О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
гр. Габрово, 29.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от двадесет и девети юли, две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм.
дело № 219 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-1355 от 27.07.2021 г., подадена от Н.Т. ***,
с ЕГН: **********, против Решение № 1040-20-571 от 8.06.2021 г. на директор
Дирекция на ТП на НОИ - София, с искане за неговата отмяна. Жалбата е подадена
чрез АД „Станков, Тодоров, Хинков и Спасов“, София, адв. Н.Т., с приложено към
нея пълномощно
С така посоченото Решение е
отхвърлена Жалба на Т., подадена против Разпореждане № РВ-3-21-00886723 от
4.03.2021 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО като неоснователна и е
отхвърлено възражение за изтекла погасителна давност по чл. 115, ал. 1 от КСО,
също като неоснователно, като административната преписка е върната на
длъжностно лице, на което е възложено ръководството по изплащане на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София град за предприемане на действия
покомпетентност във връзка с искането на жалбоподателката за изплащане на обезщетение
за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Производството е по реда на чл. 118
от КСО.
Изложените в оспорения АА мотиви
са следните: С горепосоченото Разпореждане е регламентирано Т. да възстанови
добросъвестно получени от нея суми, съставляващи парично обезщетение за
бременност и раждане, изплатено за остатъка до 410 календарни дни, за времето
от 16.10.2016 г. до 17.07.2017 г., вкл., на стойност от 8 940.33 лв. През този
период жалбоподателката е получила обезщетение за бременност и раждане в обща
размер от 13 409.53 лв. При направена проверка от страна на контролните органи
на НОИ е установено, че тя не е имала право на обезщетение в така посочения
размер. Т. е работила по две трудови правоотношения – с „Брайт Флайт“ ЕООД и
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация/ /ГДГВПА/, поради
което тя смята, че основателно е получавала обезщетения във връзка с тях. На
10.10.2016 г. тя уведомила работодателя си – ГДГВПА, че не желае да ползва
отпуск за бременност и раждане и иска да се върне на работа във вр. с
представено Удостоверение № 20 от 27.04.2021 г., от което е видно, че е била в
отпуск само през периода юни – октомври, 2016 г., след което изплащането на
паричното обезщетение за остатъка до 410 календарни дни било прекратено, но НОИ
продължил да изплаща обезщетението по правоотношението й с другия й
работодател, каквото тя е получавала до декември, 2017 г. Наличието на две
трудови правоотношения не се оспорва.
От осигурителя „Брайт Флайт“ ЕООД
е изготвено Удостоверение за изплащане на обезщетение за бременност и раждане
за остатъка от 410 дни по чл. 50, ал. 1 от КСО. С този работодател Т. е била в
трудово правоотношение на 4 часов
работен ден, прекратено на 1.04.2018 г. В данните по чл. 5, ал. 4 от
Кодекса, подадени от това дружество за ЗОЛ за процесния период всички работни
дни са отразени като такива, с право на парично обезщетение и Т. е получила
такова за остатъка до 410 дни – за 188 работни дни за този период на стойност
13 409.53 лв.
За същия период са подадени данни
и от другия осигурител на лицето – ГДГВПА с вписани работни дни с осигурителен
стаж 8 часа дневно /пълен работен ден/, но без данни за дни във временна
неработоспособност. С оглед упражняваната от лицето трудова дейност в ГД,
размерът на изплатеното парично обезщетение за бременност и раждане по
правоотношението с „Брайт Флайт“ ЕООД е „неправилен“, поради което е било
издадено цитираното по-горе Разпореждане за възстановяване на сумата от 8
940.33 лв.
Дължимото парично обезщетение на Т.
е било изчислено съобразно данните, подадени от двамата й работодатели, като е
определено в общ дневен размер, изчислен въз основа на двете трудови
правоотношения – 71.33 лв. Съгласно чл. 31, ал. 4 от НПОПДОО при лице, ползващо
такова по вид обезщетение, осигурено при повече от един работодатели,
изплащането става по отделно по всяко от
правоотношенията или за всяко от основанията. При наличие на две правоотношения
и започнала работа само по едното от тях лицата имат право на полагащото им се
парично обезщетение само по второто правоотношение. В случая определеният
дължим дневен размер на обезщетението на жалбоподателката по правоотношението й
с ГДГВПА, предвид сключения трудов договор за пълен работен ден, е 66.66% от
общия размер на обезщетението от 71.33 лв. или – 47.56 лв. дневно. Определеният
дневен размер на обезщетението по правоотношението с Т. с втория й работодател,
при когото тя е работила при непълно работно време, е 33.33% от общия размер
71.33 лв. или 23.77 лв. Изплатеното парично обезщетение за бременност и раждане
за периода от 3.06.2016 г. до 16.10.2016 г. е в посочен в Решението размер за
всеки от месеците. Към 31.10.2016 г. все още в НОИ не е била налице информация
за започналото упражняване на трудова дейност в ГДГВПА, поради което за
процесния период 16.10.2016 г. – 17.07.2017 г. на Т. е изплатено обезщетение и
за двете трудови правоотношения, вместо само за това с търговското дружество –
по 23.77 лв. на ден.
Между страните не е налице спор по
горните факти. Т. действително е започнала работа при основния си работодател
на 16.10.2016 г. и при него е имала право да получава трудово възнаграждение, а
не обезщетение. Обезщетение е следвало да получава само за втория си
работодател в общ размер за периода – 4 469.53 лв., като останалата част от
полученото такова в размер на 8 940.33 лв. е получено от нея неоснователно и
следва да бъде възстановено.
Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО
добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на
възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените
случаи, при които възстановяването е без лихва, до изтичане на срока за
доброволно изпълнение. В случая установеното изплащане на парично обезщетение
на жалбоподателката за процесния период в недължим размер се явява „нови данни“
по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от Кодекса и това е основание за прилагането
й.
По отношение на направеното от Т.
възражение, че е имала право да получава, като работеща майка, неползваща
отпуска си за отглеждане на малко дете, сума в размер на 50% от дължимото й се
обезщетение, решаващият орган е върнал преписката на компетентния
административен орган за изчисление на дължимите суми след 18.07.2017 г.,
когато Т. е придобила право на отпуск за отглеждане на малко дете.
В Жалбата си Т. излага следните
съображения за незаконосъобразност на ИАА:
1. Допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, изразяващо се в произнасяне на контролния
административен орган със забава, извън 1-месечния срок, определен в закона.
2. Допуснати нарушения на
материалния закон:
2.1. Не е налице спор, че Т. е
получила обезщетенията добросъвестно. Такива суми подлежат на връщане само
когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Тези обстоятелства
не са налице в случая. Освен това предвиждането за нови данни по т. 2 е в сила
от 1.01.2017 г. и действа за напред, а процесният период има за свое начало
16.10.2016 г. До края на 2016 г. това изключение е неприложимо.
2.2. След 1.01.2017 г. пък не са
налице нови данни и факти, нито новопредставени документи. Информацията,
касаеща Т., е подадена надлежно в НОИ на 1.11.2016 г. и информацията е подадена
от основния работодател преди да е започнало изплащането на обезщетенията за
месец октомври, 2016 г. Остава неясно по каква причина, въпреки това, че в НОИ
е подадено известие за започването на трудова дейност, това не е било отразено
и не са били предприети мерки за преизчисляване на обезщетението още през
ноември. Новата информация е била подадена коректно преди изчисляване и
изплащане на недължимото обезщетение. След като грешката е била в НОИ, то не
жалбоподателката следва да понесе последиците от това.
3. Прави се и възражение за
погасяване по давност на задължението.
В жалбата се съдържа особено
искане за спиране изпълнението на процесния
ИАА. Жалбоподателят се позовава на това, че нормата на чл. 117а от КСО
предвижда, че оспорването на разпорежданията по чл. 114 от същия нормативен акт
не спира тяхното изпълнение, следователно искането е допустимо, т.к.
предварително изпълнение е предвидено по закон. Съгласно чл. 118а от КСО обжалването
пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ, издадени
за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира
изпълнението им. Според ал. 2 изпълнението може да бъде спряно от административния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в". Искането
за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаване на жалбата и съдът
се произнася в 7-дневен срок, което е сторено. Като мотиви в подкрепа на искането си жалбоподателката сочи обстоятелствата,
че е самотна майка. Освен това банковата й сметка е запорирана от 11.06.2021
г., а чрез нея тя извършва всички свои разплащания, поради което моли тази
обезпечителна мярка да се замени с налагане на запор върху имуществото й –
посочено МПС със застрахователна стойност значително над дължимата сума, с
което ще се изпълни хипотезата на чл. 117а, ал. 2 от КСО. Прилага доказателства
в подкрепа на тези свои твърдения.
АСГ взе предвид това, че с разпоредбата на чл. 117а от КСО
законодателят е предвидил предварително изпълнение на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО, а с разпоредбата на чл. 118а от КСО е предвидил и предварително изпълнение на решенията
на ръководителя на териториалното поделение на НОИ за същите разпореждания и е
допуснал такова изпълнение по силата на самия закон. В производството пред съда нормата на чл. 117а от КСО не се прилага, т.к.
пред съда предмет на оспорване е решението на контролния висшестоящ
административен орган, а не на разпореждането. Разпореждането се оспорва по
административен ред и, следователно, чл. 117а КСО е приложим само в това
производство, не и в оспорване пред съда. За настоящото съдебно производство е
приложим текстът на чл. 118а от КСО. „…спиране изпълнението на
разпореждането може да се иска само в административното производство ( чл. 117а КСО), а в съдебното производство може
да се иска спиране изпълнението на решението на директора на ТП на НОИ (чл. 118а КСО).“ - Определение
№ 3283 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2481/2015 г., VI о.; В тази връзка и АСГ намира, че искането за спиране на предвиденото по
закон предварително изпълнение е по чл. 118а от Кодекса и общата разпоредба на
чл. 166, ал. 4, във вр. ск ал. 2 от АПК, приложима субсидиарно. Приема, че
жалбоподателката иска именно спиране предварителното изпълнение на процесното
Решение, т.к. в жалбата си сочи, че „Съгласно разпоредбата на чл. 118 от КСО
обжалването на решението пред съда не спира неговото изпълнение.“ и на практика
към изпълнение се е стигнало след издаване на процесното Решение, като е
запорирана единствената й банкова сметка, ***плащания и по която постъпват
доходите й.
