Р Е Ш Е Н И Е
Г.Т., 10.05.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Г.Т. в публично заседание, проведено на единадесети
април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Д.И...
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00383 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.87, ал.3 ЗЗД.
Ищцата М.Т.М., ЕГН ********** ***
чрез пълномощника адв.Д.Ч., АК-Б., с адрес на
кантората: град Г.Т., ул.”В. А.” № 8 е предявила против Е.Т.И., ЕГН ********** ***
иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в НА № 12, том VІІІ, дело № 1511/2000г., вх.рег.№ 3849/06.11.2000г. на СлВп при Г.Т.Р.С. до размера на ½ ид.части от наследството на Т. И. ***, и до размера на
½ ид.части от наследството на Г. И. ***, или
общо до размера на ½ ид.части от ПИ, находящ
се в с.Б., общ.Г.Т., представляващ едноетажна жилищна сграда със застроена площ
от 75 кв.м, построена в общинско дворно място с площ от 1 240 кв.м, съставляваща УПИ ХVІІІ-общински, кв.6 по ПУП на с.Б., общ.Г.Т., ведно с ОПС
върху описаното дворно място, при граници и съседи: УПИ VІІ-общински, УПИ V-общински, УПИ ХІV-общински и улица. В исковата молба се навеждат
твърдения, че до смъртта на бащата на страните – 06.02.2007г., Т. И. Ф. и Г. И.
Ф.а са живели в процесния имот сами. Сами са се
грижили за издръжката си, както и за лечението си. Помощ в ежедневните грижи са
им оказвали съседите. Ответницата е живеела в град К. и ги е посещавала рядко. Т.
И. Ф. е страдал от хронични заболявания, които налагали честото посещение на
лекар, включително и стационарно лечение, като грижите за него полагала
единствено и само съпругата му Г. И. Ф.а. От юли 2007г. майката на страните
била поканена да живее при ответницата в град К., но през месец март 2008г.
двете се скарват, като Г. Ф.а отсяда при внучката си в с.С., а след това е
прибрана от ищцата по делото в с.П.С., където живее до смъртта си на 08.11.2009г.
Във връзка с изложеното се счита, че е налице неизпълнение на поетото
задължение по процесния договор по отношение и на
двамата прехвърлители, тъй като същото е неделимо.
Ответницата
Е.Т.И. заявява, че искът е допустим, но неоснователен. В отговора на исковата
молба и в съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител оспорва
описаната фактическа обстановка, като твърди, че като страна по процесния договор е била изправна страна. Грижила се за хигиената в къщата на родителите
си, пазарувала, грижила се за домашните животни, винаги поддържала контакт с
тях, тъй като разстоянието от град К. до с.Б. е около
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С нотариален
акт № 12, том VІІІ, дело № 1511/2000г., вх.рег.№
3849/06.11.2000г. на СлВп при РС-Г.Т. съпрузите Т. И.
Ф. и Г. И. Ф.а прехвърлят на Е.Т.И. следния недвижим имот: МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ от 75 кв.м, построена в общинско дворно място с площ
от 1 240 кв.м, съставляваща УПИ ХVІІІ-общински, кв.6 по ПУП на с.Б., общ.Г.Т., ведно с ОПС
върху описаното дворно място, при граници и съседи /съгласно приложената скица/:
УПИ VІІ-общински, УПИ V-общински, УПИ ХІV-общински и улица, като
запазват правото си на ползване върху имота докато са живи, срещу задължението
на приобретателката да поеме гледането и издръжката
им. Към делото е приложен типов договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 26.VІ.1957г., откъдето е видно, че Т. И. Ф. е закупил правото
на строеж върху държавно урегулирано място с площ от 1 240 кв.м,
съставляващо парцел ХVІІІ, кв.6, находящо се в с.Б., Г. Т.. Не се спори между
страните, че закупеното дворно място е застроено при наличие на сключен брак
между Т. И. Ф. и Г. И. Ф.а, а приобретателката Е.Т.И.
е била разведена, видно от удостоверение за семейно положение и членове на
семейството № 1497/17.09.2010г.
Видно от удостоверение за
наследници № 15 от 02.09.2007г., на 06.02.2002г. почива прхвърлителят
на имота Т. И. Ф., като е цитиран акт за смърт № 01/07.02.2007г., издаден от
кметство с.Б., общ.Г.Т.. Видно от удостоверение за наследници № 14 от
01.09.2010г., на 08.11.2009г. почива прехвърлителката
на имота Г. И. Ф.а, като е цитиран акт за смърт № 1114/08.1.2009г., издаден от община Д., приложен към делото. От
тези документи е видно, че страните по делото са единствени наследници на
починалите.
Видно
от представената рецептурна книжка № 0762001, епикризи и амбулаторни листи, Г. И. Ф.а е била със следните
хронични заболявания: хипертонична сърдечна болест /ХСБ/, остра сърдечна застойна
сърдечна недостатъчност /ОСЗСН/, флебит и тромбофлебит.
Видно от разпореждане от 01.10.2008г. на ТП на НОИ-Д., Г. И. Ф.а към тази дата
е получавала лична пенсия в размер на 149,73 лева и добавка за починалия си
съпруг в размер на 58,60 лева или общо 208,33 лева.
Видно
от представените епикризи за Т. И. Ф., същият е имал
като заболявания: аденом на простатната жлеза,
хроничен задух, хронична обструктивна белодробна
болест – средно тежка екзацербация, която
впоследствие преминава в остра.
Видно
от представените епикризи и акт за смърт №
68/09.06.2009г., лицето Й.Г.А., с когото ответницата е живяла на семейни
начала, е починал след вътрешномозъчен кръвоизлив в
резултат на тумор в мозъка.
По делото са разпитани две групи
свидетели: тези, посочени от ищцовата страна – С.Г.Г.
и М.М. В., и посочените от ответницата Г.И.С. и Д.Ц.С.. Установява се от
гласните доказателства, че Г. и Т. Ф.и са живеели сами в процесния
имот до смъртта на Т. Ф. през 2007г., след което Г. Ф.а отива в К. при
ответницата, където тя съжителства на семейни начала с лицето Й.Г.А.. Към месец
март 2009г. Г. Ф.а сама се мести при внучката си – св.В., в с.С.. Оттам за
няколко месеца се върнала в с.Б., където живяла в процесния
имот, а след това от месец август до смъртта си е живяла при дъщеря си М.,***. Св.С.,
св.Г. и св.В. са категорични, че е съществувало напрежение между страните по
делото, породено от това, че родителите са прехвърлили процесния
имот на Е.И., че самата Е. *** родителите си от време на време, а след като е
приела при себе си своята майка, впоследствие са се скарали, според
свидетелите, като се позовават на думите на Г. Ф.а, дъщеря й Е. й е посегнала
/имала синини по тялото/. И тримата свидетели са единодушни, че Г. Ф.а често и
за по няколко месеца е живяла в периода 2007 – 2009г. при внучката си в с.С.,
св.Събева не е чувала за конфликти или да се е местела при внучката си.
Според св.Г.С., вуйчо на страните
по делото, същият контактувал често със
сестра си Г. и от нея знае това, което заявява в съдебно заседание. Той бил
против да се прехвърля имота на Е., но Г. и Т. не го послушали, защото
разчитали тя да ги гледа, защото била близо до тях. Съпрузите живеели сами в процесния имот, отглеждали животни, всичко давали на Е.. Не
знаел дали тя ги посещава често, по-скоро те ходели при нея. Т. имал сериозни
проблеми със здравето, лежал е в болница заради това. Тъй като имали доста
средства, ако той не можел да отиде, плащали на шофьор да ходят на лекар. Имали
съседи – Д. и М., на тях плащали да им помагат. Били убедени от Е. да продадат
нивата на Г., за да започнат бизнес в Д., както и да си купи кола, а след това
й прехвърлили и процесния имот. Самият свидетел
купувал продукти на сестра си, водил я е до болницата в Г.Т.. Научил
впоследствие, че се преместила в К. при Е.. След побой от страна на дъщеря си –
ответница по делото, Г. Ф.а отишла при внучката си в с.С., оттам за малко в
къщата си в с.Б., а след това била прибрана от дъщеря си М. *** С..
Св.Стоян Георгиев познава Г. и Т.
Ф.и като близки съседи. До смъртта на Т. съпрузите живеели сами двамата в с.Б..
Е. идвала по-често, М. по-рядко. Т. ходел при личния си лекар в с.С. било с
каруца, било с автомобил. След смъртта на Т. Г. отишла при Е. ***, където
според свидетеля стояла около година. Един ден чул, че Г. се върнала и плаче.
Разбрал впоследствие, тъй като тя споделила с жените, че била бита от Е. –
хванала я за врата с едната ръка, а с другата ръка я била със стол. След
няколко дни отишла при М. в Т.. Свидетелят е чувал, че от време на време Г. е
живяла при зетя на М. ***.
Св.Д. С. познава страните по
делото. Виждала Г. 4-5 пъти, докато била при Е.. Последно я видяла на Й.ов ден през 2009г. Виждала бабата пред блока с други жени,
но не била разговаряла с нея, само я била виждала. Впоследствие разбрала, че
баба Г. отишла при дъщерята на сестра й М. ***. Не била чувала за конфликти, не
знаела да се е местела, докато е била при Е., а от самата нея знаела, че докато
се грижела за Й., се опитвала да се свърже с майка си по телефона, но я заплашвали.
Св.М. В., дъщеря на ищцата, заявява,
че желае да свидетелства. Твърди, че до смъртта на дядо й Т. през 2007г. с баба
й Г. са живели сами с него двамата в с.Б.. Никой не им е помагал, издържали се
сами с пенсиите и от рента, били в състояние сами да се гледат. Дядо й много
често боледувал и му се налагало поне два пъти в годината престой в болницата в
Г.Т.. Оплаквал се от задух, че не може да работи като преди. След смъртта на
дядо й леля й Е. стояла 40 дни при майка си в с.Б., след което взела при себе
си майка си, която искала да стои в К., защото имало болница. Често Е. я водела
при свидетелката да я гледа – август 2007г., месец след това за две седмици, за
Коледа за около месец, февруари и след това – доста често. Внучката купувала на
баба си лекарства от К. с нейни пари, храна и други разходи осигурявала свидетелката.
Леля й също купувала лекарствата с пари от пенсията й, която получавала лично. По
нейните думи, баба й Г. казвала, че й гостувала, защото тя, свидетелката,
настоявала, и се оплаквала от дъщеря си Е. – не я искала, гонила я и я карала
да си заминава. Единствения път, когато Е. помолила племенницата си да гледа
баба си било тогава, когато леля й била придружител на Й. – мъжът, с когото
живеела. Според свидетелката на 14.03.2009г. Е. пребила баба й Г. от бой и я
изгонила. Пострадалата не можела да си обясни това отношение. Кметицата на с.Б.
обещала, че ще й осигури жена, за да се грижи за баба й, тази жена се казвала Пепа.
До месец август престояла в с.Б., когато се разболяла сериозно. Като се върнали
от лекар, майка й я взела при себе си до смъртта й.
На въпросите, допуснати по реда
на чл.176 ГПК, ищцата не отрича, че след като е разбрала за сделка със земята на
баща й в полза на сестра си Е. от дъщеря си Г. през 1999г., спряла да ходи при
родителите си. Не се е карала с тях, от време на време се обаждала по телефона
да ги пита как са. Ходила при тях преди сина й да мине военна комисия през
зимата на 2001г., после чак за Коледа на 2006г. През февруари 2007г. разбрала
от вуйчо си Г., че родителите й са прехвърлили къщата на сестра й Е.. Не е била
придружител на баща си, но водила майка си до болницата в Г.Т. с вуйчо си Г.,
обадила се сестра й Е.. В болницата й казали, че няма нужда от придружител.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Между страните по делото не се
спори, че общите им наследодатели са сключили договор за прехвърляне на недвижим
имот: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 75 кв.м, построена в
общинско дворно място с площ от 1 240 кв.м, съставляваща
УПИ ХVІІІ-общински, кв.6 по ПУП на с.Б.,
общ.Г.Т., ведно с ОПС върху описаното дворно място, при граници и съседи
/съгласно приложената скица/: УПИ VІІ-общински, УПИ V-общински, УПИ ХІV-общински и улица, като
запазват правото си на ползване върху имота докато са живи, срещу задължението
на приобретателката – ответница по делото, да поеме
гледането и издръжката им.
Съгласно
разпоредбата на чл.87, ал.3 ЗЗД развалянето на договорите, с които се
прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими
имоти, става по съдебен ред. За да бъде постановено разваляне на процесния договор поради неизпълнение до размера на
½ ид.части на всеки един от прехвърлителите, е необходимо неизпълнението да бъде
установено от съда. В тежест на ищеца е единствено задължението да докаже
наличието на така сключен договор, което тя е извършила, чрез представянето на
надлежно заверено копие от нотариалния акт, в чиято форма договорът е сключен.
В тежест на ответника е да докаже твърдяното от него
изпълнение.
Ищцата е надлежно легитимирана да води този иск, тъй като е наследник на лица, които са прехвърлили имот
срещу задължение за гледане и издръжка. В нейното наследството се включва и
правото на иск за разваляне на договора поради неизпълнение по отношение на
неизправния длъжник в обем на притежаваните от наследника права, при което развалянето
на договора поради неизпълнение ще се осъществи частично, съобразно дела на
наследника (тълкувателно решение № 30/81 г. ОСГК на ВС), в случая по ½ ид.части от наследството на Т. и Г. Ф.и, каквото е и
направеното в исковата молба искане.
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество, същият е основателен.
Налице са всички предпоставки за
уважаване на предявения иск по чл.87 от ЗЗД. Показанията на разпитаните по
делото и ангажирани от ищцата свидетели са непротиворечиви, с някои малки разминавания,
дължащи се на изминалия период от време, като съответстват на събраните по
делото писмени доказателства. Ответницата е ангажирала двама свидетели за
доказването (съобразно разпределената в първото съдебно заседание с доклада по
делото доказателствена тежест) на извършено от нея изпълнение по процесния договор, но на практика техните показания по
никакъв начин не подкрепят тезата й. Вярно е, че свидетелката В. е дъщеря на
ищцата, а св.С. е вуйчо на страните, но същият е посочен като свидетел от
ответницата, показанията им не се опровергават от ответницата, която е
присъствала на техния разпит и е имала възможността да възрази на едно или
друго тяхно твърдение, нито от показанията на св.С. или св. Г.. Съдът, при
преценка на показанията на тези двама свидетели по реда на чл.172 ГПК, намира,
че същите не противоречат на събраните по делото доказателства, допълват се с
показанията на останалите свидетели. На първо място, защото показанията
съдържат преки и непосредствени впечатления и са непротиворечиви. На следващо
място, защото не се касае за еднократно впечатление, а почиват на трайни
наблюдения. Същевременно показанията на св.С. не са продукт на лични разговори
и впечатления – тя на практика не е провеждала разговор с Г. Ф.а, а
възпроизвеждат чути изявления на ответницата по повод на взаимоотношенията й с
майка й. Предвид горното съдът кредитира изцяло показанията на всички допуснати
свидетели.
В теорията на българското право и
съдебната практика е прието, че договорът за издръжка и гледане е възмезден, алеаторен, който се сключва с оглед личността на кредитора
и длъжника, като изпълнението е в натура: квартира, отопление, осветление,
храна, почистване, наглеждане при болест и др. подобни престации,
които се състоят в труд /лично или чрез трето лице/, които не могат да се
заменят с парични средства, с изключение случаите на трансформация на
задължението следствие поведението на кредитора или обезщетение вместо
изпълнение на задължението за целия период на договора.
