Решение по дело №1500/2018 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./……………………. година,

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

     ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 09.10.2018 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

     ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                           СВЕТЛАНА ЦАНКОВА                                                

 

при участието на секретаря Елка  Иванова

разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова

въззивно гражданско дело № 1500 по описа за 2018 год. и  

за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на  чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба,депозирана от Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, против Решение № 2061/14.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1016/2018 г. на ВРС, с което:

  ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Г.Н.Г., ЕГН: ********** сумата от 2000 /две хиляди/  лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,  вследствие на незаконното му привличане като обвиняем по  обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което ищеца е оправдан с влязла в сила присъда №12/02.06.2015г. по ВНОХД №121/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич, ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.01.2016 г., до окончателно изплащане на сумата, на осн.  чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

  ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Г.Н.Г., ЕГН: ********** сумата от  168.34/сто шестдесет и осем лева и тридесет и четири ст./лева, представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, което е довело до необоснованост и незаконосъобразност на решението, неправино са ценени събраните по делото доказателства не са изложени и мотиви. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен, евентуално да се намали размерът на присъденото обезщетение и се присъдят разноски.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното: 

Жалбите са  подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци, поради което съдът ги намира за допустими.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.      

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи,в обжалваната част от решението.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

             За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :

Както правилно и законосъобразно сочи ВРС , съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата понася риска и отговорността  от такива действия на правозащитните органи, които в крайна сметка не са довели до реализиране на наказателна отговорност, но за сметка на това са причинили вреди на привлеченото лице,поради което и държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).

Настоящият въззивен състав възприема извода на ВРС, че с оглед тежестта на доказване, ищецът е доказал по пътя на пълното и главно доказване, че е  1/ налице обвинение спрямо него в извършване на престъпление; 2/ признаване, с влязъл в законна сила съдебен акт за невиновен; 3/ претърпени неимуществени вреди; 4/ причинно-следствена връзка между производството по реализиране на наказателната му отговорност и претърпените вреди; .

Настоящият въззивен състав приема, че  наличието на претърпени неимуществени вреди се установява от показанията на свидетеля по делото

По отношение на размера на обезщетението за претърпените от ищеца по делото вреди,който е и основния спорен въпрос в настоящето производство,съдът приема следното :

С оглед принципа на справедливостта, закрепен в чл.52 ЗЗД,настоящият въззивен състав счита,че правилно и законосъобразно ВРС е определил размера на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението ВРС се е съобразил с вида и продължителността  на  конкретните психологични увреждания на пострадалия и претърпяните във връзка с тях  негативни емоционални усещания.

Настоящият въззивен състав, възприема определения от ВРС размер на обезщетението.

С  оглед наведените в двете въззивни жалби твърдения, счита, че размерът на обезщетението е справедлив и съответства на   характера на престъплението, за което подсъдимият е бил обвинен, периодът на наказателното преследване и  извършените с негово участие процесуални действия, вида на наложената мярка за неотклонение; личността, средата и възрастта на увредения, неговото положение в обществото и  отражението на обвинението върху семейния, обществения и професионалния живот на подсъдимия и начинът му на живот и обичайната му среда.

Действително от  доказателствата по делото се установява, че наказателното преследване спрямо ищеца, му се отразило неблагоприятно.

Освен горепосочените показатели дали отражение върху определения размер на обезщетение следва да се посочи и обстоятелството, че липсват доказателства, наказателното производство да се е отразило негативно върху  върху авторитета и престижа на ищеца в обществото и накърнението на доброто му име.

При тези данни, отчитайки както обективните факти относно вида на повдигнатото обвинение, така и субективния елемент относно личността на ищеца, възприемането на случващото се и неговото влияние върху здравето, семейната и професионалната среда на ищеца, а също и останалите релевантни обстоятелства, съдът намира, че определения размер на  обезщетение в размер на 2 000 лв,е справедлив,поради което и искът е основателен до тази сума ,

Върху главницата се дължи и законна лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението,като настоящият въззивен състав приема ,че  в размера определен от ВРс,решението е правилно и поради съвпадащите изводи и в тази част следва да се потвърди..

С оглед посочените изводи на настоящия въззивен състав,решението на ВРС следва да се потвърди изцяло,в обжалваната част,като в останалата част решението не е обжалвано и влязло в законна сила.

С оглед изхода на правния спор,разноски  следва да се присъдят в полза на виззиваемата страна в размер на 300 лв.

 

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2061/14.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1016/2018 г. на ВРС,

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Г.Н.Г., ЕГН: ********** с адрес ***4 сумата от  300 лв- адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от  получаване на съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………

ЧЛЕНОВЕ :