Съгласно нормата на чл. 118а, ал.
2 от КСО изпълнението
може да бъде спряно от административния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" – т.е. в
следствие на издаден ревизионен акт, какъвто не е настоящият случай,
следователно искането за допускане на замяна на обекта на обезпечение не може
да бъде решен на това основание и по този ред от съда. Самото
предварително изпълнение на процесния ИАА може да се обжалва по друг ред, не
чрез искане по чл. 166 от АПК. АСГ не разглежда законосъобразността на самото
изпълнение, а на предпоставките по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК.
Допуснатото предварително изпълнение
по силата на закона може да се спре единствено в общата хипотеза по чл.
166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК. Законодателят, предвиждайки предварително
изпълнение в специалната норма на чл. 118а, ал. 1 от КСО, презюмира
наличието на предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК, като за
отмяната му се изисква предполагаемо настъпване на значителна или трудно
поправима вреда за адресата, която се преценява от съда във всеки конкретен
случай. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение,
жалбоподателят следва да заяви и докаже вероятността от настъпване
на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се извърши преценка дали са
значителни като основание за спиране изпълнението на акта.
В случая жалбоподателката сочи,
че от запорираната си сметка към датата на налагане на запора тя извършва
всички свои разплащания. Отглежда сама детето си, заплаща за детската му
градина, като прилага договор с посочени такси в тази връзка, има договор за
банков кредит за покупка на жилище, който е приложен по делото и от него е
видно, че ежемесечно тя следва да погасява вноските по него, които са не малка
стойност. От така представените доказателства съдът намира, че с
предварителното изпълнение на ИАА, например посредством налагане на запор и
удръжки от банковата сметка на жалбоподателката, на същата ще бъдат нанесени
сигурни и съществени вреди, които трудно могат да бъдат компенсирани –
възникване на задължения за заплащане на неустойка за детската градина на детето
или оставянето му без такава, обявяване на договора за банков кредит за
предсрочно изискуем и невъзможност задължението по него да бъде заплатено.
Видно от представените от жалбоподателката доказателства, тя разполага с
движимо имущество, /лек автомобил с висока застрахователна стойност, покриваща
неколкократно размера на евентуалното задължение/, което може да послужи като
обезпечение за едно евентуално бъдещо публично вземане, без да се накърняват
правата й съществено и без да се влошава съществено начина и на живот относно
едно все още недоказано към момента по дължимост и размер вземане. Лишаването
от парични средства на лице, полагащо само грижи за малко дете и изплащащо само заем за жилище при
наличието на движимо и недвижимо имущество, което може да послужи като
обезпечение на такова евентуално вземане, АСГ намира, че не е в
интерес на обществената стабилност и на обществените ценности. За да е налице
основание за спиране е достатъчно съществуването на вероятност за настъпването
на вреди, предвидени в чл. 166, ал. 2 от АПК, който извод се налага от тълкуването
на израза "би могло". В този смисъл, напр., Определение
№ 4585 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2760/2012 г., VI о.; Определение
№ 8064 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7227/2011 г., VI о.; В заключение АСГ намира, че такава
вероятност съществува и следва да уважи молбата за
спиране предварителното изпълнение на оспорения пред него ИАА.
В тази връзка и на така
посочените нормативни основания, както и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 153,
ал. 1, чл. 170, във вр. с чл. 9, ал. 4 от АПК, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА страни в
производството:
1. Жалбоподател: Н.Т. ***, ЕГН: **********,
с адрес ***.
Призовка да се изпрати и на
процесуалния представител – адв. Н.Т. от САК, на адрес: *** /надпартерен/ -
адв. Дружество „Станков, Тодоров, Хинков и Спасов“.
2. Ответник: Директор ТП на НОИ –
София град, с адрес на призоваване: гр. София, п.к. 1303, бул. „Ал.
Стамболийски“ № 62-64.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 21.09.2021 г. от 14.00, за когато на страните да
се изпратят призовки.
УКАЗВА на директор ТП на НОИ –
София град, че е в негова тежест да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в оспорения ИАА, както и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му, вкл. че са
налице основанията за възстановяване на добросъвестно получените от
жалбоподателката суми по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, а именно – че когато след
изплащането напроцесните обезщетения са представени нови документи или данни, които имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.
СПИРА предварителното изпълнение
на Решение № 1040 – 20 – 571 от 8.06.2021 г. на директор ТП на НОИ – София
град.
Преписи от Определението да се
изпратят на страните в едно с призовките.
Определението подлежи на
обжалване в частта му, в която е постановено спиране на предварителното
изпълнение на процесния административен акт в 7-дневен срок, с частна жалба,
подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/