Решение по дело №202/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 220

гр. Видин, 14.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

седми декември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

202

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от П.Е.Р. *** против Решение №227/10.09.2020г., постановено по НАХД № 793/2020г. по описа на РС-Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №26-0000286/29.06.2020г. на Директора на РД“Автомобилна администрация“-Враца, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв на основание чл.93,ал.1,т.1 ЗАвтП за нарушение на чл.6,ал.1,изр.1.

В жалбата се развиват съображения, че решението на Районен съд Видин е незаконосъобразно, като наведените доводи сочат на нарушение на материалния закон и процесуалните правила като касационни основания за отмяна на решението. Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е взел предвид показанията на доведения от тях свидетел и директно е приел, че същият не е пътувал в провереното МПС , тъй като не е вписан в АУАНа, като се сочи , че това е отказ от събиране на други доказателства, което представлява отказ от правосъдие. Сочи се , че не е обсъдено и възражението им за допуснати съществени нарушения в АНП , тъй като в него са вписани 7 бр. пътници , а не 8, , като невписаният е именно свидетелят по делото. Сочи се , че съдът не е взел предвид нито един от мотивите им , изложени в жалбата , като отново се излагат съображенията , сочещи , че не е извършено вмененото на наказаното лице нарушение. Иска се да бъде отменено решението и отменено потвърденото с него наказателното постановление.

Ответникът по делото не е взел становище по жалбата.  

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, и при проверка на съответствието на решението с материалния закон, намира жалбата за неоснователна.

Решението на ВРС е валидно, допустимо и правилно.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 20.06.2020г. била извършена проверка от служители на ОО”Автомобилна администрация”,  в района на Дунав мост 2 в посока Р.Румъния на автомобил „Рено Трафик“, кат.М,с рег.№ СВ9653РМ, собственост на лизингово дружество , управляван от касатора. , в който служителите установили, че водачът превозва пътници. Снети са обяснения от пътниците в автомобила , приложени по делото , от които се установява , че превозът на 7 от тях се извършва срещу уговорено заплащане. Част от тях установяват , че сами ще заплатят пътуването-по 40 евро и по 80 евро , а част от тях сочат , че разноските по пътуването им ще бъдат поети от работодателите им, при които отиват на работа. Водачът не представил заверено копие на лиценз на Общността за обществен превоз на пътници или Удостоверение за регистрация за обществен превоз на пътници на територията на РБългария. Прието било от контролните органи , че водачът не притежава посочените по-горе документи , поради което на същия за нарушение на чл.6,ал.1 от ЗАвтП е съставен АУАН , който водачът отказал да подпише. Отказът му е удостоверен от свидетел. Същият обаче получил срещу подпис препис от акта. Въз основа на АУАНа при идентична фактическа обстановка е издадено обжалваното наказателно постановление , с което на водача на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП е наложено административно наказание „глоба“ в предвидения в санкционната норма размер-2000лв.

Установява се по делото от представения протокол на НАП , съставен във връзка с извършената съвместна проверка с ИААА , че посочените в същия  пътници в автомобила са 8, пътуващи от България за страни от Западна Европа. От разпитания по делото свидетел К. К. се установява , че и той е пътувал с „буса“ за работа в чужбина , но не е платил нищо , като сочи , че никой нищо не е платил.

При така установената фактическа обстановка ВРС е приел , че  водачът е извършвал от обективна и субективна страна нарушението , за което е ангажирана отговорността му, и е потвърдил наказателното постановление.

Направените от съда изводи са правилни и се възприемат от настоящата инстанция .

Съгласно чл.6,ал.1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. В случая е установено при извършената проверка от контролните органи , че с проверяваното МПС водачът е извършвал превоз на пътници без заверено копие на лиценз на Общността и удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници. По смисъла на параграф 1, т.1 от допълнителните разпоредби на ЗАвтП обществен превоз е този, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. В случая се установява от сведенията на лицата , събрани от контролните органи , и от показанията на свид.Й., пред когото същите са дадени , че е уговорено пътуване срещу заплащане на посочените в акта 7 лица –пътници в автомобила, управляван от касатора, поради което извършеният от касатора превоз на посочените лица е обществен по смисъла на закона. Съдът дава вяра на показанията на свид.Й. , тъй като съответстват на събраните сведения в административното производство . Самите сведения са дадени от конкретни лица , същите са с установена самоличност , индивидуализирани са в акта и наказателното постановление. В тази връзка неоснователно е направеното възражение , че не се установява извършването на превоз срещу заплащане. Показанията на свид.К.не променят горната фактическа обстановка , в каквато насока са и доводите на районния съд. Действително се установява , че пътниците в автомобила са били 8 , но в акта и наказателното постановление законосъобразно са отразени само тези , за които контролните органи са установили , че е извършен превоз срещу заплащане. Доказателства за извършен превоз срещу заплащане на свид.К.не са събрани по делото , но и същият не е посочен като такъв пътник в акта и наказателното постановление. Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелят К.като е приел същите за неотносими именно по горните съображения , които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Предвид горното доводите за процесуални нарушения, извършени от съда и отказ от правосъдие с ограничаване на събирането на доказателства, е изцяло неоснователен. Съдът е допуснал и събрал посочените от жалбоподателя доказателства и е обсъдил същите в решението си. Обстоятелството , че въз основа на същите е изградил различни от направените от касатора изводи , не представлява отказ от правосъдие и  ограничаване на събирането на доказателства от страна на съда. Същият е събрал всички , посочено от страните доказателства, като правото на защита на наказаното лице не е накърнено.