От показанията
на ангажираните трима свидетели – Г.С., С. Г. и М. В., които имат най-близки
впечатления за станалото през процесния период от
2000г. до настоящия момент, а и от отговора на исковата молба, по безспорен
начин се установява, че след сключването на договора за издръжка и гледане приобретателката Е.Т.И. не е живяла в общо домакинство с прехвърлителите Т. и Г. Ф.и до смъртта на Т. през 2007г.
През този период ответницата е посещавала
своите родители, които по свое желание са живели на село - св.С., св.Г., св.В.,
като помощта по-скоро е била от страна на прехвърлителите
към приобретателката, отколкото обратното /св.С. –
продават една от земеделските земи, преди процесния
договор, впоследствие сключват договора за издръжка и гледане, дават пари от
гледането на животни и от рентата на Е./. Все през този период се установи по
безспорен начин, че Т. Ф. се е нуждаел често от лечение на своите заболявания,
но е бил принуден сам да търси начини да посещава лекар и болнично заведение –
св.С., св.Г., св.В.. Прехвърлителите са били
принудени да заплащат определена сума пари на свои съседи /Д. и М. / за да им
извършват редица услуги. Затова през този период може да се говори за
неизпълнение на сключения договор, доколкото възрастните хора по свое собствено
желание са живели на село, но са налице доказателства, че са се нуждаели от
грижи, които да получават. След смъртта на Т. Ф. през 2007г. съпругата му Г. Ф.а
се е преместила да живее при ответницата в град К., където тя е живеела на
съпружески начала с Й.Г.А.. Това е период от около 1 година, в който е налице
изпълнение по договора, което не се оспорва от другата страна. Установява се
обаче по безспорен начин, че във връзка със заболяването на Й. А. ответницата е
изпращала за продължителни периоди майка си при своята племенница в с.С., която
на практика е извършвала издръжката и гледането на своята баба. Най-сериозното
неизпълнение на процесния договора за издръжка и
гледане по отношение на Г. Ф.а е било през периода след месец март 2009г.
/според св.В. – 14.03.2009г./ до 08.11.2009г. Според ответницата тя е трябвало
да се грижи за Й. А., включително и като придружител, до неговата смърт на
09.06.2009г. От гледна точка на хуманността това й поведение е похвално, но
какво да се каже по отношение на задължението й, произтичащо от закона и морала
и по силата на договора да осигурява издръжка и гледане на собствената си
майка, което тя не е извършила? Или за начина, по който Г. Ф.а е била принудена
да напусне дома на дъщеря си Е. *** и да отиде при внучката си в с.С.? И св.Г.,
и св.В. са категорични, че върху старата жена е било извършено насилие, след
което ответницата изцяло се е неглижирала от
задълженията си /св.С. – мъчела се е да се свърже по телефона с майка си/. Като
е знаела за заболяванията на майка си, ответницата е трябвало да й осигури постоянни
и адекватни грижи, което не е направила – напротив, дори не е изпълнила чисто моралните си
задължения към своята родна майка да я посещава. Такова е било между впрочем
отношението и към тежко заболелия баща Т. Ф. през февруари 2007г., когато се
обажда на сестра си М. да му бъде придружител в болницата в Г.Т.. Съдът намира,
че между страните по договора не са съществували отношения на взаимно
разбирателство и обич. Ответницата не е положила непосредствените грижи за баща
си, а впоследствие и за майка си Г., и
не е осигурила издръжката и гледането до смъртта им. За тях е трябвало да се
грижат другата дъщеря – М., дъщеря й М., дори и съседи и съселяни, но не и приобретателката по договора – ответница в настоящото производство.
За да се развали договора, необходимо е да се установи, че изпълнението на приобретателката е непостоянно или непълно и това да води
до невъзможност прехвърлителите да живеят спокойно,
несмущавано и без понижаване на жизнения си стандарт. При събраните гласни
доказателства съставът на Г.Т.Р.С. намира, че ответницата не е провела успешно
доказване на факта на полагане на дължимата грижа, съответна на нуждите на прехвърлителите.
Следователно в частта за
прехвърлената 1/2 идеална част от имота или за по ½ ид.части
от наследството на Т. И. Ф. и Г. И. Ф.а съобразно дела на ищцата от
наследството на нейните родители – прехвърлители по
договора за издръжка и гледане, договорът трябва да бъде развален поради
неизпълнението му. Това произтича и от правната същност на договора за издръжка
и гледане – при него изпълнението от страна на длъжника спрямо кредитора трябва
да е непосредствено, респективно чрез трети лица /в случая не е уговорено/,
непрекъснато, неделимо по отношение елементите на престацията
и продължително, през целия период на действие на договора, т.е. до смъртта на
кредитора.
Неоснователни са в тази връзка
възраженията на ответницата, че ищцата не сочела доказателства за неизпълнение,
ако е налице неизпълнение, то е незначително, или че поради обективна
невъзможност не е предложила изпълнение в определени периоди. Това е така, тъй
като пропуснатите грижи не могат да бъдат предложени за в бъдеще или
компенсирани. Те са ежедневни и са свързани със запазване на живота, спокойствието
и дори достойнството на контрахента. Поради
спецификата на този вид договори, временното неизпълнение на престацията за полагане на грижи и поемане на издръжката на
кредитора в уговорения в договора и с оглед на етичните изисквания и житейската
практика вид, размер и обем, се равнява на пълно неизпълнение.
По изложените причини и в
съответствие с трайната практика на ВКС от сключването на договора до смъртта
на първия и втория прехвърлител договорът не е
изпълняван точно и е налице неизпълнение, което обосновава неговото разваляне
по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД. Следователно предявеният иск за разваляне на
договора до размера на ½ ид.части от
наследството на Т. И. ***, и до размера на ½ ид.части
от наследството на Г. И. ***, или общо 1/2 идеални части от процесния
недвижим имот, е основателен и трябва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора на
основание чл.78 ГПК следва ответницата да бъде осъдена да заплати сторените от
ищцата разноски по делото в размер на 755,13, представляващи държавна такса за
образуване на делото в размер на 60,60 лева, държавна такса за вписване на
исковата молба в размер на 17,03 лева, държавни такси за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 5,50 лева, такси за заверени епикризи
в размер на 12 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева.
Водим от горното, РС – Г.Т.
Р Е Ш И
:
РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3 ЗЗД
поради неизпълнение сключения на 06.11.2000г. договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран
в нотариален акт № 12, том VІІІ, дело № 1511/2000г.,
вх.рег.№ 3849/06.11.2000г. на СлВп при Г.Т.Р.С., по
силата на който общите наследодатели на М.Т.М., ЕГН ********** – ищец по делото,
и Е.Т.И., ЕГН ********** – ответник по делото, Т. И. ***, и Г. И. ***, са
прехвърлили на Е.Т.И., ЕГН **********, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 75 кв.м, построена в общинско дворно място с площ от 1 240 кв.м, съставляваща УПИ ХVІІІ-общински, кв.6 по ПУП на с.Б., общ.Г.Т., ведно с ОПС
върху описаното дворно място, при граници и съседи /съгласно приложената скица/:
УПИ VІІ-общински, УПИ V-общински, УПИ ХІV-общински и улица, като
запазват правото си на ползване върху имота докато са живи, срещу задължението
на приобретателката да поеме гледането и издръжката
им, по искова молба на М.Т.М., ЕГН ********** в качеството й на наследник на прехвърлителите по договора Т. И. ***, и Г. И. ***, до
размера на ½ ид.части от наследството на Т. И.
***, и до размера на ½ ид.части от
наследството на Г. И. ***, или общо до размера на ½ ИД.ЧАСТИ ОТ ПРОЦЕСНИЯ
ИМОТ.
ОСЪЖДА Е.Т.И., ЕГН ********** *** да заплати
на М.Т.М., ЕГН ********** *** направените от нея разноски по гр. дело № 00383/2010г.
по описа на Г.Т.Р.С. в размер на 755,13 лева.
УКАЗВА на ищеца в 6-месечен срок от влизането в сила на
съдебното решение да извърши вписването му в Службата по вписванията – град Г.Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Д.О.С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: