Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 08.10.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир,
гражданска колегия, втори състав, в публично заседание на 20 юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря Веска Китанова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 8 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявените искове са с правна квалификация
чл. 415, вр. чл.422 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди се, че на
27.03.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател и
ответника, в качеството му на заемател, бил сключен договор за паричен заем с №
..., по силата на който страните постигнали съгласие за рефинансиране на текущ
заем на ответника по договор за паричен заем № 3060438, като страните били
направили изявления за прихващане на насрещни изискуеми задължения, за което
договорът имал сила на разписка. Твърди, че след извършеното прихващане
задължението на заемателя се погасявало изцяло, а заемодателят изплатил на
ответницата остатъка от заемната сума по договора, като С. се задължила да
ползва и върне заемната сума при условията на договора, като заплати сумата в
размер на 315,24 лева, ведно с договорна лихва, на 12 седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 26,27 лева (включваща главница и договорна лихва).
Сочи, че по договора ответницата
погасила сумата в общ размер на 100,00 лева, като към датата на предявяване на
иска дължимата главница била в размер на 264,30 лева.
Твърди, че за ползването на предоставената
заемна сума по договора ответницата дължала и договорна лихва в размер на 10,80
лева за периода от 04.04.2018 г. до 20.06.2018 г. Излага доводи, че ответницата
дължала и обезщетение за забава - мораторна лихва в размер на 33,12 лева за
периода от 21.06.2018 г. до 27.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на дължимите суми.
Като основание, на което е подадено
заявлението и предявения иск, ищцовото дружество сочи, че бил сключен рамков
договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 30.01.2017 г. и
приложение № 1 към него от 02.05.2019 г., като на основание чл. 99 ЗЗД между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, процесното
вземане било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички
привилегии, обезпечени и принадлежности, като сочи, че за събиране на сумите
било подадено заявление с искане за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 714/2019 г. на РдРС, като
в полза на ищцовото дружество била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 264,30 лева - главница, договорна лихва
за периода от 04.04.2018 г. до 20.06.2018 г. в размер на 10,80 лева, сумата в
размер на 33,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.06.2018
г. до 27.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.09.2019 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
В потвърждение на изложеното в
исковата молба, към същата са приложени писмени доказателства.
С определение от 05.02.2020 г., на
основание чл. 232 ГПК, по искане на ищцовата страна, съдът е прекратил производството
по делото, в частта, в която „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД е поискала съда да признае за
установено по отношение на ответницата И.С.С., че последната дължи изискуемо
вземане в размер на 10,80 лева - договорна лихва за периода от 04.04.2018 г. до
20.06.2018 г., лихва за забава върху непогасената главница в размер на 33,12
лева за периода от 21.06.2018 г. до 27.08.2019 г., които вземания са предмет на
заповед № 506 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.09.2019
г., издадена по ч. гр. д. № 714/2019 г. на РдРС и които вземания представляват
част от задължение по договор за паричен заем № ...от 27.03.2018 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата, прехвърлени в полза на ищеца въз
основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. и приложение № 1 към същия от 02.05.2019 г. и е обезсилил заповед
№ 506 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.09.2019 г.,
издадена по ч. гр. д. № 714/2019 г. на РдРС, в частта, с която е разпоредено
длъжникът И.С.С. да заплати на кредитора „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ***, сумата в
размер на 10,80 лева - договорна лихва за периода от 04.04.2018 г. до 20.06.2018
г., лихва за забава върху непогасената главница в размер на 33,12 лева за
периода от 21.06.2018 г. до 27.08.2019 г., които вземания представляват част от
задължение по договор за паричен заем № ...от 27.03.2018 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ответницата, прехвърлени в полза на ищеца въз основа на
рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и
приложение № 1 към същия от 02.05.2019 г.
Определението не е обжалвано от
ищеца, поради което е влязло в законна сила на 05.03.2020 г., като е породило
своите правни последици.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата И.С.
С.не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С писмена молба изразява
становище за основателност на предявените искове и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответницата,
редовно призована, чрез упълномощен представител оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД
е подало на 10.09.2019 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата И.С.С. за
дължими суми по договор за паричен заем от 27.03.2018 г., въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 714/2019 г. на РдРС, в рамките което в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 506/10.09.2019
г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор
за паричен заем № ... от 27.03.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
(кредитор) и И.С.С. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 300,00 лева, която
кредитополучателят се е задължил да върне на 12 седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 26,27 лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са
уговорили на 04.04.2018 г., а на последната – на 20.06.2018 г. Страните са
уговорили следните условия по сключения между тях договор: фиксиран годишен
лихвен процент – 40,00 %; годишен процент на разходите – 47,93 %; общ размер на
всички плащания – 315,24 лева.
По делото е приет и рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД (цедент) и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД (цесионер), по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение
№ 1, неразделна част от договора.
От представеното по делото
извлечение от Приложение № 1 към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.01.2013 г. се
установява, че вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу ответницата И.С.С., произтичащо
от договор за паричен заем № ... от 27.03.2018 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД.
От ищцовата страна са представени
също и пълномощно, с което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощил „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които са цедирани съгласно рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., потвърждение за сключения
договор за цесия, подписано от управителя на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и уведомително
писмо, с което „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД уведомява ответницата И.С.С., че задължението ù по сключения договор за паричен
заем № ... от 27.03.2018 г. е изкупено от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД.
По делото е прието и заключение на
вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, от което се
установява, че кредитът е усвоен изцяло на 27.03.2018 г., като
кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 100,00 лева. Размерът на
непогасеното задължение на ответницата към ищцовото дружество е, както следва:
228,67 лева – главница; 8,86 лева – договорна лихва за
периода от 25.04.2018 г. до 20.06.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 31,44
лева за периода от 25.05.2018 г. до 10.09.2019 г.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като компетентно изготвено и съобразно задачите, по които е
назначена експертизата.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният
интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4
ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно: наличието
на договорни отношения между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата във връзка
със сключения договор за паричен заем,
изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, наличието
на сключен договор за цесия на процесното вземане между цедента - „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и цесионера - „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД и че ответникът е бил уведомен
за цесията.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на кредитор
и ответницата, в качеството ù на кредитополучател, въз основа на сключения
договор за паричен заем № ... от 27.03.2018 г. Договорът е обективиран в
писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото
на сключване и предмета на сделката, поради което следва да се приеме за
доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно
правоотношение. Изправността на „Изи Асет Мениджмънт“ АД досежно задължението
му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се установява от
заключението по допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза.
Установява се наред с това от
представените по делото писмени доказателства, че вземането на кредитора срещу
ответницата по сключения договор за кредит е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД
с рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г., като в
тази връзка съдът съобрази и представеното по делото извлечение от Приложение №
1 към сключения договор за цесия, в което е включено и вземането на кредитора
срещу ответницата И.С.С.. Съдът, като взе предвид приложеното към исковата
молба уведомление, с което ответницата е
уведомена, че задължението ù по сключения договор за паричен заем е
изкупено от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, както и представеното пълномощно, с което „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е упълномощил „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД да уведоми всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.01.2013 г. и
съобразявайки практиката на ВКС, намерила израз в редица съдебни актове, сред
които: решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 109/13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015
г. на ВКС, ТК, I т. о., намира, че с получаването на приложеното към исковата
молба уведомление, цесията следва да се счита за
надлежно съобщена на длъжника. Според решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5759/2014 г., ГК, III г. о., предишният кредитор има право да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Падежът на последната погасителна
вноска е бил на 20.06.2018 г., т. е. преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение, поради което съдът не следва да
обсъжда въпросите, касаещи настъпването на предсрочна изискуемост на вземането.
Размерът на дължимата от ответника
главница по сключения договор за паричен заем с № ... от 27.03.2018 г. е изчислен
от вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза и е 228,67 лева.
От заключението на вещото лице се
установява, че ответницата е заплатила сумата от 100,00 лева, като с тази сума
са погасени задължения, които са приети от съда за недължими още в рамките на
проведеното заповедно производство (погасена е част от неустойката в размер на 22,29
лева), поради което съдът приема, че с тази сума следва да бъде намален
размерът на претендираната главница до сумата от 206,38 лева.
Предвид всичко гореизложено, следва
да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 206,38 лева – главница, като за разликата до
пълния предявен размер от 264,30 лева искът следва да бъдат отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На основание чл. 86 ЗЗД ответницата
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съдът като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност,
намира, че в полза на ищцовото дружество следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в размер на 100,00 лева и 40,29 лева –
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, определено с влязло
в сила разпореждане от 10.09.2019 г. Към така определеното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в
заповедното и исковото производство в общ размер на 45,14 лева, както и
възнаграждение за вещо лице в размер на 200,00 лева и предвид размера на
уважените искове, да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 300,96
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата
също има право да иска присъждане на сторените от нея разноски, съобразно
отхвърлената част от иска.
Видно от представения по ч. гр. д. №
714/2019 г. по описа на РдРС договор за правна защита и съдействие от
18.11.2019 г. ответницата е заплатила в брой на адв. Д. М. от ПАК сумата от
150,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, от която сума ищцовото
дружество следва да заплати на ответницата сумата от 32,87 лева, съобразно
отхвърлената част от иска. Доколкото ответницата не е претендирала заплащането
на разноски, направени по настоящото дело, съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, с ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 206,38 лева (двеста и шест
лева и тридесет и осем стотинки) – главница по договор за паричен заем № ... от
27.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 264,30 лева (двеста шестдесет и четири лева и
тридесет стотинки), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.С.С., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 300,96 лева (триста лева и деветдесет и шест
стотинки) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, с ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на И.С.С., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 32,87 лева (тридесет и два лева и осемдесет и седем
стотинки) – направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./