващи вината обстоятелства и най-вече задължението за съда, което произтича от факта, че в съдебна фаза производството е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК при индивидуализацията на наказанието. В тази насока е и константната съдебна практика / Р-20/ 23.01.2008 по н.д.688/2007 на ВКС, Р-34/ 31.03.2008 по н.д.703/2007 на ВКС, Р- 389/ 07.11.2008 ПО Н.Д.255/2008 на ВКС/.

При определяне на вида и размера на наказанието,което следва да бъде наложено на подсъдимият, съдът, на първо място, съобрази императивната разпоредба на чл. 373 ал.ІІ от НПК, съобразно която дори при липсата на данни за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Предвидения минимум на наказание в разпоредбата на чл. 257 от НК в редакцията й към момента на осъществяване на престъплението от страна на А. е две години. С оглед разпоредбата на чл.55 ал.І т.1 от НК съдът следва да определи наказание под най-ниския предел. В конкретния случай, съдът като прецени данните за личността на подсъдимия – лице, което не е осъждано за престъпление от общ характер към периода на деянията съставляващи продължаваното престъпление, за което е повдигнато обвинение, демонстрираното явно разкаяние за стореното и критично отношение, приема, че това са обстоятелства от категорията на смекчаващите вината. От друга страна обаче отчитайки цялостната престъпна дейност на А. през инкриминирания период, което сочи на явно нежелание от страна на дееца да преустанови противоправните си действия, както и общата сума от 33 19 лева, с която е ощетен държавния бюджет поради невнасянето на дължимия от данъчнозадълженото лице ДДС, в кумулативна обвързаност с постигането посредством инкриминираните документи на право на данъчен кредит, като отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема, че за изпълнение целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК следва да се определи наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът приема, че няма пречка изпълнението на така определеното наказание да бъде отложено по реда на чл.66 от НК с ТРИГОДИШЕН ИЗПАТЕЛЕН СРОК, поради наличието на законоустановените в горната разпоредба предпоставки, а именно, че лицето не е осъждано за престъпление от общ характер извършено преди престъплението, предмет на настоящето съдебно производство. В тази насока съдът намира за несъстоятелно искането на процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен за определяне на наказание, което следва да се изтърпи ефективно. Искането си Прокурора оповава на множеството последващи осъждания на лицето за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система. Следва обаче да се посочи, че видно от бюлетина за съдимост на подсъдимият първият влязъл в сила осъдителен съдебен акт е от 03.02.2006 година. Всичките деяния, за които на А. са наложени наказания са през период предхождащ настоящето деяние. Обстоятелството обаче за продължителните досъдебни производства, които явно не са протекли в рамките на установените в НПК срокове, поради което осъжданията са станали факт едва към 2006 година не може да бъде тълкувано във вреда на подсъдимия и да влошава неговото положение. Именно предвид на това, съдът приема, че наличието на предпоставките на чл.66 от НК е достатъчно условие определеното наказание от една година лишаване от свобода да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Съдът приема с оглед данните за материалното състояние на лицето, факта че последния не работи и нереализира доходи, че не следва да се налага кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 257/отм/ наказание „глоба”. Налагането на това наказание би довело до една прекомерна репресия спрямо лицето, което следва да се отбележи, че демонстрира критично отношение към деянието си, и не би съответствало както на тежестта на престъплението, така и би било в противоречие с целите на наказанието, които съдът приема, че биха били постигнати посредством определеното наказание по-горе.

При този изход на наказателното производство и по реда на чл. 189 ал.ІІІ от НПК  А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен сумата от 235 лева представляваща деловодни разноски направени в хода на досъдебното производство.

При горните съображения съдът постанови присъдата си.

22.04.2009 година                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: