№ 44
гр. Дулово , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на седемнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Нина Р. Станчева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №
20203410100466 по описа за 2020 година
Производството е по смисъла на чл.49, ал.1 от Семейния кодекс - за развод поради дълбоко
и непоправимо разстройство на брака.
В молбата си за развод Г. С. Х. с ЕГН **********, от ******** подадена против С. Ф. Х. с
ЕГН **********, от ********, твърди, че с ответника са сключили граждански брак на
*********г. в ******, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № ****/*********г. от
Община – Дулово, първи поред и за двамата. От съвместния им брак имат родени две деца С. С.Ф.
с ЕГН ******** и С. С.Ф. с ЕГН *******, които понастоящем са пълнолетни. Твърди че след
сключването на брака съпрузите заживели в дома на родителите на ответника в с.Колобър,
общ.Дулово, като проблемите им започнали от самото начало на брачният им живот. Ищцата
отгледала децата им, грижила се за домакинството, работела постоянно. Ответникът не се
ангажирал с постоянна работа, системно употребявал алкохол, което водело до психически и
физически тормоз. Преди седем години ищцата била принудена да си търси работа извън страната.
Когато се прибирала в България конфликтите между нея и ответника продължавали, което
наложило тя да отсяда при роднини. Надявала се че с времето ответника ще улегне и ще водят
нормален семеен живот, но това било невъзможно.Твърди още, че от доста години са във
фактическа раздяла и не поддържали никакви контакти.
Счита, че не може да продължи съвместният си живот със съпруга си, тъй като бракът им
бил лишен от съдържание и съществувал формално, отношенията помежду им били охладнели и
не съществувала реална възможност за възстановяване на нормална съпружеска връзка.
Желае от съда да постанови решение, с което да прекрати сключеният между страните
граждански брак с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство без да се произнася по
въпроса за вината, както и да постанови след прекратяването на брака тя да възстановида
предбрачното си фамилно име „С.”. Не претендира издръжка и присъждане на разноски. Заявява,
1
че по време на брака нямат придобито недвижимо имущество в режим на СИО, а движимите вещи
са си поделили извънсъдебно.
Представя като писмени доказателства по делото –Удостоверение за сключен граждански
брак от ********г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № ****/*********г. от
Община – Дулово, Удостоверение за раждане от *******г., издадено въз основа на Акт за раждане
№ *******г. от Община-Дулово, Удостоверение за раждане от *******г., издадено въз основа на
Акт за раждане № *******г. от Община-Дулово.
В срока по чл. 131 ГПК ответника С.Х. не депозира писмен отговор на молбата за
развод. Не представя писмени доказателства и не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание, ищцата Г.Х. - редовно призована, не се явява тъй като рботи в
чужбина и пътуванията до Република България са ограничени във връзка с „COVID 19“.
Представлява се от упълномощен процесуален представител в лицето на адв.Й.С. от АК-Силистра,
която заявява, че поддържа предявената молба за развод. Моли съда да прекрати с развод
сключеният между страните граждански брак като дълбоко и напоправимо разстроен без
произнасяне по въпроса за брачната вина. Заяви, че поддържа направеното в молбата за развод
искане след прекратяването на брака да ищцата да носи предбрачното си фамилно име «С.». Води
двама свидетели за разпит относно обстоятелствата изложени в молбата за развод.
Ответника С.Х. – редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Не депозира писмено становище.
Съдът, като разгледа молбата за развод, наведените в нея доводи, като взе предвид
становищата на страните изразени в съдебно заседание и прецени представените по делото
писмени доказателства и събраните гласни доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак от ********г., издадено
въз основа на Акт за граждански брак № ****/*********г. от Община – Дулово, съпрузите и
страни по делото Г. С. Х. и С. Ф. Х. са сключили граждански брак на *********г. в гр.Дулово,
обл.Силистра, като ищцата Г.С. е приела фамилното име на съпруга си – «Х.».
Съпрузите имат две родени от брака си деца – С. С.Ф. с ЕГН ******** и С. С.Ф. с ЕГН
*******, които към настоящият момент са навършили пълнолетие.
През годините съпрузите охладнели един към друг, създали си свой начин на живот и
престанали да поддържат контакти помежду си. Ищцата заминала в чужбина при децата си, а
ответника останал да живее в Република България. Фактическата раздяла помежду им датира от
около 8 години. Всичко това допълнително разкъсало брачната връзка и същата не може да бъде
заздравена отново.
По делото бяха разпитани като свидетели Г.С.Ю./сестра на ищцата/ и Х. С. С./брат на
ищцата/, които под страх от наказателната отговорност заявиха пред съда, че страните не живеят
заедно от около 8 години, а когато ищцата се прибира в България отсяда в домът на брат си, тъй
като ответника не я пуска в домът им. Заявиха, че и ищцата има желание да се разведе с ответника
и желае да го направи.
2
Съдът счита, че от така изяснената фактическа обстановка е налице хипотезата на чл. 49, ал.
1 от СК, обуславяща дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което същият следва
да се прекрати. Касае се за едно отрицателно състояние на брачната им връзка, отрицание на
нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена,
липсва и минималната наличност на изискваното от морала и закона съдържание на една нормална
брачна връзка. Понастоящем формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от
нейното дължимо според закона и морала необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и
пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са
разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, и от брака е останала само формално
юридическата връзка, която съществува единствено на книга. Той е опразнен от жизнено
съдържание и фактически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна
невъзможност за неговото продължаване – това би било безмислено, неоправдано, би
представлявало само тежест за съпрузите и обществото, и от тази гледна точка по-нататъшното му
съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно,
окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната
общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен
разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака, за което важна
роля са изиграли охладнелите отношения и отчуждението между страните, както и несходството в
техните характери. След като бракът е безполезен от гледна точка на обществото, самите съпрузи
и децата, ненужно е неговото изкуствено запазване, тъй като в нашето общество бракът не може
да играе ролята на наказание, поради което, когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Разводът в
случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход.
На основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че не следва да се произнася относно вината
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като разстройството се дължи
на обективни причини изложени по-горе, които не могат да се вменят във вина на съпрузите.
Досежно въпроса за фамилното име на жената след развода, съдът е сезиран с молба от
ищцата на което ответника не се противопостави, и на основание чл. 326 от ГПК намира за
правилно тя да възстанови предбрачното си фамилно име – „С.“.
Ищцата заявява, че с ответника не притежават семейно жилище придобито от тях двамата
по време на брака в режим на СИО, а и по делото не бяха представени доказателства за наличие на
такова, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По отношение на придобитото по време на брака движимо и недвижимо имущество, ищеца
заявява в молбата за развод че с ответника нямат придобито недвижимо имущество в режим на
СИО, а движимите вещи са си поделили извънсъдебно, поради което съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.6, т. 2 от Тарифата за Държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателният размер на таксата за
развода да е 50.00 лева, и като взе предвид, че 25.00 лева са внесени от Г.Х. при завеждане на
молбата за развод, следва да осъди С.Х. да заплати допълнителна държавна такса по развода в
размер на 25.00лева, в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметката на Районен
3
съд гр.Дулово.
Останалите разноски остават в тежест на ищцата и ответника, така както ги е направил всеки
един от тях.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, Районен съд - Дулово
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният граждански брак с акт № **** на *********год. в
********, между Г. С. Х. с ЕГН ********** и С. Ф. Х. с ЕГН ********** , като дълбоко и
непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса на брачната вина.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, съпругата Г.С. да носи предбрачното си
фамилно име – С..
Г. С. Х. с ЕГН ********** и С. Ф. Х. с ЕГН **********, не си дължат издръжка един на
друг за в бъдеще.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по развода в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА С. Ф. Х. с ЕГН **********, от ********, да заплати в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд гр.Дулово, допълнителна държавна такса
по бракоразводното производство, в размер на 25.00лв. (двадесет и пет лева).
Разноските остават в тежест на всяка една от страните, така както ги е сторила.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренският окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
4