При така установената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на параграф 1, т.1 от допълнителните разпоредби на ЗАвП, Съдът намира, че касаторът Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното административно нарушение. Същият е извършвал превоз срещу заплащане на визираните в наказателното постановление дата и място без редовно издаден лиценз или разрешение за това.

Процесният превоз е извършен без наличието на Лиценз за международен превоз на пътници, без лиценз за обществен превоз на пътници в РБ или удостоверение за регистрация на таксиметров превоз на пътници, като извършваният превоз не е сред изключенията , визирани в разпоредбата на чл.6,ал.3 от ЗАвтП.

 Съгласно чл.6,ал.1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3, за всяко превозно средство.

Съгласно чл.7а,ал.1 ЗАвтП лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността, като в случая този лиценз е неприложим. Обстоятелството обаче , дали с въпросното МПС може да се извършва обществен превоз на пътници с лиценз на Общността е ирелевантно за административно-наказателната отговорност , поради което доводите в тази насока са неотносими.

Възражението на касатора, че той като водач не следва да бъде субект на административно-наказателната отговорност, тъй като спрямо него няма изискване да притежава посочените документи съдът намира за неоснователно. Действително съгласно §.1,т.5 ЗАвтП "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, но но субект на нарушението по чл.93,ал.1,т.1 ЗАвтП е „Водачът” на МПС, независимо от правоотношенията, в който се намира той или собствеността на автомобила. Посочената като нарушена норма визира задължението за извършване на обществен превоз единствено и само при наличие на посочените разрешения, като нарушението на тази разпоредба влече административно-наказателна отговорност и на водача на основание чл.93,ал.1,т.1 ЗАвтП и на превозвача на основание чл.96,ал.1,т.1 ЗАвтП като отговорността на веки едни от тях не изключва отговорността на другия. В случая обаче дори не се установява наличие на превозвач-друго физическо или юридическо лице. Качеството на търговец на физическото лице се придобива не от извършване на регистрацията му като такъв , а от фактическото отпочване на дейност , която е търговска по занаят.

Неоснователно е и направеното възражение , че административно-наказателната отговорност е следвало да бъде ангажирана на основание чл.93,ал.2 от ЗАвтП. Безспорно непредставянето на заверено копие от лиценза на Общността, респ. на удостоверение за регистрация , е предвидено като състав на административно нарушение по чл.93,ал.2 от ЗАвтП , но в случаите на неносене на издадено такова за автомобила. В случая се установява , че за процесния автомобил не са били издадени нито заверено копие от лиценза на общността, нито удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, поради което административно-наказателната отговорност законосъобразно е ангажирана на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП. Не водят до обратния извод и изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства , нито събраните доказателства, поради което възражението за ограничаване на правото му на защита поради неправилно посочване на законовата норма спрямо словесното описание на нарушението, е изцяло неоснователно.

Неоснователни са и доводите за маловажност на деянието. За подобно деяние е предвидена и наказателна отговорност по чл.324,ал.1 от НК. Административният орган при преценката на деянието законосъобразно е приел , че следва да се ангажира отговорността на водача на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП, поради което същият е отчел тежестта и обществената опасност на деянието и дееца и е приложил по-леката отговорност спрямо същия. Липсват каквито и да е основания за приложение на чл.28 от ЗАНН .

Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна. Направените от районния съд правни изводи за осъществяване на административно-наказателния състав на чл.93,ал.1,т.1 ЗАвтП са правилни по изложените по-горе съображения.

Наказателното постановление е законосъобразно: същото съдържа необходимите реквизити съобразно чл.57,ал.1 ЗАНН, постановено е в съответствие с материалния закон и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Решението на Районен съд Видин е законосъобразно , като наведените доводи за липса на мотиви с конкретно съдържание са неоснователни, тъй като съдът е установил фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях е изградил законосъобразни правни изводи , които е мотивирал. Не са допуснати и процесуални нарушения от категорията на съществените.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.208 АПК Административен съд-Видин

                                     РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №227/10.09.2020г., постановено по НАХД № 793/2020г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №26-0000286/29.06.2020г. на Директора на РД“Автомобилна администрация”- Враца.

Решението е окончателно.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                 2.