Р Е Ш Е Н И Е
№ V-58
13.07.2021г.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и
осми юни две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ:
Галя Белева
мл.с.
Александър Муртев
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 2821
по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по депозирана въззивна жалба на
Й.В.В., чрез адв. Антон Стоянов, против Решение № 260401/12.10.2020г. постановено по гр.д. № 1255/2020г. по описа на БРС, в частта, в която е прието за
установено по отношение на жалбоподателя, че същият дължи на основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.240, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо и чл.86 от ЗЗД на Ж.Р.Г.,
ЕГН: **********, с адрес ***, връщане на дадената му в заем
сума 7000 лв. – главница по договор за паричен заем, сключен на 17.03.2019г. в
гр. Бургас, ведно със законната лихва върху главницата от 7000 лева, начиная от
завеждане на заповедното производство по
чл.410 от ГПК – 20.11.2019г. до окончателното й изплащане, за което вземане
ищецът се е снабдил със заповед № 4508 от 29.11.2019г. за изпълнение по чл.410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9911/2019г. по описа на БРС.
С
обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на Ж.Р.Г. и направените
по делото разноски, в т.ч. и в заповедното производство по ч.гр.д. № 9911/2019г. по описа на БРС в общ размер от 1395, 53 лв.,
изчислени съобразно уважената част от исковете.
С
обжалваното решение, Ж.Р.Г. е осъден да заплати на Й.В.В., на осн. чл.78, ал.3
от ГПК направените по делото разноски в общ размер от 41, 12 лв., изчислени
съобразно отхвърлената част от исковете.
В
частта, в която предявеният от ищеца иск за дължимост на сумата от 303, 33 лв.
– обезщетение за забавеното плащане на главницата от 7000 лв. за периода
17.06.2019г. – 19.11.2019г. е отхвърлен от районния съд като неоснователен,
решението не е обжалвано от страните по делото и е влязло в законна сила.
С
депозираната жалба се прави оплакване, че първоинстанционното решение е
неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и
необосновано.
Навеждат
се доводи за това, че в хода на производството не било проведено пълно и главно
доказване относно предаването на обещаната сума. Посочва, че фактическият
състав на договорът за заем би бил осъществен и същият следва да се счита за
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи
заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или
от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията.
Жалбоподателят
твърди, че предаването на парите при подписване на договора за заем не било извършено.
Същото не било документирано по никакъв начин, в т.ч. и чрез съставяне на
разписка. Сочи, че възражение в тази насока направил още с депозирания от него
отговор на исковата молба.
На
второ място жалбоподателят оспорва тезата на ищеца, че фактическото предаване
на сумата е доказано, чрез начинът на формулиране на съдържанието на процесния
договор. Твърди, че с подобна интерпретация, поставена на основата на тълкуване
на договорите, би довела до отричане реалния характер на договора. Сочи, че
употребата на сегашно време в договорите е обичайна практика, важима както за
консенсуалните, така и за реалните договори.
В
тази връзка излага подробни съображения, че доказателствената тежест относно
реалното предаване на сумата като фактическо действие лежи върху ищцовата
страна, като в разглежданата хипотеза, в която не са допустими свидетелски
показания, това може да бъде доказано само с писмен документ.
Релевира
се оплакване, че съдът изобщо не е взел отношение по така наведените от
жалбоподателя твърдения и доводи в обжалваното решение, като единствено е
посочил, че подписът и изписаните имена са на заемателят. Оспорва заключението
по изготвената съдебно-графическа експертиза, като сочи, че същото е
разколебано и не може да се приеме изцяло, тъй като с невъоръжено око може да
се установи, че подписите на заемателят съществено се различават от този
положение по договора за заем.
С
оглед горното, с жалбата се прави искане първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната част. Претендират се разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна Ж.Р.Г.,
чрез адв. Иван Киселичков, който намира въззивната жалба за неоснователна и
желае същата да бъде оставена без уважение, а решението на Бургаския районен
съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира всички
инкорпорирани в нея твърдения за недоказани, бланкетни и почиващи на
предположения. Счита, че съдът е изложил подробни мотиви досежно
основателността на исковата претенция, като правилно е приел, че е налице
съгласие между страните, писмена форма на договора и реално предаване на
сумата. Сочи, че реалното предаване на сумата е било осъществено, видно от
формулировката на чл.2 на процесния договор, където изрично било посочено, че
заемната сума се счита за предадена от заемодателя на заемателя с подписването
на договора. Навежда доводи, че с полагането на подписа и саморъчното изписване
на трите си имена ответникът е заявил съгласието си с всички клаузи на
договора, като в тази му част същият има характера на разписка.
Оспорва
се съдържащото се във въззивната жалба твърдение, че заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-графологична експертиза е разколебано и
противоречиво. Сочи, че същото е изготвено след подробен анализ на сравнителните
материали по делото, в резултат на което е установено по категоричен начин, че
ръкописния текст и подписът срещу заемател в договора са положени лично от Й.В..
В
заключение счита, че изведените в жалбата доводи са неправилни, необосновани и
недоказани и като такива не следва да бъдат взети под внимание.
Не
са заявени искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирана страна в процеса в срока по чл. 259 ГПК против валидно и
допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският
окръжен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и
възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема следното:
Производството
пред Бургаският районен съд е образувано по искова молба на Ж.Р.Г. против Й.В.В.,
с която е предявен иск с правно основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, предл. първо и чл.86 от ЗЗД за приемане на
установено по отношение на ответника, че му дължи дадената му в заем сума от
7000 лв.- главница по договор за паричен заем, сключен на 17.03.2019г. в гр.
Бургас и сумата от 303, 33 лв. – обезщетение за забавеното й плащане за периода
17.06.-19.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 7000 лв.,
начиная от завеждане на заповедното производство по чл.410 от ГПК –
20.11.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед № 4508 от 29.11.2019г. за изпълнение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 9911/2019г. по описа на БРС.
В
исковата си молба, ищецът твърди, че ответникът се е задължил да върне
предоставената му от ищеца в заем сума в срок до 17.06.2019г., но не е изпълнил
задължението си.
Ответникът
е оспорил предявеният иск по основание. Оспорил е наличието на валидно сключен
договор за заем, поради неавтентичност на положения подпис и три имена, като
поддържа, че с ищеца не са се познавали и процесната заемна сума не му е била
предадена. Поради това моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На
17.03.2019г. между Ж.Р.Г. – като заемодател и Й.В.В. – като заемател е бил
сключен договор за заем. Съгласно т.1 от договора заемодателят предоставя в
собственост на заемателя сумата от 7000 лв., а заемополучателят поема
задължение да върне заемната сума в срок до 17.06.2019г. /т.3 от договора/.
В
първоинстанционното производство е открито производство по чл.193 от ГПК, като
с оглед указаната на ответника доказателствена тежест, същият е ангажирал
съдебно-графическа експертиза. От заключението на същата, което не е оспорено
от страните по делото, се установява, че
както подписът в графа “заемател” в договора за заем, така и ръкописния текст с изписаните
имена “Й.В.В.” са положени от
ответника.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Настоящият
състав, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за доказано
възникването на правоотношение между страните по договор за заем за
потребление. Договорът за заем е реален, поради което заемното правоотношение
се счита възникнало при предаването на уговорената заемна сума. В подписания от
страните договор за заем, чиято автентичност е безспорно доказана в настоящия
процес е посочено, че ищецът като заемодател предоставя на ответника като
заемополучател сумата от 7000 лв.
В
т.4 от договора заемодателят е поел задължение да предаде на заемателя заемната
сума в срока и при условията на процесния договор, а в т.2 е посочено, че
същата се предава от него на заемателя с подписването на договора. Съдът, изхождайки
от формулировката на т.2 и т.4 от договора и от цялостния му смисъл въз основа
на употребените в него изрази, приема за доказано, че същият удостоверява
предаване на заемната сума. Липсата на уговорка за бъдещото предаване на
сумата, както и използваните от страните изразни средства недвусмислено сочат и
дават основание да се приеме, че сумата е била предадена в момента на
подписване на договора. Поради това, дори и без изрична разписка от заемополучателя,
настоящият състав приема, че предаването на заемната сума е извършено при
подписването на договора и че това се удостоверява от самия договор и клаузата
на т.2 от него. /в този смисъл и Определение № 1280 от
15.11.2013г. на ВКС по гр.д. № 4787/2013г., IV г.о., ГК/
Следователно,
първоинстанционния съд правилно е счел, че с представения по делото договор за
заем, ищецът е установил предаването на сумата въз основа на заемно
правоотношение, който извод не се разколебава от възраженията на ответника при неуспешно
проведеното от негова страна насрещно доказване.
По
изложените съображения, съдът приема за установено, че на 18.06.2019г. е
възникнала изискуемостта на задължението на ответника да върне на ищецът
получената в заем сума в размер на 7000 лв. Ответникът не твърди и не ангажира
доказателства за връщане на сумата, поради което и на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД
предявеният иск за реално изпълнение на задължението му се явява доказан и
следва да бъде уважен. Поради настъпилата изискуемост на главния дълг, основателна
се явява и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законна лихва върху
главницата на основание чл.86 от ЗЗД, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 20.01.2019г. до окончателното й изплащане.
Поради
цялостното съвпадане на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция с
тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При
този изход на спора, на осн. чл.81, вр. чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски в
размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид
неоснователността на въззивната жалба, направените от въззивникът разноски
следва да останат в негова тежест.
С
оглед на гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260401
от 12.10.2020г. по гр.д. № 1255/2020г. по описа на БРС в обжалваната част като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Й.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Ж.Р.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл.81, вр. чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 600, 00 лв. /шестстотин лева/ с вкл. ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на всяка от
страните на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател:
Членове: